Нери Терзиева “слезе при Господ” (за нея от нея и другите + видео филм)

Почина едно от най-истинските и свестни същества, които познавах …

“Не ти спори репортажа, значи е трябвало да го направиш два пъти, Евгений,” тези думи все са ми в главата, от времето, когато работехме в bIT. И наблягаше на името, много си обичаше и уважаваше съпруга със същото име. “И да бъде пълен и ясен,” забиваше ме в работа Нери. И сега пак ще опитам, този път за нея, от мен, от нея и от другите.

Нери беше изключителна жена с класа и ерудиция. Силна, и в същото време с един така странен изтънчен маниер, който те караше да мълчиш и слушаш, да попиваш всяка дума.

“Знаеше как да ти го каже,” както се казва, хем да го разбереш, хем да го направиш. Страхотен професионалист с много познание и опит.  

Земна и директна, космична и изтънчена. Дошла с името си – Нериман, което означава нежност.

Почивай в мир, Нери! Слезе при Господ, защото винаги си била високо!

+++

Нериман (Нери) Юлиева Терзиева-Тодорова е българска журналистка, родена на 21 февруари 1952 г. във Велинград, като етническа туркиня. Но, бе дълго женена за християнин с род от Клисура – журналистът Иван Тодоров. Има брат с година и половина по-малък от нея – Бейзат.

Завършила е Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност телевизионна журналистика.

“Бях в седми клас, когато реших, че ще работя в телевизията, и много методично и бавно, изключително бавно се придвижвах към това място”

Започва кариерата си в Телевизионен център – Пловдив (1975-89), репортер и водещ,  после се издига в йерархията

От 1990 до 1993 г. е продуцент и водещ на новинарската емисия „По света и у нас“ (в екип с Асен Агов) и проrграмен директор в Българската национална телевизия (БНТ). Репортер и автор е в популярното икономическо предаване по БТ – „За един милиард“, подготвяно от екипа на Телевизионен център Пловдив. Основател и директор на Ефир 2.

Уволнена от БНТ в деня, в който навършва 20 години трудов стаж, за да стане после прессекретар на Президента на Републиката.

В периода 1996 – 2002 г. Нери Терзиева заема длъжността прессекретар на президента Петър Стоянов.

Чете лекции по медиазнание и връзки с обществеността в Пловдивския университет, а в Софийския университет – Новинарство в катедра Европеистика на Философския факултет. Също така е и в настоятелството на „Отворено общество“.

Терзиева е автор на сценария на филма „Откраднати очи“ посветен на „възродителния процес“ в България.

От 2002 г. Нери Терзиева заема поста директор Публични комуникации в Овергаз Инк, а от 2015 г. до 2017 г. ръководи закритата през 2019 г. телевизия BiT.

Нери Терзиева умира през нощта на 1 срещу 2 юни 2022 г. Остави съпруга си Евгени Тодоров и внучетата Тодор и Ева, с които ги е дарила дъщеря им Антония.

Нери разказва за себе си в “9 месеца”

С брат ми се обичаме страшно. Бейзат е инженер по слаби токове.

Родителите
Цял живот и до ден-днешен шестимата братя на баща ми Хюсеин и тяхната сестра отглеждат тютюн – садят го, берат го, сушат го и чакат да се продаде. Бедни хора. Баща ми е от Ардино, учител, и най-малкият му брат също е учител. А майка ми Сафие над 35 години работеше на конвейера в шивашко предприятие, което сега е “Брилянт Пловдив” – пришиваше якички. Тя много мразеше, когато вечер аз слушах новини, да надувам силно радиото, понеже главата й бучеше от машините. Искам да заведа мама да види как изглежда нейният завод, който наскоро беше приватизиран. Тя заедно с четирите си сестри е станала шивачка на 12 години. Леля Цвета, една много благородна жена, която после избягала в Америка, ги обучавала в занаята в тогавашното село Лъджене, по-късно станало Велинград. Помня как мама ме водеше като малка при другите й колежки. Много се радвах, защото ми разрешаваха да вземам малки цветни панделки и с тях да правя разни магии в клас или да ги подарявам на съученички. Най-големият лукс беше да имаш розова панделка. Мама даваше парченца платове, а аз правех панделки за приятелките си. Винаги се връщах от фабриката цялата омотана в конци.

Първи играчки
Керамична стомничка за 10 стотинки от баба ми. Помня как хубаво миришеше на сапун нейната шамия – бяла кърпа, с която се забражда цялата глава. И помня как ме доближаваше, целуваше ме и ми даваше стомничка за 10 стотинки. А ние с брат ми после ги трошахме тези стомнички…

Традициите
Родът ми е съставен от мюсюлмани и християни. Ние сме абсолютното огледало на толерантна България. Освен това по разклоненията на рода вече имаме и католици, и будисти – една шарена компания. А шареното е най-прекрасният цвят. Всичко честваме заедно и Байрямите, и Великдените… Един братовчед на мъжа ми е будист, женен за новозеландка. Началото на тази шарения поставих аз на 24-годишна възраст с моята сватба. На родителите ми им беше трудно в началото да възприемат, че се омъжвам за християнин. Посърдиха се шест месеца, посърдиха се, а

после се роди дъщеря ни Антония и им мина. Подписахме с Евгени тайно в Пазарджик – всъщност това беше двойна сватба, понеже нашите кумове се ожениха в същия ден, а ние станахме техни кумове! Те са Гълъб и Анета Ковачеви. Тя е актриса, а той – лекар и поет, който си остана най-добрият училищен приятел на мъжа ми.

Медицина, тютюн и журналистика
Дъщеря ми Антония носи името на баба си Донка – моята свекърва. Внукът ми Тодор е кръстен пък на моя свекър – Тодор Тодоров, известен лекар, завършил анестезиология във Франция, който през 1949 година успял да се пребори с туберкулозата в Пловдив. За съжаление и свекър ми, и свекърва ми вече са покойници. Бяха прекрасно семейство с двама синове, големият от които ми стана съпруг. Тя беше математичка, но се бе посветила на мъжа си в неговата медицинска кариера. Съпругът ми Евгени е роден в болницата, сред туберкулозните. После обаче семейството се преместило у леля му, за да отрасне детето на по-безопасно място, далеч от заразата. Евгени е журналист като мен, а девер ми е лекар. В моето семейство всички са тютюнджии, а в неговия род (от Клисура) четвърто поколение все лекари – така че, ако нещо закъсате, обаждайте се. (Смее се – бел.авт.) Антония и зет ми Иван Бургов завършиха зъботехника…

Професията
От много малка мечтая да съм журналистка. Като ученичка се вдъхновявах от Асеновград – от духа на малкия град, който те заразява с чувството да си гражданин, да участваш в обществените проблеми. В гимназията ни стимулираха много да се изявяваме. Имахме прекрасни учители като моята класна Генева и директорката Тошева – и двете литераторки. Още в седми клас написах първата си дописка за местния вестник, беше очерк за едни жени килимарки, които ръчно тъкат китеници. Години по-късно кандидатствах журналистика и влязох за удивление на баща ми – от 2000 кандидати приеха само 14. Аз бях вътре още при първото класиране. Знам какво е да ти забраняват да кандидатстваш това, което искаш. Той искаше да стана лекарка – сигурно е предчувствал, че ще вляза в докторски род.

Едно филмче за Нери, в което някои от вас ще се видят, а други ще искаме да се разпознаем

ДРУГИТЕ ЗА НЕРИ (отзиви и случки)

Ирина Терзиева (племеница на Нери в Калифорния): “Словото и умението никога да не осъжда другия” 

Нери Терзиева – моята леля!
Благодаря ти за уроците, за съветите и за окуражващите думи!
Никога няма да забравя таланта ти за словото и умението никога да не осъждаш другия…
Обичам те завинаги!
Дано полетът към небето ти е лек!
Винаги ще бъдеш в сърцата ни!

Петър Стоянов (президент на Р България (1997-2002): Отиде си от този свят, без да се оплаква и без да ни натоварва. Такава си беше Нери – винаги усмихната и готова да помогне на всеки

Отиде си Нери Терзиева. Отиде си от този свят, без да се оплаква и без да ни натоварва с многото здравословни проблеми, които имаше. Такава си беше Нери – винаги усмихната и готова да помогне на всеки. За съжаление, пред смъртта ѝ ние не успяхме да ѝ помогнем. Отиде си верен и дългогодишен съмишленик и незаменим приятел, на когото безрезервно съм разчитал и когото винаги съм ценял и обичал.

Никой и нищо не могат да запълнят огромната загуба!

Почивай в мир, Нери! Завинаги ще останеш в сърцата ни!”

Татяна Ваксберг (журналист): “С Нери екранът за първи път проговаря на същия език, на който хората говорят помежду си”

Името на Нери Терзиева е първият екранен знак, че в началото на 1990 г. България е свободна страна! … С първата поява на Нери Терзиева на екрана на 1990 г., и то в централното време 20 часа, зрителят получава два шока наведнъж: първо е името, а секунди след него идва езикът. Той е обърнат изцяло към хората. Ясен е. Съдържа факти, подрежда ги по важност. Екранът за първи път проговаря на същия език, на който хората говорят помежду си. Обърна с хастара наопаки тогавашната Втора програма на единствената телевизия и я кръсти “Ефир-2”. Превърна я в почти непрекъсната програма на живо, с директни въпроси към политици, разследвания и поле, в което зрителите да имат думата. 

Като че ли по рождение беше оперирана от завист, злост, страх от конкуренция. Беше превърнала в лично оръжие това, че най-силните ѝ творчески години бяха потискани от една диктатура, и стоеше с насочен пистолет срещу всеки опит някой да повтори този натиск върху друг човек на млада възраст.

Казваха ѝ да спира предавания, а тя ги пускаше; искаха от нея да уволни някого, а тя го издигаше; увещаваха я, че не е разбрала правилно някоя политическа новина, а тя я повтаряше от още по-висока трибуна.

Цензурата се менеше в годините, но ефектът от нея беше еднакъв – разрушаваше се почти всяко професионално пространство, което тя беше създала. Така и не разбрах как премина през всичко това, без да се озлоби и дори без да се тюхка. Може би е знаела, че докато я удрят през ръцете, тя все пак е успяла да заложи на диктатурите бомба със закъснител – онези “деца”, които все някога ще пораснат и сами ще започнат да правят наученото от нея.

Росен Елезов (журналист): Болка!!! Без Нери, момичето с голямото сърце и страхотния талант, без вдъхновението, което ми вдъхваше и топлотата, с която даряваше и се раздаваше… Мрак навсякъде!

Ани Алашка (журналуст, бивша колежка на Нери в Овъргаз, издател, pr mgr БСК): Нито веднъж не се е случило да си правим “сечено”, да спорим, да си изхвърляме егото или каквото и да било друго нещо неприятно

Ако това е вярно (ще ми се да не е), наистина ме попари. Nerry Terzieva ще ми липсва със своя професионализъм, такт и финес. Прекрасен, истински човек и приятел…
В период от няколко години двете пиарствахме на Сашо Дончев в двете му тогавашни битиета – собственик на “Овергаз” (Нери) и председател на БСК (моя милост). С Нери работехме прекрасно – нито веднъж не се е случило да си правим “сечено”, да спорим, да си изхвърляме егото или каквото и да било друго нещо неприятно. Напротив, винаги сме се разбирали, помагали сме си (най-вече тя на мен) и сме споделяли хубави чувства помежду си. Изключително много й благодаря за приятелството и колегиалността!
Светлина по пътя, Нери! Обичам те и винаги ще те помня само с добро! ⚘️💕

Лилия Янкова (журналист): “Нери знаеше за неволите ни и помагаше”

Преди три години бъдещите амбициозни журналисти от випуск ’75 решихме да правим сбирка. Не помня на кого беше идеята. Но с уменията на ръководител Нери Терзиева ме „назначи“ като пълен алкохолен въздържател да отговарям за мястото на събитието. Разбираемо кръчма. Някои дойдоха, дори Еми Барух на колело, други – не, трети контролираха по телефона обстановката. Но Нери пристигна от Пловдив. Една от сервитьорките изпадна в луда радост, че ще види такава тв-звезда като Нери. А снимките са като в кръчма. Все пак не сме фоторепортери.
Слушах много спомени от бригади, от лекции, от безумни вечери, влюбвания и разлюбвания. На повечето съм отсъствала. По това време спортната ми кариера вървеше добре и рядко се завъртах в Университета. Беше мъка с някакви записки, които трудно разчитах. Кой с каквото можеше – помагаше. Абе, ситуация с две дини под една мишница. С доста от преподавателите се запознавах на самите изпити. С някои от тях дори на доста интересни места.
Нери знаеше за неволите ми и на сбирката ми каза: – Лилко, сядай да пишеш, не се помайвай, от мен издаването. – Нерко, ти си луд човек! Кой чете на днешно време? Особено щуротии, които дори звучат странно. След известно време като разбра, че съм един от авторите на Алманаха на българския баскетбол Нери пак се опита да ме мотивира. Неуспешно!
Нерка, няма да ти казвам „сбогом“. Ще ти кажа довиждане и целувки. Малко съм ти сърдита, измъкна се по терлици и ни остави като гръмнати. Като се видим там, горе, обещавам обаче, да седна и да пиша за чудесиите, които ти толкова харесваше и се забавляваше. Издаването от теб, миличка! Кандисах!

Светлана Джамджиева (журналист): Сбогом, Нерка! Много ще липсваш на много хора…

Румен Статков (художник): Около Нери Терзиева можеше да се твори!
Прекрасен, широкоскроен човек! Умееше да дава, защитава и обединява хора, каузи и идеи! Създаде страхотен екип в БНТ2. На НЕРИ ТЕРЗИЕВА дължа и появата си в ефир2, като начало на програмата. „Румен Статков -картини и визия“ 1994г. С режисьор Хачо Бояджиев и оператор Валентин Гоневски.
И още нещо интересно! Нери Терзиева лично преговаря, продуцира и организира моята изложба в Съюза на Българските Художници – „ПАРЛАМЕНТАРНА ПРИКАЗКА В КАРТИНКИ“ с историческите шаржове и рисунки от прехода на България.
С много обич и признателност! Страхотен човек беше! БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСИЧКО!

Екатерина Генова (журналист): За мен Нери е несъвместима с минало свършено време. Тя винаги ще е с нас, а уроците й ще са валидни далеч в бъдещето. 

Ладислав Цветков (медии): Нери Терзиева и практиката за работа с медии (ПР) не се харесваше и той не беше продължен. Бавно угасна, както и животът за Нери.

Много съжалявам за Нери. Има двама човека, който са мой светъл пример за това как трябва да се работи с медии като ПР. Едната е Нери, другия човек е Вик Ван Брентеген. Той се занимаваше с работата на медиите при визитите на Папа Йоан Павел II в работен порядък на терен. Те са изключителен пример и винаги ще останат мой пример.
Имал съм честта да работя с Нери Терзиева и най-важното в онзи период за мен беше, че мислим в една посока. Чест за мен е, че ми гласуваше доверие.
Като ПР на Президента Петър Стоянов тя наложи ясен стандарт за комуникация и какво трябва да е отношението към репортерите. Споменах Вин Ван Брентеген, защото и двамата отстояваха свободата на работа на медиите и парираха ненужното компетентно. След края на мандата на Петър Стоянов, наложените практики и стандарт се промени драстично през годините. На Вик Ван Брентеген му бяха казали, че ако напусне ще свалят журналистите от самолета на Папата. Той остана още известно време, но стандартите във Ватикана са ръководени от дългогодишни традиции. По негово време пресс офиса на Ватикана наброяваше 126 души.
Не искам да влизам в подробности, но Нери Терзиева и практиката за работа с медии не се харесваше и той не беше продължен.
Бавно угасна, както и животът за Нери. Примерът за мен остана. Ще го нося в себе си.

Доц. Атанас Семов: “Нери, усмихната и гранитна”

Нери Терзиева беше изключителна личност!
С огромен интелект и възхитителна душевност. Красива и дълбока, усмихната и гранитна.
Благодаря ти, Нери, за “Насе, точно така!” и за щастието да те познавам! Светлина в небесното студио!

Елена Кодинова (журналист): Нери Терзиева бе най-гениалният комуникатор

Днес искам да кажа, че Nerry Terzieva бе най-гениалният комуникатор, когото познавах. Тя караше всички около нея да се чувстват избрани, предпочетени. Как го правеше? Нямам представа. Искаше ми се да я попитам, да сподели опит, да науча нещо в тази посока. Уви, няма да стане.

Нери извървя добър житейски път. Остави следа, остави ученици, остави школа. Ненапразно бе на тази земя. Колко хора могат да го кажат за себе си? Днес трябва да празнуваме живота й.

Светъл път, Нери! Пловдив никога няма да бъде същият без теб.

Най-искрени съболезнования на семейството!

Борислав Зюмбюлев (журналист): Нери, един от най-забележителните хора, газили някога тази земя

Бог да прости Нери Терзиева! Безценна приятелка, голяма журналистка и изобщо един от най-забележителните хора, газили някога тази земя. Твърде много изключителни хора загубихме напоследък.

Мария Василева (журналист): Нерко, наричаха те Феномен в българската журналистика‼️ Ти просто беше Първата…Никой не може да те повтори
Първата, която караше улиците да опустяват, за да се гледат Новините на Екип 2, също като сериала “Робинята Изаура” ‼️
Обичаше да се шегуваш, че и магаре да сложиш да води в 20 часа, ще стане известно, когато Телевизията е една, а по устав се гледат Новини и в казармата‼️
Ти никога не пускаше в ефир нашите репортажи, без да си ги прегледала и сама си пишеше бланковете (текста на водещия) и си редеше емисията.
И се шегуваше с нас, че сме деца от новите стотинки , защото последната емисия беше сечена 1972‼️
И ни вярваше, и ни даваше шанс ‼️И когато на 21 години направих първия си документален филм, ти го предложи за Златния фонд на БНТ и ми написа зашеметяващ хонорар.Ти беше щедра към таланта и гледаше на нас с ласкави очи‼️
И когато имаше дни, в които тичахме да отразяваме катастрофи и пресконференции и монтирахме по няколко материала до изтощение, преди да влезнеш в студио 6 да водиш новинарската емисия, първо идваше, гушваше ни и казваше… Благодаря ти, Мерко‼️
Ти самата пътуваше като щура на автостоп София-Пловдив и хората ти се радваха. Разказваше как безброй пъти си се качвала и слизала от един стол, за да обясниш на дъщеря си (Антония е глуха) какво е горе и какво долу…
И не се кротна с годините. Посрещнахме през 1999 година Американският президент Бил Клинтън на летището късно вечерта, а ти PR на Българския Президент Петър Стоянов стоеше при нас зад оградата и викаше, за да привлечеш вниманието на Клинтън… И той дойде да се ръкува, а ти се радваше като стажант-репортер ‼️
Нерко, ние не искахме да приличаме на теб, ние искахме ти да ни кажеш, че ставаме за тази работа и заслужаваме да сме част от твоя екип‼️
Никой не може да те повтори. Ти вече си несравнима и завинаги ще останеш Първата ‼️
И за теб не трябва да има минута мълчание, а да вият сирените… и ти така си избра кога да отлетиш ‼️

Милко Недялков (журналист): Нери бе широкоскроен човек, творец, журналист

България загуби Нери Терзиева.
Спомням си Петковден 2000 година. За празника на Троян очакват президента Петър Стоянов. На площада са строени официални лица, армейска част, граждани по-отзад, партийни дейци на управляващата СДС – по в центъра. Журналистите ни отвеждат към ъгъла, за да сме виждали и чували. Минута преди старта на церемонията от срещуположната страна се чува вик “Милко!” и срещу мен полетява прессекретарят на президента Нери Терзиева. Прескачам въжето и се прегръщаме точно на центъра на площада като истински приятели и колеги.
Управляващите са смаяни. Минала е само година от Ловечгейт, който ги разклати.
Нери бе широкоскроен човек, творец, журналист… Поклон!

Велислава Попова (журналист): “Създала екип, завинаги заразен от нея с нуждата от свобода”

“Стоеше сама срещу все по-усилващ се политически натиск, а неусетно беше създала екип, завинаги заразен от нея с нуждата от свобода.

Уволни я Хачо Бояджиев, почти целият екип си тръгна с нея, беше 1993 година. В България се появяваха мутрите. Оставаха само десетина години до времето, в което тези мутри ще станат част от самата власт, воюваща със свободата и точността на езика така, както го бяха правили някогашните власти.”

Венци Мицов (музикант): “Живеем на извънредно гадно място, в което предпочитаме героите си мъртви”

С нейното име свързвам промяната в телевизията. Тя беше 1-ят телевизионен водещ, който ни нарече “дами и господа” в ефир, загърбвайки мухлясалото и отратително социалистическо обръщение “другарки и другари”.

Нери Терзиева беше не журналист, а институция.

Светла и памет. Ние, поколението на прехода никога няма да я забравим.

БНТ почитат паметта на Нери Терзиева. БНТ уволниха Нери Терзиева по времето на Хачо. БНТ повече не се сетиха за нея, докато беше жива. Същото направиха и от Нова ТВ с Милен Цветков.

Истината е, че живеем на много, ама много, ама извънредно гадно място, в което предпочитаме героите си мъртви.

Така е по-лесно.

Камен Алипиев (журналист): Нери – символ на добрата журналистика, символ на приятелството, символ на свободата и на оптимизма.

Цяла сутрин си чета чатовете с Nerry Terzieva. Няма да ги публикувам, няма и да си постна снимка с нея, защото важната е тя! Символ на добрата журналистика, символ на приятелството, символ на свободата и на оптимизма. Щастлив съм, че се докоснах до нея в най-добрата българска телевизионна програма – ЕФИР2. Помня как професор Хачо Бояджиев (Имре Соколов, агент Кръстьо) я уволни, а Сашо Диков едва не му разби муцуната и напусна на следващия ден. Не знам защо, но винаги съм си сравнявал мнението за хората с нея, беше ми важно и сега с радост виждам колко пъти сме допълвали мислите си. Нери е опровержение на твърдението, че няма незаменими хора и оставя голяма дупка в душите на всички, които имаха привилегията да се докоснат до финото и величие!

Проф. Любомир Стойков (журналист и моден анализатор) ВНЕЗАПНО НИ НАПУСНА НЕРИ ТЕРЗИЕВА – ЧОВЕШКИ, ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ И МЕДИЕН ФЕНОМЕН…
Има журналисти с талант, но без характер. Има журналисти с характер, но без талант. Тя притежаваше в изобилие и едното, и другото плюс необикновената харизма, която едновременно вдъхновяваше и будеше доверие. С Нери Терзиева ни свързват ученическите години от Асеновградската гимназия, следването във Факултета по журналистика и дългогодишното професионално и лично приятелство…Тя е една от причините да стана журналист, но за това – друг път…Няма друга като нея! Сбогом, Нери…Бог да те прости и царство ти небесно 🙏❤️

Слави Трифонов обяви края на ТВ кариерата си и потъна в скръб за Нери Терзиева

Познавам много хора от цял свят, не само от България. Просто такава ми е работата. Не, такава ми беше работата.

И за много малко хора, които познавам, мога да кажа със сигурност, че са добри хора. Днес с огромна мъка на сърцето разбрах, че е починал един такъв човек.

Нери Терзиева, ти беше не само добър човек, но и щедър, широкоскроен, умен и прекрасен човек.

Толкова е тъжно, че няма повече хора като теб. И още по-тъжно е, че и тебе вече те няма.

Крум Савов (журналист): “Нери ми даде шанс в телевизията”

Светъл път на Нери Терзиева, поклон пред паметта и! Преди 30 г. като шеф на Ефир 2 ми даде шанс да се пробвам в телевизията…

Албена Борисова (журналист): Нери беше добър човек. И истински журналист, от отиващата си порода.

Нери Терзиева беше първият колега журналист, който ми подаде ръка като писател. Направи предаване за книгите ми, говореше за тях…
Много пъти съм й благодарила, че ме видя още тогава, когато дори не се познавахме. И днес отново й благодаря.
Нери беше добър човек. И истински журналист, от отиващата си порода.
Светъл път, приятелко! И царство ти небесно!

Евгения Атанасова (журналист):Нери, научи ни на толкова много. И най-вече, че за журналистиката трябва сърце, че съвестта е най-големият ни капитал и всички сме човеци, равни пред Всевишния

Бог да прости Нери Терзиева. Беше нашата “майка Кураж” когато прохождахме в професията. Даде ни сила, вяра в себе си и крила. Научи ни на толкова много. И най-вече, че за журналистиката трябва сърце, че съвестта е най-големият ни капитал и всички сме човеци, равни пред Всевишния, както и да го наричаме. Ще те помня завинаги. Поклон и БЛАГОДАРЯ, скъпа Нери.

European Dialogue: Нери създаде и единствената свободна национална телевизия BIT, за убийството на която Делян Пеевски плати 38 милиона

Много тъжна вест, Бог да прости приятелката Нери, губим стойностни хора и това ме натъжава. В съобщението пропускат, според мен съзнателно, че тя създаде и единствената свободна национална телевизия BIT, за убийството на която Делян Пеевски плати 38 милиона от крадените си пари.

Лилия Арабаджиева (режисьор): Цялата моя любов към Нери Терзиева, моралният императив е Сташния съд вътре в нас.

Кой ли не се упражнява на тема какво е научил от Нери Терзиева по отношение на професията.
Зад маската на демокрацията прозира лицето на по-мрачни времена. Когато става дума за патетика всички сме силни според чувствителността си.
Но всъщност “Страх изяжда душата” е положението.
Пиша тези редове с цялата моя любов към Нери Терзиева и не не проповядвам, че моралният императив е Сташния съд вътре в нас.

Соня Колтуклиева (журналист): Нери промени живота ми

Нери Терзиева… боли ме.
Беше човекът-телевизия.
Тя ме покани в БНТ и промени живота ми.

Господи, не искам да повярвам. Светлина и топлина по пътя й към Вечността.

Юлия Барберян (тенис, майка и треньор на сестри Малееви): Нери писа история

Нямам какво да добавя.
Благодаря на всички, които оставиха своите няколко реда за историята.
А ти, Нери, почивай в мир…

Текстът на Нери Терзиева за 29 май 1989г.:
„29 май. Довечера в осем Тодор Живков ще каже, че можем да си ходим – границата от българска страна е отворена. …
После отличниците на режима ще вземат къщите на цената на спанака. После… Боли и свършвам.”

Димо Райков (писател, Париж): НЕРИ ТЕРЗИЕВА – НАШЕТО МЕРИЛО ЗА ДОСТОЙНСТВО

Ако в България имаше Пантеон и памет, едно от запазените челни места в тях винаги щеше да е на Нери Терзиева, Примата на българската интелигенция.
В България няма Пантеон, няма и памет, но все още има хора със сърца, страст към въображение и чувствителност. И в тях ще живее красивата и блага жена с кадифения глас и толкова дълбоката и бистра душа.
Спи спокойно, Нери!
Ти си нашето мерило за достойно изживян живот в място, където хора като теб са истинска рядкост. Почти до последния си миг ти беше на своя любим пост – да внушаваш мекота и човещина – на 30 май, само два дни преди кончината си, вече на път към Бога и безкрая, бе твоят последен земен опит да ни опариш с любов. Да ни покажеш, че този наш живот се живее не с омраза, а с… докосване до другия… И без вродения ни български страх и онаследявано стъписване от лошотията човешка.
Бог да те прости!

Димо Райков, Париж, 2 юни, 16,43 местно време

Полина Паунова (журналист): “Нери, урок не по телевизионна, а по луксозна, бутикова журналистика”

Нери имаше вкус към хората. И не пестеше обичта си. В годините всеки наш разговор завършваше с традиционното: “Обичам те, дете!”. Признавам, че в един етап бях леко скептична към тия обяснения в любов. Дори съм се чудела дали не са леко преувеличени и маниерни.

Оказа се, че не са. Покрай телевизия BiT (в която Нери ни покани със Силвия Великова) установих, че обичта, която пръскаше вербално, не е поза. Не минаваше виждане в коридорите на телевизията, в което Нери да не се засили (буквално) и почти да ми счупи ребро от прегръдки.

Харесваше рошавата журналистика. Непринудените разговори. И любопитството на репортерите. “Само трябва да се пита, ама питай всичко – каквото ти скимне”, казваше. И може би това е най-точната рецепта за тази професия. Четеш, слушаш и просто питаш, за това, което не ти е ясно. Страховете, превземките и лицемерието – умножаваш по нула (хубав и любим лаф на Нери).

Тя ценеше смелостта. Не опитваше да я маскира с “баланс”, “температура на глаголите” и всякакви безумици, които опаковат в благовидност нежеланието на журналиста да си разваля отношенията със силните на деня.

Виждам, че във facebook , доста колеги ѝ благодарят за уроците по телевизионна журналистика. Веднъж, в някакво колебание, кого и как да поканя за събеседник в BiT я питах – ей така за съвет. Съветът гласеше: “Прави, каквото ти се прави и води разговора, както искаш. Ето това е правилното”.

Така всъщност Нери ми преподаде урок не по телевизионна, а по луксозна, бутикова журналистика. Защото: 1) подобна журналистика се цени на много малко места у нас и 2) това стана (и остана) единствената журналистика, която смятам, че си струва да се прави.

Всичко това биха били много хубави думи, но само думи, ако Нери не беше показала как се действа смело, съвсем на практика. След поредица случки, телевизия BiT свали двете политически рубрики, които със Силвия Великова водихме по веднъж седмично. По това време тъкмо Сашо Диков оглавяваше медията, но решенията се вземаха практически от собствениците – братя Вълневи.

Решили, че е несправедливо рубриките да липсват, без да разговарят с никого, Нери и Сашо обявяват в ефир, че има взето решение за ново предаване – “Хайд парк”. Два часа политически разговори в събота преди обед, водени от двете външни на телевизията журналистки, прясно свалени от ефир – Великова и моя милост.

“Хайд парк” съществува почти година, до ликвидирането на телевизията. И го имаше заради решимостта на Нери и Сашо – да поставят собствениците пред свършен факт и да умножават пречките по нула. В медиите у нас малко хора са склонни да вземат подобни решения, защото страхът от последствията почти винаги надделява.

Светъл път, Нери!

Антон Стефанов (журналист): Как Нери Терзиева ме измъкна за ден от казармата

Много ми е мъчно за Нери! Не спирам да мисля за нея. В главата ми изплуват най-различни истории. Никога няма да забравя как, още като студент, ме покани първо в “По света и у нас”, а след това в създадения от нея Ефир 2, където репортерствах в предаването “Отвъд заглавието”. Това се случи преди 30 години, през 1992 г. Но има една доста забавна случка. Тя е от 1997 г. Тогава бях в казармата. Вече завършил висшето си образование на 26 години отидох да изпълня военния си дълг в школата за запасни офицери в Шумен. И докато бях там, на посещение във Военното училище дойде върховният главнокомандващ президентът Петър Стоянов. Естествено с него беше и шефът на прес службата му Нери. В цялата суматоха успяхме да се видим за кратко. Но какво направи тя за мен. Без да знам, отишла при шефа на училището и поискала да ме освободи, за да ме заведе на обяд. Представяте ли си! Аз войникът ще ходя на ресторант с Нери. Естествено полковникът веднага издал заповед да ме осводят и аз напуснах пределите на поделението. Такъв човек беше Нери. Вършеше чудеса! Подаваше ръка! Дори ме освободи за ден от казармата! Светъл да е пътят ти, Нерко!
А аз си пазя от нея нещо много ценно. Думи, написани за мен. Не знам дали съм добър човек, но винаги ще се старая да не предам доверието й. Защото много я обичам!