Кирчо отстъпва, Бойко и Янев настъпват, ДБ се цепи, Слави дистанциран – май 2022

8 политически формации да влязат в парламента сега

Пореден спад в подкрепата към правителството

Песимистите (47%) за бъдещето на страната вече е по-голям от този на оптимистите (40%)

15 май 2022 г. Ако сега се проведат нови избори в Бългсрия, то 8 политически формации ще влязат в парламента.

15 май 2022 г. Ако сега се проведат нови избори в България, то 8 политически формации ще влязат в парламента. За пореден път спад записва подкрепата към правителството. Това сочат данни за този месец на Изследователски център “Тренд”*.

Динамичните събития по света и у нас, отношението към войната в Украйна, покачването на цените на основни стоки и услуги, искрите между президент и изпълнителна власт и търканията между партньорите в коалицията, недвусмислено са дали своето отражение върху обществените нагласи.

   ГЕРБ (23.8%) на последния бивш министър-председател Бойко Борисов запазва лидерската позиция, а дистанцията им с „Продължаваме промяната“ (ПП) (17.5%) на сегашния премиер и бивш министър в 1-то служебно правителство на Стефан Янев, Кирил Петков се увеличава, поради продължаваща ерозия в подкрепата спрямо основната управляваща формация.

ДПС на Мустафа Карадайъ и Ахмед Доган поддържа традиционните си нива от близо 11%.

Водеща позиция продължава да заема една нова политическа сила, или 4-тото място този месец се заема от „Възраждане“ (10.1%) на Костадин Костадинов, които изпреварват с няколко десети от процента най-старата БСП (9.5%) на Корнелия Нинова, която е и вицепремиер. На своя старт, новата политическа партия „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев вече е 6-та политическа сила с подкрепа от 7.6% от гласуващите. „Демократична България“ (ДБ) остава с подкрепа от 6.8% от гласуващите, следвана от „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов с 5.8%. Под бариерата, но над един процент подкрепа, са „Изправи се, България“ на бившия омбудсман Мая Манолова с 2% и ВМРО на бившия вицепремиер и военен министър Красимир Каракачанов с 1.5% от гласуващите.

Пореден месец на ерозия в положителните оценки за работата на парламента и правителството.

 

Само 19% одобряват работата на парламента (24% през април), докато 71% я оценяват отрицателно (66% през април).

 През май 19% оценяват положително работата на парламента (24% през април), докато 71% я оценяват отрицателно (66% през април).

Само 22% одобряват работата на правителството, с цели 5% по-малко от миналия месец.

При правителството се наблюдава същият тренд – през април положителната оценка спрямо кабинетът е била 27%, докато през настоящия месец е вече 22%. Почти всички привърженици на „Продължаваме промяната“ подкрепят правителството, докато симпатизантите на останалите партньори в управляваща коалиция са по-разколебани. Така например сред „Демократична България“ доминират положителните оценки за правителството, но близо половината или 40% от тях имат отрицателна оценка. При БСП съотношението е обърнато в полза на отрицателните оценки. Електоратът на „Има такъв народ“ стои най-дистанциран от кабинета в сравнение със симпатизантите на останалите партньори.  

При президента през месец май не се регистрира динамика спрямо предишния. Положителните оценки за неговата работа са 50%, докато отрицателните 40%.

Войната в Украйна и влошената международна обстановка водят до промяна в структурата на оптимизма и песимизма на българина за бъдещето на страната. Делът на песимистите (47%) вече е по-голям от този на оптимистите (40%), докато само месец по-рано стойностите бяха обърнати.

Сериозна подкрепа има по въпроса за украинските бежанци – над 2/3-ти от всички интервюирани са на мнение, че България трябва да приема украински бежанци на своя територия.

Огромното мнозинство от 77% от всички българи са на мнение, че НАТО не трябва да се намесва пряко, с военно участие, на страната на Украйна в конфликта й с Русия. Само 9% не споделят тази позиция.

*„Тренд“ e една от водещите независими социологически агенции на българския пазар. Основана е през 2016 г. и е член на Европейската асоциация за социални и маркетингови проучвания (ESOMAR), Българската социологическа асоциация (БСА) и Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).