Една магия си отиде – почина Астор – “остави” надледници в САЩ

„За всеки човек смисълът на живота е различен. Едни го описват като приключение, други като борба, трети като постижение… А за някои животът е магия!“ – Астор

16 май 2022 г. Световно известният български илюзионист Астор почина на 78-годишна възраст. Най-вероятно от онкологично заболяване.

Астор е единственият илюзионист в Европа, награден със “Златния Оскар” от Международното братство на маговете през 1981 г.

“Най-голямият ми фокус не е този с премахването на главата, а номерът “Али Баба”, съдържащ три сложни фокуса. Един от най-популярните магьосници в света – американецът Джеф МакБрайт, го е оценил като номер едно.”

Носител на над 25 награди от международни фестивали и конкурси, вкл. на голямата престижна награда “Мерлин” от най-голямата Асоциация в САЩ, в Ню Йорк , за “заслуги и принос към магичното изкуство”. Работил е в над 40 държави с най-добрите и известни илюзионисти в света. Сред тях са американците Джеф МакБрайт и Ланц Бъртън. 

“В кариерата си е направил над 16 хиляди представления по целия свят. През 2008 г. получава наградата “Икар” на Съюза на артистите в България в категорията “Вариететно изкуство” за атрактивност и оригиналност на илюзионния номер “Али Баба”. Собственик на магичен театър “Астор”, където се намира и къщата на Мистър Сенко в София.

“75 години навършвам и от тях 55 години съм на сцената. Радвам се, че все още има голям интерес към това, което правя. Публиката аплодира и се радва на видяното. Доставям радост на хората, а това ме прави щастлив. Чувствам се наистина щастлив.” (2018)

“Аз винаги съм бил различен и малко шантав. Не е важно да си най-добрият, важното е да си най-различният.Хазартна личност съм, но в добрия смисъл. Обичам да рискувам. Смел съм. Освен, че съм смел, съм и шантав. Харесвам тази комбинация.”

Антраник Шаварш Арабаджиян (Астор) е роден на 18 ноември 1943 г. в град Шумен.

Още като дете докосва фокусите с баба му, а на 12 години организира цирк в кварталния парк и ги показва.

“Майка ми, Арус, света й памет, беше известна драматична актриса в читалище “Ереван” в гр. Шумен. Тя се открояваше от останалите дами не само по външност, но и беше майстор на историите и вицовете. Непрекъснато ме водеше с нея в театъра и целодневно прекарвах времето си в нейните истории, закачки и вицове. Така че съм се метнал на нея по артистичност и различност. Любовта към драмата, към театъра, съм сцената я дължа на майка си. Майка ми за пръв път ме заведе на представление в Сатиричния театър, тогава се казваше” Театър трудов фронт”. С едно гледане на пиесите запомнях текстовете на актьорите, а уроците си не ги помнех. Ще ви разкажа незабравима история. За един спектакъл на майка ми не можеха да й намерят партньор за ролята на нейния любовник в пиесата. В Шумен, тогава един еснафски град, не се гледаше добре на целувки и прегръдки на сцената. Майка ми за малко да откаже ролята, но режисьорът я зарадва с това, че са й намерили партньор за тази роля, пак без целувки и милувки, но поне за вдигания, носения на ръце, ухажване на колене и т.н. Майка ми изпадна в шок тогава, когато разбра, че режисьорът е предложил ролята на мен. Бях 11-и клас, много висок, гримираха ме с едни огромни генералски мустаци, облякоха ме във военна униформа и аз блестящо изиграх ролята. Мама беше миньонче, а аз огромен. Справих се перфектно с носенето на ръце и актьорската игра. Дори скъсах без да искам едно перде, когато уж скачах през прозореца на любимата си. Стана много истинско, публиката аплодираше. Баща ми, който седеше на първия ред, до края не разбра, че аз съм в ролята. Само се чудеше къде съм в този ден.” – из интервю на Астор за БТА, записано от Оля Ал-Ахмед по случай 75-годишния юбилей на илюзиониста през 2018 г.

“Най-голямата ми магия е дъщеря ми”

От бракът с бившата си съпруга Пепа има дъщеря Арус, която дълги години живее в САЩ. Арус или Ари има две деца – Мелидорс и Андреа. 

Поклонението пред големия илюзионист е на 17 май в 13:00 ч.б.вр. в Арменския параклис на Централните софийски гробища.