ДЕВИЗЪТ “САМО ДА СМЕ ЗДРАВИ” ОТ ПАНДЕМИЯТА ВЕЧЕ НЕ СТИГА, СМЕНИ СЕ ВЕЧЕ С “… И ДА НЕ СМЕ БЕДНИ И ГЛАДНИ” СЛЕД ЗАПОЧВАНЕТО НА ВОЙНАТА
“Войната наруши световната търговия с енергия и зърно и заплашва да причини недостиг на храна”
„Фрагментация на световната икономика на геополитически блокове“
“Алтернативата е ужасна: повече глад, повече бедност и повече социални вълнения”
14 април 2022 г. Ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева предупреди днес, че войната на Русия срещу Украйна отслабва икономическите перспективи за повечето страни по света и нарече високата инфлация “ясна и настояща опасност” за световната икономика.
14 април 2022 г. Ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ****) Кристалина Георгиева предупреди днес, че войната на Русия срещу Украйна отслабва икономическите перспективи за повечето страни по света и нарече високата инфлация “ясна и настояща опасност” за световната икономика, цитирана от АП. .
Управляващият директор на едната от двете най-авторитетни световни финансови институции, МВФ и Световната банка (СБ***), направи това само дни преди срещата им във Вашингтон през следващата седмица. Ще припомним, че миналогодишната (2021) среща на МВФ и СБ, премина под знака на несигурност дали Георгиева ще остане на поста, след като бе обвинена че като гл. изп. директор на СБ е оказвала натиск на служителите да манипулират данните, за да подобри позицията на Китай в класацията Doing Business. Кристалина Георгиева бе оправдана, въпреки разделението между 24 директори на Борда. Франция, Германия, Италия и Великобритания се обединиха заедно с Китай и Русия, за да подкрепят Георгиева, докато двама от най-големите акционери на фонда, САЩ и Япония, бяха най-големите “противници” на Георгиева и абсолютно против, като призоваха за сериозен преглед. Нещата стигнаха до Конгреса на САЩ и президента Байдън.
“Това решение се отразява ужасно на лидерството на САЩ в МВФ”, каза тогава Патрик Макхенри, лидерът на републиканците в комисията по финанси в Камарата на представителите. “Републиканците и демократите в Конгреса бяха разтревожени от разследването на действията на Георгиева. Шокиращо е, че администрацията е пренебрегнала тези двупартийни опасения и се е сблъскала с натиска от други страни, които искат да заметат този скандал под килима.” Решението обаче на администрацията на президента Джо Байдън бе да не настоява за свалянето на Георгиева.
Реално, сега, по-малко от година по-късно, и след пандемията с КОВИД и началото на войната в Украйна, Кристалина Георгиева потвърди сегашното мнение на правителството на Съединените щати в тази напрегната военноеременна обстановка, което в края на миналия месец официално призна световна продоволствена и ресурсна криза и създадена опасност от масов глад, за което BULGARICA писа.Тогава ме обвиниха, че се изхвърлвм, “чак пък признаха”! Сега може пак да ме обвините, преди да застанете на касата в магазина или на масата у дома! Не се притеснявайте, ще имате достатъчно време да размислите!
Кристалина Георгиева днес каза, че последствията от инвазията допринасят за влошаване на икономическите рейтинги на 143 държави, въпреки че повечето от тях трябва да продължат да растат.
Войната наруши световната търговия с енергия и зърно и заплашва да причини недостиг на храна в Африка и Близкия изток.
Това е особено опасно за семейства, живеещи в бедност, за които храната и горивото са по-висок дял от разходите!
Георгиева направи коментарите си в реч в навечерието на традиционните пролетни срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон през следващата седмица.
Неочаквано силното възстановяване от рецесията на пандемията през 2020 г. изненада бизнеса, оставяйки фабрики, пристанища и товарни компании
неспособни да се справят със стабилното търсене на клиенти и принуждавайки цените да се повишат.
Хронично високата инфлация, която принуждава световните централни банки да повишават лихвените проценти и вероятно да забавят икономическия растеж в процеса, представлява „огромна пречка за глобалното възстановяване“, каза Георгиева.
Георгиева също предупреди за
„фрагментацията на световната икономика на геополитически блокове“,
като Западът налага мащабни санкции на Русия и Китай, изразявайки подкрепа за автократичния руски режим на президента Владимир Путин.
„В свят, в който войната в Европа създава глад в Африка; където пандемията може да обиколи земното кълбо за дни и да отеква с години; където емисиите навсякъде означават повишаване на морското равнище почти навсякъде – заплахата за нашия колективен просперитет от срив в глобалното сътрудничество не може да бъде надценена“, каза Георгиева.
Преди войната Русия и Украйна са доставяли 28% от световния износ на пшеница, както отбвляза и BULGARICA в предишната публикация по темата. А на Русия и Беларус (“другата страна на медала”) се падат 40% от износа на поташния тор.
„Сега“, каза Георгиева, „цените на зърното и царевицата растат, а лидерите в Африка и Близкия изток ми казват, че доставките са на изчерпване.
Продоволствената несигурност е сериозно безпокойство.
„Трябва да действаме сега с многостранна инициатива за укрепване на продоволствената сигурност.
Алтернативата е ужасна: повече глад, повече бедност и повече социални вълнения
– особено за страни, които се борят да избягат от крехкостта и конфликтите в продължение на много години“.
Георгиева призова света да подкрепи украинците и отбеляза, че
МВФ е предоставил $1,4 милиарда долара спешно финансиране, за да помогне на Украйна
да посрещне непосредствените си нужди от разходи, от $2 млрд. долара заем по програма която ще приключи през юни. МВФ също така предлага помощ на съседите на Украйна, включително Молдова, която прие над 400 000 бежанци от войната. България не се споменава.
От август 2010 г. Румъния ($13.9 милиарда), Украйна ($12.66 милиарда) и Унгария ($11,7 милиарда) са страните, заели най-големи суми от МВФ
Във връзка с рязката промяна на международното положение, от “пандемия” към “война”, припомняме, че едва три месеца назад, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева изрази очаквания за по-слабо възстановяване и повече рискове пред световната икономика. По думите й тогава, това се дължеше на забавянето на пазарите на САЩ и Китай, но също и на варианта Омикрон на вируса КОВИД.
Прогнозите на Фонда през януари 2022 бяха, че през 2-то 3-месечие на годината инфлацията в САЩ да спадне, която е най-високата от близо 40 години. Както и свиване на инфлацията по целия свят до края на 2022 г., началото на 2023 г. Но, точно за този период на годината се случва и война, и прогнозите на Георгиева остават в историята, дори само за времето, което споменава.
“САМО ДА СМЕ ЗДРАВИ” –
“ДА, АМА НЕ”
Така отпаднаха всички прогнози, че след пандемията, всичко ще се оправи. Или, както казва българина “само да сме здрави”! Но, явно, освен, че ще сме здрави, ще сме бедни, дори още по-, а някои дори гладни.
ЩЕ ВЪРНЕ ЛИ РУСИЯ ДЪЛГОВЕТЕ СИ?
Ще припомним и прогнозата на МВФ, по време на надтъпващата война в Украйна, когато авторитетната финансова организация се присъедини към нарастващата група, която предупреждаваше за риск Русия да не изпълни дълговите си задължения, тъй като нацията претърпява дълбока рецесия, причинена от санкции в отговор на нейната инвазия.
Руският фалит вече не е “невероятно събитие“, каза през март т.г. управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.
Но, кой ще спечели от фалита е важно!
Знаем добре от живота си в САЩ, как съвсем законно се “чистят” задължения на частни лица и компании, чрез фалити и пререгистрации с нови имена.
“Не че Русия няма пари, Русия не може да използва тези пари”, посочи тя, добавяйки, че “безпрецедентните санкции срещу нацията ще затруднят страната да конвертира резервните си активи в МВФ, известни като специални права на тираж, във валута.”
***
Кристалина Георгиева и Симеон Дянков
На 29 септември 2019 г. Георгиева беше избрана за следващия управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), който наследи Кристин Лагард (която напускаше, за да стане шеф на изпълнителния съвет на Европейската централна банка).
И докато предшественичката ѝ настоявала да бъде наричана мадам Лагард и от най-високопоставените служители на организацията, Георгиева дошла и казала:
“Наричайте ме Кристалина”.
“Тя е компетентна, пасва като дялан камък и е голям успех за България” – това са част от акцентите в многобройните коментари в световните медии по повод номинирането на Кристалина Георгиева за шефка на МВФ.
В Световната банка основава група за български народни танци, а в Брюксел всяка година се хваща на хоро със свои сънародници, облечени в народни носии.
Тя беше единственият кандидат за тази работа и е 1-ят човек от развиваща се икономика, който заема тази позиция. Традицията на МВФ беше, че кандидатите не могат да бъдат по-възрастни от 65 в началото на мандата си, но след натиск от френския президент Еманюел Макрон, правилото беше отменено за Георгиева. Мандатът на Георгиева започна на 1 октомври 2019 г. и ще продължи пет (5) години.
Кристалина Георгиева
“Бабите и дядовците ми бяха слабо образовани, родителите ми бяха завършили само гимназия. Аз съм първата с висше образование. От село в България до шефка на МВФ – така изглеждат възможностите”.
Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. в София.
Прадядо ѝ Иван Кършовски е бил полиглот, журналист и националреволюционер, бил е също и кмет на Любимец. Баща ѝ се е занимавал с пътно строителство, а майка ѝ Маринка била управителка на магазин за домашни потреби в центъра на София. За съпруга ѝ Кино Кинов се знае малко, но благодарение на това, че той поел грижите за дъщеря им Десислава, Кристалина Георгиева е могла да се посвети изцяло на кариерата си
Завършила е Висшия икономически институт “Карл Маркс” (дн. Университет за национално и световно стопанство), специалност “Политическа икономия”. От 1977 г. до 1993 г. работи като преподавател в Университета за национално и световно стопанство. През този период е и научен сътрудник в Лондонското висше училище по икономика и политика, а в продължение на една година е гост професор в Университета на Южния Пасифик във Фиджи и Австралийския национален университет. През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема “Екологични политики и икономически растеж в САЩ”. През 1991 г. завършва следдипломна квалификация в Масачузетския технологичен институт в САЩ, провеждайки изследвания в областта на политиката на околната среда.
СВЕТОВЕН ФИНАНСОВ БАЛАНС – МВФ И СБ
Традиционно кандидатът за президент на Световната банка се предлага от САЩ. Макар, че и двете организации са базирани във Вашингтон, Световната банка обичайно от цели 65 години е оглавявана от американец, докато Международният Валутен Фонд /МВФ/ от европеец. Според вътрешно съглашение главният директор е винаги европеец, а заместник-директорът е от САЩ.
(1945 – 1968) От самото начало, до 1967 г. банката отпуска сравнително малко кредити. Наблюдава се фискален консерватизъм и внимателно проучване на кандидатурите за получаване на кредит.
Световната банка (СБ) (World Bank) е международна финансова организация, която осигурява подпомагащи заеми на развиващите се страни за капиталови програми. Световната банка е изложила като своя цел намаляването на бедността. По закон всички нейни решения трябва да бъдат ръководени от ангажимента за спомагане на чуждите инвестиции, международната търговия и подпомагане на капиталовото инвестиране. Световната банка е един от най-големите световни източници на помощи за развитие. Тя е собственост на повече от 180 държави-членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния съвет и базирания във Вашингтон Съвет на директорите. Държавите-членки са акционерите, които имат властта да взимат решения в Световната банка.
Световната банка се различава от Групата на Световната банка по това, че обхваща само две институции:
Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР) – International Bank for Reconstruction and Development (IBRD)
Международна асоциация за развитие (МАР) – International Development Association (IDA)
докато Групата на Световната банка, освен тези две, включва и още три институции:
Международна финансова корпорация (МФК) – International Finance Corporation (IFC)
Агенция за многостранни инвестиционни гаранции (АМИГ) – Multilateral Investment Guarantee Agency (MIGA)
Международен център за регулиране на инвестиционните спорове (МЦУИС) – International Centre for Settlement of Investment Disputes (ICSID)
Световната банка е една от петте институции, създадени на Бретън-Уудската конференция през 1944 (конкретно на 27 декември 1945). Международният валутен фонд, свързана с нея институция, е втората. Делегати от много страни присъстват на Бретън-Уудската конференция, като най-влиятелно присъствие имат САЩ и Великобритания, които доминират в преговорите.
Макар, че и двете организации са базирани във Вашингтон, Световната банка обичайно е оглавявана от американец, докато МВФ от европеец. История 1945 – 1968 От самото начало, до 1967 година банката отпуска сравнително малко кредити. Наблюдава се фискален консерватизъм и внимателно проучване на кандидатурите за получаване на кредит. Президентът на банката Джон Мак Клой избира Франция да бъде първата страна, която да получи финансова помощ; две други кандидатури от Полша и Чили са отхвърлени. Заемът е в размер на 250 милиона щатски долара, което освен че е половината от исканата сума се поставят и много строги условия. Държавният департамент на съединените щати, казва на Френското правителство, че комунистките елементи в Кабинета трябва да бъдат премахнати. Френското правителство се съобразява с този диктат и премахва Държавната комунистическа коалиция. Заемът за Франция е отпуснат за броени часове. 1968 – 1980 От 1968г. до 1980г., банката се концентрира върху това да бъдат посрещнати основните нужди на хората в развиващият се свят. Размерът и броят на отпуснатите кредити се увеличава значително, като основните цели се разрастват от инфраструктура до социални услуги и други сектори. Тези промени се дължат на Робърт Мак Намара, който е назначен за президент през 1968 г. от Линдън Б. Джонсън. Мак Намара въвежда технократичен стил на управление в банката, който е използвал преди това като Секретар на отбраната на САЩ и президент на компанията Форд Мотор. Той променя политиката на банката в посока на построяване на училища и болници, подобряване на грамотността, както и реформи в земеделието. Мак Намара създава нова система за събиране на информация от държавите, които са потенциални кредито получатели, която позволява на банката да обработва кандидатурите за отпускане на заем много по-бързо.
1980 – 1989 През 1980 г. А. Клаузен заема мястото на Мак Намара, след като бива номиниран от президента в САЩ – Джими Картър. Картър заменя голям брой служители от ерата на Мак Намара и въвежда нов идеологичен фокус в банката. Заменянето на Главният Икономист Холис Б. Ченъри с Ан Крюгер, през 1982г. бележи значителна промяна в политиката на банката. Крюгер е всеизвестна с критицизма си към финансирането за развитие на страните от третия свят. В края на осемдесетте години, УНИЦЕФ докладва, че структурните програми на Световната Банка са отговорни за „намалени нива в образованието, храненето и здравето на десетки милиони деца в Азия, Латинска Америка и Африка”. 1989 г. – до сега От 1989г. политиката на Световната банка се променя, в резултат на критиката, която търпи от много групи. Банката започва да отпуска средства на не правителствени организации и групи за защита на околната среда, с цел да смекчи последствията от миналата политика, която подбуди такава остра критика.
Международният валутен фонд (МВФ, International Monetary Fund, IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището ѝ е във Вашингтон, САЩ.
Международният валутен фонд е учреден през юли 1944 г. по време на Валутната и финансова конференция на Обединените нации. Представителите на 45 правителства се срещат в хотел Маунт Уошингтън в курорта Бретън Удс, Ню Хампшър, САЩ. Делегатите на конференцията се съгласяват относно правна рамка за интернационално икономическо сътрудничество. МВФ е официално организиран и приведен в действие на 27 декември 1945 г., когато първите 29 държави подписват Договора за съгласие. Установените от закона цели на МВФ днес са същите като формулираните през 1943 г.
Влиянието на МВФ върху глобалната икономика постепенно се покачва, докато се присъединяват нови членове. Броят на членовете е почти четири пъти повече от първоначалните 44, участващи в неговото учредяване, което е резултат на добиването на независимост за много държави от Третия свят и разпадането на социалистическия лагер. Експанзията на МВФ заедно с промените в световната икономика изискват от Международния валутен фонд да се адаптира по всевъзможни начини, за да продължи ефективно да следва своите цели.
Според вътрешно съглашение главният директор е винаги европеец, а заместник-директорът е от САЩ. Върху този стандарт обаче все повече се дискутира и скоро е възможно да се даде възможност и на специалист от останалата част от света да заемат тези два важни поста.
Мандатът на Кристалина Георгиева започна на 1 октомври 2019 г. и ще продължи пет (5) години.
Участието на България в МВФ и МБВР е предмет на обсъждане в Политбюро още през 1987 г., когато плановата икономика се задъхва от хроничен недостиг на средства. Това предложение обаче е отхвърлено.
След промените през 1989 г. България е приета за член на МВФ на 25 септември 1990 г. През 2009 г. квотата на България в МВФ е променена от 640,20 млн. СПТ на 1,251 млрд. СПТ (около 1,376 млрд. евро) и представлява 0,29% от всички СПТ.
Финансовата помощ, която дава МВФ, обикновено се предоставя на траншове, които са обвързани със спазването на специфични условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии трябва да бъдат изпълнени преди да се отпусне следващия транш.
Споразуменията, които България е сключила от 1990 г. до 31 октомври 2005 г. с МВФ са осем (8).
You must log in to post a comment.