Кръстиха с “Героите на Украйна” алея пред посолството на Русия в София, България

Мнозинство на ГЕРБ-СДС и ДБ решили спора

Общинският кмет търсел общественно обсъждане и не му дали думата, тръгна подписка за преименуване на улица пред американското посолство

5 април 2022 г. Тревна алея пред посолството на Русия в София бе кръстена в площад “Героите на Украйна”. Новоименуваната алея минава до оградата на руското посолство, дълга е 96 м, ширина 15 м в единия край и 11 м – в другия, по данни на СОС.
Решението е взето от комисията по образование, култура, наука и културно многообразие в Столичния общински съвет (СОС) град София. Представителите на ГЕРБ-СДС и “Демократична България”, които заедно имат мнозинство, са подкрепили доклада, при един въздържсл се, и предложението е било прието (8-3-1).
В районната администрация продължават да пристигат много писма срещу това предложение, като в някои от тях питат може ли да бъде направено обществено обсъждане преди да бъдат приемани подобни предложения, по данни на кмета на район “Изгрев” д-р Делян Георгиев, който споменава, че не му е дадено време да реагира. Той е изразил мнение, че трябва да бъде избран друг обект, който да бъде именуван в подкрепа на Украйна – обект с доста по-сериозно и голямо значение от посочените в докладите за гласуване.
Започната е и подписка за промяна на името на ул. “Козяк”, на която се намира посолството на САЩ, с името Димитър Списаревски – нашият военен пилот, герой от Втората световна война, жертвал се за София по време на бомбардировките от Великобритания и САЩ.
Според Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столичната община имената, с които може да бъдат кръщавани каквито и да е площи в София, задължително трябва да имат отношение към България, града (София) или квартала (Изгрев).

+++

Съвременните дипломатически отношения на България с Русия датират от 1879 г. България, към онзи момент официално Княжество България, и Русия, към онзи момент официално Руска империя, ги установяват на 7 юли 1879 г.

В момента България има посолство в Москва и 3 консулства в Санкт Петербург, Новосибирск и Екатеринбург, а Русия има свое посолство в София и 2 консулства в Русе и Варна.

Древноруската Йоакимовска летопис предава, че покръстителят на Киевска Рус, княз Владимир приема християнството от българите. В ръкописа се разказва, че „българският цар Симеон Велики изпратил в Киевска Рус учени йереи (свещеници) и книги“. Неговият син Игор I има за съпруга Олга Киевска, 1-та жена-християнка от управляващата династия Рюрик. По това княжески презвитер в Киевска Рус е Григорий, българин по народност. Олга не успяла да утвърди християнството в Киевска Рус, но това се случило 30 години след нейната смърт.

След покръстването на русите от България идват книги и свещеници, които организират руското православие. Българо-руските отношения се развиват с нова сила в благоприятен за България аспект, когато на власт идва цар Иван Асен, за когото има много данни в руските хроники.

Българо-руските отношения добиват актуалност след падането на България под османско владичество, когато отново книги и свещеници заминават за Русия, за да организират на свобода руската църква. 

Въпреки помощта на България за създаване и установяване на руската църква, българите не влизат като сериозен обект в плановете на Русия от времето на цар Иван Грозни през ХVІ век. Те стават интересни за Русия едва след като се отделят от Вселенската патриаршия, и то за да не се загуби православието на Балканите. 

През 1861 г. във влашкия град Букурещ Георги Раковски издава брошура, озаглавена „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“. Тя е преиздадена през 1886 г. от Захарий Стоянов, друг противник на руското влияние, във връзка с отказа на Руската империя да признае святото дело на Съединението.

След Априлското въстание от 1876 година Руската империя има претекст за обявяване на освободителна война, но и тя отново преминава под знака на войната на кръста срещу полумесеца.

От юни 1877 г. до юни 1879 г. в освободените от руските имперски войски български земи е установено Временно руско управление, което официално има за цел да подготви административния апарат на бъдещото трибутарно Княжество България, което ще бъде обявено на 16 април 1879 г., когато е приета Търновската конституция в старопрестолния град Търново.

На 7 юли 1879 г. Руската империя установява дипломатически отношения с Княжество България, всъщност със самата себе си. 

Външен министър на България е Николай Гирс, а военният министър е Дмитрий Милютин,

В 1СВ Царство България е на страната на Германската империя и следователно срещу Руската империя.

С РСФСР, както се нарича руската държава след Октомврийската революция, са установени през април 1918 и са прекъснати през септември 1918.

През 1934 г. Царство България установява дипломатически отношения с СССР, но 10 години по-късно, на 5 септември 1944 г., те ще бъдат прекъснати от СССР, когато той ще обяви и война на Царство България, въпреки че то е обявило, че се включва в Антихитлеристката коалиция. На 9 септември 1944 г. СССР нахлува в територията на Царство България, а в същия ден е извършен и държавен преврат, който ще доведе на власт правителство на Отечествения фронт.

След размяна на писма на 14 и 16 август 1945 г. отношенията между Царство България и СССР са възстановени.

Отношенията между СССР и България активно започват да се развиват през периода след 9 септември 1944 г., чак до 1990 г. 

На 15 ноември 1990 година, Народна република България се преименува на Република България, а на 25 декември 1991 година СССР официално престава да съществува и епохата на двуполюсния свят приключва.

На 23 октомври 1991 Република България и РСФСР подписват Протокол за установяване на дипломатически отношения.

На 25 декември 1991 РСФСР обявява, че се преименува на Руска федерация. През декември 1991 г. Посолството на СССР е преобразувано в Посолство на Русия, както е и до днес.

На 4 август 1992 между Руската федерация и Република България е сключен Договор за приятелски отношения и сътрудничество. В него като основни залягат принципите за пълно и реално равноправие, уважение на суверенитета и независимостта, изключване на всякаква намеса и стремеж към доверие, откритост и взаимна изгода.

През март 2003 на държавно посещение в Република България е руският президент Владимир Путин, за отбелязване на 125-годишнината от освобождението на българите от османотурско владичество. По време на това посещението е подписана Съвместна декларация за по-нататъшно задълбочаване на приятелските отношения и партньорството между Руската федерация и Република България, както и редица междуправителствени, междуведомствени и междурегионални споразумения.

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е В НАТО

През юли 2004 на официално посещение в Руската федерация Георги Първанов подписва съвместно заявление с Владимир Путин по повод 125-годишнината от установяването на дипломатически отношения между руската държава и българската държава и перспективите за развитието на приятелските отношения и многостранното руско-българското сътрудничество.

На 4 септември 2006 в рамките на тристранния руско-българско-гръцка енергийна среща на върха се състои среща на президентите на РФ и Република България в Атина, по време на която те направиха преглед на състоянието на двустранните отношения и потвърдиха взаимното си желание на страните за уреждане на отношенията в областта на военно-техническото сътрудничество, за осъвременяване на Споразумението за сътрудничество в газовия сектор.

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е В ЕС

На 15 март 2007 година в Атина, в присъствието на Владимир Путин, мин-председателите Сергей Станишев и Караманлис подписват тристранно междуправителствено споразумение за сътрудничество в строителството и експлоатацията на нефтопровода „Бургас-Александруполис“.

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е В

“ЗОНАТА НА ПАРИТЕ” И ПО ПЪТЯ ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА “ПРИЯТЕЛСКИТЕ ВЗАИМОТНОШЕНИЯ” С РУСИЯ

На 6 – 8 май 2007 министър-председателя на България Сергей Станишев провежда работно посещение в РФ. По време на разговорите с министър-председателя Михаил Фрадков са обменени мнения по актуални въпроси на двустранното сътрудничество и регионални въпроси. Потвърден е техният взаимен интерес за стратегически проекти в енергетиката, решителни стъпки за задълбочаване на двустранните връзки в културната сфера в контекста на отбелязването на 130-годишнината от освобождението на българите от османотурско владичество и провеждането през 2008 – 2009 Годината на Русия в България и Годината на България в Русия.

На 17 – 18 януари 2008 г. руският президент Владимир Путин посещава Република България. По време на престоя си в София, Владимир Путин и Георги Първанов откриват Годината на Русия в България, посветена на 130-годишнината от освобождението на българите от османотурско владичество.

В центъра на разговорите е изпълнението на споразуменията за големите съвместни проекти в областта на енергийната инфраструктура – строителство на АЕЦ „Белене“, нефтопровода „Бургас-Александруполис“, газопроводът „Южен поток“.

Владимир Путин се среща със Сергей Станишев и председателя на Народното събрание Георги Пирински.

През 2009 година е проведена Годината на България в Русия. Осъществени са редица срещи на ръководители на страните на най-високо ниво: президентът на Република България Георги Първанов посещава Москва, председателят на правителството на Руската федерация Владимир Путин има срещи с представители на Министерския съвет на Република България.

На 1 септември 2009 е проведена среща на министър-председателя на Република България Бойко Борисов и министър-председателя на Руската федерация Владимир Путин в Гданск, Полша, по време на мероприятия за отбелязване на 70-а годишнина от началото на Втората световна война.

Основният акцент на срещата през ноември 2010 между премиерите на България и Русия – Владимир Путин и Бойко Борисов, са въпросите за сътрудничеството в областта на енергетиката: бъдещето на „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, цената на руския газ, както и възможността за разширяване на стокообмена между двете страни.

На 7 декември 2011 г. правителството на България взема официално решение страната да се оттегли от „Бургас-Александруполис“. Очакваните приходи за България от такси са били около 35 млн. щ.д. годишно.

На 28 март 2012 г. е обявен отказът на правителството на България да дострои АЕЦ „Белене“. Проектът за АЕЦ „Белене“ е размразен от правителството на НДСВ през 2005 г. Смята се, че по времето на социализма в проекта са инвестирани 1 млрд. долара. Първоначалната оценка за дострояването на двата реактора е 2,5 млрд. евро. При управлението на правителството на тройната коалиция в него са вложени около 1 млрд. лв., част от тях е заемът от 250 млн. евро от БНП Париба. През есента на 2009 г. германският партньор на НЕК – RWE, която има 49%, се оттегля. В началото на юли 2011 г. България и Русия замразяват за още три месеца преговорите за строежа на атомната централа „Белене“ чрез ново споразумение. Последното удължаване е до 31 март 2012 г.

На 28 март българското правителство обявява, че на мястото на АЕЦ „Белене“ ще се строи газова централа, а доставеният реактор ще бъде инсталиран като седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Руската страна настоява да бъдат изпълнени ангажиментите по проекта, като намеква за компенсации. „Уестингхаус“ е избрана за предпроектните проучвания на седми блок в „Козлодуй“. На 11 септември 2012 г. руската „Атомстройекспорт“ увеличава сумата на иска към НЕК до 1 млрд. евро заради спрения проект за АЕЦ „Белене“.

„Росатом“ заявява, че е готова да приеме компенсация и чрез активи на НЕК. 1,5 млрд. лева са изхарчени общо до момента по този проект, според министър Делян Добрев. На 26 септември американската компания Глобал Пауър Консорциум заявява интерес да построи АЕЦ „Белене“.

Човекът, който прави презентация на намеренията на неизвестния американски консорциум „Глобъл пауър” в икономическата комисия в парламента, е представен като Самюел Реди – управител на компанията FreNuc.

Според кратката онлайн визитка на тази компания, тя предлага атомни инженерни услуги.

FreNuc се представя, че има „десетилетия опит в тази индустрия и дълбока експертиза” и че предлага широка гама от услуги и продукти в сферата на атомното инжерество в САЩ, Европа и други места по света. Седалището на фирмата е в Швейцария.

В профила в професионалната социална мрежа LinkedIn Сам Реди е посочил, че основава и управлява компанията FreNuc от 2009 г. и че тя има между 50 и 200 служителя. Реди е написал също, че има над 30 години опит в атомната индустрия в САЩ, където е работил в Чикаго.

Обявеното в парламента име „Глобъл пауър консорциум” не се появява при бързо търсене в интернет, както и не се среща никъде в материалите за Реди и FreNuc.

През 2012 г. между България и Русия се подписва инвестиционно решение за строителството на „Южен поток“ през българската територия. Целият проект струва около €16 млрд., а за строежа на подводната част, чиято дължина е 900 км, ще бъдат отделени около €10 млрд. Проектът „Набуко-Запад“ се разглежда като конкурентен на „Южен поток“.

Малко след направеното изявление на Путин от Анкара, че проектът „Южен поток“ няма да се случи и ще бъде заменен от станалия по-късно известен като „Турски поток“ газопровод, Борисов публично оповестява идеята си при Варна да се изгради газоворазпределителен център за Югоизточна Европа и ЕС.

Средно за отрязъка 2000 – 2008 се наблюдава, че от България за Русия изнасят 640 фирми, от които 41 правят 75% от износа, а в България от Русия внасят 844 фирми, от които 2 правят 75% от вноса (заради енергоресурсите). България заема около 1% от външнотърговския стокообмен на Русия, което от гледна точка на руското стопанство България е незначителен партньор.

Основен проблем в икономическите отношения с Русия е значителният размер на отрицателното за България търговско салдо, което представлява изтичане на парични средства от България по посока на Русия.

Неслучайно руските тайни служби се сдобиват с много чувствителна информация тъкмо в България. “Как една малка страна от ЕС се превърна в бойно поле за шпиони” – под това заглавие германското списание “Шпигел” публикува обширна статия. В подзаглавието авторите обобщават: “Покушение с отрова, шпионска мрежа: в България отново и отново се провеждат операции на тайни служби, зад които очевидно стои Русия. А това създава рискове за НАТО и за ЕС”.

България традиционно лавира между Запада и Москва и често се измъква, когато не е пряко засегната. Но, войната вече стана крайно ожесточена и продължителна, и управляващите са принудени най-накрая да заемат ясна позиция.