Милена Фучеджиева
Не е окей на световна сцена авторитет в професията си да си разчиства сметките с шамари. Дава се много лош пример.
Има много други начини да изразиш несъгласието си и да защитиш съпругата си. Излизаш на сцената, измъкваш микрофона от Крис Рок и казваш, че той е глупак и че това е поредната обида към жена ти. Ставаш мигновен световен говорител на заболяването й от което страдат и мъже и жени, както се разбра.
Не е окей поведението на Уил Смит да остане безнаказано.
Не е окей световен лидер да нарича Путин касапин и да “споделя искрено и лично” чувствата си, че Путин трябва да бъде премахнат.
Аз съм никой и мога да пиша каквото си искам на стената ми, да бода Путин, да му свалям самолета и т.н., но в реакциите към това поведение на Байдън
аз съм на страната на европейските лидери. Когато океан те дели от мястото на военните действия, имай интелигентността да не насъскваш злото куче още повече.
Думите ти няма да свалят Путин, а ще ожесточат още повече гадната му война, която той води основно срещу теб, но пострадалите са трета страна.
Не е окей българските политици да се държат като американски ястреби, защото не са. Те са кокошки, които летят само насън.
Не е окей цялата тази яростно-радостна енергия на тълпата когато се отнемат имущества и затварят банкови сметки без съд и присъда.
С тези методи всеки може да бъде обявен за враг на народа и няма да има кой да го защити, защото правото го няма, има само обвинения, а липсата на справедлив процес води до Народен съд.
Историята на човечеството показва, че тълпата никога не е била по сита, никога не е пътувала повече от сега, никога не е била по-добре облечена, информирана, задоволена. Тоест това не е яростта на гладния и бедния, а на завистливия.
Апотеозът на консуматорското общество е да смятаме, че имаме право на всичко. Да, имаме, но ако все пак някак сме го изработили – честно или нечестно съдът би трябвало да реши, а после и кому то ще принадлежи.
Не е окей да знаем всички мръсни ходове на всички мръсни игри, но е окей да сме информирани,
а оттам окей да сме недоволни, нещастни, разделени, мразещи се – заради кого и заради какво? Заради тези, които контролират информацията и движението на парите.
Добрата и лошата олигархия. Бедният мой любим олигарх Абрамович се опита да отреже опашката на началния си капитал, но почти го отровиха за да не дава лош пример. С тези вече напълно открити методи на Лукреция Борджия Путин няма да изкара дълго. Тактиката за отнемане на имущество и запориране е законово изключително притеснителна, но умна, защото колкото и да е изолиран и параноичен, все някой ще стигне и до него. Някой от тези, чиито деца, любовници и съпруги вият на умряло и треперят от страх в именията си в Южна Франция и Лондон, ще плати пребогато на друг и ще се свърши. Хората като Путин никога не доживяват спокойни старини. И все пак тази тактика е незаконна. Утре всеки от нас може да се окаже без стотинка, само с няколко пластмасови квадратчета в портфейла, а те не се ядат.
Оптимист съм по отношение на близкия край на Путин, но не съм оптимист за свободата ни.
Изборът е направен за нас. За да имаме тази свобода на информация, трябва да приемаме безкритично недотам демократичните средства с които тя е пазена.
А оттам някак да свикнем, че познанието носи най-вече печал. Времена на срив на всякакви илюзии, разделение, вкопчване в сигурността на един пребогат свят, управляван от пребогати хора.
А къде отива отнетото имущество? Кой ще разполага със сметките на олигарсите? Не сме чули за инициатива, която да ги раздава на бедните, нито какъв е планът за после. Почти сигурно е, че няма и да чуем. Това Игрите на глада ли са или олигархична революция по ленински?
Лъжата е истина, истината е лъжа, и всички сме авторитети.
Хаос. Психологични проблеми. Панически атаки. Безпокойство. Депресия. О, да, и страх
от изтриване ако напишеш, че не е окей транс жена, състезавала се като мъж-плувец без никакъв успех, да чупи женските рекорди, защото се е усетила, че само сменяйки си пола ще достигне мечтата си за златни медали. Предадени женски права. Олигархични демокрации.
Болшевизъм с капиталистическо лице. Интересни мутации.
Щастие, че идва възраст в която повечето е минало, а по-малко остава. Да му мислят тези за които науката ще осигури вечен живот.
No, thank you.+++
Милена Фучеджиева е писател, сценарист, драматург и публицист.
Родена е на 14 юни 1962 г. в София. Баща ѝ е писателят Дико Фучеджиев, а майка ѝ, Пиринка Хаджиева, редакторка и сценаристка на документални филми, е потомка на македонския революционен род Хаджиеви от Голешево.
Учи две години актьорско майсторство, след което завършва кинорежисура в НАТФИЗ. Между 1973 и 1976 г. живее и учи в Париж. През 1990 г. емигрира в САЩ.
От 2010 г. живее в България.
Милена оцелява в жестока катастрофа през 1982 г., при която загива приятелят й – единственият син на Жени и Въло Радеви – Ради.
Милена е бременна и решава да роди детето. Кръщава момиченцето на любимия си – Радина. Двете напускат България, когато Радина е на 9 години. Момичето пораства в Лос Анджелис, завършва университет в Ню Йорк, където започва работа като адвокат, занимаващ се с климатичните промени в света. Сега живее в Денвър, където е част от екипа на престижна световната организация, занимаваща се с последиците от глобалното затопляне. Interstate Renewable Energy Councilе е неправителствена организация, която изгражда основата за възприемане на чиста и възобновяема енергия в полза на хората, икономиката, и планетата. Радина е юрист и е единствената българка в този екип.
„Майка ми настояваше да говорим у дома на български език и да пиша писма до роднините на български“, споделя Радина.
„Радина е от онези млади личности, които ми дават надежда за бъдещето“, каза авторът на поредицата „Децата на другата България“ Georgi Toshev.
Публицистични текстове на Милена са публикувани в „Мениджър“, „Едно“, „Капитал Light“, „Уикенд“, „Новинар“, „Webcafe“, „Жената днес“, „L’Europeo“, „Biograph“, „EVA“, „Площад Славейков“ и т.н.
Авторка е на сборника сборника с разкази „НеХана“ (2004), сборника със стихове и фотографии „Нощен проект“ (2006), фентъзи романа „Кефер. Цветовете на малката Ида“ (2007), както и блога ѝ на хартия „Аз, бLогинята“ (2010).
Започва да пише драматургия и проза първо на английски. Продуцира и поставя две от пиесите си в Лос Анджелис: „Project A“ в „Electric Lodge“ и моноспектакъла „Lovebox“ в „Кросроудс Тиътър“. В България пиесата ѝ „Дзен порно“ е поставяна на сцената на Сатиричния театър, а „Криза в Рая“ – в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 2012 г. Мила Искренова поставя с балет „Арабеск“ „Дневниците на Дракула“ – танцов спектакъл с текстове на Милена Фучеджиева.Пиесите ѝ са издадени в представителни сборници за нова българска драматургия. След завръщането си в България през 2010 г. става главен сценарист и един от създателите на сериала на bTV „Седем часа разлика“.
You must log in to post a comment.