Почитаме Св. Кирил Славянобългарски (Константин-Кирил Философ)

“Чеда, пазете православната вяра, за да ви пази и тя. Защото, ако не пазите православната си вяра, ще станете слуги и роби на чужди народи”.

Всяка година на 14 февруари БПЦ почита Успението (смъртта) на Св. Кирил Славянобългарски – Светия равноапостолен Константин-Кирил Философ, просветител на българи и славяни.

Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, той произхождал от знатните родители Лъв и Мария, които били солунски славяни. Бащата Леон (Leontios) е роден в Солун и е известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта.

Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството, и е втората личност след владетеля в Империята. През 843 г., запознат с големите качества на Константин, логотетът го кани в Константинопол и го записва в прочутата Императорска школа, наречена по-късно Магнаурска в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, който е бъдещият цариградски патриарх. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия.

По време на следването си младежът е забелязан и от цариградските управляващи и Патриаршията. Те не остават доволни от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите и го привличат на свое разположение в Цариград.

Получил вече прозвището Философ, Константин-Кирил бил назначен за патриаршески библиотекар – хартофилакс (chartophylax) на патриарх Игнатий Константинополски (847 – 858), в катедралата „Св. София“ (Константинопол) – висок пост в онова време.

Назначен е за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното звание „философ“.преподавател по философия.

Светия равноапостолен Константин-Кирил Философ е известен с множеството си успешни мисии за срещи с представители на различни религии. В т.ч.,

Багдадска дипломатическа мисия при сарацините, която е и 1-та мисия на Константин-Кирил като дипломат. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на опонентите си и спечелва доверието им. Според житието му, Константин ги

„наддума по всички въпроси – така, че те му се чудят, изпадат в удивление“.

Константин-Кирил демонстрира познания и по Корана, като успява да постигне и освобождаването на хиляди християнски пленници, които връща със себе си във Византия.

Мисия при хазарите – 860 г. Константин е натоварен с нова важна дипломатическа мисия. Хазария е притеснена от политическата и идеологическа експанзия на Арабския халифат и Византия. Това кара хазарския хаган да се обърне официално към Византия и дава предложение да приеме християнството, ако в хаганата бъде изпратен такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите. Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от Михаил III на Константин, а той взема със себе си брат си Методий. В Хазария братята спорили предимно с евреи в присъствието на кагана.В диалога вземат участие и мюсюлманите. Те спечелват на своя страна хазарските водачи, които са готови да признаят християнската вяра за най-добра. Покръстени са около 200 хазари, но не допускат утвърждаването на християнството като държавна религия в нея. Мисията обаче постига освобождаването на хиляди пленени християни и връщането им в родните им места. 

Мисия при аланите, в която Константин продължава да действа като дипломат на империята в Крим и околните области.

Великоморавска мисия – най-известната мисия на Константин и брат му Методий. През 862 г. двамата братя, по поръка на императора и по искане на великоморавския княз Ростислав са натоварени да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Те се установяват в столицата Велеград. Създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги, и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба. Това братята правят заедно до 865 г., когато се отправят към папата в Рим.

В молитва и пост на планината Олимп създал славянобългарската азбука и заедно със своя брат Методий превели на старобългарски Светото Евангелие и редица богослужебни книги.

Венециански диспут – 867 г., на път за Константинопол, за да получат указанията на новия василевс Василий I, просветителите за пореден път се сблъскват със защитниците на триезичната догма, но вече на територията на империята във Венеция, тогава византийски екзархат. Тук Константин Философ оборва в открит диспут духовниците от Фриулската марка, подкрепящи триезичната догма.

Заедно с брат си защитили пред римския епископ правото на българи и славяни да извършват богослужения на родния си език, благодарение на което 25 години по-късно старобългарският става официален богослужебен и книжовен език в Българската православна църква и в българската държава.

Мисия в Рим

Това е последната мисия на светите равноапостоли. Тя започва в 867 г. и продължава над 14 месеца. Поводът e пренасянето в Рим на откритите при хазарската мисия от Константин в Херсон мощи на св. Климент I. Св. ап. Климент е епископ на Сердика (дн. София), след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св. св. Кирил и Методиий фактически осигуряват освещаването на глаголическото писмо от Рим. Константин и Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати най-тържествено в Рим и благословени от новия папа Адриан II.

В Рим Константин наред с постигането на другите задачи, поставени му от императора, постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата.

Тук Константин с подкрепата на новия император Василий I става съветник на папа Адриан II. На церемония в голямата базилика Санта Мария Маджоре папа Адриан II признава за равнопоставен на гръцкия и латинския славянския език, и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука – глаголицата. В Рим се отслужват литургии на славянски език.

В 868 г. лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за свещеници славяните – ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим. В 869 г. при славянското богослужение единственият компромис, който тогава се е допускал, е, че, по настояване на папата, в храмовете Евангелието и Апостолът трябвало да се четат най-напред на латински език.

В Рим св. Константин Философ завършва последния си труд „Написание за правата вяра“, но, изтощен от тежките пътувания, заболява. Малко преди смъртта си той приема „великата монашеска схима“ с име Кирил, с което остава като светец в Православната и на Римо-католическата църква. Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г. Той е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим (“Св. Климент Римски”).

Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г., в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че окончателно я завършват през 862 – 863 г.

Кирилицата се смята за дело на ученика на братята – Климент Охридски. 

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, братята са наречени апостоли на славяните. 

Житието на Св. Кирил било написано от Св. Климент Охридски в сътрудничество със Св. Методий – Моравски архиепископ и брат на Св. Кирил Славянобългарски.

Особено ценни за българите са думите, които Св. Кирил казал на брат си Св. Методий на смъртния си одър, на днешния ден през 869 г. в Рим:

“Брате, като два вола в един ярем ние орахме нивата Господня. Ти оставаш сам в браздата. Знам желанието ти да се завърнеш в манастир. Народът обаче те чака. Иди при него и му кажи да пази православната си вяра, на която го учихме, та като настане времето и на вашето отхождане при Господа Иисуса Христа да застанем всички заедно от дясната Му страна”.

Св. Методий изпълнил това желание на своя брат и през 885 г., преди да отиде при Бога, оставил следния завет:

“Чеда, пазете православната вяра, за да ви пази и тя. Защото, ако не пазите православната си вяра, ще станете слуги и роби на чужди народи”.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.

На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.