Българин от Калифорния изстреля Аполо – Иван Ночев, а 3ма американски президенти го “изпратиха на небето”

John Nochev разработва уникалните реактивни двигатели за успешното “прилуняване” 

Роналд Рейгън (негов близък приятел), Дж. Картър и Джордж Буш идват на погребението

Малцина българи днес знаят името на Иван (Джон) Ночев, ръководил инженерния екип, който стои зад подготовката на историческата мисия на НАСА “Аполо” 11. На 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг, капитан на космическия кораб “Аполо”11 слиза от успешно приземилия се лунен модул “Орел” и правейки първите си стъпки върху лунната повърхност произнася прочутата фраза:

“ …Това е една малка човешка стъпка, но всъщност огромна крачка за човечеството…”

Зад този огромен успех стоят стотици хора, които са изобретили Аполо 11. Малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин – карловецът Иван /Джон/ Ночев.

Заслугата на Джон Ночев към това изключително събитие е огромна – негова разработка са уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула “Орел”, благодарение на които се осъществява успешно “прилуняването” .

Цялата тази лунна одисея се наблюдава на живо от над 800 милиона телевизионни зрители по целия свят. Но не и в България. На другия ден в партийният орган “Работническо дело” се появи само едно кратко съобщение на последната страница. И кратък телевизионен репортаж в необявено време някъде през нощта.

Биография

Иван (Джон) Стефанов Ночев е роден през 1916 година в малкото подбалканско градче Карлово, Пловдивско. Завършва механотехническото училище “Братя Евлоги и Христо Георгиеви” в родния си град, след което работи за кратко в Държавната аеропланна работилница в Божурище.

През 1942 г. заминава на тримесечна специализация в Германия. Още същата година е приет като студент в Берлинската политехника, където се изявява като отличник на випуска. Втората Световна война го принуждава да напусне Германия и той продължава образованието си в Прага.

След 9 септември се завръща в България, но предпочита да замине отново за Виена, за да защити докторската си дисертация като машинен инженер.

През 1951 г. Иван Ночев се озовава в Канада, по-точно в Торонто. Но и там животът му не е лесен – мие улици, бере диви ягоди в околностите на града, върши каква ли не черна работа, което не му пречи да се ожени. Слава богу, че жената, с която свързва живота си, е прекрасна във всяко отношение. Освен че е красива и е дъщеря на генерал, Веска Данчева е и високообразована – завършила е медицина в Германия и по-късно се утвърждава като солиден професор-ендокринолог и член-кореспондент на Американската академия на науките. В дома си разговарят на български и до края на живота си той говори перфектно на родния си език.

В Канада двамата остават пет години, където намира и работа по специалността си, а после става и гл. инженер в компания за производство на авиационно оборудване. Но голямата му мечта е да се добере до Щатите, където по онова време трескаво се търсят млади и кадърни инженери. Още повече че той има голямо предимство пред всички останали, понеже е немски възпитаник.

След разгрома на хитлеристка Германия след 2СВ командващият американските войски в Европа и бъдещ президент на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер депортира в Америка 128 немски ракетни конструктори, начело с големия учен Вернер фон Браун, създател на НАСА, както и един тон документация и десетки вагони оборудване за немските балистични ракети.

Няколко години по-късно окончателно се установява в САЩ – Сан Диего, Калифорния. Работи за гиганта “Дженерал Дайнамикс Корпорейшън”, ангажиран по секретни проекти на НАСА. (Днес корпорацията е един от най-големите световни производители на оръжейни системи и технологии ). В забуления с тайни и легенди аерокосмически гигант, където е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл, се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.

1962 г. получава американско гражданство, приема името Джон Ночев и открива собствена фирма – Lancea, която се занимава с аерокосмически изследвания и много скоро завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Фирмата е приета за участие в съвместните засекретени разработки на НАСА и Пентагона, и най-вече за полета “Аполо” 11 до Луната, под личното ръководство на Вернер фон Браун.

Двигателите на българина са конструирани така, че действат при кацането като спирачен механизъм, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба-майка, намиращ се в орбита. Дотогава нито руснаците, нито американците, нито немците успяват да решат проблема как космическият кораб да се приземи плавно на Луната, без да се разбие поради липсата на “земно” притегляне.

За заслугите си към НАСА българинът Джон Ночев е удостоен с отличие на Американския конгрес. Автор е на редица научни трудове, които се изучават в американските университети и колежи.
След 10 ноември 1989 г. Ночев изявява голямо желание да се върне в България, но внезапно заболяване става причина за смъртта му през 1991г. в Калифорния. На погребението му през пролетта на същата година присъстват трима американски президенти: Роналд Рейгън (негов близък приятел), Дж. Картър и Джордж Буш.

Ночев винаги се гордее с българския си произход пред свои американски колеги и приятели. Особено с българския календар, който, подчертавал той, е най-старият в света – преди календара на маите, преди китайския, преди Юлианския и преди Григорианския.

Община Карлово полага усилия да поддържа родната къща на Иван Ночев, а един от кварталите на града носи неговото име.

Със ъпругата му, проф. Веска Ночева, която почива година по-късно, не оставят наследници. Сега на нейно име в Сан Диего има фондация, която всяка година присъжда награди на жени, работещи в областта на фармацията.

+++ БЪЛГАРИЯ В ОБЛАЦИТЕ ***

• Патент за 1-я български самолет е публикуван във Франция от Георги Божинов през 1912 г.
• 1-ят български самолет е създаден от Асен Йорданов през 1915 г. В този самолет той въвежда третото крило за 1-ви път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса. Йорданов изобретява и телефонният секретар (1951), касетофона и въздушната възглавница, като в началото е била за конструирана за самолети, но впоследствие е намерила приложение и при автомобилите.
• 1-та жена-пилот на боен самолет, е Райна Касабова, която участва в боен полет по време на Балканската война.
• 1-та авиационна бомба е конструирана от Симеон Петров през 1912 г. и е използвана за първата тактическа бомбардировка в света, извършена от Радул Милков и Продан Таракчиев над Одрин, по време на Балканската война през 1912 г.