784 изборни секции в чужбина (ИСЧ) в 68 държави са открити за предстоящите на 11 юли предсрочни парламентарни избори в България.
784 изборни секции в чужбина (ИСЧ) в 68 държави са открити за предстоящите на 11 юли предсрочни парламентарни избори в България. Броят на ИСЧ този път е безпрецедентен, като 110 от разкритите зад граница секции се намират на територията на дипломатическите и консулските ни представителства, а 674 ще бъдат извън тях. Вече са доставени и се съхраняват от дипломатите всички 421 машини, от които за най-големите български общности има 95 в Германия, 58 в Испания, 69 в Турция, 65 във Великобритания, 21 в САЩ и др. Изпратени са и всички изборни книжа, както и 710 000 бюлетини за гласуващите зад граница.
“По организацията на изборите на 11 юли 2021 г. зад граница МВнР свърши двойно повече работа при два пъти повече секции от изборите на 4 април 2021 г., но при същите условия, срокове и човешки ресурс.” Това обяви министърът на външните работи Светлан Стоев на брифинг относно организацията на вота в чужбина,
Най-западната ИСЧ е в Сан Франциско, САЩ, най-източната – в Оукланд, Нова Зеландия, най-северната – в Тромсьо в Норвегия, а най-южната – в Крайстчърч, Нова Зеландия.
На някои места по света сънародниците ни ще имат възможността да гласуват за 1-ви път, дори на някои гръцки острови. 8 ИСЧ ще бъдат разкрити в държави, в които България пък дори няма дипломатически и консулски представителства – Исландия и Доминиканската република (за 1ви път) с по 1, Люксембург, Малта и Нова Зеландия – по 2. По данни на външното ни министерство (МВнР) разкритите ИСЧ са с 69% повече от тези за изборите за НС на 4 април, когато бяха 464. За сравнение на парламентарните избори през 2017г. и 2014г. бяха разкрити съответно 371 и 426 изборни секции.
Броят на секциите в Европа бележи абсолютен рекорд на предстоящите избори – 483 секции в 22 държави.
На 11 юли с 135 урни шампион е Великобритания, като някак символично представителката на кралството Англия, пък ще се опита в същия ден да стане шампион по футбол на Европа. На “поправителния” вот на Острова българите ще пуснат бюлетина в цели 100 повече ИСЧ, спрямо 4 април с 35 в които гласуваха 32 449 души, и поставиха рекорд, а сега резонно при очакванията са той да бъде подобрен. Това е увеличение спрямо предишните избори с 286%, а в Германия разкритите секции са 117 или със 70% повече спрямо изборите през април.
На 2ра позиция по брой ИСЧ е Турция със 121, при 35 на 4 юли с 22 000 бюлетини, които подсигуриха кресла на двама (2) депутати. Но, като брой гладували тенденцията в южната съседка е стремглаво спадане на желаещите с цели 4 пъти за 12 години. През 2009 г. гласовете са над 91 000, 2014 в 136 секции 62 000 вота, за да се стигне до 22 259 на предишните избори, дори и когато нямаше ограничение в секциите. Сега ако гласуват 50 000, и вкарат 4 депутата в НС, трябва да ударят едно маане. А къде ще отиде вота, също е интересно, защото Ердоган посрещна и ДПС, и приятеля си Бойко Борисов от ГЕРБ.
Получава се горе-долу смяна на една генерация с друга, към отпадане на поколения и поява на нови, вече родени “навън”, които не ги интересуват избори в Родината на родиелите им и нямат интерес към България. Подобна е тенденцията за всички българи в чужбина, особенно за избягалите от комунизма, а не от демокрацията. Особенно в САЩ, където вота традиционно е много нисък от 2005-та насам, и тук-таме се намират ентусиасти да отворят секции, което няма да вкара кой знае колко повече избиратели. Въпреки, че в САЩ има 66% увеличение спрямо април 2021 г. с общо 58 секции, но за над 350,000 нашенци.
Т.е. разрешението за неограничено отваряне на физически ИСЧ, а не на виртуални, ще окаже много слабо отражение на общите изборни резултати на 11 юли. Ако ще, не машини за гласуване да докарат, ами и машинисти. Няма ли вот в интернет, вотът в чужбина остава почти без влияние, освен, че сънародниците ни “зад граница” нямат Избирателен Район и гласовете им се разпределят с жребий в Избирателни секции (ИС) в страната. Дали са готови и всичките над 5,000 представители на комисиите в ИСЧ, преминали ли са обучение, някои от тях не правили подобно нещо в живота си, и това ще разберем на 11 юли. За да не се стигне “до дъното” на места, и да се окаже, че няма българи, които да организират секциите. Или пък се прави секция за 30-40 желаещи да гласуват.
Предварително подадените заявления от българите зад граница този път са 71 170. Това е с близо 17 000 по-малко от изборите преди 3 месеца, въпреки че заявленията не са задължителни и българите зад граница ще могат да упражнят правото си на глас и без да са подали такова заявление.
Въпреки, че на изборите на 4 април общият брой на гласувалите в чужбина е рекордно голям – 180 000, от над 2 милиона и половина живущи българи “зад граница”. Но, пак вълнеобразно движение на вота извън пределите на Родината, предходните парламентарни избори през 2017 броят им беше 118 000, а на тези през 2014 – 144 000.
От 1991 г. до 2021 г. за избори на 10 Народни събрания (НС), от чужбина са формирани общо 19 мандата (19 депутати). На последните избори на 4 април, от “чуждия вот” спечелиха само три партии и коалиции. Най-голямата изненада на тези избори ИТН на Слави Трифонов – 3 кресла в Парламента, следван от ДБ с едно, и традиционно ДПС с две. Първите две събраха протестния вот, и заедно с партията на Мая Манолова ще сформират управляваща коалиция и правителство, ако се сдобият с нужния %. Трифоное не желае да бъде премиер, а Христо Иванов е готов. A третата партия с преобладаващ глас на българските турци, си взе остатъците от собственния си корав електорат.
“Такава корелация (бел.ред м/у увеличение на секции и гласуващи) не е задължителна”, посочи в Тази Сутрин Даниел Пейчев от Българската асоциация по изборни системи, чийто сайт не работеше днес.
“Мит, който съществува, е за влиянието на вота в чужбина. Няма по-опасно нещо от човек с калкулатор в ръка. Резултатите са следните – 170 000 действителни гласове, 11 300 средна цена мандат. Като разделим едното на другото, получаваме 15. Значи чужбина прави 15 мандата. Нека разбием и този мит!” Това пък сподели Даниел Пейчев след изборите през април. Сега през юли и двойно да гласуват, максимум 30 депутата от 240 ще влязат в топлата зала на Парламента по заръка от чужбина.
ГЕРБ е големият губещ, де факто 3 депутати напуснаха парламента, заради вота “зад граница”, а коалицията на партията на бившите комунисти БСП се раздели с един народен избранник.
Интересно е да се отбележи, че на последните избори желанията на българите кой да ги управлява, съвпадат и в България, и в чужбина, за първи път от 20 години те са пропорционални! Т.е. вече не може да се “плюят през граница” едни други.
Другото любопитно е, че не само къде живеят българите, но и атмосферното време и болестите не им оказват влияние. Вотът по време на проливните дъждове и пандемията не се различава от традиционния. Освен, че не оказа влияние и омразното за българина чакане на опашки, особенно за гласуване. По цял свят имаше такива, но въпреки това сънародниците ни чакаха с часове да пуснат гласа си. И страшно много млади хора, дори семейства с малки деца и бебета. Както това видяхте в директните ни включвания от Лос Анджелис, които ще продължат и тази неделя от Калифорния.
“Не мога да кажа ще има ли опашки за гласуване”, коментира Красимир Симонски в същото предаване, който е председател на Държавна агенция „Електронно управление”.
Централната избирателна комисия (ЦИК) обобщава резултатите от подготовката за вота на 11 юли, като от там почертават, че машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели и рекордният брой секции в чужбина са сред предизвикателствата, с които Изборната комисия трябва да се справи в условията на пандемия.
КАКВО СЕ СЛУЧВАШЕ С ИЗБОРИТЕ В АМЕРИКА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ:
ИСТОРИЯ НА ИЗБОРИ В КАЛИФОРНИЯ И САЩ
КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ СЕГА ПО СВЕТА:
В неделя изборният ден започва сутринта в 7 часа местно време и ще продължи до 20 часа. При опашки пред секциите, времето за гласуване може да бъде удължено с един час, т.е. до 21:00 ч.м.вр. Софтуерът на машините също е настроен спрямо местното време в различните държави.
Срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина изтече на 15 юни. Българските граждани, които не са подали подобно заявление, също могат да упражнят правото си на глас във всяка една от секциите зад граница.
За целта се изисква само в деня на вота да представят декларация по образец (Приложение № 22-НС от изборните книжа), че имат право на глас и че не са гласували и няма да гласуват на друго място. Подобни декларации могат да бъдат попълнени и пред самата секция. Същото се отнася и за тези български граждани, които са декларирали, че ще гласуват в една секция в чужбина, но в деня на вота подадат гласа си в друга.
ВСИЧКО НА ЕДНО МЯСТО ЗА ГЛАСУВАНЕ В ЧУЖБИНА
В Изборния кодекс (ИК) не е предвидена възможност за дистанционно гласуване, а се провежда само в избирателна секция (ИС). ИК не допуска гласуване с пълномощно, а се извършва лично от избирателя в ИС. Можеда се гласува в място и държава, които са различни от посочените в подаденото заявление за гласуване извън страната.
https://mfa.bg/bg/3714 – Списъци за гласуване извън страната
КАКВИ ДОКУМЕНТИ НИ ТРЯБВАТ ЗА ГЛАСУВАНЕ В ЧУЖБИНА
Валидна българска лична карта или паспорт! Може да се гласува извън страната с лична карта или паспорт, на които срокът на валидност е изтекъл след 13 март 2020 г., като не се изисква да представи пред СИК удостоверение за издаване на лични документи по чл. 263, ал. 2 ИК. Такова се издава, ако документите за самоличност са изтекли преди 13 март 2020 г. или когато по други причини са подали заявление за издаване на нов документ за самоличност в дипломатическо или консулско представителство.
КАКВИ ЛИЧНИ ДАННИ ЩЕ ВИ ТРЯБВАТ И СПЕСТЕТЕ ВРЕМЕ С ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОПЪЛНЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ:
ОФИЦИАЛНА Информация за гласуване извън страната
КЪДЕ ДА ГЛАСУВАМЕ ПО СВЕТА:
КАК ИЗГЛЕЖДА БЮЛЕТИНАТА И КАК ДА Я ПОПЪЛНИМ:
В кабината за гласуване избирателят отбелязва избора си върху хартиената бюлетина по следния начин:
- със знак „Х“ или „V“;
- с химикал, пишещ със син цвят;
- само в едно от квадратчетата за гласуване с номера на избраната от него партия, коалиция или независим кандидат, или в квадратчето „Не подкрепям никого”.
Ако желае, избирателят отбелязва своето предпочитание (преференция) за избран от него кандидат от листата на партия или коалиция, като поставя знак „Х“ или „V“ с химикал, пишещ със син цвят, в кръгчето с номера, с който е регистриран избраният кандидат.
Върху бюлетината не се драска и не се вписват символи и други знаци (букви, цифри, картинки и други), тъй като при преброяване на гласовете секционната избирателна комисия ще я обяви за недействителна и вотът на избирателя няма да бъде зачетен.
Когато преди гласуването върху бюлетината се установят отбелязвания, зацапвания или механични увреждания, избирателят получава друга бюлетина.
КАК ДА ГЛАСУВАМЕ МАШИННО
СИМУЛАТОР ЗА МАШИННО ГЛАСУВАНЕ
ВИЖТЕ ДЕМОНСТРАТИВНО ВИДЕО
КЪДЕ ГЛАСУВАМЕ С МАШИНА ПО СВЕТА
Списък на ИС с машини по света
АКО ОЩЕ НЕ СТЕ РЕШИЛИ, ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАТЕ
КАКВО ДА ЗНАЯТ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ КОМИСИИ
За повече информация за гласуването извън страната следете официалната интернет страница на Централната избирателна комисия – www.cik.bg, и официалната интернет страница на МВнР.
You must log in to post a comment.