Най-силната българка в Америка за 8 март и женския месец – Нели Митрева ексклузивно интервю 

Родната звезда на културизма – 1та и единственна наша сънародничка с професионална карта и титла от най-престижния турнир “Арнолд Класик”, за живота си в две части – национал в леката атлетика и в залата с големите тежести, за образованието с 3 дипломи, за успеха, за пандемията и нейните ученици управляващи от Капитолия, и още “на живо”

Нели Митрева. Единствената българка с професионална карта по културизъм в САЩ, която през 2019 година спечели най-престижното състезание “Арнолд Класик”

Един откровен разговор с Евгени Веселинов за BULGARICA
   7 март 2021 г. В навечерието на Международния ден на жената 8 март потърсихме “най-силната” българка в Америка Нели Митрева. Единствената българка с професионална карта по културизъм в САЩ, която през 2019 година спечели най-престижното състезание “Арнолд Класик”, носещ името на Арнолд Шварценегер. /вижте видео/

Преди това си “позволи” да застане няколко пъти между първите, не само на този най-комерсиален международен турнир, но и на други висши форуми в този спорт, в който е 10 години и има участие на 26 големи състезания.    За първи път срещнах най-добрата българска състезателка по културизъм в света, през 2016 г. на турнира на Арнолд в Кълъмбъс, щата Охайо, когато тя ни каза, че от няколко години е личен треньор на няколко американски политици и води физическата подготовка на част от елита на армията на САЩ.    Днес, намираме Нели Митрева в дома й в столицата Вашингтон, където живее, работи и тренира от години, за да видим какво се случва с една жена на празника, какво е отражението на пандемията с КОВИД в/у този спорт в зала и хората. За да ни разкаже за себе си, още от времето, когато беше национална състезателка по лека атлетика в България, но получава сериозна контузия и загубва близък, и се преориентира към културизма, как се издига в този спорт. Как напуска Родината.    Разбира се, за младостта, трениране и семейството в България, любовта и какво ще се случва.
   Единствената родна професионалистка в културизма е родена в София, а живее постоянно в САЩ от осем години, преди идването си в САЩ. Нели Митрева има две Бакалавърски степени (треньор по лека атлетика и учител по физическо възпитание и спорт) и една Магистърска (спортна журналистика) в Национална Спортна Академия „Васил Левски“ (НСА, ВИФ) и още една Бакалавърска (журналистика) от Софийския университет. Работи и като журналист, като започва в спортния отдел на БНР, още като студент, когато пише и в “Меридиан мач и Спринт”. След завършването отива в “Телеграф”, където започва със спорт, но преминава към криминални и политически новини. Нели преминава в Нетинфо и става редактор на спортни новини в сайта спортни.бг, където прави емблематични интервюта, вкл. и с Майкъл Фелпс.     

ЕВ: Здравей Нели, как си, къде те намирам за празника на жената 8 март?
НМ: Здравей Евгени, радвам се, че разговаряме след толкова години. Сега съм в къщи след първата ми тренировка днес, във Вашингтон, където живея от осем (8) години, един район, който е добър за моето развитие в спорта и бизнеса.

ЕВ: Типично за Америка – където работиш там живееш, обратно на България. По време на пандемията с КОВИД-19 много малко се говори за вас в културизма, а вие сте така силно зависими от залите за тренировки. Като “пострадала” или както искаш го приеми, как стоят нещата, как се справяш?
НМ: Сега е много по-добре, отколкото беше миналата година. Тук във Вашингтон е мястото, където отвориха много късно. Причината бе също, защото тук живеят много политици и управляващи от правителството, които живеят около мен, и те се чувстваха по-спокойни, когато всичко е затворено и няма хора по улиците. Което афектира абсолютно всички бизнеси и джимовете (залите), в които ние трябва да тренираме и да се подготвяме за състезания. Всъщност през цялото това време, най-малко 4 месеца, аз трябваше да тренирам на паркинга пред сградата, където живея. Направих всичко възможно да поддържам тялото си в някаква форма, не перфектна, защото бе невъзможно без нужните уреди. Когато отвориха залите с ограничения (края на 2020), всичко бе адски изнервено, да освобождаваш място за следващия. А за мен беше още по-тежко, защото се готвех за състезание, което трябваше да спечеля, година преди това бях станала втора, имах да си връщам! Даже хората в залата ме питаха, а бе ти добре ли си, 4 месеца си била навън, но се оказа, че съм си добре, и тялото ми изглеждаше много добре, и спечелих състезанието. В общи линии оцелях.

ЕВ: Тук е момента да кажем коя е Нели Митрева? Как така стигна през 2019 година, на връх на националния празник 3 март, да спечели най-престижното състезание “Арнолд Класик”, как от пистата, как от лека атлетика се преориентира към културизма. Как порасна софиянката в България и тук?
НМ: Как точно се ориентирах към културизма, ами да ти кажа честно и аз не знам. Започнах да тренирам лека атлетика на 8-10 годинки в ЦСКА при Добри Добрев, който бе 1ят ми треньор. Завърших Спортното училище, после отидох в НСА, продължих да тренирам с доц. Станка Миланова, близо 15 години. Стигнах до националния отбор, спечелени състезания в многобоя и други, в България и чужбина. Но, сериозно се контузих няколко пъти, разместих прешлян, направих две хернии и се озовах във Военна болница с диагноза, че повече не мога да ходя, и така кариерата ми на лекоатлет приключи. Направих всичко възможно да се върна на пистата, но лекарите ми казаха, че с тези проблеми, имах и охлузени нерви, ще бъда щастливка, ако успея да ходя наново.

ТОВА БЕШЕ НАЙ-ТЕЖКИЯТ МОМЕНТ В ЖИВОТА МИ!

Защото в същата година почина и баща ми, той беше всичко за мен, знаеш дъщерите как са. Леката атлетика беше всичко за мен, ден и нощ само това правех, и мечтаех да бъда бърза, да бъда добра! Изведнъж нито баща ми, нито леката атлетика! Просто рухнах! Да, това ми бе най-жестоката година в моя живот! 2008 година в България.

ЕВ: Знаеш, че моята съдба е подобна, когато моят татко бе починал, през 2000-та аз отразявах Световна купа по шорттрек с голямата Жени Раданова и треньора Иван Пандов. Абсолютно те разбирам, и нека кажем, че 2008-ма година е една преломна година в твоя живот, Нелка. Добави нещо, важно е?!
НМ: Да, точна така, и точно тогава взех решението, че трябва просто да се махна от България, и без това вече пътувах до Америка и обратно, да започна нещо ново. Бях много зле, след трагедията със спорта и семейството ми, но към тях се добави и това, че никой нищо не направи за мен, след нея, и след всичките години, които дадох на българския спорт. Нито клубът, в който участвах, нито федерацията! Даже сега на теб за 1ви път ще кажа, нещо за моята треньорка. Досега никога не съм я обвинявала и 13 години съм мълчала, и сега не я съдя, а само казвам, какво още се добави към проблемите ми през 2008-ма. След 6 години с нея, нормално аз се обърнах към нея, тя ми беше, като “2ра майка”, та аз прекарвах повече време с нея, отколкото у дома. Аз й казах за моето положение, за моето състояние, а тя само ми отговори„ че “това са нормални неща, които се случват на професионалните атлети”. Аз не вярвах на това, аз вярвах на нея, аз съм много доверчива и изпълнителна, като кученце, каквото ми се каже това правя без да мисля. Не съжалявам за нищо в леката атлетика, тя ми даде психика и тяло, за да мога да продължа и спорта, и живота си. Конкретно за културизма да кажа, има жени, които искат да изглеждат добре, но няма как да го направят. Трябва добре наредена мускулна маса, особено на долната част на тялото, което на мен ми даде леката атлетика.

ЕВ: Добре де, кога и как окончателно се “изнесе” от Родината?
НМ: След 2008-2009 все още само пътувах м/у България и Щатите, защото майка и брат ми имаха нужда от мен, но вече 2012 г. те бяха по-добре и тогава се започна. Тогава първо заминах за Бирмингам (бел.ред. Англия), защото на федерацията по лека атлетика трябваше представител на лекция за “Жените в световната лека атлетика”, и проф. Славчев, който много ме уважаваше от Академията, настоя това да съм аз. Между другото той никога не ми е бил треньор, това е един хората в България, които наистина много ми липсват. Много ми въздейства тази среща в Англия, и като се прибрах след три дни у дома, заявих на мама, че заминавам за Америка. Изкарах новогодишните празници 2012-13-та тук, върнах се в България, и след два месеца, когато отново заявих на мама, че тръгвам за Щатите и тя ме попита докога, този път просто й казах не знам, и че няма да се връщам скоро. И така 3 месеца не й се обадих. И така в самото начало на 2013-та заживях във Вашингтон, като почти всички емигранти, квартира под наем, няколко работи, докато приятели не започнаха да ме подпитват, защо не се хвана с някакъв спорт. И точно на рождения ми ден дойде конкретно предложение за културизъм. В началото си казвах, а бе тия луди ли са, гледай каква съм хилка, но обичта ми към шоколада, ми навя мисълта, че може и да може да имам големи мускули. (смее се). Разбираемо, от любопитство се разрових в интернет, и направо си търсех състезание, и намерих едно, не беше въобще професионално, някакво си, и просто се регистрирах. Оставаха три месеца до него, наблизо в съседния щат Балтимор (април 2013). Нищо не знаех, в джима на моя жилищен комплекс имаше три уреда, беше мазало. Но, знаех как тренират лекоатлетите и се почнах. Отивам там, и можеш ли да си представиш, ставам 2ра.

ЕВ: Имаше ли мускули?
НМ: Слабичка, но жилка! Както казваш ти – с релеф. И хоп 2ра, и аз си казах, а бе щом ме класират така тук от 1я ми път, а аз съм добра бе, продължавам. Прибрах се и всичките мои приятели ми организираха парти, и аз така се надъхах, че никой вече не можеше да ме спре, и така до края на 2013-та се явих на още шест състезания. Много е важен стимула на околните и позитивните хора! Ти сам ми каза, че с негативни хора не говориш, ами и затова аз говоря с теб.
За тези мои първи 6 състезания ми помогна треньор, и то българин, Ники Димов, който беше в Лас Вегас. но, след това, аз нямах пари да му платя. Той дори искаше да ми помогне, но така и не се случи. По-късно чух, че го е убила жена му, даже ме търсиха от България да ме питат, но аз наистина нищо не знаех.

(Бел.ред. Става въпрос за убийството на 14 август 2016 г. във Варна, на 40-годишният културист, фитнес-инструктор и бивш охранител Николай Димов, работел и като шофьор на лимузини в САЩ. Случаят е по-известен с това, че той е съпруг на миската (2014) Анита Мейзер, родена в с. Пет могили, като Айше, а после си сменя името на Анита Желева, сключва брак в Америка и става Анита Мейзер, а по-късно работи в българския ресторант “БГ БИСТРО” в Лас Вегас, а профила й във ФБ сочи, че живее на Хавай)  

ЕВ: Освен успехите по състезанията през 1та година в културизма, не получи ли и някакъв сертификат? Кога сбъдна мечтата си?
НМ: В края на 2013 г., вече разбрах, какво означава културизма и да се състезаваш в него тук. Всъщност да, тогава получих и първата си карта в натуралния културизъм (AMERICAN NATURAL BODYBUILDING FEDERATION), коeто е 1ва стъпка. Така рзабрах какво е Ен Пи Си (Бел.ред. Тhe National Physique Committee, най-голямата организация за културисти-аматьори в САЩ), с която задължително трябва 1во да започнеш. За да продължиш за професионалната лига, и евентуално Олимпия. Няма как да стане иначе. Но, задължително трябва да кажем, че “Арнолд Класик” е най-комерсиалното състезание в културизма. Така че трябва да кажем, че Олимпия и Арнолд са на едно и също ниво, най-високото в този спорт за целия свят, нещо като Олимпиадите, трябва да се квалифицираш за тях, след получена специална покана, трябва да си го заслужиш. През 2014 усилено започнах да се състезавам в Ен Пи Си и се квалифицирах за национално състезание. След това тръгнах нагоре, след три години през 2016 влязох в профи лигата, направих няколко участия на “Арнолд Класик”, смених няколко треньори. Тогава се оказах единственната българка, първият българин на тази сцена, тогава помниш станах 6-та. Това ме амбицира и 2017-та станах 2-ра, съвсем малко не ми достигна. През 2018-та бях в супер форма с идеално тяло, и не знам защо ми дадоха 4-то място, наистина мисля, че това е едно от най-добрите ми участия досега, но там има съдии, и това се случва  е спорта. Трябваше да реша, дали ще продължа, или ще остана да живея американският начин на живот. Ама жестоко се амбицирах, стегнах си дупето, и така през 2019 спечелих “Арнолд Класик”. И да, тогава наистина мечтата ми се сбъдна.  

ЕВ: 2020 дойде пандемията. Какво ти донесе?

НМ: Ами какво, всъщност не тя ме спря, а удар в главата и осем седмици извън залата. Падна една стълба върху мен. Така не успях да участвам на “Арнолд Класик”. После знаеш, затворени, тренировки на паркинга. Като се оправих участвах и спечелих едно и участвах в друго. И ето сега къде съм – подготвям се за престижното Олимпия. Първото ми състезание т.г. ще бъде на 2-3 юли Юръп кап фигър про в Орландо, Флорида, след което на 21-24 има едно, което още обмисляме с моя треньор, следва на 6 август Тампа Про, на 5 септември Аризона Про, и вече октомври е Олимпия, за която искам абсолютно да съм готова.

ЕВ: Взе ли си урок от цялата работа, от контузиите, спорта, от личния живот? Какво ще кажеш за времето, което лично за мен е култ?
НМ: Да, много точен и важен въпрос, който всеки сам трябва да си задава и да внимава. Определено да, и до ден днешен, особенно и заради годинките, не е същото, когато бях на 20, аз много внимавам как да разпределям натоварването на тренировките. Упражненията са строго подредени. Препоръчвам го на всеки, който влиза в джима, фитнеса, залата. Докторите винаги ми казват, внимавай с това и онова, да не ти е последно. Точно затова трябва да познаваш тялото си и да знаеш какво да правиш, кога, и кога да спреш. Но, пък никога не спирам, и искам още и още, защото никога не знаеш, както казват бодибилдърите (културистите) кога ще ти бъде последният ден. Така че, другата “страна на медала” е не си губете времето. В крайна сметка, колкото Господ ти е отредил, толкова.

ЕВ: 2016-та работеше с Американската армия и личен треньор на политици от Капитолия. Сега какво е положението, и разбира се, имена не са задължителни?
НМ: Да, по онова време участвах в подготовката на военнослужещи, но откровено започна много да ми тежи и започнах да се концентрирам повече около себе си, излязох от армията. Иначе повече хора, които тренирам в момента “one on one” (бел.ред. личен треньор) са от правителството, имам много хора, които са много близки до нашия президент Байдън. Почти всичките ми клиенти са такива. Отделно продължавам да си тренирам състезателите от моя отбор по лека атлетика.

ЕВ: Охо. Имаме новина, не знаех, че имаш собствен отбор, я да чуем, моля? Дисциплини?
НМ: Да, гордост ми е. Започнах го, по времето, когато приключвах с армията, преди 6 години. Всички дисциплини, но аз персонално тренирам децата на копие и овчарски скок, но в този район, където съм аз, района на Столицата Вашингтон, нямаме право да се състезаваме на моите. Не знам защо, но в близката Вирджиния, може всичко. През 2018 г. имам шампиони на щатското първенство, злато на гюле на едно момиче, който бе 1ви в историята на училището й.


ЕВ: Много хора ни обявяват спортистите, и свързаните със спорта хора за “прости”. Ще те върна в онези години в България, как се изучи, на фона спорта? Опитах се да те отделя малко от лошите спомени, но си трябва.
НМ: Не знам, колко хора знаят за мен, но аз завърших училище на 16 години, взех последните две години за една, влязох в Университета и завърших на 21 година и половина. Завърших общо три Бакалавърски степени и една Магистърска – треньор по лека атлетика и учител по физическо възпитание и спорт и една Магистър по спортна журналистика в Национална Спортна Академия „Васил Левски“ (НСА, ВИФ) и Бакалавър по журналистика в Софийския университет.
Може би така ми е “било писано”, защото аз учех, защото нямаше какво да правя. Моята треньорка по лека атлетика не ми даваше да спя следобяд, и аз учех, та учех. Да, България ми даде акъла, точно така.
И сега, като четат резюмето ми, има учудени, даже някои си мислят, че ти като си културист, трябва да си тъп, като идиот. А те не разбират, че всичко е като мускул, дори мозъка ти, и трябва да го тренираш. Изпадам в конфузни ситуации с клиенти, които направо си ме питат, а бе как ги знаеш тези неща, когато си говорим по сериозни теми за здраве и спорт. Аз може да изглеждам тъпа, но извинете, не се получава. Така че, да ходят на училище.

ЕВ: Какво мислиш за бъдещето, накъде отива спорта и живота след пандемията и кога? Търсим отговор от Нели, един човек, който е в близък контакт с хора от правителството, за която новият президент Джо Байдън е №1, след  Барак Обама. 

НМ: Разбирам. Когато се ваксинират 70% от американците, нещата ще бъдат по-различни, нормални за нас. Не съм могла да си изградя мнение за другата част на света. Аз мисля, че даже октомври месец т.г., тук нещата ще станат много по-добри. Ще имаме един нормален начин на живот, който имахме преди, ежедневие. Но, много загубихме, докато бяхме “затворени”, и от там финансово и психологически нещата ще са други, и не се знае до каква степен. Така се майтапя с мои клиенти, че не КОВИД-19 ще ни убие, а ще ни “убие” това, че нямаме пари да се нахраниме и да си плащаме къщите и сметките. Пример с мен, аз плащам $2000 месечна вноска за къщата, а те ми дават $600 помощ. За какво говорим? Просто политиците трябва да отпуснат нещата, защото много стряскат хората. Гледам ги хората и в залите, идват с някакви ръкавици до раменете, с някакви маски и прозорци на главите, да тренират, и си викам, а бе като толкова те е страх да не се разболееш, защо не си седиш в къщи. Някаква лудница е, разбираш ли? С маска да тренираш, аз например не мога да си взема дъх, а ако я сваля ще ми вземат членската карта. Убедена съм, че нещата ще се оправят, но в момента това е жалката действителност. 

ЕВ: Гледаш ли какво става в България? Би ли се върнала там за бизнес, за живот в Родината? Може ли да се случи нещо културистично там?

НМ: Не и не, поне за близко бъдеще. Въобще не се интересувам, даже не знам кой е президент на България. Просто защото, България спря да се интересува от мен. Интереса ми спира в семейството, когато говоря с майка или брат ми, питам само за тях, нищо повече. 

ЕВ: Може би затова си успяла и тук, защото не се занимаваш с българи, както почти всички успели сънародници в САЩ?

НМ: За тук е друга тема, макар и подобна. Но, за България имам и друга причина да не искам да се прибера, заради този странен манталитет на повечето българи, и там и тук. Например, хора, които ми знаят живота преди, правят коментари, които направо ме учудват, за работата ми, за живота, дори за тялото ми. Ама чакайте бе хора, това са си мои лични неща. Другото е, че там забравят всичко, същото е тук с българите, неблагодарни са хората, дори и едно мерси не можеш да изкараш. Американците са различни. Ако пък си по-добре от някой, те те изключват. Колкото и да съм уникална българка в света, и какво от това? Много е различно там, много са различни хората. Как да ти го обясня? Е, как да се върна в България, като не знам, какво отношение ще имат към мен?

СЛЕДВАЩИТЕ ДУМИ НА НЕЛИ МИТРЕВА ЩЕ ЧУЕТЕ “НА ЖИВО”

По-малко от 15 минути, другото написахме, защото разговорът ни беше повече от час, и защото трябваше да опишем неща, за да бъдат разбрани.Трябваше ми и място и текст, в които да вмъкна видеата и снимките. Накрая останаха думите за по-емоционалните неща, българското в нас и в историята, българите в чужбина …Ще чуете съвети за жените, за българките в Америка и по света, за българите в чужбина  и разбира се пожелания в Деня и Месеца на жената и кой е е в нейното сърце и до нея 24 часа … Всичко става, зависи, колко много го искаш” … слушайте финалните 10-15 минути:

Ммм