Най-важното пробно животно за ваксините е най-разпространено в Китай

Хората и маймуните макаци резус споделят около 93% сходство в ДНК и вероятно имат общ предшественик от преди 25 милиона години

Макаците (Macaca) са род маймуни и най-широко разпространените примати след човека. Отличителна черта е наличието на дълга опашка, с много редки изключения. Тази особеност ги причислява към същинските маймуни и ги отличава от човекоподобните маймуни, при които опашката е закърняла.

Маймуните МАКАЦИ РЕЗУС (macaca) са често използвани в науката, благодарение на лекотата при отглеждане им в плен и широкото им разпространение.
Може да се каже, че по област на разпространение тази маймуна е най-широко представеният примат в естествена среда след човека. Този вид макак се среща на разнообразни надморски височини в територията на Централна, Южна и Югоизточна Азия.

Най-много видове макаци има в Китай, най-малко седем (7).

Но, най-важно за изследванията на тези маймуни е сходството им с човешката анатомия и физиология.
Анализ на ДНК последователността показва, че хората и макаците резус споделят около 93% сходство в полинуклеотидната си последователност и вероятно имат общ предшественик, живял преди 25 милиона години.
Най-видим пример е, че Макакът Резус има 32 зъба.

Известно е, че макаците използват два различни вида усмивка. Първата е известна, като “спокойна с отворена уста (ROM)”, и е подобна на човешката, която предава чувство на щастие, докато “тихата с оголени зъби (SBT)” е знак за подчинение. Интересното е, че както при хората, така и при макаците, тези спонтанни усмивки се появяват и по време на съня, т.е. и те сънуват.

В по-сериозната изследователска част, работеща с мозъка, при психологически експерименти макаците резус демонстрират сложни

когнитивни способности, включително умение да индентифицират себе си, разбиране на прости правила и способност да наблюдават собственото си душевно състояние.

Мъжките и женските индивиди имат различна, но изградена йерархия в групите (общества), които сами създават и изграждат. При женските има рангова система изградена по наследство от ранга на майката (т.е. предаваща се по майчина линия). Макаците резус са необикновени в това, че най-младата женска бие по ранг в йерархията всички по-възрастни сестри.
Малките мъжки са също ангажирани в рангова система по майчина линия, но веднъж навършили 4 или 5 години те са отхвърлени от своите подгрупи от доминантния мъжкар. Възрастните мъжки печелят доминантността си с възрастта и опита си. През 2017 г. изследователи учени от университета Летбридж в Канада установили, че младите макаци преследват сърнички, за да правят секс, ако са отхвърлени от мъжките от собствения си вид. Актове били наблюдавани в Япония, като продължавали от няколко минути до два часа. Друг случай на подобен полов акт между далечни видове е този между кралските пингвини и антарктическите тюлени.

Женските предпочитат мъжки, които биха осигурили преживяване на малките. При наличието на брачни отношения, съпругът се грижи за своята женска и я предпазва от хищници. По-големите мъжкари имат и по-голяма възможност да защитават своята женска.

Макаците резус залагат и дават приоритет на женските за плодовитост и деца, и на мъжките за грижи и сигурност.
Въпреки всичко, макаците резус са причисленк към същинските маймуни, а не към човекоподобните маймуни.

Макаците резус са обект на сериозни медицински и биологични изследвания, свързани с човешкото здраве.

Именно този биологичен вид дава названието на така наречения резус-фактор от повърхността на човешките еритроцити в кръвта, играещ роля при кръвната съвместимост. Откриването на резус-фактора от Карл Ландщайнер и Александър Соломон Вийнер става през 1940 г. в Нюйоркския Рокфелеров университет в експерименти, при които се използва макак резус.
Други важни изследвания и експерименти върху макак резус включват: разработката на ваксините срещу бяс, едра шарка и полиомиелит, създаването на лекарства за облекчение на симптомите при СПИН, както и експерименти свързани с изследване на женската репродуктивност и вътрематочно развитие на ембрионите. Това прави макака резус един от важните моделни организми, използвани за биомедицински изследвания.
Важно е да се отбележи, че много голяма част, между 73 и 100%, от изкуствено отглежданите животни (лаборатории, домашни любимци и зоопаркови експонати) са

преносители на вируса на херпес B, безвреден за тях, но потенциално смъртоносен за хората.

Освен това в Университета на Торонто през 2005 г. се установява, че макаците живеещи сред хора са

преносители на вируса SFV (Simian Foamy Virus), ретровирус подобен на ХИВ (СПИН), който може да се прeдаде на човека.

Армията и Военновъздушните сили на САЩ, и НАСА разработват проекти по изстрелване на макаци резус в космоса през 50-те и 60-те години на 20 век. Подобни космически експерименти са извършени и в руските космически програми, като например програмата Бион от 1996/97 г.

Секвениране на генома
Работата по секвенирането на генома на макака резус завършва през 2007 г., което го прави 3ят примат със секвениран геном след човека и шимпанзето. Анализ на ДНК последователността показва, че хората и макаците резус споделят около 93% сходство в полинуклеотидната си последователност и вероятно имат общ предшественик, живял преди 25 милиона години.