Елвис Пресли е близнак пеещ госпел, но не и в чужбина, каратист и най-скъпият платен гост в токшоу (много видео + филм)

Почти всичко и “черните” малко познати факти за “Краля на Рокендрол”

Елвис Пресли (1935-77) с родителите му Върнън (1916-79) и Глейдис (1912-58) през 1958 г. по време на домашен отпуск от армията.

   Знаете ли, че … Елвис Пресли никога не е имал концерт в чужбина извън САЩ, освен когато е служил в армията (1958-60) и е пял в Германия!

   На уникалната снимка е Елвис (1935-77) с родителите му Върнън (1916-79) и Глейдис (1912-58) през 1958 г. по време на домашен отпуск. Тогава Пресли е супер популярен, и американските му фенове пишат писма до началниците му, да не му бръснат така известните бакенбарди, но това не се случва, както е видно. По време на военната си служба редник Пресли има 10 парчета в “ТОП 40”. Не е е зле за казарма!

Едно от тях е “Затворнически рок”

   Друг малко известен факт за “Краля на рокендрола” е, че Елвис пее госпел в черква. Пеят тримата, с баща му, който е проповедник, и майка му, която е в хора.
Най-продаваният солов изпълнител в историята (от 600М до 1 млрд. албума) е роден брат-близнак. Неговото братче Джеси, се ражда 15 минути по-рано, но умира по-късно.

“My movements, ma’am, are all leg movements. I don’t do nothing with my body.”

   Още един почти непознат детайл от живота на Елвис е, че е бил и добър каратист, което може да се забележи при движенията му на сцената. Това се случва, когато е войник в Германия, а негов учител е Юрген Зайдъл, който е известен като “бащата на каратето в Германия”, основател на 1я #карате-клуб в страната (1957).

   Елвис Пресли е един от най-скъпо платените гости в ТВ-шоу в историята, и това се случва в “Столицата на световния ентъртеймънт” #ЛосАнджелис. Ед Съливан уговаря Пресли за 3 участия срещу безпрецедентните тогава $ 50,000. 1-то, на 9 септември 1956 г., е видяно от приблизително 60 милиона зрители – рекордните 82,6% от телевизионната аудитория. Актьорът Чарлз Лаутън е домакин на шоуто, замества Съливан, който се възстановява от автомобилна катастрофа.

   Пресли излиза в два сегмента по CBS в ЕлЕй. Но, го снимат само до кръста, защото Съливан забелязал, че Елвис „има някакво устройство, висящо под чатала на панталоните му, така че когато движи краката си напред и назад, можете да видите очертанията на пениса му. ... Мисля, че може да е бутилка с Кола … но, росто не можем да имаме това в неделя вечер. Това е семейно шоу”.

   Интересен момент е и, че единственото дете на Пресли – Лиза Мари, е родена в един от “черните” периоди на кариерата му (1968).

“Truth is like the sun. You can shut it out for a time, but it ain’t goin’ away.”

  Един малко известен “черен спомен” е, че трупът на Елвис прави най-продаваният брой на National Enquirer и досега.
   Един от братовчедите на Пресли, Били Ман взима $18,000, за да снима тайно трупа; снимката се появи на корицата на изданието.

   Мога да продължа, но нека спрем със спомена, неговата музика.
   Но, няма да пропусна съвсем пресен “тих” факт, че дори и сегашният президент Доналд Тръмп се вписва в листите на Елвис. През 2018 г. Тръмп присъди на Пресли президентския медал за свобода, посмъртно.

Source: Reddit

+++

Елвис А̀рън Пресли (Elvis Aaron Presley) е най-голямата звезда на рокендрола и икона в музиката и киното, смятана за една от най-значимите личности в поп културата на XX век. Той е най-продаваният солов артист в историята на музиката с около 1,3 млрд. продадени копия, като само в САЩ е продал 199,5 млн. копия от албумите си. Често е определян като Краля на рокендрола или просто Краля.

Елвис А̀рън Пресли (Elvis Aaron Presley)
Роден 8 януари 1935 г.
Тюпълоу, САЩ
Починал
16 август 1977 г. (42 г.)
Мемфис, САЩ

Елвис А̀рън Пресли (Elvis Aaron Presley) тръгва по пътя на музиката през 1954 г. и бързо става известен в цялата страна, като прави известна сред широката публика афроамериканската музика. С поредица от успешни сингли и телевизионни участия той се превръща във водеща фигура в зараждащия се стил рокендрол.

През 50-те и 60-те години на 20 век участва и в киното и издава филмова музика, но след 1968 година подновява концертната си дейност до смъртта си през 1977 г.

Номиниран е за 14 награди Грами, като печели 3 от тях съответно през 1968 г., 1973 г. и 1975 г., а освен това получава и Грами за цялостен принос.

Елвис е роден на 8 януари 1935 г. в град Тюпълоу, щата Мисисипи с баща Върнън и майка Гладис Пресли

Елвис е роден на 8 януари 1935 г. в град Тюпълоущата Мисисипи с баща Върнън и майка Гладис Пресли, най-обикновено семейство, едва свързващо двата края. Майката е била бременна с близнаци, но едното момче, Джеси Гарън, умира само 6 часа след раждането. Така Елвис остава единственото дете. 

Гладис успява да възпита Елвис много добре и да му внуши здрави нравствени начала, и още в детството му тя залага възможността някой ден Елвис да стане „момчето на цяла Америка“.

Семейство Пресли са вярващи. Те посещават всяка неделя градската църква, където слушат химни на възхвала на Бога (госпъл). По-късно Елвис споделя, че е научил много от тях. Гласът му е открит доста рано – още на три години. По-късно в училище той впечатлява всички с певческата си дарба. През 1945 г. качен на стол, за да може да достигне до микрофона, той спечелва 2-ра награда на щатското състезание за непълнолетни певци. Пее баладата Old Chep и получава награда от $5.00 и безплатно завъртане на въртележка.

За 12-я си рожден ден получава за подарък китара за $13. Учи се от радиото и започва да свири без да познава нотите. Тогава така правят повечето музиканти, които той слуша. По радиото върви кънтри, а американското общество все още е разделено по расов признак и музиката за чернокожи и бели е различна. Елвис се увлича по всички стилове – блус, ритъм-енд-блус, рагтайм.

През 1948 г. семейство Пресли се премества в Мемфис при все по-голяма бедност. От следващата година Елвис започва да работи като разпоредител в кино. Преместването му се отразява зле, тъй като се налага да се облича в твърде провинциален стил. Освен това няма приятели, а и не иска да прилича на останалите момчета. Именно тогава започва да реше косата си назад. С момичетата му върви и още през 1949 г. има „сериозна“ приятелка. Когато през 1953 г. завършва училище със среден успех, за него това е избавление.

ПЪРВИ ХИТ

През 1954 г. Елвис привлича вниманието на Сам Филипс, който открива, че Елвис не може да изпее добре каквато и да е песен, затова го оставя да пее каквото иска. Елвис избира песента на Артър Кръдъп That’s All Right Mama и заедно с китариста Скоти Мур и басиста Бил Блек я записва на 5 юли.

Два дни по-късно песента зазвучава за пръв път по радиото и веднага се превръща в хит. Постъпват толкова много поръчки за малката плоча, че Филипс се чуди как да ги произведе. През първите три седмици след излизането си, плочата се продава в 15 хиляди бройки, което е голям успех за рамките на Мемфис и рекорд за Сън Рекърдс.

Сам Филипс открива не само Елвис, но и Карл ПъркинсДжери Лий ЛуисДжони КешРой Орбисън и Конуей Туити. По това време Елвис се прехранва, като кара камион. Все още не е спечелил нищо от музиката си.

Там Елвис пее няколко години и за пръв път започва да добива популярност в цялата страна.

Елвис работи за Сън две години – от юли 1953 до юли 1955, като записва общо 21 заглавия. Между тях са Good Rockin’ TonightBlue Moon of KentuckyMilkcow Blues BoogieMystery Train.

 ЗЛАТНИТЕ ГОДИНИ (1955-57)

 През 1955 г. Елвис постига големи успехи. Неговата последна малка плоча за Сън Рекърдс се изкачва до 1-во място в националната класация на Билборд за кънтри-енд-уестърн. Концертните му изяви привличат все повече зрители. Той съумява да припечели достатъчно, за да уреди за родителите си по-добър живот. Освен това привлича вниманието на големите звукозаписни фирми и на по-значими мениджъри. Един от тях е „полковник“ Том Паркър, който успява да стане негов личен мениджър в средата на годината. През ноември 1955 г. Сам Филипс продава издателските и звукозаписните права на Елвис на голямата фирма RCA-Victor за колосалната сума от 40 000 долара. Макар и твърде закостеняла, RCA успява да оцени потенциала на Елвис благодарение на Стив Шоулс, който оттук нататък ще стане продуцент на повечето записи на Елвис.

През януари 1956 г. Елвис прави своя 1-ви запис за RCA. Записва 5 песни, между които Heartbreak Hotel. Не само звукът, но и гласът на Елвис са различни. Сега той пее истински рокендрол – разтърсващ, едновременно нежен и агресивен, такъв, който се запомня.

Малката плоча с „Heartbreak Hotel“ се изкачва веднага на първо място в класациите на Билборд и остава там 8 седмици. Продажбите ѝ също надминават всички очаквания – 300 000 бройки за 3 седмици и близо 38 милиона за следващите 5 години.

В края на януари Елвис записва материала за 1я си дългосвирещ албум – „Elvis Presley“, който също постига значителен успех: остава 10 седмици начело в Билборд и се продава в 3 милиона броя.

Междувременно започват участия в телевизионни програми. Навсякъде Елвис се държи предизвикателно, върти таз в такт с музиката, с което подлудява младежите.  Интерес проявяват и филмовите компании.

Най-бърза е Парамаунт пикчърс, които подписват договор с Елвис още през април. От август до октомври Елвис снима първия си филм Love Me Tender, където му партнира Дебра Паджет. Излизането на филма на 16 ноември се превръща в сензация. Ето оригинала:

На 2 юли 1956 г. Елвис записва две от най-известните си песни – Don’t Be Cruel и Hound Dog. Втората се превръща в символ на рокендрола и въпреки че оригиналът не е негов, днес всички свързват тази песен именно с него. Той вече има екип от автори, които пишат песните му.

До края на 1956 г. излиза 2ят му албум – Elvis, а през 1957 още 2 – филмовият Loving You и Elvis Christmas Album с коледни песни, които се продават в над 10 милиона броя – невиждано до момента тогава!

На 26 май 1956 г. Билборд обявява, че песните на Елвис са оглавили всичките ѝ 6 класации. От 9 малки плочи с нови песни през 1956 и 1957 г. 8 заемат 1-те места и остават там 52 седмици – точно половината от времето. Най-известните от тях през 1957 г. са Jailhouse RockAll Shook UpToo Much и Teddy Bear.

През 1958 г. е решено Елвис да влезе в армията. Влизането на Пресли в казармата през март с.г. се превръща в медийно събитие, което изнервя както управниците на Мемфис, така и самия Елвис. Той е откаран в Тексас в танкова дивизия, където отношението към него с нищо не се отличава от това към останалите войници. Изкарва с мъка 3 месеца до 1-та си отпуска през юни, когато излива гнева си в три прекрасни рока – A Big Hunk O’LoveI Got Stung и I Need Your Love Tonight.

През август 1958 г. Елвис преживява голяма трагедия – смъртта на майка си Гладис. Още по-разочарован е той от шумните коментари и от това, че баща му преживява „втора младост“. Оттогава студенината между тях нараства. Когато скоро след това частта на Елвис е изпратена в Германия, Върнън го последва. За Елвис тези 18 месеца в Европа са най-добрият начин да преживее смъртта на майка си. Там на 13 септември 1959 г. се запознава и с Присила, бъдещата си съпруга, която тогава е едва на 14 години.

Когато Елвис излиза от казармата през март 1960, светът на рока вече е различен. Първото поколение истински рокаджии е изчезнало. Чък БериБил ХейлиДжери Лий Луис са в забвение; Еди Кокран и Бъди Холи загиват при различни инциденти.

Рокендролът се променя.

Периодът 1960 – 1963 г. е много плодотворен за Елвис. Завръщането му сред свободните хора се превръща в триумф. Той е нетърпелив да продължи да записва и да снима там, откъдето е спрял. Още на първите си сеанси през март и април записва много добри песни – It’s Now or NeverAre You Lonesome Tonight?Such a Night. Но те вече не са агресивен рок-енд-рол, а меки, добре балансирани балади. Дори рокът му е по-улегнал. Очевидно и Елвис се съобразява с промените в рокмузиката. 

Най-известният албум от този период е „Blue Hawaii“, който съдържа музиката на едноименния филм. Той счупва всички рекорди, като остава 20 седмици на 1-во място в Билборд. Издадената през 1960 г. малка плоча (сингъл) „It’s Now or Never“ се продава в 9 милиона броя.

Именно през този период Елвис се опитва да навлезе в сериозното кино. Участието му във филма „Flaming Star“, заснет през 1960 от 20th Century Fox, е пример за сериозна роля и добра игра. В този филм са изпълнени само 2 песни, така че не музиката е водеща. За жалост той се приема по-зле отколкото „Blue Hawaii“ например и това убеждава филмовите компании да използват най-безочливо Елвис за евтини продукции със слаб сюжет, но натъпкани с музика. Впечатлени от големите печалби, Паркър и Елвис се оставят да бъдат въвлечени в този порочен кръг.

ХОЛИВУД (1956-68)

Общо през цялата си кариера Елвис участва в 31 игрални филма. След 1962 г. той решава да снима по 3 на година, което не говори добре за тяхното качество. Елвис се вживява в най-различни роли, но той вече се е разделил с първоначалните си автори на песни, а новите са по-продуктивни, но по-малко качествени. Все пак най-талантливи са Док Помъс и Морт Шуман, написали истински хитове: Viva Las VegasKiss Me QuickSuspicionLittle Sister и Long Lonely Highway

За да привлече публиката в кинозалите Паркър прекратява концертната дейност на Елвис. За последен път за следващите 7 години Елвис се появява пред публика на 25 февруари 1961 г. в Мемфис. Въпреки това успехите му намаляват.

През 1962 г. Good Luck Charm става последната малка плоча, която стига до 1-во място в Билборд чак до 1969, а през 1964 г. албумът „It Happened at the World’s Fair“ заема макар и за 1 седмица 1-то място – за последен път до 1973 г.

Оттук нататък интересът към него непрестанно спада.

Появата на Бийтълс в началото на 1964 отклонява вниманието от него за цели 5 години. Стига се дотам, че много качествени песни, които стават популярни по-късно, по това време не привличат интерес.

През 1967 г. Елвис се жени за Присила и точно след 9 месеца се ражда дъщеря им Лиса-Мари. Отношенията между тях не се развиват добре, което предвещава бъдещия разрив.

Голямото завръщане (1968 – 1973)

   Провалът на албума „Speedway“ през 1968 г. (той не се изкачва по-нагоре от 82-ро място в Билборд) показва, че филмите и филмовата музика вече са изчерпали своя потенциал. От години Елвис не е разнообразявал сериозно репертоара си. Но и грешките, които RCA прави, имат голямо значение.

Нужен е нов имидж, нещо, което да привлече отново вниманието към Елвис.

   Елвис решава да направи собствено телевизионно предаване за Коледа на 1968 г., но замисълът е твърде тривиален, наподобява мюзикъл със сюжет и герои. Финалната песен If I Can Dream отразява напрежението на времето (Виетнамската война) и чувството на много американци за изгубената сигурност.

Но над всичко е това, че Елвис отново е бунтар (облечен е в кожени дрехи), излъчва свежест и сила. Гласът му отново е разтърсващ и уверен.

Излъчването на шоуто на 3 декември 1968 прави огромно впечатление на американците. Елвис отново е на върха. Успехът го окуражава и в началото на 1969 г. той се впуска в многобройни записи. Подбират се качествени песни, макар и повечето да не са оригинали, като записите отново са толкова добри, както през 1956 или 1960 г., макар че не достигат високи места в класациите. Най-добрите песни от тези сеанси са Don’t Cry Daddy и Suspicious Minds, които се изкачват на върха и стават символ на новия възход на Елвис.

При тези записи Елвис дори дръзва да се откаже от неизменния си музикален екип, за да отговори на новите предизвикателства на времето.

Друга промяна в имиджа на Елвис е появата му отново на сцената. От 30 юли до 28 август 1969 г. в Интернешънъл хотел в Лас Вегас той изнася общо 56 концерта пред 123 000 души, като пее енергични стари рок хитове и някои от новите си песни.

Издаден е и 1-ят концертен албум.

За 8 години до смъртта си през 1977 Елвис изнася над 1100 концерта пред 5,5 милиона зрители. Общо RCA издава 8 концертни албума, като един от тях (Elvis Aloha from Hawaii) успява през 1973 г. да стигне до 1-то място в Билборд. След смъртта му в ограничени бройки са издадени още много концертни албуми, но като цяло музиката е еднообразна и те нямат друга освен колекционерска стойност.

През 1970 и 1972 Metro Goldwin Mayer заснема два музикални филма за концертите на Елвис, които привличат много зрители и се оценяват високо: Elvis on Tour през 1972 г. получава Златен глобус за най-добър документален филм.

Излизането на албума „That’s the Way It Is“ през 1970 г. показва, че завръщането на Елвис в центъра на популярната музика не е временно и случайно. Този албум с концертна и студийна музика може да се счита за връх в творчеството на Елвис през 1970-те години. Още повече, че той е последван от също толкова добрия „Elvis Country“ през 1972. По време на един сеанс през т.г. Елвис записва две отлични композиции – Burning Love, която стига до второ място в Билборд и Always on My Mind – популярна и днес, тъй като често се записва от други изпълнители.

В началото на 1973 г. Елвис осъществява грандиозен концерт на Хавайските острови (сякаш за да вземе назаем от успеха на „Blue Hawaii“), който се предава пряко и е наблюдаван от над 100 милиона зрители. 

През 1971 г. Елвис е включен сред десетте най-заслужили млади мъже на нацията. Тогава той е на 36 години. И ако кариерата му отново върви добре, не е така с личния му живот. Още в края на същата година Присила го напуска

заради един учител по карате. Това е сериозен удар за Елвис, но не може да се каже, че не е заслужен. Елвис определено не се проявява като добър съпруг с честите си любовни авантюри и постоянните си отсъствия. През 1973 г. следва официалният развод и наскоро след това той заживява с Линда Томпсън, с която се запознават през август 1972 г. в Грейсленд и са заедно до 1976 г.

По това време ексцентричният му живот (Елвис притежава няколко десетки кадилака, собствен самолет и обича да прави огромни и скъпи подаръци на всички от обкръжението си) коства толкова много пари, че през март 1973 г. той се решава да продаде всички права над песните си на RCA за сумата от 5,4 милиона долара.

ЗАЛЕЗЪТ НА КРАЛЯ

Няколко седмици след грандиозния концерт на Хавайските острови (1973 г.), Пресли започнал своя осми сезон в Лас Вегас, по време на който за първи път му се наложило да пропусне участия. Започнали да се проявяват натрупаните проблеми със здравето. В продължение на много години Елвис Пресли бил зависим от официално предписаните му лекарства, които станали за него наркотици. Всичко започнало в армията, когато Елвис и обкръжението му ползвали лекарства, за да могат да не спят, а да се забавляват през цялата нощ.

След това обаче му трябвали нови лекарства, за да може да заспи. Тази лекарствена зависимост започнала да се развива след връщането му от армията в Холивуд с партитата и нощният живот. Елвис започнал да употребява лекарства, които да намаляват теглото му, за да е в добра форма за филмите и по-късно за гастролите. Плътният график на сезонните участия в Лас Вегас (два концерта на ден, в 22:00- dinner show и в 00:00- midnight show – в течение на 4 седмици) също не предразполагали към нормален отдих: трябвали лекарства, за да се успокои след превъзбудата от концерт, а след това други лекарства за бодрост.

Елвис Пресли бил зависим от официално предписаните му лекарства, които станали за него наркотици.

В крайна сметка в началото на 70-те години Пресли бил зависим от лекарствата, и организмът на певеца започнал да не издържа на този вид лечение; към това се добавила и глаукома на лявото око, открита е през март 1970 г. (това принудило Пресли да носи тъмни очила), и проблеми със стомаха.

Заради болестите той все по-често пропускал концерти (особено по време на сезонните концерти в Лас Вегас); през октомври 1973 г. Елвис за първи път попада в болница, където провежда дълго изчистване на организма; в периода 1975 – 1977 г. певецът се подлага на хоспитализация още няколко пъти. При това Елвис не смятал тези лекарства за наркотици, защото те се изписвали от неговите лекуващи лекари. В крайна сметка вместо да се опита да реши проблемът със зависимостта си, Пресли предпочел по-внимателно да изучава медицинските характеристики на своите лекарства, за да избегне страничните ефекти и възможната предозировка.

Това лекарствено натоварване се отразило на всекидневния живот на Пресли: той развил подозрителност: стаите на неговото имение били оборудвани с комуникационната система – Интерком, която позволявала да се свърже денонощно с телохранителите си; също така в имението били сложени наблюдателни камери.

Освен това, режимът на Елвис изцяло се изменил. Всички негови стаи в Грейсленд и в хотелите, където отсядал, били в полумрак, а с помощта на климатици в неговата спалня се поддържала доста хладна температура, която Елвис можел да понесе (прозорците на хотелските стаи се облепяли с фолио, за да не пропускат слънчевата светлина и топлина). От сън Елвис ставал сутрин, но окончателно се събуждал през втората половина на деня.

Затова ходенията по магазини, посещенията на кина и други се случвали през нощта. Към този график се придържали и неговото най-близко обкръжение – мемфиската мафия (през 2006 г. в Грейсленд е проведена изложба на тема нощния живот на Елвис Пресли – Elvis After Dark.

   Елвис умира на 16 август 1977 г. в дома си в Грейсленд вероятно от свръхдоза приспивателни и успокоителни. Това събитие разтърсва Америка; не оставя и следа от настъпилото безразличие към него.

   Изведнъж продажбата на албумите му рязко скача. Два от тях стигат до върха на класациите за кънтри-енд-уестърн – From Elvis Presley Boulevard от 1976 и Moody Blue от 1977 г.

   Нито един от продадените билети за концертите от есента на 1977 г. не е върнат, макар че те не се състоят. За RCA смъртта на Елвис е един вид облекчение, тъй като проблемите с него се решават, а интересът е огромен. Веднага започва издаване на нови и стари албуми, които съдържат както издавани, така и останали в каталозите неиздавани песни, различни версии или недовършени записи.

   Не е случайно, че след смъртта на Елвис са издадени три пъти повече албуми, отколкото приживе

За финал серия от хитове на Елвис

Eee