Св. Св. Кирик и Юлита – манастир “мачкан” от гърци и турци, родни фашисти и комунисти – останал български в красивите Родопи (ВАШАТА ВАКАНЦИЯ)

Майка и син загинали във вярата си

Високо сред гористите северни склонове на Родопите е разположен Горноводенския манастир „Св.св. Кирик и Юлита”

   Всяка година на 15 юли почитаме св. мъченици Кирик и Юлита, но малко хора знаят кои са те, и още повече, че манастирът носещ тяхното име е един от “героите” във вековната ни история, та чак до 1980-те години. 

   Високо сред гористите северни склонове на Родопите, на 3 км югозападно от Асеновград, е разположен Горноводенския манастир „Св.св. Кирик и Юлита”. Сега епархийски манастир е един от историческите символи на българщината, и е основан по време на втората II-та Българска държава, най – вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо.

   Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името „Св. Петка”. По – късно бил възобновен и старият манастир.

   През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г.

Приземните помещения на манастира “Св.св. Кирик и Юлита”

   В годините на османското владичество манастирът станал гръцки и едва през 1930 г. става отново български. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е притежавал били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 г. от майстор Никола, по времето на игумена йеромонах Стефан и проигумена Теофан, е запазен възпоменателен надпис на български език, което показва, че по това време, въпреки гръцкото влияние Горноводенския манастир си оставал български.

   През 1906 г. манастирът е превзет от отряд лясковци и едва почти четвърт век по-късно през 1930 г. официално е отново български.

   Манастирът пострадва сериозно при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г. през 20–те и 30–те години на ХХ в. в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943 – 1944 г. той е превърнат в концлагер.

След 09.09.1944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за хора с душевни недъзи (лудница).

Главният вход на манастира през 60-те години на миналия век. През 1981 г. Съюзът на архитектите в България получава разрешение да реставрира Горно воденския манастир и да го адаптира за светски нужди.

  През 1982 г. екип от архитекти и инженери, оглавявани от арх. Любомир Шинков разработва проект за неговата реставрация и трансформирането му в международна архитектурна академия – творческа база на Съюза на българските архитекти. Между 1983 и 1987 г. манастира е реконструиран под техническото ръководство на Христо Радев. На 25-ти септември 1985 г. става официалното откриване от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото Горно воденския манастир се използва като почивна и творческа база на съюза на архитектите, а впоследствие се трансформира в 3 звезден хотел отворен за посетители.

Двуетажни постройки оформят манастирските крила и ограждат големия манастирски двор на “Св.св. Кирик и Юлита”

   Двуетажни постройки оформят манастирските крила и ограждат големия манастирски двор. Комплексът включва жилищни и стопански постройки, църква и отдалечени на 500 м. от тях аязмо и параклис. Сградите обособяват почти квадратен двор. Най-добре е запазено източното жилищно крило с централната фасада на манастира – една удължена и хармонично уравновесена фасада с поредица от прозорци, с тежка дървена порта в центъра и красив еркер над нея. 

Манастир “Свети свети Кирик и Юлита” в България – поглед в двора

  В средата на манастирския двор се издига голяма триабсидна църква, покрита с тежки каменни плочи. Строителният й план и масивният й градеж я правят интересен в архитектурно и художествено отношение паметник на българската култура от времето на Възраждането. Манастирската църква е в чест на “Света Параскева”. По своето оформление тя наподобява в голяма степен централната църква на Бачковския манастир.

Cтенопис в храма на манастира “Св.Св. Кирик и Юлита” Манастирската църква е паметник на културата с изключителна стойност, с около 900 кв. м възрожденски стенописи.

   Зографисването на храма е станало между 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета Алекси Атанасов, подпомаган от своите ученици. Особено внимание те отделили на темата за мъченичеството и християнската саможертва. Стенописите са  в ярък колорит, които правят силно впечатление със сюжетното си  многообразие и с високото майсторство на изпълнението. В олтара, освен “Св. Богородица”, са поместени “Причастието на апостолите”, “Тайната вечеря” и “Покаяние на жертвата”. В центъра на широкия купол е “Христос Вседържител”, на барабана – “Пророците”, а на пандантивите – “Евангелистите”. В църквата, освен евангелски сцени, са изписани: Празниците, Страданията, Притчите, Страшният съд и сюжети от житието на Св. Св. Кирик и Юлита и Св. Параскева. Великолепно произведение на изкуството е големият дърворезбен иконостас, владишкият трон, балдахинът.

Зографисването на храма в манастира “Св.св. Кирик и Юлита” е станало между 1847 и 1850 г. Фото: Иван Иванов, pitagorid.blog.bg

   Най-силно впечатление прави композицията „Страшният съд”. Специалистите отделят особено внимание на позлатената дърворезба на иконостаса, вероятно дело на местен майстор, успял да вмести в нея почти всичко от растителния и животински свят на района.

   Сред красивата възрожденска живопис се открояват няколко безценни икони, шест (6) от които са сътворени от Захари Зограф: “Св. Атанасий”, “Иисус Христос”, “Св. Йоан Предтеча” и Св. Богородица- “Животворящия източник”. Негова икона е и тази на “Св. св. Кирик и Юлита”, поставена на десния кивот.

Част от олтара на църквата в манастира “Св. св. Кирик и Юлита”

   На шест (6) километра от аязмото е параклисът “Св. св. Кирик и Юлита” – еднокорабна, едноабсидна църква без притвор, граден от ломен камък и бигорни блокове. Аязмото и параклисът са изградени върху малка тераса, до която води калдъръмен път.

  Храм, носещ името на светците ”Св. Св. Кирик и Юлита” има и в град Банкя, край София, като там се отбелязват два празника – храмов и на самия град.

    Юлита и Кирик – майка и син загинали във вярата си

Икона на Св. Св. Кирик и Юлита, която представя историята им. Озлобеният управител Александър блъснал 3-годишното дете от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала. След много мъки Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 г.

   Св. Юлита (също Иулита) произлизала от благородния род на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.

   Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Запитана от него за името, рода и родината си, тя смело изповядала името на нашия Господ Иисус Христос и се нарекла християнка:
– Името, произхода и родината ми е Небесното Царство на моя Христос!

   Управителят Александър тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал:

“Аз съм християнин, пусни ме при мама!” И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

   Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След това я окачили и с железни зъбци започнали да стържат тялото й, накрая излели върху раните й вряща смола. Докато я мъчели така, глашатаят викал:
– Пощади себе си, Иулита, пощади младостта си и се поклони на боговете, за да се избавиш от мъки и да не свършиш злощастно като сина си.
Мъченицата му отвърнала:
– Не ще се поклоня на бесовете и на техните глухи и неми идоли. Покланям се на моя Господ Иисус Христос, Единородния Божий Син, чрез когото Небесният Отец е сътворил всичко и искам да отида при сина си, за да се сподобим заедно с Царството Небесно.

След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

   Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни.

Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата “Св. Богородица”.

Друга част има в един от 17-те гръцки манастира – Григориат в Света Гора – Атон, където също се помещават по един български (Зографски), руски и сръбски свети обители. При посещението ни на Атон през 2017 г. научихме, че сред манастирските реликви на Григориат са още мощите на светците Анастасия Римлянка, Козма и Дамян, главата на св. Григорий Назиански, главата на Фотина Самарянка и други. В библиотеката на манастира се съхраняват 297 ръкописи (11 пергаментови) и 4000 печатни книги. 

Българският манастир в Атон „Св. Георги Зограф“ (Zograf Monastery) Фото: Евгени Веселинов, BULGARICA

През 2019 година българският манастир в Атон „Св. Георги Зограф“ (Zograf Monastery) отбеляза своя 1100-тен юбилей, в чийто музей се пазят мощи на много светци и изключително ценни, както и чудотворни икони. В българския конак в столицата на Атон – Карея има малка черква “Преображение Господне”, където се пазят едни от последните икони на Захарий Зограф. Той е автор и на стенописи в гръцкия манастир “Великата лавра” – най-големия и един от най-старите манастири на Атон, основан през 963 г., а нашият стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири. Манастирската библиотека притежава стотици гръцки и славянски ръкописа, както и приблизително 10 хиляди печатни книги. В нея се пазят завършената от Паисий Хилендарски през 1762 г. чернова на „История славянобългарскаЗографската българска история, прочутият с орнаменталната си украса Радомиров псалтирДрагановият миней, Лалоевият апостол от 1359 г., Братановият миней, два Евтимиеви служебникаЗографският царски поменикЗографската грамота на цар Иван Александър (1342), Витошката грамота на цар Иван Шишман и др. Най-старият ръкопис са т.н. Зографски листове от XI в.

ИЗТОЧНИЦИ:

Пловдивска миторполия;

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991, Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев);

Иван Иванов, pitagorid.blog.bg;

Личен архив;