Еньовден – най-виталният ден в годината – Рождението на Предтечата /+видео & English/

 

Рождение на св. Иоан Предтеча и Кръстител … начинът на раждането победил законите на естеството

Водата и билките – най-силни този ден

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони и както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си и да реши как да продължи по-нататък

Рождение на св. Иоан Предтеча и Кръстител

… начинът на раждането е победил законите на естеството

На 23 юни празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който приготви пътищата Господни (Мат. 3:3) и даде на всички, решили да следват Христа, най-лековитата билка – покаянието.

Църквата ни чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко месеца(6) преди Иисус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ.

Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица. Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.

Ангел възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

• По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил: – Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

… Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. …

Скоро Елисавета заченала. …

Когато настъпило времето, Елисавето родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на мледенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:

• Не, а да се нарече Йоан. …

Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. … Той написал на дъсчица: “Йоан му е името”. В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:

• Благословен е Господ, Бог Израилев, задего посети и извърши избавление на своя народ…

чудното раждане на Спасителя на света се предшества от чудното раждане на Предтечата. Това трябвало да стане, за да може с едното чудо да се подготви света за възприемането на другото чудо. Като видят жена, станала майка вече на стари години, хората да станат по-подготвени за лицезрението на Приснодевата, родила Син. Станали свидетели на дивното раждане от престарялата Елисавета, те се подготвят за вестта за “странното” раждане на Христа от Дева. Защото в едното и в другото събитие – по волята на Всемогъщия Бог, на Когото се покорява всяко естество – начинът на раждането е победил законите на естеството.

Еньовден – най-виталния ден през годината

Народът ни нарича празника Рождество на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен Еньовден (Еньов – ще рече Йоанов).

 

 

Чества се всяка година на 24 юни, и на този ден, както е и в други случаи, наред с църковния празник сред народа ни (особено в селата) са разпространени какви ли не нецърковни вярвания и обичаи – остатък от езичество и плод на суеверие. Защото огромно е богатството на българския фолклор, но нека да си кажем право – не с всичко в него можем да се хвалим … но пък традициите, каквито и да били остават.

Заедно със суеверните надежди вървят и суеверните страхове, които по един или друг начин се случват – кога по-често, кога винаги.

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.

Еньовден е стар славянски празник, който се чества на 24 юни всяка година, на който се чества Лятното Слънцестоене(24-25 юни или 21-22 юни).

На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител, както разбрахте по-горе, и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест.

 

 

 

 

 

 

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на Билки, и да се отнася с уважение към тях.

Предполага се, че коренът на празника се крие в славянската традиция. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Билките имат най-голяма сила именно в тази нощ на умиращото и възраждащото се слънце, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.

През тази нощ сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници).

През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата – избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.

За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях: Билки, Баба Ванга и Америка

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.

Вярва се, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Ритуали

Обиране на плодородието от чужда нива или добитък – За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Еньовден е празник на целебните растения

Бране на Билки – Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за ,,болестта без име.

От набраните билки, между които на 1-во място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън е еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Каква сила притежават билките се разкрива в много народни песни по особено поетичен начин.

Ароматният босилек и до ден днешен се ползва като готварска подправка. Но народните песни разказват, че момите криели босилек в пазвите си, вместо съвременните парфюми.

Зеленият пелин пък имал неустоима магическа сила да привличат ергените и да ги карат да се “вият” около момите.

А момците примамвали момите като носели китка смин на калпаците. Майките на моми и ергени пък, когато не одобрявали техните избраници, търсели “билки разделни”. Някои от целебните растения се сеели навремето в моминските градини в дворовете.

Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

“Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,

Турнала й билки да вари / Варила и наричала:

Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!”

Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе

от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде

Двамата да се земиме.

(Народна песен)

Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от 7, 9 или 12 билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка.

Затова в народните песни се пее:

Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса

Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?

Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,

А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави

Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,

Омана да ви омае.

СЪВЕТ – Билките действат по-бавно – 772 вида диви лечебни растения виреят в България. От тях едва 127 се използват от официалната наука. 250 вида се събират с терапевтична цел. Целебните растения обаче не действат веднага както хапчетата. Терапията с билки изисква време.  За да има ефект от билките, те трябва да бъдат нарязани много ситно. Известният български лечител Петър Димков препоръчва негорчивите билки да се запарват, а горчивите да се варят 10-15 минути. След това отварата се утаява и накрая се прецежда. Отварите и запарките трябва да са прясно приготвени. По правило не бива да престояват повече от 24 часа и да се държат в хладилник. Още за билките тук: Билки, Баба Ванга и Америка

 +++

Легенди

Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Традиции

Наред със Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.

В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие.

Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

Еньовденските обреди са отнасяни от различните изследователи ту към праславянския пантеон, ту към ту към религиозните традиции на античното балканско население и вероятно истината е по средата. Нo вън от всякакво съмнение остават дълбоко езическите корени на празника. Еньовден е не особено убедително Християнизирана версия на езически празник в чест на лятното слънцестоене.

На 21 юни (лятното слънцестоене) енергията в природата е много силна тези 3-4 дена преди и след слънцестоенето. Това е важно време за медитация и релаксация. Не случайно в древен Китай хората са спирали работа за три дена по време на лятното слънцестоене.

На 21 декември, когато денят е най-кратък (зимното слънцестоене) е бил празникът Иняжден, Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е “прикрепен” християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

ENGLISH

ОЩЕ МУЗИКА ЗА ПРАЗНИКА – РОК’Н’РОЛ

Ммм