Възнесение Господне – ТЕ ТИ БУЛКА СПАСОВДЕН – денят на “позволената” изневяра

✝ Възнесение Господне (Ascension of Our Lord and God and Saviour Jesus Christ to Heaven) (Спасовден)
28 май е датата на празника тази година (2020) и ОТПАДА ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ПОЗДРАВ “Христос Воскресе” – Имен ден празнуват Спас (-ка, -ия) и Стас (-ия, -ка), както и на добрата ламя Спаска 🙂 

ПО КАНОНА

    Възнесение Господне, Възнесение Христово (Ascension of Jesus) или Спасовден, празнува момента, когато Иисус Христос се възкачва на небето. Той открива за всички хора Царството небесно.

Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след 1ия ден на Великден.

   Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от Християнската църква още от IV-V век.
На 40-ия ден от Възкресението Христос се явил на учениците си за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).
     “Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното,
     възнесе се в слава, Христе Боже наш,
     без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно,
     викаш на тези, които Те обичат:
     Аз съм с вас и никой не може да е против вас.”
Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: “… не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт” (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50).

28 май 2020 г. – ЗАДРАСКАНО СЕЛО В БЪЛГАРИЯ ПРАЗНУВА Възнесение Господно (СПАСОВДЕН) – Изтритото от регистрите с държавен указ преди много години гоцеделчевско село Драгостин, бившите му жители все още поддържат традицията на своите предци да честват храмовият празник на селото, посветен както на св.св. Константин и Елена, така и на Възнесение Господне или както българският народ го нарича още Спасовден.

ПО КАЛЕНДАРА

 

    „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

„Тѐ ти, булка, Спасовден!“

е израз, широко разпространен от българския фолклор. Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав.

Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.

   Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“. Тоест, днес може.

 

На Спасовден идват и русалките – митологични същества, които могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести. Пременени и закичени с росен, любимото цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат само върха на лековитата билка.

И до днес на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в сутрешната роса „за здраве“. Някога в източно-българските райони, болните от „самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото. Подобни магически действия извършвали и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска премяна, взета назаем. Считало се, че така ще се задомят преди следващия Спасовден.

През седмицата, наричана Русалска, ходят и Русалиите – мъжки чети, винаги с нечетен брой участници. Техният водач се нарича ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всякакви билки. Носят тояга от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа сила. Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват „русалската“ или „самодивската“ болест (причинена от лоши въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специален обреден танц около болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален съпровод като постепенно ускоряват темпото, достигайки екстатично състояние. Когато екзалтацията е в своя краен предел, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и така болестта е прогонена. След приключване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, за да се пречистят и тогава се връщат към обикновения си начин на живот. Счита се, че русалските игри са наследство от дълбока древност.

Спасовският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. Народът вярва, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна.

   ЗА ДЕЧИЦАТА И ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ НА СПАСОВДЕН ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ

Незабравим образ остава и Добрата ламя Спаска, измислен герой от сериала „Първобитни небивалици“ в списание „Дъга“. Впоследствие названието се превръща в нарицателно име и се появяват множество вицове с участието на Добрата ламя Спаска. 

ВИЦОВЕ

• Три дни и три нощи се били и чукали Крали Марко и Ламята. И накрая дошла на Марко жена му …
• “Мен папата ме е галил и по трите глави!” – ламята Спаска.
• “Годпод” създал триглавата ламя Спаска, след като тримата братя влезли в Рая да търсят Ева и пожелали златната (й) ябълка 
• Тича си лисицата през гората и вижда вълка – опечален и намръщен.
  – К’во става, Вълчо?
  – Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.
  Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:
  – Дааа, ти коя си?
  – Ами лисицата…
  – Такаааа, записваме в дневника – ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?
  – Не…
  Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че ѝ дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно ѝ е… По едно време срещнала заека. Решила да го прекара и него. Пратила го при храста.
  Тича заекът при храста.
  – Кой си ти? – пита ламята.
  – Заекът.
  – Такаааа, записваме – за-ек. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси има ли?
  – Има – може ли да не дойда?
  – Да, може – за-драс-ква-мееееее.