Бедност и генетика победиха коронавирус в Европа ?!

По-богатите Западни държави загубиха надпреварата в борбата с COVID-19 – Румъния, България, Албания и Гърция с по-малко жертви

Генетически и географски факт е, че земите на тези държави съвпадат с по-голямата част на територията на 1-та българска държава на Цар Симеон I Велики и 2-рата българска държава на Цар Иван Асен II (цар на българи, гърци и власи)

При 2-та българска държава (1185 – 1422) на Цар Иван Асен II (цар на българи, гърци и власи), границите на България отново достигат до три морета. В границите й влизат сегашните Румъния, България, Албания и Гърция, които са с по-малко смъртни случаи от пандемията с новия коронавирус COVID-19″

   Три месеца след началото на корона кризата в Европа стана ясно, че по-бедните държави на стария континент “победиха” по-богатите, пише италианският вестник “Кориере дела Сера”.

   Ние от Булгарика ще добавим един интересен генетически и географски факт, че земите на тези държави съвпадат с по-голямата част на територията на 1-та българска държава на Цар Симеон I Велики, когато през т.нар. Златен век на българската култура (893-927), границите на България достигат до три морета – БялоАдриатическо и Черно. При 2-та българска държава (1185 – 1422) на Цар Иван Асен II (цар на българи, гърци и власи), границите на България отново достигат до три морета.

   И през двата периода България достига най-големият си териториален, икономически и културен възход в историята. Българската цивилизация е вероятно най-старата в Европа, още преди 12 век пр.н.е. Най-важната находка в България от епохата на халколита е Варненският халколитен некропол.

   Интересно е, че в началото на 4-то хилядолетие по земите населени с българи (техните предшественници) настъпва дълговременен хиатус (дупка, пауза, сега му казват и “нулиране”- reset, подобно на пандемиите или самите пандемии, ако щете епидемии и потопи), причините за който учените не са в състояние да посочат и до днес. Нито пък това, как животът отново се е възродил от самосебе си, за да продължи с периода на Бронзовата епоха (III и II хил. пр. Хр.).

   В по-голяма или по-малка степен, народите по тези земи са смесени с българите, което се потвърждава и от най-последните генни изследвания. Това са древни земи на траки, славяни, прабългари. Така че не само ваксината Бе Це Же и дисциплината са причина за по-малкия брой на заразените хора на тези територии от новия коронавирус, но и генетиката, която не може да изчезне така лесно.

   Но да се върнем в Италия, където в материал, озаглавен “Коронавирусът в Европа: Защо Румъния, България, Албания и Гърция са с по-малко смъртни случаи”, изданието твърди, че по-слабите държави имат по-малко жертви на COVID-19, тъй като са въвели по-рано строги мерки.

“Късмет? Може би!

Вероятно по-малко заразени хора са заминали за Централна и Източна Европа през ключовите седмици на януари и февруари”, се казва в материала. Подчертава се, че според данните, някои държави били наясно с уязвимостта на своята система за здравна защита и затова не са подценили ситуацията на Испания и Италия, а са решили да приложат строги правила още на ранен етап.

   Вестникът дава за пример датата 15 март като разграничител на двата подхода в Европа – източния и западния. Тогава Италия вече беше дала 1 809 жертви на COVID-19 и имаше 24 000 заразени, в Испания смъртните случаи бяха 294 и 7 988 заразени, Франция – третата от най-силно засегнатите държави, обяви 127 смъртни случая от коронавирус и 5 423 положително тествани, докато “останалата част на Европа смяташе, че е незасегната”.

   Много държави в Европа мълчаливо се съмняваха, че епидемията в южната част на континента е в резултат от липсата на организация в тези страни, пише в материала.

   Според индекса на университета в Оксфорд, който следи реакцията на държавите по света на предизвикателството COVID-19 и ги оценява от 1 до 100, като най-високата оценка е максимално затваряне, Албания има 84 точки, Словакия – 71, Румъния – 67, Полша – 60, Унгария – 59, Гърция – 57.

   Ситуацията в богатите държави е по-различна: Белгия – 53, Франция – 50, Германия има 37 точки, а Великобритания – 11.

   Припомняме ви, че затягането на мерките в Западна Европа настъпи в края на март – цели 10 дни, след като стана ясно, че епидемията не е проблем само на Италия или Испания.

   Въпросите и теориите около коронавирус остават, но също така остават фактите от историята, без значение, дали се случват днес, или преди стотици и хиляди години. Не случйно имунитетът, към който всички се стремят е наречен “стаден” (или “племенен”) и търсят ваксините и в генетиката на най-слабо заразените части от населението по света.

+++

   Пандемията (от гръцки: παν, pan – „всички“ и δήμος, demos – „хора“) е проява на инфекциозно заболяване, което се разпространява сред населението на определен обширен географски регион, континент или по целия свят, като се заразяват много хора. В миналото пандемични вълни от чумавариоламорбилитуберкулозамалариякоремен тифпроказажълта треска и грип са обезлюдявали големи райони и дори отслабвали силите на велики държави. 

   Първата известна пандемия в историята е по време на Пелопонеска война (430 пр.н.е.) – от тиф умира 1/4 от атинската армия и 1/4 от населението в течение на 4 години. По това време древногръцкият лекар Хипократ, известен като „бащата на медицината“ описва за пръв път инфлуенцата през 412 пр.н.е, каквато е заразата с коронавируса.

   2-та е Юстинианова чума (541 – 700) – пренесена във Византия от Египет. Следващата пак е чума – Черната смърт – пандемия от бубонна чума, пренесена от Източен Китай. Разгаря се в средата на 14 век (1347 – 1351 г.). Умира 1/3 от населението на Европа по това време (около 34 млн. души). 

   Първата известна пандемия от инфлуенца е тази от 1580 г. като след това вълни на заболяването са описвани в периоди от 10 до 30 години.[18][19][20]

  • В периода 1889 – 1890 г. се развива пандемия, която започва през май 1889 г. от БухараУзбекистан. През октомври достига Томск и района на Кавказ. Бавно и сигурно заболяването се разпространява и на запад като през декември същата година достига до Северна Америка. В Южна Америка е установено през април-май 1890 г., в Индия през февруари-март 1890 г., а в Австралия през март-април 1890 г. Пандемията е причинена от щам H2N8 на вируса на грипа, характерен с високо ниво на възприемчивост и смъртност. Около един милион души загиват от тази пандемична вълна на грипа.[21]
  • Испанският грип е друга пандемия причинена от грипния вирус преминала през 1918 – 1919 г. За пръв път заболяването е регистрирано през март 1918 г. През октомври 1918 г. заболяването се превръща в пандемия обхванала целия свят. Заболява около една трета от населението (около половин милиард души).[22] Вирусът бил изключително вирулентен и за около 18 месеца се превръща в убиец на около 50 милиона души.[22] Според някои изследователи жертвите му са двойно повече.[23] Около 17 милиона души умират в Индия, 675 000 в САЩ[24] и 200 000 във Великобритания. Наскоро вирусът е изолиран и съхранен, чрез замразяване. Щамът H1N1 е сравнително малък, но твърде сходен по структура с този причинил испанския грип.[25]
  • Азиатски грип (щам H2N2) е пандемия от 1957 – 1958 г. Вирусът е причина за около 70 000 умрели в САЩ. За пръв път е открит в Китай през февруари 1957 г., а в САЩ се появява през юни 1957 г. Жертвите на пандемията в световен мащаб са около 3 милиона души.[26]
  • Хонконгски грип (щам H3N2) е пандемия от 1968 – 1969 г. Щамът H3N2 е причина за 34 000 умрели в САЩ. За пръв път е изолиран в Хонг Конг в началото на 1968 г., а в щатите се появява в края на същата година. Пандемията от грипния щам е причина за смъртта на около един милион души по цял свят.[27] Вирусът на инфлуенца A (H3N2) продължава и днес да циркулира сред населението.
  • Coronavirus disease 2019 (COVID-19) – предизвикано от SARS-CoV-2, за 1ви път 2019 пандемия става известна след 1-то съобщение за заразени в Ухан, Китай, на 31 декември 2019, като 1-те симптоми се появяват 3 седмици по-рано – на 9 декември 2019 г. Според документи на китайското правителство 1ят заразен е 55-годишен, на 17 ноември 2019 г. Над 700 души, включително над 400 здравни работници, които са били в контакт със заразените, са поставени под наблюдение впоследствие. След разработването на специален тест за диагностика чрез полимеразна верижна реакция за откриване на инфекцията, наличието на вируса е установено при 41 жители на Ухан. По-късно е потвърдено, че в 2 от случаите са засегнати цели семейства, едно от които не е посещавало пазара, а на 9 януари 2020 г. е регистриран 1-ят смъртен случай. Към 20 януари броят има 222 лабораторно потвърдени случая: 218 в Китай, два в Тайланд, два в Япония и два в Южна Корея. Kитайските учени успяват да изолират новия коронавирус 2019-nCoV и установяват, че генетически е между 75% и 80% подобен на разразилия се през 2003 г. SARS-CoV. 

    1-ят известен случай на COVID-19 в САЩ е потвърден на 20 януари 2020 г., 35-годишен мъж, който се е върнал от Ухан, Китай. На 30 януари СЗО обявява тревога, а на 11 март пандемия. Пикът на заразените за един ден в САЩ е на 15 март с 1905, като само след 11 дни на 26-ти страната вече има над 100,000 заразени общо и надминава Китай. Към 29 март заразените американци са 122,653, починалите 2,112. Всичко това води до удължаване на извънредното положение да края на април 2020 г. Към 26 май, положителните случаи са над 1,706,000 а жертвите надминават 100,000. 

    1-ят случай на новия коронавирус в България е на 8 март 2020 г., когато на нарочен брифинг на Националния оперативен щаб е обявено, че COVID-19 вече е открит и на територията на страната. “Затваряйте всичко”, заяви Бойко Борисов на този ден по време на заседанието на МС. “Ако така върви светът, съм убеден, че ще отложат и Олимпиадата”, каза още Борисов. Към 26 май, положителните случаи са 2,443 а жертвите 130. 

   В Румъния към днешна дата заразените са 18,429, a починалите 1,210, в Албания 1029 и 33, и в Гърция 2,882 и 172.

  В света към 25 май има 5,611,601 положителни случая и 348,330 загубили живота си то новия коронавирус COVID-19.