Обикновено стършелите-убийци са с дължина между 1,5 до 2 инча, имат големи жълто-оранжеви глави с изпъкнали очи и черно-жълто райе в корема. Жизненият цикъл на азиатския гигант започва през април, когато “кралицата” на стършелите се събужда от зимен сън и разузнава места, за да изгради подземни гнезда и да отглежда колонии. “Стършелите-убийци” стават най-опасни от края на лятото до началото на есента, когато опустошават популациите на медоносните пчелички, като нападат пчелните кошери, обезглавявайки и убивайки възрастните и изяждайки ларвите и какавидите. Достатъчни са само няколко стършела, за да унищожат цял кошер само за няколко часа.
WSDA казва на своя уебсайт, че стършелите обикновено не нападат човека, но ако го направят, дори и пчеларските костюми не могат да предпазят хората от жилото на стършелите, които са по-дълги и опасни от пчелните.
***Стършелите (Vespa) са род социални оси от семейство Vespidae.
Някои индивиди достигат до 5,5 cm дължина. Различават се от другите видове оси по относително големия си горен край на главата и по закръглената си долна част на стомаха. В основата на жилото, което е невидимо и се прибира в корема на животното, има чифт отровна жлеза с резервоар, пълен с отрова. Съществуват 22 вида стършели по света, както и три вида нощни стършели (Provespa). Повечето видове се срещат в тропичните райони на Азия, въпреки че европейският стършел (Vespa crabro) е широко разпространен из Европа, Русия, Северна Америка и Североизточна Азия.
Както останалите социални оси, стършелите строят общи гнезда като дъвчат дърво за да образуват целулозна маса. Всяко гнездо има една царица, която снася яйца и се обслужва от две работнички, които не са фертилни. Повечето видове правят гнездата си на открито, в дървета или храсти, но някои видове като ориенталския стършел строят гнезда под земята или в кухини. В тропичните райони тези гнезда могат да стоят целогодишно, но в умерените райони, гнездото не издържа през зимата и самотните царици хибернират в листа или друг изолиращ материал до пролетта.
Стършелите често се считат за вредители, тъй като агресивно бранят гнездата си, когато са заплашени. Това е особено вярно за стършелите, които си правят гнездата близо до човешките местообитания, тъй като ужилванията им са по-опасни от тези на пчелите.
Стършелите имат жила, които използват за да убиват плячка и за да защитават гнездата си. Ужилването от стършел е по-болезнено за човека, отколкото обикновено ужилване от оса, защото отровата на стършела съдържа голямо количество (5%) ацетилхолин (често съкратено ACh). Един от главните Невротрансмитери в периферната (ПНС) и централната нервна система (ЦНС) в много организми, включително и хората.
Един стършел може да жили многократно. За разлика от пчелите, стършелите и осите не умират, след като ужилят, защото жилата не се изваждат от телата им и да остават в тялото на ужиления. Така, че не търсете жило, ако ви се случи. Ако стършелът е инжектирал голямо количество отрова, тогава възниква доста сериозно възпаление. При всички случаи е добре да посетите болница. Стършел, който ви е ухапал, не трябва да се убива, тъй като се отделя вещество, което привлича останалите стършели и те атакуват. Пчелите и осите жилят най-вече когато смятат, че са нападнати, така че е най-добре да не размахвате ръце пред тях. Стръшелите атакуват и без да бъдат раздразнени. Ако много се страхувате от всички тези насекоми, трябва да си купите специален спрей, който отблъсква насекомите.
Токсичността на стършеловото ужилване варира според вида. Някои видове доставят просто типичното ужилване от насекомо, докато други видове са едни от най-отровните насекоми.
Ужилването на стършела само по себе си не е фатално, освен в случаите, когато жертвата е алергична.
Множество ужилвания от неевропейски стършели могат да бъдат фатални, поради високо токсичните компоненти на отровата у някои видове.
Ужилванията на гигантския азиатски стършел (Vespa mandarinia) са най-отровните и за тях се смята, че предизвикват смъртта на 30 – 50 души годишно в Япония. Отровата на гигантския азиатски стършел може да предизвика алергична реакция и множествена органна недостатъчност, водейки до смърт. Все пак, чрез диализа е възможно да се премахнат токсините от кръвта.
Хората, алергични към оси, са също алергични и към стършели. Алергичните реакции обикновено се третират с инжекция адреналин и с незабавно последващо лечение в болница. В тежки случаи, алергичните хора могат да изпаднат в анафилактичен шок и да умрат, ако не се лекуват веднага.
You must log in to post a comment.