“Ще умра ли?” – едно наше дете на 1ва линия с коронавирус

“Нямам думи да опиша какво ми видяха очите и колко е страшно всъщност и ми е обидно”

Ани Паунова учи за медицинска сестра и работи в голяма болница в София. До тук добре, но работата и в “Пирогов” от 2017 година, сега я отвежда на 1ва линия в битката с новия коронавирус COVID-19.

И тогава идва големият шок, голямото начало на нейния живот, когато среща смъртта в очите на хората и по болничните легла. Тогава среща и истината за тази зараза, която и за нея, както и много други, до онзи момент е една голяма лъжа. Реакцията й е простичка – обидена и загрижена за здравомислещите хора. 

Ето какво каза Ани за това което се случва с нея, и със заразените хора.

Никога не са ми се отдавали дългите и чувствени слова , за това дълго мислих дали да изкажа мнението си за кризисната ситуация , в която се намираме.
Аз съм студент в медицински университет – София и тази година ми предстои да завърша … като медицинска сестра.
Работя в една от големите софийски болници и първоначално и аз си мислех , че Covid 19 е една голяма лъжа , че ни манипулират и т.н. …
До момента , в който една седмица бях затворена с болни от този вирус.
Нямам думи да опиша какво ми видяха очите и колко е страшно всъщност.
Неподготвена психически , нито физически аз се вмъкнах в това „приключение” , за да се уверя лъжат ли ме или не и разбира се – да помагам.
Там , облечен в гащеризон , с очила , маска , шлем и т.н , тичащ от стая в стая 24/7 , не ти достига въздух от всички тези предпазни средства ,осъзнавайки колко всъщност истинско и страшно е всичко , не знаеш кое първо да започнеш.
Идва нов пациент , виждаш страха в очите , опитваш се да го разведриш и да го окуражиш , а неговия единствен въпрос към теб е „ ще умра ли?”.

Мога да обяснявам много за работата , за пациентите , за страха и мислите , които ти минават през главата , когато си там , но не това е целта на моето обръщение към Вас.
Вече шести ден стоя вкъщи , затворена .. 14дневна карантина.
Навивам си аларма да стана сутрин , за да ме пече слънцето на терасата , защото следобяд се скрива ?!?!?
Ежедневно виждам голяма част от хората , за които ние се грижим , не спим , тъгуваме и заедно с тях преживяваме мъките им , как се разхождат напред – назад и използват хубавото време , за да поседят на спирката пред блока в компания от 10 човека и да обсъждат как кризисният ни щаб е „гола вода„. Как „ този Годжи откакто навлече тази униформа само глупости разправя” ; как здравните специалисти „изобщо не ги вълнуват , спят ли , не спят ли и кои са те , че да казват да си стоим вкъщи в това хубаво време , те са ТАМ , за да ни лекуват , защо мрънкат , нали сега ще вземат и те големите пари?”
Ами обидно ми е .
Не знам какво да кажа повече.
Остана ми само да се обърна към останалата част от здравомислещи хора.

ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ , МОЛЯ ВИ!
ЗА ВАС , ЗА СЕМЕЙСТВАТА ВИ , ЗА БЛИЗКИТЕ ВИ!
ОЩЕ МАЛКО ОСТАНА

– от една студентка под 14 дневна карантина 🙂

Ани е едно обикновенно българско момиче. Харесва шоута, като “Господари на Ефира” и “А на бас”, националите ни по волейбол, а любимо място й е Виненият и СПА комплекс в Старосел. 

Дали ще поздравят Ани, и дали ще й изпратят подарък тези любимци? 

Надявам се!