Чернобил – мълчанието, което никога НЕ бих простил (жив разказ и всичко за трагедията + видео)

Почти всичко за трагедията – снимки и видео (с превод на български и английски)

В България на 100-годишниният юбилей на празника 1ви Май през 1986 г. малолетни ученици – Чавдарчета, Пионерчета и Комсомолци, и техните батковци и какички, лели и чичовци, бяхме  “поздравени” на площада пред Мавзолея със салют от “пресен и натурален” радиоактивен дъжд

4 реактор – Огромна експлозия изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки покрива.

Чернобилската авария, станала на 26 април 1986 в Чернобилската АЕЦ в Украинска ССР, част от Съветския съюз (СССР), е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус. България е една от засегнатите държави.

Доказателство за престъпното мълчание на управляващите са страниците на “Работническо дело” в периода от 29 април до 10 май 1986 г. За пръв път във вестника за голямата ядрена авария се съобщава на 29-ти април с текст, сбутан на 5 страница ниско долу, в който липсва всякаква съществена информация.

На 100-годишниният юбилей на 1 Май Денят на труда и на международната работническа солидарност през 1986 г. малолетни ученици – Чавдарчета, Пионерчета и Комсомолци, и техните батковци и какички, лели и чичовци, бяхме “поздравени” на площада пред Мавзолея със салют от “пресен и натурален” радиоактивен дъжд от Чернобил

1 Май 1986 г. Манифестация на площада пред Мавзолея в София. Фото: Забравената България

А “апостолите” на “Майката-партия” ни махаха, възкачили се “над” “Татко Димитров”, скрити под “обикновенните” шлифери и чадъри, нахранени с чиста манджа от чужбина, и пожелаваха

“Върви Народе Възродени” – облъчен и щастлив.

За да “забие” БКП гигантски “пирон” в собствения си “ковчег”, в който има място за всички.

Съзнателна дезинформация от “червената” власт, докато мнозина по това време спокойно си правеха салата от първите марули, поръсени от радиоактивния дъжд. В това време за висшата номенклатура се доставяха чисти храни и вода, и агнешко за Гергьовден от Австралия. Хранеха ги в Хотел “Рила” в София, където след взетите проби екипът от експерти, сред които и лекари, се връщат в кухнята и забраняват да се ползва вода дори от чешмата, дори за миене на чинии. А някои от нас, които се бяхме усетили в София, ходехме по нощите да си наливаме минерална вода от Горна Баня и чакахме с часове на опашки.

На фона на всичките манифестации, за които повечето от нас пазят хубави спомени, за атмосферата, за приятелите. Тези, с които доброволно се облъчихме. /Вижте живи кадри от манифестацията под Чернобилския дъжд на “Деня на Труда – Смъртта Първи Май 1986/

Никога не ще да забравя тези дни! Бях студент, бъдещ инженер, само година преди завършването на първото си висше образование, което по онова време беше мнооого по-добро от сега, и за което ще съм адски благодарен до края на живота си. На 26 април, Неделя, 1986 г. Чернобил гръмна, вижте всичко по-долу и нека никога НЕ забравяме! 

Облакът от Чернобил достига България именно на 1 май 1986 г.. Само за един ден на 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април – 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Обикновено при такива ситуации населението веднага се предупреждава да ограничи излизанията поне в първите няколко дни, да не яде зеленолистни зеленчуци, да не пие мляко… Не и в Социалистическа-Комунистическа България, народът на която му дойде доста множко през 1986 г., като добавим голямото земетресение в Стражица. И тази трагедия не забравяме, но за нея веднага бяхме известени и се оказа помощ!

Популярен надпис от преди 1989 г.

Единственно тогавашният военен министър Добри Джуров издава специална заповед за строг контрол на храната и водата в армията и тя до голяма степен беше опазена. Във видеото на манифестацията ще го видите със специална предпазна военна пелерина върху униформата с генералските лампази за министър на отбраната, които носи най-дълго в българската история. От какво ни отбраняваше бре Бай Добри? 

Бяхме разбрали три дни по-късно в Сряда 29 Април. До края на седмицата съставихме план, заедно с двама колеги, и буквално откраднахме един уред за замерване на радиация (гайгер-мюлеров брояч) от катедрата, която се занимаваше с тези неща, а и с “военната ни култура”, която бе задължителна по онова време, поне за инженерните специалности. Мерихме поне един час на различни места в тревата, не спирахме, защото не вярвахме на очите си. (Вижте видео за радиоактивния облак: Chernobyl 25 years ago; radioactive Cesium 137 cloud over Russia and Europe). Спря ни един н.с., асистент, който тичаше и викаше “спрете тези глупости, уредите не показват вярно. Давайте ги и идвайте веднага, защото ви търсят от Деканата”. Някой ни беше натопил, и това за малко можеше да ни струва образованието. Спаси ни синът на партийния секретар на Института (сега Университет), който ни беше колега, по-скоро баща му. Разминах се само с обяснения в Ректората и Районният Комитет на БКП, тъй като от Комсомола ме препратиха там, защото не бях приет при тях. Така си останах обикновен “глупак”, който дори не успя да влезе в Комсомола, а БКП я гледаше на телевизора и през “крив макарон”.

Това е моят най-голям спомен от Първи Май – манифестацията, на която за първи път не отидох. Въпреки, че няма да забравя приятните детски, ученически преживявания по време на задължителните паради през другите години. Ако искате споделете вашият спомен в “коментари” долу под статията: 

Къде Бяхте Вие на 26 Април или 1 Май 1986 г.?

Да, тогава директно почувствах какво правят с мен. Не изпитвах омраза към тях, мразех себе си, че съм безсилен, че позволявам това да ми се случи, на мен, на приятелите ми и моето семейство. Доста пошло – аз се бях превърнал в самоубиец и убиец на собствените си род-нини и приятели, защото бях се родил и живеех в собствената си Род-ина. Гнузззз! 

А всяко нещо, думичка с корен “РОД” безизборно ти се дава от Бога, т.е. ние бяхме наказани от Бога! Да ме прости Господ, починалите ми родители, но наистина така се чувствах. На Първи Май 1986 г., аз се заклех с моите приятели и състуденти “провокатори”, че моите деца няма да живеят в тази държава! И никога да не забравят своят Род и Език, както аз не спрях да обичам своята Роди-ина. Дори на хиляди мили от нея, тук в САЩ, където точно тук се е родил “Денят на Труда – Първи Май”.

Боли!

КАКВО СЕ СЛУЧИ В ЧЕРНОБИЛ?

Причината е, че на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността. Основна причина за аварията е човешкият фактор.

Огромна експлозия изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата. Веднага са хоспитализирани 213, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Наричат го град където времето е спряло. Може би защото часовниците тук не отмерват време – те отмерват радиационни нива.

Май беше взрив …

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е коствала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни) изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа криза в СССР.

Войници на покрива на Реактор Номер 3 пренасят смъртоносните парчета радиоактивен графит вследствие на експлозията на ги хвърлят в кратера на разрушеният реактор. Първоначално направили опит да използват роботи, но техниката отказвала заради високата радиация или се заплитала в отломките. След това били изпратени хиляди войници – Биороботи. ФОТО: Елена Филатова

Над 600 000 ликвидатори – запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 киломеровата зона, ограничаването на риска радиация да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Работата на покрива била сред най-кратките, и траела само 2 минути. На много войници е предлаган избора за начина на изкарване на тяхната военна служба, задължително условие за тяхното пенсиониране. Следващите две години в ада на дъжд от куршуми, ракети и бомби в Афганистан или две минути на спокойният, тих и невидим дъжд от гама лъчи на покрива на Реактор Номер 3.

КГБ снима първо последиците от катастрофата – ето какво …

Радиацията падала неравномерно, оставяйки някои места живи и други мъртви. 3,500 човека отказват да напуснат или са се завърнали по домовете си след разтопяването от 1986 г.

Децата трябвало да се разделят с любимите им играчки. Хората трябвало да оставят всичко, от снимки на родителите им до коли. Техните дрехи, пари и паспорти са стриктно проверявани от властите. Невероятно е как хората имали жилища, мотоциклети, гаражи, коли, вили, пари, приятели и роднини. Хората водели техните си животи. Всеки имал своята си съдба. И след това в рамките на часове избухнал пожара и целият свят за тях като че ли се разпаднал. След няколкочасово пътуване във военна кола, те взимали душ, измивайки радиацията. Тогава те започнали нов живот, голи и без дом, без приятели, без пари, без минало и с много съмнително бъдеще.

Истинската паника настъпва 7-10 дни след инцидента, когато инцидента все още беше държавна тайна, включително и за нищо неподозиращи посетители на зоната.

Cградата на местната полиция в “града-призрак” Припят. Има много места, които структурно не са здрави, получили са лъчения от интензивна радиация. Има места, където никой не се осмелява да отиде, дори учени със защитни якета. Едно такова място е червената гора, а друго е гробището на Призрачния Град. Роднините на хората, които са заровени там, не могат да дойдат на посещение, защото освен хората, много радиоактивния графит е заровен там. Гробището е едно от най – токсичните места на планетата.

Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радио активен прах има в атмосферата им. Големи количества атмосферна радиация са измерени чак до Швеция – на хиляди мили разстояние. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те. Само в Русия над 1 152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип “чернобилски” рак се наблюдава из цяла Европа, включително “незасегната” Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300,000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея.

Колко хора умряха от радиацията? Никой не знае – дори приблизително.

Много бюлетини, публикуват цифри, вариращи от 30,000 до 300,000, но много неофициални източници споменават цифрата 400,000. Точната цифра няма да бъде узната през нашия живот и може би и през живота на нашите деца също.

Чернобил изравни всичко за един ден и сега къщите на обикновените хора са в една редица с тези на заможните хора по онова време.

Радиацията ще остане в областта на Чернобил в следващите 48,000 години,

но хората може би ще започнат пак да населяват района след около 600 години – плюс минус 3 века. Експертите предричат, че дотогава най – опасните елементи вече ще са изчезнали – или ще бъдат достатъчно погълнати от остатъка от световния въздух, почва и вода.

Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война.

За да ни стане ясно трябва да научим нещо за явлението радиация и устройството, което използваме за да измерим нивото й – гайгеров брояч.

Гама лъчението е най – достъпният вид радиация, който може да Ви докара проблеми веднага. Това лъчение е нещо като невидими куршуми, които могат да убият за часове, докато алфа и бета радиациите са нещо като бомба със закъснител.

С вдишването на радиоактивния въздух тези радиации влизат в човешкото тяло, настаняват се там и след наколко години експлоадират във вид на ракови клетки. Бета лъчението има повече маса и по – малко енергия от гама лъчението, така че не прониква толкова дълбоко. По принцип алфа радиацията не може да се движи повече от 4 – 12 см. (1-3 инча) преди да спре, така че спокойно можем да играем билярд с топки от чист плутоний. Мъртвите клетки по нашата кожа ще спрат бета радиацията, т.е. дори и да жонглираме с топки от плутоний ще е безопасно, само не ги поглъщайте.

Ако направите измерване в Киев, ще измерите около 12-16 микрорентгена на час. В някой обикновен град на Русия или Америка, той ще покаже 10-12 микрорентгена на час. В центровете на много европейски градове се измерват 20 микрорентгена на час, нищожна цифра. 1,000 микрорентгена са равни на 1 милирентген и 1,000 милирентгена са равни на един рентген. Или 1 рентген е с 100,000 пъти по-голям от средната радиация в нормален град. Доза от 500 рентгена в рамките на 5 часа е фатална за хората.

Интересното е, че доза с 2,5 пъти по-голяма от гореспоменатата е достатъчна да убие пиле, а 100 пъти по – голяма доза убива кълвач.

Такова количество енергия не може да бъде измерено в Чернобил сега. В първите дни след експлозията, на някои места около реактора са измервани 3,000-30,000 рентгена за час. Хората от пожарната, които били изпратени да гасят пожара в реактора, били „изпичани” на място от гама лъчението. Останките от реактора са били погребани в един огромен саркофаг от стомана и бетон, в днешни дни определено е безопасно да се пътува до района на реактора.

Ако пътуваме през зона, където нивото на радиация не надхвърля 100 mR/hr, тогава за един час ще получим същата доза гама лъчи, която получава пътникът в самолета от Киев за Лондон за няколко часа от неговото пътуване. За нещастие, не можем да преброим броя на алфа и бета частиците, които вдишваме, това е най – лошото. В първите години след нещастието, би било самоубийство да се пътува там с открито превозно средство, но нещата са се променили от 1986 г., сега радиацията е отишла в почвата и живее в краставици и гъби …

ЖИВЕЕ В ДЕЧИЦАТА … ТЕ СА НА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ НА ТАЗИ ПЛАНЕТА …

Мемориалът на Чернобилската нощ. На мъртвите, живите и неродените … написано на камъка.

Строежът на Чернобилската АЕЦ е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител, със значително по-висока мощност от тези с воден забавител. До инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип в Игналинската АЕЦ (Литва) при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария, но въпреки това Литва оцелява.

ИЗТОЧНИЦИ: Голяма благодарност на екипа на уебсайта, страница посветена изцяло на трагедията в Чернобил, направен на български език в който главно действащо лице е Елена Филатова. Там ще намерите много снимки и видео, ако все още работи!