3 март е рожденият ден на 1я президент на Р България Жельо Желев

“Каква я мислехме, каква стана”

3 март е рожденият ден на Жельо Желев (3 март 1935 – 30 януари 2015) – 1-вият президент на Р България (22 януари 1992 – 22 януари 1997).

Желю Митев Желев е български философ (доктор на философските науки), дисидент и политик.

Жельо Желев е 4^-ти и последен председател (президент) на Народната Република:

• • Народна република България (1 август – 15 ноември 1990);
  • Република България (15 ноември 1990 – 22 януари 1992).
• 1^-ви президент на Република България (22 януари 1992 – 22 януари 1997).

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Шуменско. Има 3-ма братя: Йордан, Христо и Стоян.

Завършва средно образование във 2^-ра мъжка гимназия в Шумен, а след това „Философия“ в Софийския държавен университет през 1958 г. Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 г. е приет за член на БКП.

В периода 1961 – 1964 г., след издържан конкурс, е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на Софийския държавен университет. Защитава дисертации за научните степени – кандидат на науките (1974) и доктор на науките (1988).

В подготвения дисертационен труд от 1965 г. „Определението на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинистката теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“. 

За тази дейност през 1965 г. е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на Партията. По-късно е уволнен от университета, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, Бургаско до 1972 г., когато семейството се връща в София.

В с. Грозден през 1967 г. д-р Желев написва книгата „Тоталитарната държава“, публикувана 15 години по-късно, в края на март 1982 г., от издателство „Народна младеж“ със заглавие „Фашизмът“ и тираж 10 000 екземпляра. По-късно тя е забранена неофициално, иззета и от обществените библиотеки и конфискувана. Редакторите и рецензентите са наказани. Преведена е на 10 езика.

През 1975 г. започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт. Като философ работи в областта на онтологията.

Желю Желев инициира създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, учреден на 3 ноември 1988 г. в 65^-та аудитория на Софийския университет. До свалянето от власт на Тодор Живков Клубът обединява първоначално само 5-6 водещи преподаватели от Юридическия Факултет при СУ. По-късно Желев проявява неочаквана инициатива за учредяването на този клуб с над 300 души, сред които множество видни интелектуалци и общественици, и е сред основните вътрешни опоненти на режима. Първопроходците не са канени въобще на учредителното събрание. Клубът приема редица декларации, вкл. против провеждания от БКП Възродителен процес и членовете му стават обект на различни форми на преследване. Самият Желев е арестуван на 5 май 1989 г.

Заедно с други интелектуалци на 19 януари 1989 г. Желев участва в Закуската с Митеран във френското посолство в София

След свалянето от власт на Тодор Живков, заедно с другите „неформални организации“ Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България става инициатор и провежда първия опозиционен митинг на пл. „Св. Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. Сред ораторите е и д-р Ж. Желев.

Д-р Желев е съосновател и 1-ви председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС).

СДС е създаден като фондация и така е вписан в регистъра на Софийския градски съд.

Желев ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990), на която се договарят основните параметри на политическия преход и се взима решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на 7 велико народно събрание, което да изработи новата Конституция на Р България. През февруари 1990 г. е създадена Федерацията на клубовете за демокрация.

Избран е за народен представител в 7^-мото Велико народно събрание. През август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, е избран от 7-мото ВНС за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (зам-председател) е генерал Атанас Семерджиев.

Желев заема тази длъжност до избирането му и заемането на длъжността президент на Р България, от януари 1992 г.

На президентските избори, проведени през януари 1992 г., Желев е избран (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

През лятото на 1992 г. дава пресконференция, запомнена под името „Боянските ливади“ заради нейното място на провеждане (на поляна в президентската резиденция „Бояна“), на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.

По време на августовския пуч в СССР през 1991 г. Желю Желев е единственият държавен глава, който успява да позвъни на Борис Елцин, за да изкаже подкрепата си.

През януари 1992 г. подкрепя решението на правителството на Филип Димитров да признае наскоро обявената независимост на Македония, както и на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Решението е обявено на 15 януари, с което България става 1-та държава, която признава Македония. През август същата година, по време на посещение на руския президент Борис Елцин в България, Желев му въздейства и това, заедно с получената подкрепа от Сюлейман Демирел, изиграва ключова роля за признаването на Македония и от страна на Русия.

Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива, с която спечелва 0,32% от гласовете. Оттогава не взима активно участие в българската политика. 

През 2010 г. на въпроса какво е постигнато през 20-годишния преход и какво не, Желев кратко отговаря:

„	„Каква я мислехме, каква стана!”[

Желю Желев почива в София на 30 януари 2015 г., на 79 години, малко повече от година след смъртта на съпругата му Мария Желева през декември 2013 г. Обявен е ден за национален траур. Опят е от патриарх Неофит в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София и е погребан с военни почести. Тялото му е положено до гроба на по-малката му дъщеря Йорданка в Боянските гробища.

Желю Желев бе женен за Мария Желева, с която има 2 дъщери и син. 1-то им дете – Митко, умира на 80-ия ден от рождението си от тежка вродена сърдечна недостатъчност. През 1993 г. по-малката му дъщеря Йорданка се самоубива.

На 31 май 2016 г. на него е именуван връх Желю Желев в Антарктика.
Носител на орден „Стара планина“ – I-ва степен на Р България (7 март 2005).
Почетен доктор на Graceland University College, Айова, САЩ, University of Maine, САЩ (1993), Университета на Тел Авив, Израел (1993); Анкарския университет, Турция (1994), Сеулския университет, Южна Корея (1995), Американския университет в България (1996), Славянския университет в Баку, Азърбайджан (2002); Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (2004) и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2005)
Носител е и на наградата „Катерина Медичи“, присъдена му от Международната академия „Медичи“ (1991), на международната награда с медал „За заслуги към Европа“ (1993) и на наградата „Преход“, разделена с Ицхак Рабин, връчена в Кранс Монтана (1996).