“Докато има такива, които ме плюят, аз знам, че съм жив”
“През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Войната всичко промени”
2 март 2020 г. На днешната дата преди 4 години (2016) почина журналистът-икона Петко Бочаров (1919-2016)
Незабравима остава фразата му “Да, ама не!”, произнесена в един от неделните му коментари в “По света и у нас” през 90-те години.
Петко Бочаров е роден в семейството на виден софийски адвокат. Завършил Американския колеж и записал право в университета. Точно тогава започва 2СВ.
“През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопаки”
Петко Димитров Бочаров е роден на 19 февруари 1919 г. в София. Кръстен е на дядо си Петко – знаменосец в четата на войводата от Априлското въстание Цанко Дюстабанов. До последно използва с лекота интернет, 97 годишен пише статии. Завършил е Американски колеж в София, а след това право в Софийски Университет.
На 10 януари 1944 г. къщата на семейството на “Раковска” е напълно разрушена от бомбардировките и изгаря, и остават без дом.
Баща му е роден през 1882 г., почива през 1947 г. след инсулт. Майка му, която е много вярваща християнка, живее малко по-дълго.
След края на прогимназията, 14-годишни с брат му, отиват да учат в Американския колеж, и живеят на пансион.
През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник „Куциян“ в Перник, където в една каменовъглена мина, копае въглища с кирка.
Между 1946 и 1982 г. Петко Бочаров е агент на Второ управление на Държавна сигурност (ДС). Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на ДС, които признават предварително и се извиняват за този факт.
“Истината е, че всички живеехме в една тоталитарна система, в която нямаш избор – трябва да оцеляваш. Тези, които ме познават, знаят, че никому не съм сторил зло и че няма нищо, от което да се срамувам”, твърди доайенът.
“Не съм бил агент – оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа – това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.” – Бочаров пред Блиц (2008)
По времето на Генералисимус Йосиф Сталин работи като арматурист по строежите, участва в строежа на Операта.
През 1952-ра се явява на конкурс с английски език в Българската телеграфна агенция (БТА) и го печели. Първоначално работи като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността зам. гл. редактор. По-нагоре не е възможно, защото е безпартиен. Лозан Стрелков е гл. редактор и не го обича, но го държи, защото върши работа.
Същата година (1952) арестуват Петко Бочаров с негови колеги от Американския колеж – Жоро Патев, Боби, Христо Хайтов, Павел Коняров, който е журналист във в. “Зора”, по някакъв скалъпен процес. Другите са осъдени за шпионаж на затвор от 12 до 15 години, впоследствие в рамките на 2 години всички умират. Бочаров е разпитван в продължение на 12 часа.
През 1962 г. от миниатюрно студио на БНТ в старата Телевизионна Кула Петко Бочаров прави 1я си коментар на живо.
Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. През 1983 г. се пенсионира. За “наднормена работа” е награден с тенджера за гювеч от йенско стъкло.
Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „Свободна Европа“ и в „Deutsche Welle“.
На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама не!“, с която става още по-известен.
“Дълголетието е много индивидуално и е зависимо от Господ – аз съм се убедил в това. Мечтая да се преселя оттатък, без да ме боли, защото много мразя болката, и се надявам така да стане. Никога от нищо нито съм се пазил, нито съм се лишавал, нито съм използвал някакви рецепти. Но никога не съм надхвърлял една нормална порция.”
Петко Бочаров умира на 2 март 2016 г.
Бочаров има син от 1-та си съпруга, която умира през 1978 г. Втората му “половинка” е Теодора (р.1966), която е с 22 години по-млада от него, химик и дълги години е работила в онкологията в София.
През 2010 г. публикува своите автобиографични книги – „Картини от три Българии“ и „Лица и съдби от три Българии“.
“Не искам да се срещам с подлеци! От такива хора най-много се дразня. Както и от подлостта и лицемерието, да криеш истинското си мнение с високопарни думи, защото с думи прости няма как да го скриеш. Българинът загуби достолепието си, чувството за отговорност към дом, семейство, към здравето си по време напреобразуването на държавата ни, в зависимостта ни от други. Но много искам да спрем да говорим, че България е най-бедната държава. Не е вярно! Живеем в рай! Но, за съжаление, не го заслужаваме.” – бай Петко в едно от последните си интервюта пред Здравето.
Бившият вече доайен на българските журналисти, остава образец за ерудиция, професионализъм, почтеност.
Поклон!
През 2013 г. излиза документалният филм “Петко Бочаров. Живот в три Българии”, който ни води от бащината му къща, през срещатa с Комисията по досиетата, в един непринуден откровен разговор с колеги-журналисти. Вижте го:
Mmm
You must log in to post a comment.