ЗАДУШНИЦА Месопустна – какво да правим

„Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“

Важното е да са раздаде нещо на този ден – не къде! Запалете свещичка! Бъдете живи човеци!

Бърза и лесна рецепта за жито

+ In English

Запалете свещичка! Значението на Задушница е голямо. Това не е само ден, в който близките и роднините на покойника се събират край гроба му, за да “ядат и пият”. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.

22 февр 2020 г. Тази събота, ден преди Неделя Месопустна – Месни заговезни, е първата за годината голяма задушница – Месопустна.

Тя се нарича още Вселенска, защото се споменават и починалите в самота без близки и тези от внезапна смърт по време на пътешествия, бедствия, при пожари, от глад и от студ. Приема се, че те са погребани неподобаващо и тази Задушница е отредена за техен помен. 

Тя е една от 4-те  големи Задушници през годината, наречени Велики Задушници.

/Please see below for English/ 

В православните храмове задължително се отслужват заупокойни литургии и общи панихиди за всички починали православни християни.

Задушница е само в събота, не в неделя, защото събота означава покой, ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба.

За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Kакто името „Задушница“ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

Така самите ние даваме окончателното определение за съдбата на човека, и определяме нашето отношение към починал близък, който почитаме, съобразно живота и делата му на земята. Потвърждаваме неговото значение особено за нас, както и за околните и показваме нашата величина на големи живи хора с почита си към тези, които са напуснали Земния свят.

Ако НЕ почитаме мъртвите, то показваме, че не ни е грижа нито за техните грехове, нито за техните усилия и жертви, направени в наше име, и така подчертаваме лошото си възпитание и фалшиво и диво безверие. Датите на Задушниците са знаят в началото на всяка година, както всички празници от Православния календар, като така Църкавата дава възможност да се организираме – 4 дни от 365!

Не се препоръчва сами,  в къщи или другаде да си устройвате гощавки. Това е пренебрежение към деня, към покойниците и води до проклятие над тези, които вкусват от храната, както и към техните близки. 

Задушница, Иван Мърквичка, 1899

На Задушница роднините на покойника се събират, за да направят помен – възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква. Посещават гробовете на починали близки.

За помена се приготвя “коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Тук в Америка може да раздадете на приятели и съседи, или на просяците по светофарите.

Важното е да са раздаде нещо на този ден – не къде! Казва се само: “Бог да прости мъртвите души”!

Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. 

Важен елемент е прекадяването. Хората вярват, че по този начин, се гони злото. Тамянът също означава и чиста молитва. На гроба се носят цветя, които са символ на добродетелите на починалия. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

На Месопустна задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е 1-та за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем (7) различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. 1-та хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите “Бог да прости”. Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.

Правят се помени или, наричани още – раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.

В раздавката за Месопустна задушница традиционно се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Но, всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.

Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ - горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. 

По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд.

Как да приготвите жито?

В раздавката за задушница традиционно присъства варено жито.

Бърза и лесна рецепта за жито

ПРОДУКТИ
500 г грухано жито (gorgot) 1 лимон кора 1 ч.ч. счукани орехи 2 с.л галета 1 ч.л канела 1 ч.ч пудра захар. 1 щипка сол
ПРИГОТВЯНЕ
Почистеното жито измиваме добре и заливаме с 6 ч.ч вода. Добавяме щипка сол и варим на тих огън докато изври водата, като от време на време разбъркваме внимателно. След това завиваме тенджерата плътно с одеяло за 2-3 часа. Върху месал /голяма памучна кърпа/, изсипваме житото, разстилайки го на тънко. Така престоява за 1 час. Изсипваме житото в по-голям съд, Добавяме настърганата на ситно лимонова кора, счуканите орехи, галетата. Разбъркваме и изсипваме в плитки чинии. Посипваме с дебел слой пудра захар и канела, която можем да оформим като кръст.

 

–––––––––––––––––––––––

Имало едно време един дядо и една баба. Те много обичали да ядат медени питки. Един ден бабата опекла доста питки. Яли, яли на обед, останали им и за вечерта. Откъс от ГОЛЕМАНКО, Ран Босилек

Из „На задушница“, Десислава Тодорова
„Голям грях имам към дядо си. Не отидох на погребението му. Не отидох да го видя, когато умираше. А той ни е чакал до последно. Въпреки, че нямал сили да помръдне и едва дишал. Последното движение, което направил било да обърне глава към вратата и да чака, че тя ще се отвори и децата му ще дойдат да го видят и да се простят с него. Когато родителите ми пристигнали на вилата, той успял да стисне ръката на баща ми, с неприсъща за тежко болен сила и се отпуснал. Затворил очи и баба Анка, която извикали да помага, казала на нашите да не го пипат, защото изпаднал в мъртвешкия сън не се буди, за да не умре в болки. Баба Анка е една много стара и мила вдовица, от тези, които ги викат при умиращите. Те знаят какви са обичаите – кога му е дошло времето да извикаш свещеник, как да го измиеш и с какво да го облечеш, къде да сложиш ковчега и какви предмети да сложиш вътре, как да бдиш над него.

Този грях ще ми тежи до края на живота, защото винаги, когато се сетя за дядо усещам очакващия му предсмъртен поглед. Ръката, която толкова искаше да ми подаде и последната му усмивка, че пак е видял децата и внуците около себе си.“

Upon entering an Bulgarian Eastern Orthodox church it is customary to light candles and offer prayers for one’s personal needs or that of a family member or friend.

ENGLISH

The Eastern Orthodox Church dedicates several days throughout the year to the dead, mostly on Saturdays, because of Jesus’ resting in the tomb on Saturday having a special significance.

According to the Bulgarian tradition, women boil and sweeten grain to take to the services and hand it to other attendees. The tradition also includes wine and bread while in recent times cookies, crackers and pastries have been added.

The services are held at the cemetery, the church or at home. At the cemetery the priest usually performs the Parastas (Panikhida) – a liturgical observance in honor of the departed which is served in the Eastern Orthodox Church. If the service is for an individual, it will often take place at their graveside. If it is a general commemoration of all the departed, or if the individual’s grave is not close by, the service will take place in a church, in front of a special “memorial table”.

According to Orthodox beliefs, the Souls of the Departed come back on this day and stand at their own graveside. For this reason their relatives bring them wine and food. The ritual giving away of food to other people is believed to help satiate the Departed’s hunger. The relatives also light a candle to illuminate the Departed’s road so that they do not get lost in the dark.