1-та целувка в киното, 1-то студио, 1-ят прожекционен апарат и 1-та публична прожекция (история, спорове и видео)

Кой победи – Патента целувката или обратното, кое е 1-во?

Почти всичко за изобретателя Томас Едисън – 1-ят студиен магнат

Първата целувка, заснета от камера е за филма “Целувката” (The Kiss, The May Irwin Kiss, The Rice-Irwin Kiss and The Widow Jones) на режисьора Уилиям Хейз през 1896 г.
Сцената е финалната част от играта на двамата актьори Джон Райс и Мей Ъруин, които няколко пъти преиграват момента за камерите.

Кадърът е в среден близък план и отнема известно време, за да се стигне до същинската целувка, като създателите на филма им дават достатъчно време да се настроят и да си говорят (безмълвно, разбира се), преди Райс да нацелува Ъруин в кулминацията. Вижте оригиналния запис, който се пази в Библиотеката на Конгреса (Library of Congress, създ. 1800 г.), която е фактическата национална библиотека на Съединените щати в столицата Вашингтон и е с публичен достъп. Със своята колекция от над 138 милиона единици, включително над 30 милиона книги, 3 сгради и над 4000 служители тя е най-голямата библиотека в света.

Това е 1-та целувка, заснета някога във филм и предизвиква огромен скандал. Католическата църква призовава лентата да бъде цензурирана и е заклеймена като нецензурна във вестниците в цялата страна.

Джон Райс (John C. Rice (Hilburg), 7 Апр 1857, Ню Йорк – 5 юни 1915), Пенсилвания) с рожденно име Джон Хилбург, се превръща в най-невероятния секс символ за всички времена и той обикаля страната, за да прави „демонстрации на целувки“, които също раждат много противоречия.

Мей Ъруин (May Irwin, Georgina May Campbell, 27 юни 1862 – 22 окт 1938) е канадска актриса, певица и звезда от водевилите. Родената в Онтарио, като Джорджина Мей Кембъл загубва баща си 13-годишна, и безпаричието кара майка й, да качи нея и сестра й на сцената със собственна пиеска, с която дебютират в Бъфало, Ню Йорк, САЩ (1874). Само след 3 години играе в Метрополитен тиатър и Мюзик хол, и на 25 години прави по $2500 на седмица, което приблизително е равно на $65000 превърнато в пари от 2017 г. Именно Мей изпълнява песента “Були сонг” на сценичния мюзикъл от Бродуей “Вдовицата Джоунс” (The Widow Jones), където ще се случи “Целувката”.

Намерих този момент за доста забавен в навечерието на “Деня на любовта” (Vallentines Day) т.г. Откровенно не опаквах да ми вземе повече от ден, за да набавя точна информация от преди 150 години, тогава, когато

и в България, и в САЩ официално приключва робството.

Едната страна се освобождава от наложеното външно 5-вековно турско иго (1396–1878), а другата отменя собственното си 72-годишно законно робство (1789–1861). Но, също така и професионално, като снимащ, все пак това е 1ят път, когато камерата е достатъчно близо до актьорите. За 1ви път се използва думата „представяне“, и то е толкова директно.

Другото интересно в сцената, сравнена със съвременните филмови продукции е, че е много истинска и двойката притежава приятен чар, подпомаган от факта, че не са точно страхотни красавци, а по-скоро просто изглеждат нормални хора. Създателите разказват, че Райс добавил доста стил и класа към това, като спретнато изглаждал мустаците си в подготовката на сублимния момент, както се видя във видеото, и който остава вечен.

Самата Целувката (THE KISS, 1896, известен още като „Целувката на Мей Ъруин“, „Целувката на Райс-Ъруин“ и „Вдовицата Джоунс“) е един от първите публични рекламни трейлъри (клипове). Придължителността му е коло 18 секунди и изобразява повторно изпълнение на целувката между Мей Ъруин и Джон Райс от финалната сцена на сценичния мюзикъл от Бродуей “Вдовицата Джоунс” (The Widow Jones). Филмът е режисиран от Уилям Хайз за Томас Едисън (1847-1931).

Филмът е продуциран през април 1896 г. в още едно “1во в киното” – студиото на Едисън. По онова време Едисън е собственник на студиото “Черната Мария” (Black Maria) в Ню Джърси и Манхатън (Ню Йорк), което от повечето експерти в “7-то изкуство” е смятано за 1-то кино студио в САЩ.

Edison Studios е американска компания за производство на филми (основно неми), собственост на бизнес корпорации, контролирани от добре известния изобретател и предприемач Томас Едисън (1847-1931). Студиото заснема близо 1200 филма, като част от Edison Manufacturing Company (1894–1911) и след това Thomas A. Edison, Inc. (1911–1918), до затварянето на студиото през 1918 г. От тях 54 са с нормална продължителност за голям екран, а останалата част са късометражни.

През 1893 г. 1то в света студио за филмова продукция “Черната Мария” или “кинотеатърът” е завършено на базата на лабораториите на Едисън в Уест Ориндж, Ню Джърси, с цел да се направят филмови ленти за техния кинетограф (Kinetograph). Уредът е вариант на кинетоскопа (Kinetoscope), изобретен (1888) от французина Луис Аугустин Льо Принс (1841-1890), който 1-ви света прави апарат за видео. Наричан “баща на кинематографията” Льо Принс изчезва мистериозно на 16 септ 1890 г., когато е на път да представи изобртението в САЩ. 

ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

През 1890 г. работниците на Едисон започват експерименти за заснемане на движещи се изображения. 1-те публични резултати от тези експерименти са показани през май 1891 г.  Но вдовицата и синът на Льо Принс, Адолф не се отказват да твърдят, че Луи е изобретателят на кинематографията. През 1898 г. Адолф се явява като свидетел на защитата по съдебно дело, заведено от Едисон срещу American Mutoscope Company (1895-1916 с над 3000 късометражни филми и 12 с нормална дължина). В този съдебен иск се твърди, че Едисон е 1-ят и единствен изобретател на кинематографията и по този начин има право на възнаграждения за използването на процеса (royalties). На Адолф Льо Принс не е позволено да представи двете доказателства за работата на баща си и в крайна сметка съдът се произнеся в полза на Едисън. Въпреки това, година по-късно това решение е отменено. Но, Едисон след това преиздава патентите си и успява да “прибира” парите за права и да контролира американската филмова индустрия в продължение на много години.

“Льо Принс наистина успя да накара образите да се движат, поне седем (7) години преди братята Люмиер и Томас Едисон, и така пренаписва историята на ранното кино” – Ричард Хоуелс (Екран vol.47 # 2, стр. 179–200, Oxford University Press, 2006)

Заради бизнес приложението на кинетоскопа, през април 1894 г. Томас Едисън е обявен в САЩ като изобретател на киното. Докато във Франция братята Люмиер са приветствани като изобретатели на устройството Cinématographe на 1-то търговско изложение за кино филми, в Париж през 1895 г. Подобно на Льо Принс, друга забравена фигура е френският изобретател Леон Були, който създава 1-то устройство „Cinématographe“ и го патентова през 1892 г. (патент № 219 350). Той никога не е бил признат, тъй като две години по-късно патентът му, който остава незаплатен, е купен от братята Люмиер (патент № 245,032).

Така или иначе, устройството кинетограф (Kinetograph) или кинетоскоп (Kinetoscope става едно от изобретенията на един от най-плодотворните изобретатели на своето време Томас Едисон, с рекорден брой патенти на свое име по целия свят – 1093. Ще споменем няколко най-известни. Фонографа (1877, един от 1те уреди, служещи за записване и прослушване на звук, предшественик на грамофона – патента е видеоизменение за по-евтино). Диктофона, както и със свое изобретенеие Едисон удължил живота на крушката (1875, лампа с нажежаема жичка или обикновена електрическа лампа), изобретена от руснака Александър Лодигин през 1872 г., който в края на ХІХ век емигрира в САЩ, където умира през 1923 г. 1ят комерсиален Флуроскоп (рентген машина). Тасиметър, който измерва инфрачервената радиация и е поръчан и използван за измервания по време на пълното слънчево затъмнение на 29 юли 1878 г. Едисон е една от причините за популяризиране и използване на “правия ток” (DC) през 1882 г., изобретен от италианския физик Александро Волта и доразработен от френския му колега Андре-Мари Ампер през 1800. Томас Едисон води “войната” с “променливия ток” (AC) за няколко години от 1882 г. 

Строителството на “Черната Мария” е завършено на цена $637,67 долара (приблизително $15300 долара през 2010 г.). В началото на май 1893 г. в Бруклинския институт за изкуства и науки Едисън провежда 1та в света публична демонстрация и прожекция на филм със зрители, заснет с помощта на кинетограф в “Черната Мария”. Филмът показва трима души, играещи ковачи.

Томас Алва Едисън (Thomas Alva Edison) (11 фев 1847 – 18 окт 1931) е американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства, който живее и работи точно в годините (късните на 1800-те), когато се ражда професията “инженер”.

Той е сред 1-те изобретатели, приложили принципите на организирано научно изследване и работа в екип в процеса на създаване на изобретения.

Като дете в училище Едисън често е разсеян и формалното му образование продължава едва три (3) месеца. След това той е обучаван у дома от майка си, след като още в ранна възраст получава увреждане на слуха. 

Семейството на Едисън преживява трудно и Томас продава зеленчуци, както и бонбони и вестници във влаковете.

Едисън става телеграфист, след като спасява 3-годишния син на началник на гара, а бащата е толкова благодарен, че го обучава да работи с телеграф. През 1866 г. работи в бюрото на телеграфната агенция Асошиейтед Прес (АП). Той често поема нощните смени, когато има много свободно време за двете си любими занимания – четене и експериментиране, но заради последната дейност е уволнен. 

След уволнението си Едисън е подпомогнат от своя колега телеграфист и изобретател Франклин Ленард Поуп, който приема младежа да живее и работи в мазето на къщата му и създават компанията Pope, Edison & Company Electrical Engineers. Поуп е изобретил и въвел едножичния телеграф и е добре известен редактор на две списания в тази област – Electrical Engineer и The Engineering Magazine. Осеен това Франклин Поуп е адвокат по патентите на елитната компания Western Union Telegraph Company, и участва като експерт в много важни съдебни дела за признаване на патенти, особенно в телеграфния сектор.

На 1 юни 1869 г. Томас Едисън получава 1-я си патент – електрически регистратор на гласуване (Edison Voting Machine Patent, 1869). Едисън продължава да работи в областта на електрическата телеграфия, като много от изобретенията му са откупувани от телеграфните компании, като сред тях са автоматичният телеграф и други подобрени телеграфни апарати.

На 25 декември 1871 г. 24-годишният Томас се жени за 16-годишната Мери Стилуел (1855 – 1884), служителка в една от неговите работилници (News Reporting Telegraph Company) с която се запознава 2 месеца преди това. Дори в деня на сватбата си Едисън отива в лабораторията си след церемонията, за да работи до късно през нощта, забравяйки за чакащата го булка. Здравето на Мери се влошава и тя умира на 9 август 1884 г. на 29-годишна възраст. Мери и Томас Едисон имат три деца в 13-годишния си брак. Двамата имат 3 деца – Мериън Естел Едисън (с прякор “Точката”, заради телеграфията, 1873 – 1965), Томас Алва Едисън Мл. (“Тирето”, 1876 – 1935) и Уилям Лесли Едисън (1878 – 1937).

39- годишният Томас Едисон се жени за 2-ри път на 24 февр 1886 г. за 20-годишната Мина Милър, дъщеря на милионер изобретател, 7-то от 11 деца. Томас се запознава с Мина при общ приятел на баща й и Едисон – изобретателят на телефонното табло и магнитният звънец Езра Джилиленд.  Подаръка на младоженеца за булйата 13 акра вилно имение във Форт Майерс във Флорида. Мина е доста различна от Мери, и веднага наема и контролира домашни служители и прислужници, вкл. готвач, бавачка и градинарски персонал. Тя дори сама се нарича „изпълнителната власт в дома“. След 1891 г. тя, а не съпругът й, е собственик на къщата, като цели да предпази имота от изземване, ако съпругът й фалира.

И със Мина, Томас Едисон има три (3) деца: Маделин Едисон (1888–1979), омъжена за един от 1те производители на самолети в САЩ Джон Слоан; Чарлс Едисон (1890–1969), Губернатор на щата Ню Джърси по време на 2СВ (1941–1944), който ще поеме компанията на баща си след смъртта му, заедно с изследователските лаборатории;.Теодор Милър Едисон (1898–1992), изследовател в авторитетния технически университет на Масачузест (MIT), с признати на негово име над 80 патента, за които и наследниците му получават пари от права.

Томас Едисън установява, че има заложби за търговска дейност,

и поставя началото на дълга поредица търговски начинания на Едисън – в живота си той основава 14 компании, сред които General Electric (1878), най-голямата публична компания в света през 2009 г. Първоначално се е казвала Edison Electric Light, но след сливането си през 1892 г. с Thomson-Houston Electric, осъществено от финансовия магнат Джей Пи Морган, получава сегашното си име. Компанията е сред 12-те оригинални корпорации, съставили индекса Dow Jones, а днес тя е единствената все още действаща от тях.

През 1874 г. Едисън създава мултиплексорен телеграфен апарат, който се превръща в 1-я му значим финансов успех. С получените средства (10 хиляди долара) той основава изследователска лаборатория, една от 1-те, специализирани в инженерни разработки, предназначени за внедряване в промишлеността.

Компанията на Едисон става известна с изобретяването на фонографа през 1877 г. Макар че невъзпроизведимо записване на звук е постигнато още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 г., а други по това време, особено Чарлз Крос, размишляват върху възможността звукът да бъде записван и възпроизвеждан,

Едисън пръв произвежда уред, който осъществява това на практика,

и това е толкова неочаквано за широката общественост, сякаш е едва ли не вълшебство. Едисън става известен като „Магьосникът от Менлоу Парк“. 1-ят му фонограф записва звук с ниско качество и записът се унищожава при възпроизвеждане, така че може да се слуша само веднъж.

Малко по-късно Александър Бел създава усъвършенстван модел на фонограф, който записва върху восъчни цилиндри. Качеството на звука е все още ниско и броят на възпроизвежданията е ограничен, поради бързото износване и унищожаване на записа, обаче изобретението се радва на популярност. Грамофонът, който възпроизвежда плочи, изобретен през 1887 г. от Емил Берлинер, в ранните години на звукозаписната индустрия има по-лошо качество на звука от фонографските цилиндри, предлагани на пазара от Едисън Рекърдс.

През 1877 – 1878 г. Едисън разработва въгленовия микрофон, който се използва масово в телефоните до 80-те години на 20 век. Това изобретение става причина за продължителен съдебен спор с Берлинер, но през 1892 г. съдът признава на Едисън правата върху патента.

И по-късно през живота си Едисън продължава да работи върху комуникационната техника – на 9 август 1892 г. получава патент за двупосочен телеграф, а на 29 декември същата година патентова принципа на радиото (предаване на сигнали чрез електричество). Повтарям “принципа”, но не и самото радио, чието възникване е резултат на продължителен процес, протекъл през 2-та половина на IXX-век, довел до откритието му, в чийто ход постепенно се стига до патента на Едисон за “принципа” му, както и до известните днес приложения. 

В събота, 14 април 1894 г. Кинетоскопът на Едисон започва публична търговска дейност. Програмата се състои от 10 късометражни филма, всеки по-малко от минута, на спортисти, танцьори и други изпълнители.

Братята Оланд откриват 1-я салон за кинетоскоп на Бродуей в Ню Йорк и за 1-ви път изкарват на пазара търговски филми, каквито ги познаваме днес, в своята развлекателна аркада. Билетите са по 25 цента, които за това удоволствие тогава могат да платят по-заможните, гледат филми от 5 машини, поставени в 2 реда. Близо 500 души са 1-та голяма публика на киното по време на показването на филми със заглавия като Barber Shop, Blacksmiths, Cock Fight, Wrestling и Trapeze. Филмовото студио на Едисън доставя филмите за тази сензационна нова форма на забавление. Още салони с кинетоскопи скоро се откриват в други градове в целите САЩ (Сан Франциско, Атлантик Сити и Чикаго). През 1901 г. в Оберлин, Охайо е показан 1-ят публичен филм, започващ преходът от кинетоскоп към екран.

Още след като конкурентите на студиото на Едисон започват да прожектират филми на екрани (1896), Едисън въвежда свой собствен, проектиращ кинетоскоп.

Кинетоскопа официално влиза в Европа на 17 окт 1894 г., когато американският бизнесмен Ървинг Буш (Irving T. Bush, 1869–1948) поставя машина в Лондон. След това множество компании на Едисон, регистрирани предимно в Западна и Централна Европа продават десетки машини.

Най-ранните филмови продукции са кратки и показват всичко. Но конкуренцията от прожектираните и с негови машини френски и британски сюжетни филми в началото на 1900 г. бързо променя пазара, и до 1904 г. 85% от продажбите на Едисон са от продукции за история.

На 28 декември 1895 г. вече ще се случи 1та в света публична филмова прожекция с билети в Гранд Кафе в Париж (Франция), когато братята Луис и Аугуст Люмиер, използват Кинематографа, като разработка на кино-прожектор.

Пак в тези години на 19 юни 1905 г. Nickelodeon ще отвори и 1ят публичен киносалон в Питсбърг, Пенсилвания (САЩ).

Едни от известните заглавия, продуцирани от Едисон, освен The Kiss (1896), това са 1та екранна адаптация на новелата “Франкещайн”  (1910), “Алиса в страната на чудесата” (1910), един от 1те сериали “Какво се случи с Мери” (1912).

Както и “Земя зад Залеза” (The Land Beyond the Sunset, 1912, 14 минути с 19 frame/s), който се смята за 1ят “филм със субтитри (надписи, текст)” от историка William K. Everson . Вижте го:.

Компанията на Едисон прави и няколко подобни късометражни филма (1913–1914), използвайки уникална за онова време звукозаписваща система, улавяща звуци на 30 фита (9 метра). Студиото пуска и няколко анимационни филма.

Но, на кино-пазара вече е излязло “чудовището” Чарли Чаплин, който редува десетки заглавия от 1914 насетне. Английският актьор, режисьор и сценарист Сър Чарлс Спенсър Чаплин ще направи само през първата година 36 филма за Кийстоун Студиос, всичките с еднаква дължина на лентата и продължителност – 1 “макара” (reel),(1000 фута, 305 м, около 11 минути за озвучен филм и 15 за ням при 16-24 кадъра за секунда). 1915 Чаплин прави 13 (+2) за Есеней Филм, 1916-1917 филмите са 12 за Мютчюал Филм Ко., която формира студиата Lone Star Studios за филмите на Чаплин. Договорът с Mutual Film Corporation е за рекордните тогава $670,000 на година ($15.7 Милиона днес). Още за Charlie Chaplin filmography.

Именно в този период, през 1917 г. Чаплин създава немият филм „Имигрант“, романтична комедия, където той играе ролята на емигранта Трамп, който е обвинен в кражба по време на пътуването през Атлантическия океан, и се влюбва в красива млада жена. Подобно на много американски филми от онова време, филмът е цензуриран. Сцената, в която героят на Чаплин рита емиграционен офицер, е посочена по-късно като доказателство за антиамериканизма му, когато той е принуден да напусне Съединените щати през 1952 г. През 1998 г. филмът е избран за вечно пазене в Националния филмов регистър на САЩ в Библиотеката на Конгреса като „културно, исторически или естетически значима ценност”. Гледайте го:

През следващите 5 години (1918-1923) Чарли Чаплин ще направи само 9 филма, преди да започне да работи с Юнайтед Артистс. В по-късните години Чаплин ще има проблеми в САЩ и ще му бъде отказана американска виза.

През декември 1908 г. Едисън ръководи създаването на компанията за патенти на филми с цел да контролира индустрията и да “отреже” по-малките производители. Т.нар. „Тръст на Едисън“, както бе наречен, е съставен от 10 “скрити и открити” компании и доминира дистрибуцията

чрез General Film Company. Тя и The Motion Picture Patents Co. са признати за виновни за нарушаване на антитръстовите правила през октомври 1915 г., и са премахнати от държавните регистри (under the Sherman Act).

На 8 септември 1917 г. Томас Едисон пуска един от последните си продуцентски “спасителни пояси” в киноиндустрията – 1-та версия за екран на историческата новела “Отвлеченият” (Kidnapped) на Робърт Стивенсън.

Разбиването на Тръста на Едисон от федералните съдилища, съгласно монополните закони, и загубата на европейските пазари през Първата световна война (1СВ) силно “удрят” Едисон финансово. Той продава своя филмов бизнес, включително студиото в Бронкс, на 30 март 1918 г. на филмовата компания „Линкълн и Паркър“ от Масачузетс (1909-1920), която дистрибутира повече от 12,000 неми филма. 

Така “целувката победи патента”!

Кое е 1во – творчеството и изкуството или изобретенията и бизнеса – преценете сами!