Един от 12-тте велики празници през годината, който дава на хората закона на благодатта и любовта, но да са готови и за спорове и противоречия, и страдания и кръстна смърт нараняващи сърцата
“Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна”
Сретение Господне
Сретение Господне (Presentation of our Lord in the Temple) е един от 12-тте велики празници и се отбелязва всяка година на 2 февруари. Сретение е славянска дума и означава среща, посрещане. Установен е още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.). На другия се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна.
Преди да изведе евреите от Египет, Мойсей се опитал да склони фараона да им разреши да напуснат страната. Тъй като фараонът отказвал, Бог изпратил наказания на египтяните, за да го принуди да отстъпи. Едно от тях било измирането на първородните, както от децата, така и от добитъка (Изх.12:29). От това бедствие обаче били запазени първородните деца на евреите (Изх. 34:19 – 20, Чсл.18:15 – 16). За възпоменание на това събитие било установено евреите да посвещават на Бог всяка първа мъжка рожба на 40-я ден от раждането. Посветените на Бога деца били откупвани, като богатите принасяли агне, а бедните две гургулици или два гълъба (Лев.12:7-8, 12:2-4).(Лев.12:7-8, 12:2-4).
На 40-я ден след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, съгласно Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно (посветено) на Бога. Така празника Сретение Господне определя за православните християни 1-ят ден на новороденото в Църквата да бъде на 40-ия ден от рождението му. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва.
По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон (Holy and Righteous Symeon the God-receiver). Той с вяра очеквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен. Симеон бил един от 70-тте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) Цели 300 години преди събитието, на което е посветен празникът Сретение Господне.
По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!” Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: “Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца” (Лука. 2:25-35).
Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.
Освен св. Симеон, още и пророчица Анна (Anna the Prophetess) познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.
Какво ни учи Сретение Господне?
Бог казва и на нас същото, каквото е казал и на праведния Симеон, т. е. дълбоко в себе си да имаме вярата, че времето на всяко наше благонамерение ще дойде преди да сме напуснали тази земя. Така че, да бъдем вярващи, а не невярващи. Да стоим твърдо във вярата и Бог ще ни постави там, където е необходимо да бъдем. Всяка отрицателна мисъл също следва да се отстрни. Да разтълкуваме Божията воля спрямо нашите планове и да стоим твърдо във вярата. Да имаме търпение.
Ако старецът Симеон е чакал над 250 години да види Спасителя на света, защо и ти да не почакаш известно време. Бог няма да пренебрегне твоята воля. Но каквото Бог е посял в тебе, никога няма да умре. Само вярвай и ще бъде!
Още един урок ни подарява този празник . Всеки един от нас, като чете написаното, да си зададе въпроса: „Срещнах ли се с Господ? Видях ли с очите си спасението Му? Преживях ли светостта на празника? Почувствах ли славата на новия Израил – Българската православна църква на Христос?”.
Защото Българската православна църква очаква от нас да разпространяваме вярата си в Господ Иисус Христос по цялата земя. Тя се моли за нас. И това може да се случи, ако се стараем в живота си да изповядаме и практикуваме вярата на праведния Богоприемец Симеон.
3 февруари е отреден да се отдаде почит на свети Симеон Богоприемец и света Ана.
Свети Симеон Богоприемец (Holy and Righteous Symeon the God-receiver)
Свети Симеон Богоприемец
За нас, православните българи, св. Симеон Богоприемец е мил на сърцето ни като светец-преводач, защото св. братя Кирил и Методий са ползвали неговия оригинал, когато са превеждали св. Библия от гръцки на славянски език. Св. Симеон Богоприемец е на голяма почит и днес сред еврейския народ. Наричат го Симеон Велики. Негови изказвания могат дори да се прочетат в различни части на еврейския Талмуд. Дотолкова е считан за праведен и благочестив, че еврейски деца научават наизуст негови мисли с вяра, че мъдростта, която той притежавал, ще влезе и в техните умове и сърца.
Според християнската традиция св. Симеон е бил един от 70-те преводачи на Стария Завет. Египетският фараон Птоломей II Филаделф (285-246) пожелал да има този превод и на гръцки език за прочутата тогава Александрийска библиотека. Дълго време обаче евреите отказвали, но впоследствие се съгласили да направят превода от еврейски на гръцки. За да бъде уверен в точността на превода, Птоломей събрал преводачите и ги разпределил в отделни килии да превеждат самостоятелно, а после общо да сравняват точността на превода.
Християнското предание също свидетелства, че когато св. Симеон превеждал определената за него книга на св. пророк Исайя, спрял погледа си на 7-ма глава, 14-ти стих. И когато взел нож, за да изстърже думата „алма” („девица”) от кожения свитък и да я замени с „иша” („млада жена”) изведнъж в килията се явил белоснежен ангел, който му хванал ръката с ножа и му казал: „Праведни Симеоне, не повреждай текста на пророка. Ти ще доживееш да видиш Девицата, която ще роди Христа Господен!” (Господния Помазаник/Месия).
Смутен в помислите си, на връщане за Йерусалим св. Симеон споделил случилото се със съпътниците си и отново изразил съмнение и неверие. Св. Предание разказва, че когато преминавали през една река, св. Симеон свалил златния си пръстен от ръката, хвърлил го във водата и казал на всеослушание: „Ако го намеря, ще повярвам в думите на пророка”. Близко до реката пътниците спрели да пренощуват в страноприемнцата. На сутринта св. Симеон си купил риба и когато я приготвял за обяд, заедно със съпътниците му намерили в корема на рибата пръстена, хвърлен в реката. Всички били изумени от поведението на св. Симеон, който очистил душата си от всякакво съмнение и си припомнил предсказаното му „от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен” (Лука 2:26).
Като гражданин на Йерусалим той заживял в близост до храма и ежедневно бил в него не заради някакъв обряд, а по вдъхновение, като благославял и прославял Бога и с нетърпение очаквал блажената минута, когато ще види Божествения Младенец.
Слава Богу, този ден настанал. Както е писано в Закона Господен, след очистването на майката Богомладенецът бил представен пред Господ в храма. Ръководен от Дух Свети, праведният Симеон видял родителите, прегърнал Богомладенеца и изрекъл думите на молитвата, която всяка вечер произнасяме или пеем с възторг: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром…” (29 стих).
Като благословил Йосиф и Мария, които с почуда слушали отнасящите се за нейния Младенец слова, св. Симеон предрекъл и други знаменити думи, които досущ се изпълнили впоследствие, а някои от тях се сбъдват и в наши дни, особено за спасението Божие, което Богомладенецът е приготвил пред лицето на всички народи за слава на Новозаветния Израил, който е Православната църква на Христос.
Така праведният Симеон въцърковил и въдворил праведния Господ. Според Закона той изпълнил и ролята на свещеник, поради което станал и проповедник на Закона: взел в ръцете си Държащия цялата вселена и видял с очите си Девицата, носеща в ръцете си Христа Господен.
Св. евангелист Лука не казва какъв е бил св. Симеон, освен че „беше праведен и благоговеен, чакащ утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него” (25 ст.), но в църковните песнопения той се нарича свещенослужител и светител, което ни дава основание да мислим, че се е числил към свещениците в храма (23-37 г.).
Изпълнил добрия си подвиг, извървял нелекия си път, опазил дълбоката си вяра, удостоявайки се да приеме, прегърне и благослови обещания Спасител, праведният Симеон починал в Господ на 360-годишна възраст, 270 от които в очакване на Божието обещание.
Св. Предание е запазило спомен, че старецът Симеон бил убит при избиването на Витлеемските младенци до стените на храма от войницие на Ирод, които го изнудвали да каже къде се намира Богомладенецът. Ирод не позволил да го погребат по обичая на евреите. В апокрифа на Йерусалимския патриарх Никодим дори пише, че св. Симеон възкръснал при Възкресението Христово заедно с много светии и пророци.
Не е била лека съдбата на св. Симеон в изпълнение на Божието обещание, че ще доживее да види с очите си всичките тези велики събития. Да, той растял по години без да старее, но и изкушението е било в него: „Дали разбрах добре Божието благоволение? Дали всичко речено ще се изпълни? Минаха толкоз години!” Старецът обаче винаги идвал на себе си след подобни терзания и си казвал пак насаме: „Не! Изглежда моето време още не е дошло. Обещаното от Бога е още в дълбините на сърцето ми! Аз няма да отида в гроба, докато то не се изпълни!”. Особено му е било тежко, когато всички негови близки, приятели и връстници отминали по пътя на целия свят. Ние днес си пожелаваме дълголетен живот, въпреки че Господ Си знае добре работите и ни прибира кого преди, кого след определените от Него дни на човешкия живот, т. е. около 70-те. Ами, ако си на 360 години и няма кой да те разбере и нямаш приказка с никого?! Младите поколения те подминават, защото културата, поведението, животът им е друг. Да не мислите, че наситен на дълъг живот, старецът е подскачал от радост и задоволство? Само вярата го е окрилялa през годините, та по вдъхновението на Св. Дух да доживее до деня на „Срещата с Христа Господен”.
Представяте ли си как този благ Старец става всяка сутрин с вяра и очакване с пълно неотслабващо зрение да види измежду децата на всички семейства в храма утехата Израилева! И Бог изпълнил думите Си. Веселието на праведния Старец е изразено в последните думи на молитвата му. С Богомладеца на ръце, той видял с очите си спасението Му и изповядал на всеослушание, че като Спасител на света Той дошъл да просвети езичниците с Евангелието Си. И завършва изпълнението на великото си дело с думите, че Христос е и слава на Своя народ, т. е. наша слава, на всички като нас, които са Го приели и са повярвали в Него като единороден Син на Бог Отец.
Светата и блажена Анна пророчица (Anna the Prophetess)
Светиите на име Анна в Православието ще помогнат да намерят пътя към Бога, да се отърват от изкушенията и да се справят с различни житейски проблеми, основен помощник на жените, които не могат да зачене дете и облекчават заболяванията на жените
Светата и блажена Анна пророчица (Anna the Prophetess)
You must log in to post a comment.