Почина Академик Благовест Сендов – Световно Известен Математик и Общественик (кой е той)

Участва в създаването на 1я учебник по информатика и 1я компютър в България

Член на Американското математическо дружество (AMS), бивш ректор на СУ и председател на БАН и НС, посланик в Япония

“Всичко може, но не всеки го може”

Благовест Христов Сендов (1932-2020)

На 19 януари 2020 г. на 87-годишна възраст почина акад. проф. дмн Благовест Христов Сендов, световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик – ректор на Софийския университет, главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на Българската академия на науките (БАН), председател на Народното събрание (НС) на Република България и посланик на България в Япония. Тъжната новина съобщиха от Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. 

Поклонението ще се състои на 23.01.2020 г. (чет) от 11.00 ч.б.вр. в сградата на НС, пл. „Княз Александър I“ №1 в столицата София. 

Благовест Христов Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в гр. Станимака (днес Асеновград), в заможно многодетно семейство – трима братя и две сестри, от които Благовест е 2-ят по възраст.

Благовест с брат си Стоян и сестра си Йорданка (1941)

Баща му Христо Сендов е преуспяващ търговец, а майка му Марушка Сендова е възпитаник на Американския колеж в Самоков.

Родителите на Благовест – Марушка и Христо Сендови

През 1936 г. още 4-годишен Благо разбира механизма на назоваване на числата – разхожда се с часове в двора на къщата и брои. Записва до кое число е стигнал, за да продължи на следващия ден от там докъдето е стигнал. На 5 г., покрай по-големия си брат, се научава да умножава.

През 1944 г. На 12 години Благовест е оценен от баща му и през лятната ваканция го прави директор на приемателен пункт с 40 души работници. Тогава той живее в селска къща без течаща вода, мие се в близката река, и често стои на кантара до полунощ.
Тогава получава може би най-ценния съвет в живота си. Един ден загубва часовника си (скъпа и  рядка вещ по онова време). Баща му не се скарва, а казва: Благо, трябва да се научиш и да губиш. Станалото станало. Гледай да не се повтаря, но повече не мисли за това, забравиБащина заръка, която Благовест запомня и прилага при всички.

Учи в Асеновградската гимназия, където, когато се занимава и с авиомоделизъм, той прочита и за съвършените числа (числа равни на сумата от делителите си, включително единицата; такива са например 6 и 28). След много мъки съчинява доказателство, че съвършените числа са краен брой и изпраща доказателството по пощата направо до акад. Никола Обрешков в СУ, на който след години ще стане асистент.

Две млади момчета от Асеновград направили през 1948 г. 1я модел на реактивен самолет в България, задвижван от ракети с твърдо гориво. Използвали пикринова киселина, която вадели от немските бомби на летище Крумово, и черен барут, който си правели сами. Ракетите се произвеждали в спалнята на родителите на едното от момчетата. В резултат на изобретателските си пориви Благовест Сендов подпалил стаята на майка си и баща си в къщата им в Асеновград.

В гимназията изключват Благовест от Съюза на народната младеж (Комсомола, ДКМС), тъй като преди 9 септември семейството му било “близко до фашистите и покровителствало немците”.

През 1949 г. Благовест завършва с отличие Асеновградската гимназия и властите в града не го пускат да следва, поради буржоазния му произход. Но, той напуска родния си град, работи около три (3) години в отдел Чистота на Благоевски райсъвет в София и получава софийско жителство – това му осигурява възможността да постъпи в университета (СУ). През есента на 1952 г. започва, като студент във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) ) на СУ. 

Необикновените му математически заложби се проявяват още в 1-ви курс – приет е в студентския кръжок на проф. Тагамлицки след като конструира контрапример на известна негова хипотеза. Ярослав-Роман Александров Тагамлицки през 1917 г. в Русия, но семейството му се преселва в България, когато той е 4-годишен, където завършва 2-ра мъжка гимназия (1936) и СУ в София (1940). През 1938 и 1939 години се появяват 1-те му три (3) самостоятелни изследвания по математика. След завършването си Тагамлицки е командирован от М-вото на просветата за научна работа в Математическия институт на Софийския университет, а през 1942 и 1943 г. специализира в Лайпцигския университет, от където се завръща след защита на докторска дисертация. (Още кликнете на името по-горе). Той почина на 28 ноември 1983 г. в София. Проф. Тагамлицки бе член на Съюза на математиците в България (СМБ) и на Френското математическо дружество.

Още като студент Благовест Сендов пише и 1-та си научна работа, която е предложена за публикуване в Доклади на Съветската академия на науките от световноизвестния математик – акад. С. Н. Бернщайн.
Завършва една година предсрочно (1956), с отличен успех. Спечелва конкурсите за асистент и за аспирант, но по политически причини не го назначават и го пращат на работа като учител.

 Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския колеж в Лондон (1968).

През учебната 1961/62 г. Бл. Сендов създава 1-я студентски семинар по Изчислителна математика.

Ламповата ЕСМ Витоша

В периода 1962-1963 г. се осъществява един от най-амбициозните проекти на Любомир Илиев – български компютър. Създава се цифровата електронно-сметачна машина Витоша (лампова) с програмно управление. Проектант на математико-логическата й част и отговарящ за математическото й осигуряване е Бл. Сендов

През 1964 г. Благовест Сендов става кандидат на науките (к.н.), а от 1967 г. е доктор на математическите науки (д.н.). След завършването на СУ той е асистент във Физико-математическия факултет от 1958 г. През 1963 г. е доцент, а през 1968 г. става професор. От 1974 г. е член-кореспондент на БАН, от през 1981 г. – академик.

Акад. проф. Благовест Сендов е почетен доктор на Великотърновския университет (2010), на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (2011) и дрПочетен доктор е на Московския държавен университет (1975), както и член на Украинската академия на науките.

Известна е знаменитата хипотеза на Сендовкоято повече от 50 години привлича вниманието на специалистите в тази област, обект е на стотици изследвания и цитати, които продължават да се появяват и сега.

През 60-те и началото на 70-те години Бл. Сендов заедно с акад. Румен Цанев създадават математически модел в биологията. Тяхната хипотеза за съществуването на епигенетичен код получи по-нататъшно развитие и уточнение от биолозите десетилетия по-късно ([3]). За други приноси в биологията вж [7].

Акад. Сендов заема редица ръководни длъжности в СУ: в периода 1968-1970 г. е ръководител на катедрата по изчислителна математика, през 1970-1973 г. е декан на Математическия факултет (ФМИ).

През 1971-1972 г. се въвежда Нов модел за висше образование по математика и механиканапълно различен от практикуваните в другите висши учебни заведения в страната до тогава.

Днешната система, която има англосаксонски произход, е наложена с големи усилия и огромни средства в континенталната част на ЕС едва в края на 90-те години на миналия век, т.е. повече от 25 години след като е започнало използването й в България.” (Акад. Петър Кендеров, носител на Медал на Центъра за съвършенство в образованието, Виржиния, САЩ (2009))

То е степенувано и профилирано – Блок А, Блок В  и Блок С. След завършване на Блок А (3,5– 4 години) се получава диплома за завършено висше образование (нормалното обучение), след Блок В (1,5–2 години) – диплома за магистър, а след Блок С (3 години) и успешна защита на дисертация се дава научната степен Кандидат на науките.

Бел.ред. Нещо лично – БЛАГОДАРЯ Академик Сендов, Блок Б (1987-8) ми даде много в моя живот, повече аналитика и разум! 

В периода 1973-1979 г. проф. Сендов е ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.

1973-1979 г. проф. Сендов е ректор на СУ „Св. Климент Охридски“. Той е най-младият доктор на науките, най-младият професор, най-младият ректор по онова време.

През 1979 г. Благовест Сендов иницира образователният експеримент на тогавашната Проблемна група по образованието (ПГО), наричан разговорно Сендовска система, който инициира, докато е ректор на СУ. Тя се въвежда експериментално в 30 училища и предлага нови методи на обучение, както и промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от графика Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например в началния курс предметът „Природа“ обединява изучаването на биология, химия, физика и география, а „Чета, пиша, смятам“ – математика, български език и литература.

От V клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого.

Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои училища ученици започват обучение на 6-годишна възраст.

Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения

на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта. 

Джон Атанасов и Благовест Сендов (1985), Джон е кръстник на сина на Сендов със съпругата му Анна. Фото: ИМИ-БАН

ОТКРИВАТЕЛ НА СВЕТОВНО ИЗВЕСТНИ БЪЛГАРИ

Джон Атанасов. През 1970 г. Благовест Сендов, вече декан на Математическия факултет (дн. ФМИ), Кирил Боянов и Георги Алипиевинженери в Изчислителния център на МИ с ИЦ (дн. ИМИ) при БАН, срещат името на Джон Атанасов (добре известният откривател на компютъра) в една книга на Р. К. Ричардс (в руски превод).
Сендов пише писмо до ректора на Айова Стейт Юнивърсити, получава сведения за Дж. Атанасов и се свързва с него. Оказва се, че баща му е българин от с. Бояджик, Ямболско.

Пак тогава, ровейки из каталозите на библиотеката на Бритиш музеум среща името на неизвестен за него математик Евгени Булгарис (1716-1806), ректор на Атонската академия, когото считат за грък. Сендов се усъмнява, че всъщност той е българин.

По-късно заминава за Ленинград (дн. Петербург). Губи часове в Ленинградската библиотека и с помощта на отзивчивите библиотекарки успява да открие документи доказващи, че Евгений Булгарис е българин – момчето на бай Петър Димитров, фурнаджията … 

Благовест Сендов донася в България копия на биографии и портрет на Евгени Булгарис.

ОЩЕ

Безспорна заслуга на акад. Бл. Сендов е и създаването на Национален фонд за научни изследвания (НФНИ) през 1986 г. и неговото оглавяване в качеството му на председател на Държавния комитета за наука. НФНИ е организиран по модела на американския NSF (National Scientific Foundation) и е 1-ят в рамките на тогавашните социалистически страни.

По инициатива и под ръководството на Благовест Сендов се въвежда раздаването на държавни средства за научни проекти, което върви паралелно с институционалното финансиране на научните организации. Учените за 1-ви път получават възможност самостоятелно да управляват научни проекти и финансови средства, да купуват апаратура и литература, да пътуват и да участват в конференции в чужбина.

Като ректор на СУ акад. Сендов успява да издейства 250 апартамента за преподавателите от Университета, 2-, 3- стайни. Същото той прави по-късно и за служителите на БАН, вече като председател.

В БАН акад. Благовест Сендов е зам.-председател и гл. научен секретар (1982-1988). В периода 1988-1991 г. е председател на БАН.

Акад. Благовест Сендов е зам.-директор (1967-1970) на Института по математика с Изчислителен център и ръководител (1967-1970) на секция Числени методи; директор (1985-1992) на Координационен център по информатика и изчислителна техника. В Единния център по математика и механика – ЕЦММ е зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).

Акад. Благовест Сендов е професор по числени методи, създател на Българската школа по Теория на апроксимациите. Той е автор на над 200 научни публикации в областта на Теория на апроксимациите, Информатиката, Математическото моделиране в Биологията, Изчислителната геометрия и др., както и на 7 монографии и над 30 учебника. Акад. Сендов е идеолог на редица реформи в българското висше и средно образование, които са толкова авангардни, че изпреварват времето си.

Основните научни направления, по които работи акад. Сендов са: Теория на апроксимациите – Хаусдорфова метрика и приложения, апроксимиране на равнинни точкови съвкупности с полиномиални криви. Математически анализ – параметрично апроксимиране. Теория на сегментния анализ. Теория на програмирането, числени методи и математическо моделиране. Математически модели в биологията (съвместно с акад. Румен Цанев построява математически модел на клетъчно деление и клетъчна диференцировка). Геометрия на полиномите. Математическо образование и образователна система.

В Софийския университет той води лекции по изчислителна математика и математически машини, числени методи на диференциалните уравнения, Теория на информацията, електронно сметачи машини и програмиране, Числени методи I и II, линейно програмиране, числени методи и сметачни машини, математическо обезпечаване на АСМ, практикум по програмиране, програмиране на АСМ, Теория на АСМ, приближено смятане, математическо оптимиране, математически модели в биологията.

Проф. Сендов води лекции и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград.

Акад. Сендов членува в редица научни организации – Националния комитет по математика, Съюза на научните работници в България, Съюза на математиците в България (СМБ), на Американското математическо дружество (AMS) и на Британското компютърно дружество.

Българският световноизвестен математик е редактор на списание Mathematica Balkanica. New series (1987-1990). През годините той е зам.-председател на Балканския математически съюз, вицепрезидент на Международна програма по информатика на ЮНЕСКО, заместник-председател и председател на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP), член е на Изпълнителното бюро и Генералния комитет на Международния съвет на научните съюзи (ICSU), председател и почетен председател на Международната асоциация на университетите (от 1985 г.).

Акад. Сендов има и забележителна обществена дейност. Макар да е безпартиен и син на „враг на народа“, Сендов е избиран многократно за народен представител още при социализма.

За периода 1980-1990 г. той е зам.-председател на Световния съвет на мира. Бил е член на Изпълнителния комитет на Борда на директорите на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството,

председател на Комитета за наука при Министерския съвет (МС).

Участва като независим в работата на Кръглата маса през 1990 г. 

Депутат (1986-2003, в продължение на цели шест (6) мандата в рамките на доминирани от БСП формации. Председател на НС (1995-1997) и зам.-председател (1997-2003) на НС.

Сендов се кандидатира за президент на Р България на изборите през 1992 г. с подгласник професор и доктор на философските науки Огнян Сапарев, с когото покупават 2,24% от гласовете. Посланик на България в Япония (2003-2009) и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).

Акад. Сендов в Президентството през 2014 г.

През май 2010 г., в разгара на протестите на учените от БАН срещу заявените от министър Сергей Игнатов намерения за разформироване на академията и преминаване на всички изследователски звена на пряко подчинение на министерствата, акад. Сендов предлага и съгласува с министър Игнатов проектозакон за БАН, който започва с промяна в чл. 1 от действалия закон.

Още в зората на иформатиката Бл. Сендов написва книгите Машини–помощници на човешкия ум (1963), Електронни сметачни машини (1966; в съвторство) и Изчислителна математика – стара и нова (1972).

Благовест Сендов е автор на над 270 публикации, от които 170 научни труда, 4 монографии, издадени в авторитетни международни издателства, написал е много учебници, книги, популярни статии.

По негова инициатива, изчислителната математика навлиза и в средното образование, министерството организира курсове в София за учители от страната “Числени методи в различни области на математиката”. В тяхна помощ, през 1972 г., под общата редакция на Бл. Сендов, излизат 1-те учебници в областта на изчислителната математика за Х и ХI клас на гимназиите. 1-те те лекции по Изчислителна математика (числени методичете ст. ас. Благовест Сендов през летния семестър на учебната 1959/60 г. за студенти от III курс производствен профил (постъпилите 1957/58), избрали тази специалност.

Големият български учен е носител на редица отличия. Той е заслужил деятел на науката (1984), лауреат на Димитровска награда I ст. (1969) с колектив. Носител е на ордените Народна република България, I ст(1978 и 1982), Кирил и Методий I ст(1974), Орден на Изгряващото слънце I ст. от императора на Япония (2009) и др. На 8 декември 2018 г. акад. Благовест Сендов е удостоен с почетното звание „Академикус емеритус“ на Софийския университет.

Анна и Благовест Сендови. Фото: 24 часа

Акад. Благовест Сендов има три деца и два брака. По времето, когато той е ректор на СУ, при него идват на посещение индийски гост с младата си преводачка, разказва той пред в-к Сега. Това е Анна Бенева Маринова, която след време ще стане негова жена. След години с нея се женят една седмица след като той получил развод от 1та си съпруга.

Негов бракоразводен адвокат е Йордан Соколов (1933-2016),  юрист, политик (СДС) и държавник, секретар в Държавния арбитраж (1956-58) а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет за 7 мандата. Става чл. на ИК на Съюза на юристите в България и председател на неговата Комисия по законодателство, министър на вътрешните работи при Филип Димитров (СДС), депутат от СДС в 37-ото, 38-ото (председател) и 39-ото НС, председател на Парламентарната група на СДС (1994 – 1997). През 2004 г. с Иван Костов основават Демократи за силна България (ДСБ), в която е избран за председател. През 2005 г. се завръща към адвокатската професия, а през 2011 г. се оттегля от поста и напуска партията. Единственният българин провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница (2000).

Благовест Сендов при Българския Патриарх. Фото: Иван Григоров

Анна, пък се е разделила с певеца Тодор Трайчев, а преди това е завършила английска филология в Софийския университет и следдипломна квалификация бизнесадминистрация. Анна помага на службите под псевдонима “Калина” от 1978 до 1989 г. Още като студентка била открита като преводач съвсем случайно от Людмила Живкова. Владее английски, немски, руски и малко френски, работи, като преводач с над 80 чужди дипломати. За нея Людмила заедно с Ванга, Светослав Рьорих, Дечко Узунов и Индира Ганди е една от най-светлите личности, които познава. Г-жа Сендова е създател на Женския клуб и член на УС на БТПП. Анна и Благовест Сендови имат един син, носещ името на баща му. 

Посрещаме с дълбоко съжаление тъжната вест за кончината на академик Благовест Сендов. Изразявам искрените си съболезнование към неговото семейство. Акад. Сендов бе от онези вдъхновяващи личности, които не само са изцяло отдадени на науката, но успяват да увлекат и своите ученици, студенти и докторанти.

Поклон пред паметта и делата му!

ИЗТОЧНИЦИ

1. Съобщение от Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

2. Музей на Математиката и информатиката в България (ММИБ)

3. Архиви на НС, МС на Р България, и на БСП (БКП).