Протести в България 1996-97 – най– (единственно) ефективните и автентични в новата история (видео)

Секретната стенограма от 10 ян 1997
Сбъдната мечта, че най-накрая, ще има промяна и свобода! Повярвахме, че нещо зависи от нас! Дали това е валидно и до днес – преценете сами!
 

Протестите през периода края на 1996 г. и началото на 1997-ма са срещу управлението на БСП (БКП), но също и срещу неформалната власт на мутренските кръгове.

Протестите през периода края на 1996 г. и началото на 1997-ма са срещу управлението на БСП (БКП), но също и срещу неформалната власт на мутренските кръгове. През 90-те години всички живеехме в страх и това изигра ролята на катализатор за хората, да излязат на улицата.

Видяхме сбъдната мечтата си, че най-накрая, ще има промяна и свобода! Повярвахме, че нещо зависи от нас! Дали това е валидно и днес – преценете сами.
 
1996-1997 – зимата е студена, правителството е в оставка. Президент е избран, но още не е встъпил в длъжност. Държавата е във властови вакуум. Премиерът в оставка е Жан Виденов, а Георги Първанов току-що е поел БСП. Новият президент е Петър Стоянов.

Петър Стоянов “на конче” на охраната говори по мегафона пред парламента по време на протестите.

Към декември 1996. България е държава във фалит, неспособна да изплати външния си дълг. Годишната инфлация е 310,8%, т.е. животът е поскъпнал повече от 3-кратно за една година. 19 банки – една 1/3-та от  банковия сектор – фалират през икономическата криза от 1996–1997 и с тях се изпаряват дълговете на т.нар. „кредитните милионери“, както и спестяванията на стотици хиляди граждани. Левът се срива, средната заплата става $5 долара!

Криза 1996-1997 банките са във фалит

Магазините са празни, настанала е зърнена криза и хляб се купува с купони.

Криза 1996-1997 опашки за хляб и храна с купони

Това отключва вълна от протести из страната. На 10 януари 1997 студентите от Софийския университет се събират пред Народното събрание. КТ „Подкрепа“ обявява втора национална стачка, по-късно към тях се присъединява опозицията. Привечер парламентът е обграден от жива верига. През нощта се стига до насилие. Към парламента политат камъни, депутатите са евакуирани. 

България 1997 – окупацията на парламента

По-късно ще се появят версии, че щурмът на парламента от 10-ти януари 1997 г. е оркестриран от службите, за да злепостави демонстрантите. Участници разказват, че автобуси с полицаи са докарани от страната, за да бият разотиващите се демонстранти по страничните преки.

10 януари 1997 г. Депутатът и бивш премиер Филип Димитров се озовава в Пирогов с шевове и бинт на главата. Фото: Евгени Веселинов, тогава за Дарик радио, заедно сме с Томислав Русев в болницата. Заплашваше ни затвор от три години.

Има ранени, включително депутатът и бивш премиер Филип Димитров, който се озовава в Пирогов с шевове и бинт на главата, редом с други бити. Целта е да се предотвратят по-нататъшни протести. Но на следващия ден хората се връщат на улицата, с концерт и със слоган „Ние сме студентите, нас не ни е страх!“
Протестите продължават през целия януари. Барикади са издигнати на ключови кръстовища в София. Пътят към гръцката граница също е преграден. Страната остава блокирана до 4 февруари, когато БСП връща мандата и е постигнато съгласие за предсрочни избори. Пред Александър Невски се провежда „Митинг на победата“ и от стълбите лидерът на опозицията и бъдещ премиер Иван Костов гръмва бутилка шампанско.

През 2019 г. министър-председателя (1997-2001) Иван Костов ще издаде и книга, която се продава добре.

Има твърдения, че Иван Костов е водил тайни срещи с лидерите на БСП.
 
Няма обаче съмнение, че икономическата криза от 1996–1997, както и произтеклите от нея граждански протести, желание за промяна и гражданско обединение, са автентични.
 
Вълната от протести събира всички, от всички, в т.ч. студенти, гимназисти, учители, лекари, железничари, миньори от Бобов дол и Перник, работниците от „Нефтохим“, шофьорите от градския транспорт и шофьори на таксита, ромите от кв. „Христо Ботев“ и „Факултета“, както и много други, млади и стари. Младежката организация на ВМРО и миньори от Перник защитават студентите от биещите ги полицаи. 

4 февруари 1997 г. Първанов и Добрев от БСП (БКП) застават пред президента Петър Стоянов с две папки и с решение да върнат мандата.

Назначени са предсрочни избори, управлението е сменено и финансовата ситуация бавно се нормализира. Държавата поема нов, проевропейски курс, който все още е в сила.

Според активно отразяващия събитията оператор Красимир Михайлов бунтът и гневът са били предвидими последици от кризата и са използвани от властта, а агресията на тълпата е била направлявана – например, демонстрантите са оставени да разрушат колите на НСО, за да не насочат гнева си към депутатите. Също така има сериозни твърдения, че промяната във властта е била договорена, не извоювана.

“Но едва ли през февруари 1997-а някой е знаел, че вие ще станете премиер?

-Хайде бе!

-Шегувате се! Тогава сте били шеф на охранителна фирма, никой не е подозирал, че ще влезете в политиката, дори и самият вие.

-Разбира се, че знаех. Още тогава те виждаха, че аз имам огромен потенциал. И тези хора, които работят с мен, видяха оперативни интереси.” – откъс от интервю на Валерия Велева с Бойко Борисов във в.”Преса” от февруари 8 февруари 2013 г.

На 10 януари 1997 г. излиза и секретна стенограма.

На 10 януари 1997 г. излиза и секретна стенограма**, която четете по-долу. Както и друга***, година по-късно (1998), в която БСП обвинява новата власт в организиране на възстание.
С УДЕБЕЛЕНИ БУКВИ СЪМ ПОКАЗАЛ ПО-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ, СПОРЕД МЕН, ЗА ДА НЕ ГУБИТЕ ВРЕМЕ. РАЗБИРА СЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ВСИЧКО В ДЕТАЙЛИ!
 
7 години по-късно (след 1997) България е член на НАТО (2004), след 10 на ЕС (2007). Свободата, за която са мечтали хората от площада през 1997, вече е даденост за милениумите, младото поколение, родено в новия век (под 25-годишна възраст).
 
Протести ще следват тези през 1997, и ще се случват и следващите десетилетия, но друго с по-голям ефект за държавата няма да има, поне според мен.
 
Историята на протестите е жива и важна: тя е историята за това как променяме бъдещето си. Нейните автори сме ние, гражданите.
 
Споделете вие какво си спомняте, или какво знаете за събитията през 1996-1997, и за протестите след това! 
Тук под статията в коментари в сайта, на видео-канала BULGARICA YOUTUBE CHANNEL , или на страницата във Фейсбук BULGARICA FACEBOOK PAGE
 
О, ШИПКА …
**На 10 януари 1997 г. излиза секретна стенограма, в която точно може да видите, какво се е случвало около парламента и в него. С УДЕБЕЛЕНИ БУКВИ СЪМ ПОКАЗАЛ ПО-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ, СПОРЕД МЕН, ЗА ДА НЕ ГУБИТЕ ВРЕМЕ. РАЗБИРА СЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ВСИЧКО В ДЕТАЙЛИ!

ЖАН ВИДЕНОВ: Предлагам това заседание да протече при една точка от дневния ред: Информация за ситуацията около парламента и проект на декларация на правителството на Република България.
Предлагам докладчик да бъда аз.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Освен декларацията ще вземем ли някакво решение какви други неща да се направят?

ЖАН ВИДЕНОВ: … и свързаните с това проекторешения. Засега аз не предлагам проекторешения, но ако се наложат ще ги вземем.

Реклама

ИРИНА БОКОВА: Аз имах идея да обсъдим действия, свързани с информация на посланици или нещо от този род.

ЖАН ВИДЕНОВ: Тогава да направим така дневния ред: Информация за обстановката около парламента. Обсъждане проект на декларация по този повод и свързаните с нея действия и решения.
Други мнения по дневния ред? Няма.
Използвали сме повода и сме ви раздали проектопрограмата за приватизация /за вторник, както обещахме с Румен Гечев/. Не успях да я погледна и да поработим заедно с него, но той е работил много. Дай боже във вторник да я приемем.

Днес сутринта парламентът за втори път разгледа на свое извънредно заседание проектодекларация за спасение на България, внесена от парламентарните групи от опозицията. Гласуването на декларацията започна и беше отложено за неопределен период в бъдещето. Вместо окончателният текст на проектодекларацията с промените, които бяха въвеждани в хода на дебата и гласуването, беше гласувано решение, с което правителството се задължава /очевидно новото/ след седмица да покани за преговори международните финансови институции и да поиска мандат от парламента за сключване на договори, както ида работи по бюджета, който ние сме внесли миналата седмица със свой акт.

В края на заседанието вносителите на проектодекларацията напуснаха парламента. Останалите депутати не можаха. В района около сградата на Народното събрание вече се бяха събрали участниците в разрешен от Столичната община митинг на Обединените демократични сили, на Профсъюз “Промяна” и на КТ “Подкрепа”.

Единият от тези митинги е разрешен до 18,00 ч., а другият – до 20,00 ч. тази вечер. Депутатите останаха в сградата и следобед. Свикаха извънредно заседание, на което преди малко поименно гласуваха дали да проведат заседание за гласуване на проектодекларацията, но отхвърлиха предложението за провеждането на такова заседание с 81 гласа “за” от общо 194.

Междувременно сградата беше атакувана от участници в митинга.

Нанесени са големи материални щети. Имаше опити за подпалване и хвърляне на димки.

Парламентът се отбранява от 60 или 70 служители на реда. Там е министърът на вътрешните работи Николай Добрев. Цялата операция се ръководи от щаба в МВР и главния секретар ген. Ламбов.

Те имат около 1000 души около сградата, подвеждат и подкрепления от страната с идеята към 21,00 ч. да организират извеждането на депутатите, освобождаването на сградата и очистването на терена.

За повече информация бихме могли да поканим някои от секретарите на МВР или дори министър Добрев, въпреки че той не желае да напуска сградата, което не е съвсем безопасно.

По-важно е да обсъдим своята позиция и действията, които сме предприели.
По молба на председателя на парламента и на министър Добрев пресслужбата изготви проект на декларация на правителството. Той ви е раздаден. Проектът е изготвен според тяхната молба, така че да респектира, да заплашва и да дава ясен знак, че има кой да приложи цялата строгост на закона. Молят в нея да има такъв текст, тя да бъде приета час по-скоро и започне да звучи по националните медии, за да има обществено-психологически ефект и да подпомогне действията на органите на реда, за да опазят парламента по този начин.

Говорил съм лично с Иван Токаджиев /шефа на БНТ/ и Венцислав Тунев /шефа на Националното радио, БНР/. И двамата казаха, че досега са излъчвали пряко от парламента доста подстрекателски кадри, тъй като им е разпоредено от самия парламент. Казаха, че оттук нататък нямат никакво намерение да пускат подобни преки включвания. Ще се въздържат от преките репортерски включвания от сградата. Ще построят емисиите си така, както искаме и иска ръководството на парламента.

Всички очакват тази декларация на правителството. Г-н Сендов се мъчи да приеме декларация на парламентарните групи. Едва ли ще успее. Самият той трудно ще направи такава.

Старият президент го няма. Новият президент се присъедини към подстрекателските призиви на практика. Колкото и да сме в оставка, оставаме ние.

Това е становището на нашите началници от парламента. Мисля, че трябва да изпълним тази тяхна молба и да концентрираме вниманието си върху текста на декларацията.
Преди да се обърнем към нея ще ви кажа какво е предприето досега като действия.

Издал съм Заповед N? Р-10 от 10 януари 1997 г., с която нареждам поради многобройни сигнали за нарушаване на обществения ред от лица, участващи в митинга на площад “Народно събрание”, на министъра на вътрешните работи да предприеме необходимите действия по Закона за националната полиция за предотвратяване на всички форми на нарушаване на обществения ред, включително и за отстраняване на лицата, които създават непосредствена опасност от възникването на безредиците.

Поел съм тази отговорност, която по закон е на министъра на вътрешните работи, поради своеобразната позиция на министъра. Той е в оставка, кандидат е и за министър-председател. Едва ли тази отговорност би трябвало да лежи върху неговите плещи. Заповедта е получена при него в Народното събрание, получена е в щаба на МВР. Доколкото мога да съдя от тяхната оценка, това им дава всички възможности да приложат цялата строгост на закона, включително специалните средства, сила и каквото трябва.

Наредих на заместник-областния управител на София /областния управител е във Франция/ да нареди на кмета на Столичната община да изпълни императивните разпоредби на чл. 13, ал. 1 и 2 от Закона за събранията и митингите и да приложи изискванията на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той го е направил със Заповед N? РД-13007 от 10 януари т. г. Изпратена е преди малко. В момента работи по искане до Главната и Градската прокуратура за отдаване на заповед за прекратяване на самоуправното поведение на площад “Народно събрание”.

Според мен явно е желанието на опозицията с противозаконни средства, с насилие по антиконституционен начин да принуди Народното събрание да взема решения под натиск, да навреди на НС и на народните представители и да предизвика пълен хаос.

При тази ситуация органите на реда в разпореждането на изпълнителната власт, в изпълнение на изискванията на закона в близките минути или часове ще се намесят.

Повече от това можем да разпоредим използването на Вътрешни войски.

Това също е прерогатив на министъра на вътрешните работи по закон. Той обаче засега няма желание, не смята за необходимо и не създава организация за това.

За други решения засега не сме мислили. Разбирате деликатността на ситуацията. В крайна сметка действаме като правителство в оставка, главно по молба на парламента. Досега изпълняваме всичките техни искания, подсказваме им какво биха могли да поискат. Те заседават в момента. Ако искат нещо ново, трябва да отреагираме текущо.

Предлагам сега да се концентрираме върху текста на декларацията и да я изпратим да се чете непрекъснато, ако я приемем. После можем да поискаме информация от компетентните държавни служители, отговорни за ситуацията, като евентуално вземаме и други решения, които се налагат от обстановката.

Срещу “Дарик радио” трябва да се започнат наказателни действия според чл. 230 от Наказателния кодекс (НК), където за подстрекателство срещу масови публични безредици се предвижда лишаване от свобода до три (3) години.

/Жан Виденов излиза за кратко време е ръководството се поема от Дончо Конакчиев/.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Нека не се връщаме към историята, към миналото, но не можем да не отчетем, че необясним за мен политически инфантилизъм и невежество беше, че

ние позволихме в условията на икономическа криза и нарастващо политическо напрежение България да бъде 15 дни без правителство. Това го няма никъде по света. В цял свят управляващата партия обявява криза вечерта и сутринта излиза с ново правителство. Ние допуснахме в тези условия България да бъде в безвластие вече 15 дни.

През дни се мъча да убеждавам маса хора, до които имам достъп, че новото правителство трябва да се образува час по-скоро, че страната не може да бъде в такава обстановка, защото ще се случи нещо лошо. За съжаление то се случи.

Трябва да видим до кога ще продължаваме да действаме като инфантили в политиката, до кога ще се хвалим каква партия сме, след като номерът не успя – чрез правителството да прикрием колко е слаба партията. Номерът беше да кажем, че правителството е слабо, за да прикрием колко е слаба партията. И този номер не успя, както не успя и преди с Тодор Живков.

Какво не ми харесва в декларацията? Чудя се защо никой в тази държава не ни подкрепя. Защо никъде по радиото не чух съобщение, че някъде в София някой се е вдигнал на протест срещу подстрекателите? Защо в провинцията, където е тихо и спокойно, никъде не се проведе събрание, на което да се каже, че в София хулиганите вандалстват?

Нека в декларацията не се заканваме кого ще арестуваме, а да се обърнем към хората в столицата, дори към тези, които излязоха днес на манифестацията. Нека да им обясним, че искаме по конституционен и демократичен, а не по архаистичен път, да се решават нещата. Трябва да има повече обръщения към хората. Иначе оставаме много самотни в политическото пространство. Трябва да покажем, че има правителство, макар да е правителство в оставка. В света няма понятие “министър в оставка”. Той е министър, докато не се избере друг. Това е конституционен принцип. А в България всеки ден по радиото говорят: “Министъра в оставка”. Все едно, че не си нищо.

По-голямата част от текста на декларацията за мен е справедлив. Подстрекателите трябва да разобличим, защото начело стоят г-н Костов и Костовци.

Вместо да пишем, че правителството ще изпълнява дълга си, предлагам да изтъкнем, че в общ национален интерес е проблемите на обществото да се решават в духа на законите, на демокрацията. Да изтъкнем вярата на правителството, че намеренията на подстрекателите ще срещнат отпор от всички съзнателни българи.
/Влиза Жан Виденов и поема ръководството/.

ЖАН ВИДЕНОВ: Излязох, защото ме потърсиха от парламента г-н Сендов и г-н Добрев.

Хората са започнали да се поразотиват и да поосвобождават тези помещения, в които са вандалствали. Молят да не вземем да направим нещо крайно.

Уверих ги, че г-н Ламбов е шеф на операциите, които планират по този повод. Него го командва Николай Добрев, както си му е редът. Те имат нужните средства и ресурси. Надяват се, че няма да им се наложи да ги използват.

Молят да приемем декларацията и тя час по-скоро да се чуе по медиите, защото е изтекла информация, че правим закрито заседание на правителството. Половината радиостанции са започнали да “напомпват”, че въвеждаме военно положение. /Смях и приятно оживление в залата/.

Молят да оповестим какво сме решили, за да не стане беля и да се наплаши обществото.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Предлагам да разделим работата си на две. Първо, да подготвим декларацията, а след това да поразсъждаваме върху ситуацията и върху мерките.

По декларацията. Предложението приемам като база. Съгласен съм, че трябва да има някакъв явен или неявен адрес, а не да бъде въобще декларация на правителството. В този дух се изказа и министър Добрев.
Считам, че в декларацията има неверни неща.

Общественото напрежение не се засилва само в столицата, а в цялата страна. Не е вярно, че провинцията е тиха. Там горят знамена, нападат клубове, телевизията го показа.
Можем да включим: “Свидетели сме на провокативни или противозаконни призиви и действия в цялата страна, които придобиват особено опасна форма в столицата.

Във второто изречение се казва: “Те целят законните протести на гражданите да прелеят..”. Те обаче преляха! Влезнаха в парламента през прозорците, изпотрошиха вратите и още много други работи.
В определен смисъл абзац втори и абзац четвърти се повтарят. Един път се казва, че правителството ще изпълнява неотстъпно своите задължения, а след това – ще изпълнява своя дълг. Миля това да се съедини и да остане на едно място.

В абзац трети се казва, че ще носят наказателна отговорност, че ще приложим… Опасявам се, че този текст е декларативен. Разбира се, това е декларация, но текстът е с ниска ефективност. Казваме, че правителството ще си върши работата, защото се е създала определена ситуация. Не можем ли да кажем нещо по-конкретно? Премиерът каза, че до минути или часове вероятно органите ще започнат да си вършат работата и ще преместят някого някъде…

ЖАН ВИДЕНОВ: Взети са мерки да носят съответната наказателна отговорност и да се приложат законопредвидените мерки.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Предлагам да запишем, че са дадени указания да не се допускат повече такива прояви. Това се допуска в София или други градове, но знаем, че центровете, които ги организират, са едни и същи. Да дадем указания да се спрат тези работи, да не се разрешават повече такива протестни действия. Ако днес не са запалили нещо в Търново, а само във Варна, то утре и в Търново ще запалят. Казвам този пример произволно.
За по-голямо въздействие предлагам в декларацията да има нещо, което сме казал, решили, предприели или ще предприемем. Иначе декларацията ни звучи постановъчно.

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: От вчера телефоните при мен “пушат”. Хората от нашата организация ме питат да тръгват ли с трактори, комбайни, коли и вили към София.

Правя всичко възможно, за да внасям спокойствие.
Второ, опитах се да им кажа, че в Българя извънредно положение в момента не може и не трябва да се въвежда. На някои обаче може би точно това да им се иска – левицата да обяви извънредно положение.
Предлагам да дадем час по-скоро гласност на тази декларация.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Предлагам да се разшири текстът какво е противозаконно в действията, с какво е нарушена Конституцията. това трябва да се подплати с конкретните нарушения на Конституцията, закона, правилата.

МИМИ ВИТКОВА: Ясно трябва да визираме в декларативен вид организаторите на тези протести.

Трябва да кажем, че сме свидетели на противозаконни призиви, организирани от опозицията, които засилват напрежението в столицата и страната. За съжаление към тях се присъедини и новоизбраният български президент, което е документирано.

В абзац трети се казва, че подстрекателите носят политическа отговорност. За тях също трябва да се каже, че носят наказателна отговорност. Политическите партии от българската опозиция, които трябва да визираме – те носят политическата отговорност като партия.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Предлагам да се обърнем и към органите на местната власт, които да въведат порядък и спокойствие в населените места.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Политически ще бъде добре да разграничим днешната протестна манифестация /която не срещна отпор от държавната власт/ от хулиганските противозаконни действия вечерта пред Народното събрание.

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще представят поне 10 души с бинтовани глави… И ние можем да представим няколко полицая, но каква е ползата?!

МИМИ ВИТКОВА: Под формата на законни протести се извършват незаконни действия.

ИРИНА БОКОВА: Смятам за правилно това, което каза министър Димитров – че правителството трябва да се обърне с призив към гражданите. Не това е начинът за решаване на проблемите. Трябва да има запазване на гражданския мир!

ЖАН ВИДЕНОВ: Най-добре е това да се каже накрая: Правителството се обръща към всички български граждани…

РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще ви прочета своя подготвен текст:

“Днес станахме свидетели на крайни противозаконни действия, които изострят общественото напрежение в столицата и страната. В резултат от провокативните призиви на лидери от ОДС законният протест на гражданите на пл. “Народно събрание” преля в недопустимо за конституционния ред в страната погазване на демократичните принципи. Нахлуването в сградата на българския парламент, опитът за палеж и вандалското рушене са безпрецедентни в най-новата ни българска история. Насилието и лумпенизирането на политическите отношения поставя страната в особено опасна ситуация, която не носи нищо добро за изграждането на демократичното общество на основата на българската Конституция.”

ЖАН ВИДЕНОВ: Първата част е добра, без последния абзац. Много мирише на извънредно положение.

МИНЧО КОРАЛСКИ: Трябва да кажем, че правителството се надява демократичните принципи, заложени в Конституцията, мъдростта на обществото и зрелостта на нашия народ да позволят да се справим с тежкото положение в държавата без прилагането на извънредни мерки.

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще използваме само началото.

МИНЧО КОРАЛСКИ: Изхождам от това, че идеята за извънредно положение ще бъде раздухана. Хубаво е да се подскаже, че не сме я докарали до там.

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще сложим за начало предложението от министър Гечев. Моля г-жа Мила Манова в средата на проекта за декларация да отчете бележките, които давам. Моля министър Червеняков да отиде и да издиктува текст за клаузите на закона. В края да сложим текст, както каза Минчо Коралски, без това за извънредните мерки.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Все пак първата част на декларацията да бъде обърната към хората.

ЖАН ВИДЕНОВ: Това го отчетохме.
Пускаме декларацията. Младен Червеняков с Пресслужбата ще я оформят. Трябва да излезе към края на емисията на “По света и у нас”. Предлагам да я прочете телевизионен говорител.
Възражения? Няма.

//Следва кратка пауза. Младен Червеняков и Мила Манова отиват да подготвят окончателния текст на декларацията/.

/Заседанието продължава в кабинета на господин Жан Виденов. По време на заседанието господа министрите следяха новинарските предавания по БНТ, CNN и Evro news. Господин Жан Виденов поддържаше телефонна връзка с ръководството на Народното събрание. Министрите непрекъснато се информираха за положението около Народното събрание и за мерките, които се предприемат./

ЖАН ВИДЕНОВ: Продължаваме дискусията по обстановката в страната предложения за действие, включително и в перспектива. Засега от нас не се искат нови действия, от страна на парламента и от хората, които се занимават с осигуряване на сигурността му.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Предлагам няколко посоки на действие, които трябва да разширят нашия периметър.

Има възлови инфраструктурни системи, чиято степен на сигурност трябва да се увеличи. Възможно е да се нарушат всякакви норми на поведение по отношение на такива важни обекти и сфери.

Тук става дума за Дари радио. Считам, че трябва да се предприеме нещо по отношение на средствата за масово осведомяване. Не претендирам, че впечатленията ми от радиопредаванията и от телевизията са пълни, тъй като не съм имал възможност да ги следя плътно. В емисията “Новини”, която всички гледахме, се показа запис на Иван Костов, който призова всички, които са на работа в момента, да дойдат пред парламента. Не зная, но може би има някакви специфични методи за въздействие. На базата на моите впечатления, твърдя, че националното радио системно /не само днес/, от няколко дни, реално организира тези работи. Непрекъснато обявява къде ще има демонстрации, кой и как я организира. Ако не обърнем внимание на това, подценяваме ситуацията.
Отбелязал съм си и важността на международните аспекти от тази демонстрация. Има предложение утре да се поканят някои посланици, които да бъдат запознати с действителното положение в страната.

Когато днес влизах в Министерския съвет жените ме помолиха да ни предам, че те не са сигурни как ще се приберат по домовете си. Аз не се чувствам сигурен за себе си и за семейството. Не съм страхлив, но сегашното положение трябва да бъде оценено по някакъв начин.

Искам да поставя въпроса за нашето поведение. Колю Добрев не присъства на заседанието. Може би това е инсинуация, но прочетох във вестника негово изказване, че ако той е бил сред протестиращите на “Позитано”, той е щял да счупи повече прозорци, т.е. че били счупени малко прозорци. Не приемам за нормално, когато на “Позитано” се провеждат наши пленуми, да се гаси осветлението, защото ни е страх от протестиращите, които са навън. Не приемам и поведението на полицията, която допуска министри, депутати и други висши държавни чиновници да бъдат оплювани, малтретирани и т.н.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Колю отсъства и те моля в негово отсъствие да не говориш за него.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Аз не говоря лично за него, а за институцията. Когато излизах от сградата на Позитано”, присъстващите искаха да ме бият.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Много сме се разделили вътрешно. Може би това е една от причините за нашата слабост.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Говоря, че полицията, по моя преценка, не е на мястото си. Тя провежда в момента някаква друга дейност.

Парламентът е светиня. Той не е партийна централа.

Бях на партийна среща, където ме намериха. Бяха се събрали делегатите от “Младост”, където имаме голяма организация. Твърдя, че по партийна линия не сме в състояние въобще да реагираме.

Не казвам, че трябва да изкараме хората на улиците. Може би е необходимо да има изявление от централата на “Позитано”.
Може би чрез областните управители е правилно да се обърнем към местните власти. На тези очевидно противозаконни провокативни акции не се дава разрешение за провеждането им. Извън нас са само 50 кмета от общо 255 кметове.

На всички е известно, че маршрутите на демонстрациите започват от някъде и задължително завършват пред сградите на БСП. Защо трябва да се разрешават?

Ние приехме декларация, в която казахме, че предприемаме и ще предприеме действия, с които да се ложи порядък, за да не се допуска нарушение на обществения ред. Като власт от този вид действия трябва да предприемем.

Не споделям, че, отстъпвайки от задълженията си относно осигуряване на порядък в страната, ние позволяваме да ескалира обстановката. Смятам, че утре тя ще бъде по-трудна и по-сложна. Тук има поставени по-далечни цели – не просто да се блокира парламентът. Това не е случаен епизод.

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще ви съобщя две информации. Едната е, че депутатите от опозицията са казали, че са съгласни да стоят в парламента и да не излизат, ако трябва и дни наред, докато се приеме декларацията. Може така да са решили тактически, а може и малко да са се поуплашили от тъмнината. Това обективно намалява вероятността за атака. Навън са излезли всички охранителни сили. Това означава, че нахлулите в сградата на парламента са изтласкани навън. Хората са извън кордона. Това е хубава новина. До няколко часа може би ще успеят да освободят охраняемия периметър около сградата на парламента.

Над летището има мъгла и самолетът, с който пристига президентът Желев от Париж, не може да кацне.

Бих попитал дали министър Червеняков като министър на правосъдието и като човек, който има известен контакт и авторитет пред президента Желев, дали желае да отиде да го посрещне? С него да разговаря по конституционно-правните въпроси и по въпросите на обществения ред.

Може би да помолим и министър Илчо Димитров да отиде на летището. А може да отиде и госпожа Ирина Бокова.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Би трябвало да отиде да го посрещне вицепремиер.

ИРИНА БОКОВА: Не възразявам да отида на летището, но не съм министър.

ЖАН ВИДЕНОВ: Ако отидем да го посрещнем, може да избодем някое око вместо да изпишем вежди. Но това също е вариант за разговор с президента.

Нека да обсъдим дали е необходимо да се ходи на летището.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Може би министър Червеняков трябва да отиде на летището, за да го запознае с нарушенията на закона и на обществения ред, с посягането на сигурността на парламента.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Нормално е президентът да бъде посрещнат от представители на правителството, за да го информират за положението в страната.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може да отидем с Ирина, която да го запознае с международните аспекти от демонстрацията. Ще го запозная с обстановката в страната и какво е предприело правителството. И от тук нататък се насочваме към правомощията. Трябва да кажем какво предлагаме да се прави в тази обстановка. Неговите правомощия са да свика Консултативния съвет за национална сигурност. В такъв случай той трябва да осигури условията за нормалното заседание на Консултативния съвет.

ЖАН ВИДЕНОВ: Бих предложил господин Конакчиев да отиде на летището, за да посрещне президента Желев, но той отговаря за Гражданска отбрана и не зная как това ще се посрещне от някои хора.

Предлагам министър Младен Червеняков и министър Стамен Стаменов да отидат на летището, за да посрещнат президента Желев и да го информират за обстановката и за това, което предприема правителството. Да ги упълномощим да му предадат предложението на правителството за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност.

/Господата Младен Червеняков и Стамен Стаменов напуснаха заседанието, за да отидат на аерогара “София”, за да разговарят с президента Желев./

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Искам да напомня, че това, което се иска днес, не е свързано с днешното положение. Когато обявиха първичните президентски избори, опозицията заяви, че веднага след победата на президентските избори те ще настояват за провеждане на предсрочни парламентарни избори.

Всъщност това е част от постоянната тактика на СДС – подпалването на партийния дом, свалянето на правителството на Луканов и др., да се прибягва до насилие, когато не са в състояние да постигнат по законен път исканията си. В такива случаи като че ли партията се оказва слаба.

Партията има преимущество, че след 1989 г. никога се е стремила да въздейства единствено по законен път. Това е наш плюс и трябва да го изтъкваме.

Предлагам още утре сутринта да се направи пресконференция от името на правителството по тези въпроси във връзка с декларацията на правителството, да се разяснят взетите мерки и с всичко онова, което произтича за предстоящите дела. Пресконференцията ще бъде необходима. Това ще бъде централна тема утре в печата. Не бива да оставяме населението да се информира само от написаното от журналистите. Ние имаме какво да кажем.
Когато говорим, че няма реакция сред обществеността в наша полза, една от причините, без да смятам, че изчерпвам всичко е следната. Мнозинството от хората /и то мнозинството от нашите избиратели/ са изключително много засегнати от някои мерки. Друг е въпрос дали мерките са наложителни или не.

Винаги съм смятал, че не може да провеждаме политика, като имаме предвид онзи натиск и задължения отвън. Ние сме длъжни да вземем предвид положението на бедните хора. Винаги съм настоявал, че бяхме длъжни да задържим изменението на цените на няколко стоки. Естествено е да очакваме това безразличие и дори враждебност от хора, които са гласували за нас. Не зная дали ще имаме време да направим това.
Щом казваме, че протестът на хората е основателен, не можем да не помислим по някои въпроси. Ще помоля господата Минчо Коралски и Димитър Костов да помислят каква поука трябва да си извадим от протестите. Една огромна част от българския народ да понесе изменението на някои цени. Състояние ли сме също да предвидим и да кажем, че сме отговорни за част от процесите.

С риск да не отговорим на някои международни задължения има няколко неща, които би трябвало да разрешим. Ако още се увеличи цената на хляба, то хората няма да имат вътрешно оправдание да застанат зад нас и да ни защищават.

Ако е възможно, дори да направим стъпка назад по отношение на някои наши мерки. Ние сме приемали мерки относно това, което е било най-необходимото. От създалата се ситуация трябва да си направим извод, дори и да имаме още няколко дни на управление.

ИРИНА БОКОВА: Току що разговарях с министър Георги Пирински. Той предлага още утре да извика посланиците, на които да обясни какви мерки се вземат от правителството.

ЖАН ВИДЕНОВ: Предадох молбата на Сендов. Николай Добрев и Краси Премянов, които са Народното събрание, са много скептични по отношение поканата в тази обстановка в парламента да се канят посланици. Помоли да помислим по този вариант и да му съдействаме.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Срещата с посланиците може да се проведе в Министерството на външните работи.
СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Смятам, че не можем да попречим на председателя на Народното събрание да покани чуждите посланици. Не бива да се месим в чуждите работи.

ИРИНА БОКОВА: Ние не решаваме какво да прави председателят на Народното събрание. Ние решаваме какво да правят правителството и неговите членове.
Смятам, че е правилно да се поканят посланиците и да им се обясни ситуацията.

Посланиците да са наясно какво става у нас. Предлагам да поканим посланиците на Г-7 и на Русия, а също и доайена. Предлагам да има и представител на Министерството на вътрешните работи. Да се даде подробна информация.

ЖАН ВИДЕНОВ: Предложението е уместно. Може би е добре да ги поканите рано – примерно в 8 – 8,30 часа. Не зная дали министър Добрев ще може да присъства.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Подкрепям предложението. Сред чужденците на конгреса се създаде впечатление, че БСП е разединена партия. Когато се явяват различни хора да отстояват, се създава впечатление, че партията се обединява.

ЖАН ВИДЕНОВ: Добре е да участва Колю. Ние имаме вътрешно-партийни спорове с него. Те дори са хиперболизирани в медиите и в общественото съзнание. От гледна точка на това, което сподели акад. Илчо Димитров, това би било много полезно. За обемност, материалност и тежест на позицията – това е много добре. Правителство в оставка, бъдещо правителство, вътрешно-партийни спорове – на страна. Въпросът е национален. Добрев ще може да ги запознае с фактическата обстановка по секунди.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Смятам, че е добре посланиците да бъдат поканени на среща в 9 часа.

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Присъединявам се към направените досега предложения. Бих добавил още едно предложение. От гледна точка на законност предлагам в срещата с чуждите посланици да участва и министър Младен Червеняков. Смятам, че Младен ще бъде в голяма помощ на Николай Добрев от гледна точка на спазването на законността в страната.

/По бул. “Дондуков” започнаха да се чуват клаксони на коли и звънът на камбаните на църквата “Света Неделя”./

ИРИНА БОКОВА: Министерството на външните работи има своите специалисти и правила за организиране на срещи с чужди посланици.

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Правя предложението, за да го обсъдите.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Трябва да бъдем сигурни, че ще започнат атаки към правителството. За съжаление правителството носи отговорност за охрана на парламента. От утре лидерите на ОДС ще хвърлят вина за някои безредици върху правителството. Това, че охраната на парламента е допуснала митингуващи да влязат в сградата на Народното събрание, не е вина на ОДС.

ЖАН ВИДЕНОВ: Предлагам да се уточним на срещата в Министерството на външните работи да бъдат поканени посланиците на Г-8 и европейската тройка, а също и доайенът на посланиците.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Предлагам Министерството на вътрешните работи и съответните подразделения да изтласкат митингуващите от площада край Народното събрание. В други страни по високоговорители се съобщава на митингуващите, че нарушават закона и трябва да се отдръпнат.

Начинът, по който се видя как влизат граждани в парламента, не говори, че има добра охрана.
Като са допуснали веднъж гражданите да влязат в парламента, а след това са ги изтласкали, полицаите да ги изтласкат и извън района около Народното събрание.

Досега не сме успели да организираме нещата така, че от утре с помощта на пресцентъра на Министерския съвет още от утре министрите да излязат по радиото и телевизията. Да използваме този инцидент и да натиснем ОДС да каже на народа: вижте какво става, кой ги организира и какво се получава от всичко това. Да се покажат по телевизията кадри от рушенето в парламента.

Такива новини и кадри да се пускат на всеки кръгъл час по националната телевизия. Да уточним кои министри ще се изкажат в “Панорама”. Може би трябва да говорят министър Червеняков, представител на Министерството на вътрешните работи. Да се разкаже на българския народ за извършената вандалщина, която да се свърже с организирания от ОДС митинг.

Според мен ние се намираме в много неблагоприятна позиция. Позволяваме, когато сме на власт да се извършват такива нарушения на реда и законността.

Смятам, че позицията на охраняващите сградата на Народното събрание е твърде пасивна. Подобно нещо няма никъде в Европа. Ако някой например в Италия или Франция се опита да разбива парламента, веднага ще бъде задържан. Тук не става дума за насилие. Очевидно е, че участниците в митинга упражняват голямо насилие.

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Подобна ситуация може да стане и край Министерския съвет.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Необходимо е да изискваме от Министерството на вътрешните работи да има по-активна позиция в охраната и изтласкването на хората от Народното събрание.

ЖАН ВИДЕНОВ: Нашето законодателство се базира на принципа на изчерпването на правомощията отдолу нагоре.

По закон това е правомощие на министъра на вътрешните работи. Можем да се намесим и да му възложим какво и как да го прави. Това предполага, че министърът не е в състояние да се справи с положението, или че неправилно действа, или че се привличат допълнителни ресурси извън неговите законови правомощия. Силови ресурси извън неговите законови правомощия има армията. Такова впечатление не бива да създаваме. Трябва да се пазим целенасочено от подобно нещо.

Издал съм заповед, с която задължавам министъра на вътрешните работи да използва цялата сила на закона, всичките си правомощия и всички ресурси, които са в негово разпореждане. Той е събрал всички ресурси на негово разположение. Все още не е предприел и ползвал всички права, които му се дават от закона. Той не е пристъпил към множеството, което се събрало на площада пред Народното събрание.

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Не само министърът на вътрешните работи не е направил необходимото. И кметът не е изпълнил своите задължения. Ето заповедта на кмета. В заповедта е записано, че митингът ще се проведе от 12 до 18 часа на 10 януари на пл. “Св. Александър Невски”, западна страна. Сега сме вече 23,00 часа. По кой български закон и конституция това сборище, митинг или както искат да го нарекат, пред парламента на какво основание продължава да стои там? Присъединявам се към мисълта на Жан, а вероятно и вие така ще разсъждавате.

Къде сме ние? Желязно още сега трябва да пристъпим към действия. Да ги разгоним и толкова.

В противен случай декларацията увисва. Запознайте се със заповедта на кмета за митинга. Те нямат никакво основание да продължават да стоят на площада.

ЖАН ВИДЕНОВ: Моля да се запознаете с текста на моята заповед. В 18 часа тя е приета за изпълнение от министъра на вътрешните работи.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е ли парадокс, че министърът на вътрешните работи не може да напусне парламента.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Нямаме ли право да извикаме кмета и да го попитаме на какво основание продължава митингът?

ЖАН ВИДЕНОВ: Нямаме право. Кметовете са съвършено независими от нас. Само от прокуратурата може да им се въздейства.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Предлагам да поканим един от заместниците на Николай Добрев да дойде при нас и да ни информира какво прави министерството на вътрешните работи, за да разгони насъбралото се множество.

ЖАН ВИДЕНОВ: Моля да се обсъди необходимостта да се покани някой от ангажираните в операцията лица от Министерството на вътрешните работи, за да ни информира какво се прави.

Според заместник-областния управител вече няма нормативно основание да се провеждат на площада масови мероприятия. Няма нова заповед на кмета, с която да се удължи времето на митинга. Областният управител е длъжен да сезира прокуратурата за нарушенията.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Искам да се върна на въпроса, който беше засегнат от акад. Димитров.

От сряда има предложение софийската мелница да увеличи цената на пшеницата, която мели, съгласно която хлябът ще достигне минимум 240 лева за килограм при 600 лева за долар. Днес обсъждахме този въпрос. Правихме различни варианти. Мелницата не може да издържи, ако не получи някаква субсидия. В страната цената на хляба бавно нараства. Цената на вътрешната пшеница, която имаме на склад, е 74 лева за килограм. Тази, за която говоря, че ще се мели в мелничния комбинат, е 110 лева. Вероятно ще нарасне, ако има и допълнителни неща. Имам предвид скока на долара.

Цената на месото и на другите месни произведения непрекъснато нарастват. Нещата са просто неудържими въпреки намесата на Комисията по цените.

Подгряването на митингуващите и на съпротивата срещу уличния натиск не виждам как може да бъдат овладени, ако не успеем по някакъв начин да завършим тези цени. Нещата стават неспасяеми.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Това е абсурдно. Пенсията, която получава бившият президент и бившият министър-председател, ще им стига да си купуват само по един хляб на ден. Това като цена е абсурдно. Как ще живеят хората? С една учителска заплата ще може да се купува само по хляб и половина на ден. Това е абсурд? Не зная по света да има такива цени на хляба в съотношение със заплатите, които се получават. Не разбирам от икономика, но трябва нещо да се направи. Нека колегите – икономисти да предложат.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Аз само информирам за фактите.
Овладяването на ситуацията не я търся в органите на Министерството на вътрешните работи, а в страшните истини. Ако не се намери някакво решение, не можем да спрем тълпата. Едно е тълпата, която е подгрята и провокирана. Но никой няма да излезе и да защищава нашите позиции. Кой от хората, които от пенсията или от заплатата ще има пари да си купи само един хляб, ще ни защити?

РУМЕН ГЕЧЕВ: Смятам, че сега е моментът да се натиснат още веднъж някои страни – САЩ и други страни, да ни се отпусне петрол от Ирак. 2,5 милиарда долара държат замразени. В същото време българският народ изнемогва.

ИРИНА БОКОВА: Днес имах обяд с посланичката на САЩ. Поставих й този въпрос.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Това отношение спрямо България е срамно и цинично. Какво искат? Да се избием заради хляба? Трябва да им се каже едно към едно, че положението не може повече да продължава така.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: За да стане това, са необходими месеци. Утре същите хора ще излязат. Вече ще има тълпи и пред Министерския съвет, и на “Позитано”. Ще ги има навсякъде из страната.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Единственото, което на този етап разпоредих, е 13-те хиляди тона пшеница от държавния резерв, които даваме на мелничния комбинат, да не се възстановят веднага. Да се получи кредит.

РУМЕН ГЕЧЕВ: От политическа гледна точка не е правилно сега да се увеличава цената на хляба. Другата седмица ще се избира ново правителство, а ние да увеличаваме цената на хляба.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Можем да изчакаме. Всеки ден носи милиони лева загуби.

/Дойдоха господата Стамен Стаменов и Младен Червеняков. Те информираха, че са се разминали с президента Желев на аерогара “София” и не са могли да разговарят. Достигнали са го на входа на президентството. Президентът не ги е приел, но са му връчили декларацията на правителството. Обещал им е да се обади./

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Казахме му, че заседаваме в Министерския съвет.
Вержиния Велчева ни каза, че той искал да се запознае с обстановката в столицата и страната, да събере допълнителна информация и тогава ще обяви кога ще се събере на заседание Консултативният съвет за национална сигурност. Ще ни уведомят допълнително.
*
* *
/22,10 часа/

ЖАН ВИДЕНОВ: Договорихме се да поканим официален представител на МВР, който да ни запознае с обстановката до момента и с плановете за действие на компетентните държавни органи по-нататък. Не са в състояние да отделят точно сега някои от секретарите. Министърът на вътрешните работи е в сградата на Народното събрание. Проблем е да я напусне. Заедно с него е началникът на СКИАД /Служба за контрол, анализ и контрол на дейността/, така че пращат г-н Боянов от СКИАД. Ако смятате, че нивото не е прекалено ниско, или човекът прекалено непознат, да го поканим.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Да го поканим, но за мен е странно, че в тази извънредна обстановка не могат да отделят един от пет души.

ЖАН ВИДЕНОВ: Той ще прочете официална информация. Подготвили са я.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Шокиран съм, но нека да влезе

ЖАН ВИДЕНОВ: Предполагам, че г-н Цветков са го извикали при президента. По-добре там да докладва, отколкото при нас. Нямаме повод да се съмняваме в достоверността на това, което ще кажат.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Все пак според мен това си е жива подигравка.
ЖАН ВИДЕНОВ: Ако не възразявате, все пак да го поканим.

/Влиза г-н Боянов от СКИАД на МВР/
БОЯНОВ: Ще ме извините, че съм без писмен материал. Бих могъл да ви разкажа в устен порядък какво се случи от началото до настоящия момент.

Да се представя, защото не ме познавате. Аз съм началник на КИАД – Столична дирекция. Абсолютно всички са ангажирани. Г-н Джаджев е в парламента и му е невъзможно да излезе в момента. Поради тази причина ми разпоредиха аз да докладвам.

Разстановката бе заета сутринта един час преди мероприятието, като

първоначално включихме около 450 униформени полицаи. Обстановката с всеки изминал час се утежняваше. По мои наблюдения благодарение на репортерския автомобил,

който е дислоциран пред паметна на “Цар Освободител”, информацията се препредаваше с мощната уредба в колата. Така всичко, което ставаше в парламента и около него, ставаше достояние на всички митингуващи, включително инцидента с г-н Начев, с г-н Добрев и с директора на Столичната полиция при подвеждането. Независимо от чадъра от щитове тежки павета и камъни попаднаха върху тях. Аз лично видях, че травми са получили г-н Добрев и директорът на СДВР. Времето беше около 14,20 часа.

Ще започна с влизането на митингуващите в парламента. Пробиха двоен кордон от полицаи, първо от западната страна, от ъгъла на Народното събрание. Първата групичка беше със знамена на ВМРО. Кордонът беше двоен, но мястото беше тясно и затова не можахме да дислоцираме там достатъчно сили. Придвижиха се на около 4-5 метра до вратата на парламента откъм служебния вход, след което паралелно от източната страна пробиха загражденията.

Двете групи се смесиха и започнаха вандалските действия. Счупени са 7-8 автомобила. Не мога да ги цитирам по номера. Два са джипове, единият от които на ген. Владимиров, но преимуществено БМВ-та и “Мерцедеси”. Притесни ни фактът и затова не предприехме действия, тъй като в джипа на ген. Владимиров по оперативен път получихме информация, която след това се потвърди, че са забравени оръжия /”Стечкин” и един “Валтер”/, които са отнети от митингуващите. До момента въпросните джипове са само куп ламарина. Обърнахме колите и с пожарогасители успяхме да ги намокрим, защото започнаха да миришат на бензин, да не би да изпуснат.

Ген.-майор Марински ме помоли да ви предам, че сме направили двоен пръстен около парламента. Целта е съвсем внимателно да започнем да ги отделяме от сградата. На западната част на парламента, на големия прозорец с амбразурите, се бяха качили граждани, независимо от полицейския кордон, който не беше достатъчно плътен от тази страна. Най-голямото струпване на хора е откъм централния и служебния вход. Ако при3мем, че митингуващите са били 100 %, в момента са около 30 %.

Вдигнати са под тревога почти всички регионални дирекции

Пловдив, РДВР – София, РДВР- Пазарджик, РДВР – Хасково, Кюстендил, Перник. От Кюстендил и Перник са дошли с резервите си, Пловдив – също. Чакаме Хасково, Димитровград. Не са вдигнати Кърджали и по- отдалечените. Цялата Столична дирекция е вдигната отдавна с всичките си структури. СОТ е също в повишена бойна готовност. Има служители, предвождани лично от командира на поделението, които са в полицейския кордон, но не са видни техните надписи. Скриха ги.
Напрежението се породи от факта на въвеждането на нашите автомобили с цел изваждането на депутатите от парламента. Единствената цел на митингуващите е да чакат до момента, когато депутатите ще напуснат парламента. Те други цели нямат.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Значи чакат да ги малтретират?!

БОЯНОВ: Да, с определено такова настроение са. Пробиха полицейския кордон с помощта на депутатите от СДС. Депутатите преминаха през полицейския кордон, застанаха пред нашите полицаи и след това започнаха да се оттеглят с гръб. По този способ успяха да ни пробият.

Тълпата е екзалтирана, но ние като професионалисти сме спокойни, защото са останали само нашите познайници – лумпените. Нормалните хора и децата се прибраха. Преди около час имаше масов отлив.

Проблеми ни създават и таксиметровите автомобили, които на няколко пъти се опитаха да блокират възлови кръстовища. Своевременно ги пренасочихме или пък използвахме резервни маршрути за подвеждане на силите.
До момента е ползван оперативен състав от порядъка на 100 човека /вътре сред митингуващите, за придобиване на изпреварваща информация/.

Бях много близо, когато новоизбраният президент извика началника на полицията и му разпореди да не се употребява физическа сила, на което получи отговор, че досега такава не сме използвали. Близко до г-н Стоянов имаше личности, които дискутираха вариант, че настоящият президент, въвеждайки извънредно или военно положение, по този начин да му даде възможност да заеме новия си пост. Чух го лично, но не мога да посоча кои са личностите. Мога да дам само описание: бяха добре облечени хора, но не от митингуващите. Движеха се заедно с него, но не бяха и от охраната. След тях имаше и дами.

Тълпата е доста екзалтирана, но си позволиха да почерпят нашите служители с чай. От Службата за сигурност се получи информация, че в чая има упойващи вещества и своевременно бе разпоредено да се използват напитки, дадени от митингуващите.

Регулярно сива Волга комби /записали сме номера/ преминаваше, в нея имаше бидони – вероятно с водка, която се разливаше в пластмасови чаши и се раздаваше на митингуващите.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Да ни кажете нещо за намеренията ви оттук нататък?

БОЯНОВ: Митингуващите чакат депутатите, за да ги малтретират.
От наша страна стриктно се спазва разпоредбата на г-н Добрев да не се употребява физическа сила. Досега не сме употребили и помощни средства. Бяха подведени четири коли на пожарната, тъй като се получи сигнал за пожар в Художествената академия – локално огнище, но с жива верига спряха колите на улица “Оборище” и не ги допуснаха. У нас се беше зародила идеята да се използват възможностите на пожарните автомобили и с водни струи да се охладят страстите им.

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Имам два въпроса.

Първо, къде се намира сега Петър Стоянов?

БОЯНОВ: Преди да тръгна към Министерския съвет Петър Стоянов направи изказване от радиоавтомобила пред паметника на “Цар Освободител” с думите “Ние сме тук, за да искаме предсрочни избори. Не се поддавайте на провокации. Ще отстоим докрай нашите искания”.

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Второ, разполагате ли със заповедта на г-н Софиянски? Като ръководство запознати ли сте с нея и решили ли сте да я изпълнявате?

БОЯНОВ: Разполагаме със заповедта. Беше получена по факса. Аз лично я предадох на директора на Столичната дирекция. Огласена е. Знаят я г-н Ламбов и г-н Марински. Не съм инструктиран от тяхно име как тя ще се изпълнява.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Казахте, че дислоцирате сили от регионалните дирекции. Има ли информация за настроените в тези няколко градове /в случая визирам Пловдив/ и не е ли твърде опасно да се оголи град като Пловдив, където също могат да се създадат предпоставки за такива акции?

БОЯНОВ: Разпореждането е от главния секретар. От Пловдив сме дислоцирали 150 униформени служители. Другите униформени служители са от Перник и Кюстендил.

СТАМЕН СТАМЕНОВ: Имате ли предположения, че върху някои сгради на министерства в София могат да се предприемат подобни действия? Смятате ли, че трябва да бъдат подсилени с ведомствена и друг вид охрана? Знаете ли какви са настроенията по нашите пътища, летища, пристанища?

ЖАН ВИДЕНОВ: Конкретизирам: разстановката за останалите административни сгради от национално значение в София, бих добавил партийните, синдикалните и обществено важните сгради, дали не е нарушена, дали някъде основните инфраструктури не са заплашени /телекомуникации енергетика, транспорт, вода/?

БОЯНОВ: До настоящия момент не разполагаме с такава информация. Усилена е охраната на телевизията, радиото, БНБ и Областната управа със сили на Трето районно управление. Г-н Костадинов е пуснал факс с апел към митингуващите да бъдат толерантни и да не нарушават обществения ред. Другите централни сгради са под наблюдение. До идването ми тук по ефира не съм чул друга информация.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Имате ли предположения дали депутатите ще стоят в парламента цялата нощ, утре? Докога ще продължава това положение? Така ли ще чакате, докато тълпата се разотиде, или докато дойдат нови смени?

БОЯНОВ: Създадена е организация за извеждане на депутатите. В момента са обособени /надявам се/ двата пръстена. Влиза се с полицейски клин и така от централния вход ще извеждаме депутатите. Това е по план.

ЖАН ВИДЕНОВ: С какви транспортни средства

БОЯНОВ: С наши – полицейските ровери. Планът е: влизат три малки микробуси на баретите, но тръгват празни, а депутатите се казват в роверите. Има се предвид, че автомобилът ровър има по-малко стъкла в товарната си част.

ЖАН ВИДЕНОВ: Охраната на конвоя? Разчистване на завали по пътя или опитите да се блокира движението?

БОЯНОВ: КАТ работи усилено по пътното движение в целия град. На този етап не са допуснали струпване на автомобили. Съберат ли се десетина автомобила, те биват пренасочвани. Предполагам, че конвоят ще бъде от КАТ и НСО.

ЖАН ВИДЕНОВ: Бронирана техника няма ли да използвате?

БОЯНОВ: Не съм чувал на този етап да се дискутира този въпрос. Ние не разполагаме с бронирани специализирани полицейски автомобили, изключвайки банковите, но те са с друго предназначение.

РУМЕН ГЕЧЕВ: МВР със специализираните си органи нямаше ли информация, че се готви нападение на парламента? Кога това стана известно? Когато гледах телевизионните кадри, останах с впечатлението, че те са добре организирани. Очевидно е, че са имали ударна група. Не го правят за първи път. Ако сте знаели, то какви мерки сте взели, за да се допусне този уникален случай?

Не разбрах от кога е заповедта за неупотребата на сила. Впоследствие ли я получихте или тя не е променена до момента?

БОЯНОВ: Ще започна с втория ви въпрос. По време на инструктажа и радиообмена многократно беше повтаряно полицейските служители да не се поддават на провокация, а употреба на сила и помощни средства да има само по разпореждане. Заповедите се отдаваха от изградения щаб в хотел София – ст. 505.
За изпреварващата информация. Получихме такава, но там се коментираше фактът, че митингуващите ще чакат здрачаването и тогава ще предприемат такива действия. Това беше докладвано от шефа на сигурността на Столичната дирекция – г-н Желев.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Казахте, че до момента са останали 30 % от митингуващите. Гледайки обаче прякото предаване в 22,00 ч., виждам, че са в непосредствена близост до парламента.

ЖАН ВИДЕНОВ: Това беше запис. Същото го гледах и в 19,00 часа.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Тогава на какво разстояние са сега от сградата?

БОЯНОВ: В момента митингуващите са на 1 м от полицейския кордон, а той пък е на около 50 см от стената на парламента. Говоря за централния вход. Изграждането на втория пръстен ще ни позволи да ги оттласнем, но не рязко. Целта е да не се нажежава допълнително обстановката.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако вие тази нощ не ги изкарате от площада, то утре е събота, други ден – неделя. Мога да прогнозирам с голяма достоверност, че ако не ги изкарате от площада тази нощ, утре през деня те ще дойдат – от “Дарик радио” и от другите, и още сутринта ще наводнят площада /ако вие не отцепите площада пред парламента/. Разбира се, това не е професионално предположение.

БОЯНОВ: Мисля, че с извеждането на депутатите напрежението ще спадне.
Моето лично мнение е, че ако бяха тръгнали и си бяха поставили за цел да опожарят сградата, никой не можеше да ги спре.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: И тогава ли нямаше да употребите сила?!

ЖАН ВИДЕНОВ: Имам няколко въпроса.
Първо, дали въвежда нови моменти в оперативната обстановка свикването на митинг в 11,00 ч. утре пред “Ал. Невски” от парламентарната опозиция? Очаквате ли увеличаване броя на хората или преориентиране от сградата на парламента към мястото на митинга. Ако сте анализирали тази информация, как оценявате значението й за бъдещото развитие на обстановката?

Второ, апропо, те са се опитали да задължат Националната телевизия да го излъчва. Позовавали са се ужким на някакво споразумение. Националната телевизия пита какво да прави. Аз й забраних да излъчва каквото и да било. Ако имат нужда от разясняване на тази заповед, да дойдат тук шефовете на телевизията. Това е поводът и за втория ми въпрос: какви мерки могат да се предприемат, дали вече са предприети или се планира да се предприемат срещу подстрекателите, в т.ч. в медиите? Явно те са имали важна роля в развоя на събитията. Не разполагат с някакви особени имунитети. Попадат в обсега на Наказателния кодекс, доколкото мога да съдя. Наказанията са сравнително тежки – до 3 г. лишаване от свобода. Имам предвид радиоколата, за която говорите, “Дарик радио”, а може би и националните медии. Не знам как е с политиците, защото там действат имунитети.
Трето, има ли дебати по резервно място за работа на Народното събрание? Искали ли са ви посочване на такова място, охрана, разсъждават ли на тази тема? Подходящ ли е Партийният дом? Там няма пленарна зала. Воден ли е такъв разговор?

БОЯНОВ: Относно призива за утрешен митинг в момента не мога да отговоря точно, но съобразно оперативната обстановка ще бъдат и нашите действия.

ЖАН ВИДЕНОВ: Това ще отнеме ли напрежението около самата сграда или ще го увеличи.

БОЯНОВ: До този етап не сме получили информация, че ще се пренасочват, изключвайки сградата на “Позитано” 20. Обаче е тясно и няма възможност да се съберат много хора. Сградата може добре да се охранява. Нямаме информация дали техните действия ще бъдат насочени към Министерския съвет или други сгради с общодържавно значение.

Не съм чул да се дискутира въпросът за преместване работата на парламента. Доста внимателно слушах какво става вътре в сградата. ИзклюЧвайки преносимите транзистори “Дарик радио” препредава информацията. Според мен от журналисти на радиото не са отправени призиви към митингуващите. Те бяха отправяни преимуществено от лидера на СДС и депутати от СДС. Не се чуха призиви за толерантност, както обикновено става на други митинги. Скандиранията на митингуващите са, че “полицията е с нас” или “от кого ги пазите?”

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Успяхте ли да разберете точно кои са лицата, които унищожаваха автомобилите? По телевизията ясно се виждаше момчето, което разбива прозореца.

ЖАН ВИДЕНОВ: Водите ли документация – видеодокументация, съответни протоколи, записи?

РУМЕН ГЕЧЕВ: Има ли арестувани?

БОЯНОВ: Има отведени лица в I РПУ, тъй като то териториално обслужва парламента. Работи се с доведените лица. Явно ще бъдат подведени под санкциите за хулиганство или някакви други. Не знам как колегите ще квалифицират деянието. Мероприятието се филмира с пет наши служебни камери на Столичната дирекция, изключвам колегите от Пресцентъра на МВР. Според това, което вървеше по ефира, то всички по-горещи прояви са документирани.

РУМЕН ОВЧАРОВ: По Ваша преценка имате ли възможност днес по-късно да ги разгоните оттам и площадът да се разчисти. Имате ли сили за това?

БОЯНОВ: Служебният вход беше освободен точно по този начин за 30 сек., имайки предвид плътната маса. Една рота от СББ подходи и за 30 сек. митингуващите прескочиха огражденията и бяха в градинката. Момчетата ни са спокойни, по получат ли разпореждане за използване на помощни средства, предполагам, че ще ги използват по предназначението.

ЖАН ВИДЕНОВ: Значи е възможно със силите, които имате, да освободите сградата, така ли?

БОЯНОВ: По разчет разполагаме с около 1800 униформени служители, без регионалните дирекции, които очакваме да пристигнат /около 500 души/.

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Имам не въпрос, а настояване, което заслужава да се обмисли, но трябва да се спази заповедта на кмета на София. Има Закон за митингите, Заповедта е съвсем конкретно – от колко до колко часа. Внимателно трябва да се обмисли начинът, по който трябва да се постъпи. настоявам да се изпълни заповедта на кмета.

ЖАН ВИДЕНОВ: Какъв е характерът на връзката със Софийската община? Знам, че имате връзка с областната администрация. Аз им наредих да контактуват със Столичната община и със Софийската и Главната прокуратура. Сега съм им наредил да докладват на президента. Дали ще приеме докладът им – това е отделен въпрос.
Имате ли сведени за разрешени нови прояви или модифицирани заповеди?

БОЯНОВ: До момента по оперативен път сме получили информация, че миньорите ще заявят за своите действия. Тази информация е от вчера. До този момент нямаме потвърждение. Има се предвид районът на Димитровград и Марбас.

ЖАН ВИДЕНОВ: Имате ли контакти със Столичната община, защото техните заповеди оформят нормативната рамка на проявите? Сегашната е нарушена по време. Нямаме информация за нови заповеди и за модифициране на досегашната. По информация в Министерския съвет няма законово основание за провеждане на публични демонстрации през следващите часове. Те и по закон са невъзможни след 22,00 часа.

БОЯНОВ: На настоящия етап нямаме други заповеди от общината. кореспонденцията се осъществява лично от заместник-директора – полк. Владимиров.

ЖАН ВИДЕНОВ: Знаете ли с кого контактува там?

БОЯНОВ: Не знам, но провежда разговори с щаба и докладва на ген. Ламбов.

ЖАН ВИДЕНОВ: Получено ли е искане да докладвате на президента? Готвите ли доклад и в състояние ли сте да представите пълна информация и някакви аналитични изводи? Кога?

БОЯНОВ: До два часа след приключване на проявата или укротяването на страстите съгласно разпорежданията, ако се определи някакъв час, то до този етап сме в състояние да подготвим такъв материал. Той се пише ежеминутно от мои служители. сега моята информация е, че президентът от аерогарата директно е отишъл в президентството. това беше оповестено от “Дарик радио” и възгласите бяха, че го чакат да се появи на площада.

ЖАН ВИДЕНОВ: Досега не ви е искал информация, така ли?

БОЯНОВ: Не.Единствено неговата охрана се заинтересува откъде да мине, ако има задръстване.

ДИМИТЪР КОСТОВ: Доколкото схванах, тълпата чака депутатите, а действията са насочени към извеждането им. Може ли да се очаква смяна на настроенията и да се насочат произволно във вандалщина към “къщата”?

БОЯНОВ: Смятам, че това, което ги държи там на място, е да видят как ще си тръгнат депутатите, с какво ще си тръгнат и т.н. Дискутираха: “изпочупихме им колите, да видим сега пеша ли ще си тръгнат, хеликоптер ли ще им пуснат”.

ЖАН ВИДЕНОВ: При успешна операция по извеждането на депутатите смятате ли, че вандалщината може да се преориентира към тази сграда или други сгради?

БОЯНОВ: Вероятно е, имайки предвид, че са доста почерпени и опиянени. Те са трудно управляеми. Дълбоко се съмнявам, че са приели само алкохол с ободряващите напитки. Не можахме да получим химическия анализ на чая, който се е предлагал на нашите полицаи. Надявам се, че колегите работят по въпроса. Информацията е от НСС.

ЖАН ВИДЕНОВ: Имате ли сили и готвите ли разстановка да се охранява сградата след извеждането на депутатите? Има ли разстановка да се съпровожда евентуално вандалско шествие?

БОЯНОВ: Написан план-разстановка няма, но всичко ще бъде съобразно оперативната обстановка. Евентуално би могло да се подготви разстановка за утрешни и бъдещи прояви.
Що се касае до охраната на сградата на парламента, това е включено в днешната разстановка.

ЖАН ВИДЕНОВ: Г-н Боянов, влезте във връзка с г-н Джаджев. Тук можем да Ви окажем съдействие. Разберете се. Може би той ще възложи на щаба или на някой от подчинените си да се изготви информацията и анализът, доколкото е възможно в тази обстановка. Времето е решаващ фактор. Трябва ни по-бързо. Нека да ни я изпрати. Да я изпрати също в президентството и на софийския областен управител. Да я предостави и на министъра, както и на акад. Сендов.

БОЯНОВ: Лично се ангажирам с това.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко души по Ваша преценка са сега около парламента?

БОЯНОВ: Около 10-12 души.

ЖАН ВИДЕНОВ: Други въпроси? Няма. Благодарим Ви, г-н Боянов. Чакаме информацията по всяко време на деня и на нощта. Използвайте куриери.
/Боянов напуска залата/.
Не са били подготвени за тази работа. Малки са им били силите, разстановката, разстановката неадекватна. Събират всичко и ще действат според обстановката. Две хиляди полицаи в София не са били събирани никога.

РУМЕН ОВЧАРОВ: И две хиляди няма да стигнат.

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще стигнат, ще стигнат, зависи какво ще правят.
Дайте да оценяваме обстановката и да видим с какво ще им съдействаме. МВР не може да се оправи. Не би трябвало да им вършим работата. Те са специалисти. Ако се опитаме да се намесим с допълнителни сили и действия, ще стане бъркотия и ще изникнат инциденти, които обикновено са най-тежки.

Факт е, че не са съвсем адекватни на обстановката. Това, че събират силите от цялата страна, успокоява като количество, но е обезпокоително като качество на ситуацията. С две хиляди и кусур полицаи всичко може да се направи в София, ако знаеш какво искаш да правиш. Повече от това не е необходимо. Ще започнат да си пречат. Ако им се възложи операция, ще я изпълнят със силите, с които разполагат. Въпросът е каква операция да им се възложи. Това е, което можем да решим днес.

Последните ни разговори с парламента /аз ви съобщих за тях/ показват, че предпочитат да не се рискува с извеждането на депутатите. Такова беше мнението на Сендов, Добрев, Премянов. Ако им се разпореди, вероятно биха го осъществили. Като че ли е по-добре да им го разпоредим – в удобно време тази нощ да ги извеждат.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Считам, че удължаването на това състояние във времето е изключително вредно /от гледна точка на нарушен порядък и от политическа гледна точка/.

Моето предложение е да се освободят не само депутатите, но и районът около парламента да се очисти. Не зная дали са им нужни 500 или 1500 полицаи. Това е техен проблем. Недопустимо е обаче утре да съмне и депутатите да са в пленарната зала.

Считам, че утре не бива да се допуснат в София и в други градове граждански протести. Може кметовете да им разрешат, но това да не се допусне. Не знам каква е законовата форма.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Областният управител може да спре заповедта на кмета.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: И това може да стане.
Колегите от МВР казаха, че ще действат спрямо промените в оперативната обстановка, без да имат някакви хипотези как тя може да се развива. Не приемам твърдението, че улица “Позитано” е тясна и там не могат да се съберат много хора, затова нямало опасност.

Предлагам да се поиска от МВР да усили охраната на потенциално опасните обекти.

При първото си изказване аз се опитах да лансирам тезата, че проблемът не е в акцията, която се извършва сега, а е част от една по-дълго замислена операция. Чухте, че на митингуващите се поднасят напитки. Всичко това е добре организирано, но не за 10 януари. Видяно е в по-дългосрочна организация. Затова считам, че трябва да се действа бързо, решително, да се действа така, че да се премахне възможността да се извършват пак такива неща. Не виждам вариант за изчакване. Не знам кой трябва да им отдаде това разпореждане. Ако трябва, ние да им го дадем.

ЖАН ВИДЕНОВ: Министър Конакчиев, ако правилно съм разбрал, ти предлагаш да се действа бързо, да се гарантира безопасността на хората, които сега са в сградата на Народното събрание, да се изведат далеч от опасната зона, да се изчисти площада от противозаконната проява и оттук нататък да се забранява чрез областните управители всички подобни прояви в София и по места, като се предотвратява провеждането им.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Да се гарантира и безопасността на сградата. Вътре може да няма депутати, но да не се правят други щуротии. За София, а може би и за провинцията трябва да се вземат мерки за охраната на потенциално опасни обекти.

ЖАН ВИДЕНОВ: Това се разбира от само себе си.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Това, което бе казано за банката, звучи несериозно.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: От реакцията ни по събитията тази вечер в София ще зависят утрешните и по-нататъшните действия, а също така и реакцията в провинцията. Трябва да се направи възможното и законното, за да се покаже, че властта има достатъчно основание да предприеме някои мерки. Основанието днес е сериозно. Една законно разрешена проява се превръща във вандалски акт на разрушение, на посегателство на най-висшата държавна институция. Това никъде в света не може да се толерира.

Този факт ни дава основание да се иска да не се разрешат митинги.
Не мога да си обясня едно нещо: маршрутът се определя от кмета, но толкова е ясно, че когато маршрутът се прави по “Позитано”, целта е да се нападне Партийния дом. Ясно е, че щом митингът се прави пред парламента, крайната цел е да се нападне парламентът. Мисля, че може да се изисква при маршрути на такива акции да се разрешават обиколни маршрути.

ЖАН ВИДЕНОВ: Областният управител може само да отмени цялата заповед, но не може да я видоизменя.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Моля да се помисли за пресконференция утре сутринта.
Второ, в Министерския съвет да се извикат шефовете на радиото и телевизията и сериозно да им се постави въпросът, че репортери се занимават с открито предизвикателство. В това напрегнато положение телевизията не трябва да играе такава роля, а трябва само да информира. Видяхте обаче какви въпроси се задават. От шефовете на радиото и телевизията трябва да се изисква да не съдействат за разгаряне на напрежението.
Очакваше се решението им за напускане на парламента. Според мен напускането на парламента поради решението за борда ще ни принуди на предсрочни избори. Предполагам, че няма да приемат решението за борда, което е прието само от нашето мнозинство. Такава е и целта на тяхната акция, не друга. Но може би не е цел на нашето заседание сега да обсъждаме този въпрос.

 

ЖАН ВИДЕНОВ: А къде да се обсъжда? Моля министър Костов за преценка, тъй като има най-голям опит в това отношение.
Днес по време на заседанието на парламента, малко преди гласуването, раздаваха документи на народните представители. Това са нашите проектозакони за въвеждане на паричния съвет в България. Имат ги. Знаят, че е възможно, знаят как може да стане, знаят, че може да се гласува по тях, че могат да ги приемат или отхвърлят, знаят, че във вторник ще им дадем и останалите. Изпълнено е решенето на правителството. Раздаден е почти пълният комплект от проектозакони.

 

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Те затова бързат.

 

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не е лошо и ние да имаме тези проектозакони. /приятно оживление в залата/

 

ЖАН ВИДЕНОВ: Пращаме ги. Няколко обаче отложихме за други ден.

 

ДИМИТЪР КОСТОВ: Решенията, които зависят от парламента, чисто технически не са толкова много. Нещата, които трябва да прави изпълнителната власт, са огромни по обем и не всичките са от най-лесните или лицеприятните. Ако опозицията напусне парламента, всичко ще зависи какво ще реши парламентарната група на мнозинството. А те ще имат ли куража да работят в такава обстановка? Отвън ще приемат всяко нещо, което прави държавата – организирано и смислено, но не само като закони, а и като изпълнение на тези закони. Въпросът е, че в такава обстановка много трудно могат да се отработят и направят нещата. Например всичко това без приватизация не върви.

 

ЖАН ВИДЕНОВ: А всяка сделка ще бъде атакувана. Съдебната власт може да я саботира. В парламента могат така да разгромят приватизационната сделка, че по-хубаво би било въобще да не си я правил.

 

ДИМИТЪР КОСТОВ: Синдикатите също ще се намесят. Във всяко предприятие може би ще има стачки.

 

ЖАН ВИДЕНОВ: Кръстьо Петков каза една умна мисъл: От нас не очакват чак толкоз политически консенсус, те го очакват доколкото знаят, че институциите ни са политически разделени /Президентство, съдебна власт, изпълнителна власт, парламент, местна власт/. Прекалили сме съм самообоснобяването на властите, на тяхната независимост в някакви невъобразимо трайни степени, от които те много могат да си пречат взаимно. Американската формула за спирачките и за балансите сме я направили само от към спирачките. Умната приказка на Кръстьо Петков е, че искат институционален консенсус.

 

“Не очаквайте ние да сме ви виновни, ако съдът ви отменя приватизационни сделки, не очаквайте ние да сме ви виновни, ако съдът обявява фалиралите банки за действащи, не очаквайте ние да сме ви виновни, ако съдът се мотае да ликвидира юридически предприятия, които сте решили да ликвидирате, не очаквате ние да сме ви виновни, ако съдът не признава държавните вземания за държавни – ако ви пречи да си събирате данъците, ако ви товари с плащания, които не са важни.

 

Всичко това си го калкулирайте, защото ние го калкулираме”. Лично моето впечатление е, че те правят тази калкулация не за да стигнат до извода дали да подкрепят България или не, а за да стигнат до извода какви гаранции трябва да даде България, за да я подкрепят. Досега единствените гаранции, които съм чувал, че признават, това е фактът, че все пак бастисахме над 50 предприятия, че бастисахме 10 банки, че направихме една голяма приватизационна сделка и че продължаваме да плащаме по външния и по вътрешния дълг, че не се опитваме да решим проблема било чрез мораториум, било чрез още по-лошото – административно спиране на цените и валутния курс. Това признават. Не знам дали друго признават за гаранция.

 

Апропо част от този актив /ако може да се нарече актив/ го пропиляхме като подадохме оставка. Ще се възстанови, даже ще се увеличи, ако следващото правителство просто заяви, че ще прави същото.
Та в отговор на въпроса Ви, акад. Димитров, те ще дойдат на 20 да преговарят. Обект на преговорите няма да бъде позицията на Иван Костов или на Анастасия Мозер, а проектобюджета за 1997 г., проектозаконите за паричен съвет, макроикономическите баланси и перспективи на страната, приватизационната програма.

 

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Желев може да каже, че няма да даде мандат.

 

ЖАН ВИДЕНОВ: Това вече е друг въпрос. Аз съм ви разпространил последното писмо на Камдесю до мен. То е до Сендов и до Любомир Филипов, в отговор на наше писмо до него. Призовава ни към решителни и бързи действия. Не е имал предвид да си подадем оставката, но след това писмо ние това направихме. Историята ще ни съди дали сме били прави или криви, като действаме така. Каквото мога – правя, за да се състави по-бързо новото правителство, за да обяви то, че ще продължи тази политика от последната половин година. Фактът, че министър от това правителство би ръководил и ново е все пак нишан, че това ще стане. Да му свършим максимална част от работата. Не можем да му я свършим цялата. То ще продължи с непопулярните мерки. Например когато започнат преговорите с международните финансови институции, то ще трябва да изтегли проектобюджета и да търси начин да намали бюджетния дефицит с още 2 пункта.

 

Тъй като съм най-информираният от тук присъстващите, нямам впечатление, че някой от вън насърчава това поведение на опозицията с политически, икономически или финансови цели. Обратно, смятам, че ще бъде упрекнато това тяхно поведение. В момента ми звънят от Вашингтон, от Франция и т.н. Впечатлението е, че правителството е под атака, а не парламентът. Правителството в оставка било много непопулярно поради мерките, които предприемало в последно време.

 

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Смятам, че не биха предприели такава акция, без да разчитат на съдействие от вън.

 

МИМИ ВИТКОВА: Иван Костов заяви, че освен напускането на парламента от утре обявяват гражданско неподчинение и национална политическа стачка. Според мен проблемът е не само какво ще се прави с седящите около парламента, а проблемът е за цялата страна и това, че те обявяват гражданско неподчинение. Господин Червеняков, какво казва законът и какви трябва да бъдат действията?

 

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Няма термин “гражданско неподчинение” в действащото законодателство. “Политическа стачка” – също.

 

ЖАН ВИДЕНОВ: Гражданско неподчинение минава през хулиганството, а политическите стачки – през Закона за колективните трудови спорове. И едното, и другото трябва да се пресечат със сила в рамките на законовите разпоредби.

 

МИНЧО КОРАЛСКИ: В тази ситуация имаме един силен коз. Утре трябва да е очистено Народното събрание, защото и нашите хора по места ще ни попилеят. Сега само седят и ни чакат. В момента пак се чете декларацията, тъй като текат поредните новини. Утре като не вземат мерки, ще стане лошо.

 

Второ, трябва да е ясно, че спасението на България е въпрос на приемането на бюджет в най-кратко време. Това трябва да се говори непрекъснато. Колкото и тривиално да изглежда с една дванадесета част от миналогодишния бюджет, приеман при инфлация 76 %, то при инфлация 320 % ще унищожим българския народ. Нито можем да вдигаме пенсиите, нито заплатите. Не можем да дадем пари и на министър Виткова за лекарства. Тази теза трябва да се експлоатира максимално силно. Нали се говореше за две неща: как да оцелеят през зимата и как да спасим България.

 

Следователно отговор на въпроса как да се оцелее през зимата е да се влезе в парламента и максимално бързо да се приеме бюджетът. Трябва да се обясни, че спасението на българите минава през парламента, а не през избори, нито през ново правителство. Това трябва да бъде мотив или онези да се върнат, или нашите въобще да не си мислят, че могат да напускат преди да е приет бюджетът. Иначе не мога да гарантирам какво ще стане от тук нататък. Следващите пенсии, изплатени в тези размери, при цените, които са в момента, ще ни пометат…

 

РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам предложение. Тази вечер с разбиването на парламента беше нанесен още един неприятен удар върху цялото ни управление. От Международния валутен фонд и Световната банка като разберат, че сме допуснали да ни влязат в парламента и д го разпертушиянт, то това не говори добре за нашето управление. Не съм съгласен министърът на вътрешните работи да решава кога и как да изпълнява Конституцията и законите на Република България. Не мога да разбера правителството сега ще се произнесе ли МВР да си изпълни функциите, да разчисти площада и да не допуска вандалщина спрямо парламента, правителството и други институции?!

 

В правото сме да зададем следния въпрос на министерството, което отговаря за тези неща: Те преценяват съобразно обстановката какво да правят, но след като налице е разбиването на основната институция на републиката, то явно не са преценили добре какво трябва да правят. Не съм съгласен да нося отговорността като заместник-председател на Министерския съвет за това, че някой някъде в полицията решава да ги замерят, да разбиват колите и парламента на републиката, а те да не вземат мерки съгласно закона. Мисля, че правителството трябва да се произнесе по този въпрос. Полицията ли ще решава дали ще защитава правителството и парламента, или ние решаваме?! Иначе обвиненията към нас ще започнат от утре. Прав е господин Коралски – първо това ще стане от нашите хора. Всичките надежди за новото правителство на практика са пропиляни. Като не можем да защитим парламента от две хиляди келеши, не виждам вече за какво става дума?!

 

Предлагам сега или утре сутринта министърът на вътрешните работи да дойде тук и да каже какво ще правим. Не какво ще прави той, а как ще изпълни онова, което ние ще му кажем да прави съгласно закона.

 

СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Министърът на вътрешните работи трябва да си изпълни задълженията.

 

РУМЕН ОВЧАРОВ: Нещата не бива да ги свеждаме само до тази вечер. Тя е само началото. Какъв ще бъде краят – не е ясно. Това, че Иван Костов е извадил томаховката и живее като нов Ленин, това си е негова работа. Моделът, който се преследва, е към тотална дестабилизация на положението в страната с всички произтичащи от тук последствия, нещо като албански вариант – тотално смазване на партията, на всички други сили и т.н.
Трябва да обмислим най-късно до утре сутринта имаме ли сили да овладеем положението. Ясно е, че тази вечер митингуващите могат да бъдат изгонени от площада.

 

От тук следва вторият въпрос: какво ще стане след като ги разгоним?! Имаме ли действително куража от тук нататък да изпълняваме тези непопулярни мерки и имаме ли хора, които могат да го направят? Трябва да си призная, че не см сигурен.

 

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Нас ли питаш или задаваш риторичен въпрос?

 

РУМЕН ОВЧАРОВ: Задавам си риторичен въпрос. Ако не можем да го направим, дайте да си мислим, че това е един тактически ход, да се отказваме от това правителство и да ги пускаме да правят нови избори, да ги спечелят, пък после те да въвеждат тези мерки.

 

ЖАН ВИДЕНОВ: Не можем да проведем тези непопулярни мерки. Нямаме нужната степен на обществена подкрепа. Каквото можахме – проведохме. Проведохме малко повече отколкото трябва. Никога не съм си спестявал дискусиите, предложенията и оценките, включително и най-негативните, пред партията. Надявам се, че новото правителство ще има повече сила. Това е причината за нашата оставка. Защо мислите, че има някаква друга. Това го казахме на 21 декември сутринта, това се съдържаше в доклада ми пред тогавашния форум, това е и в изявлението ми пред парламента. Концентрирахме много обществено недоволство, осъществявайки тези непопулярни мерки. Не можахме да убедим собствената си партия и нейното ръководство, че те са неизбежни и че трябва да се правят. Оправдано или неоправдано, справедливо или несправедливо, по същество или демагогски, силите ни бяха сведени под необходимия минимум, за да продължим. В момента правим всичко възможно, та следващите да стартират с много повече сили и да могат да продължат по-нататък, колкото се може по-дълго и по-успешно.

 

Тъй че, министър Овчаров, въпросът ти е риторичен. Като правителство – отговорът е категорично “не”. Като управляващо мнозинство и негови представители /не всички тук са партийни деятели/, доколкото мога да съдя, отговорът е категорично “да”, поне засега на партийните ни ръководства. Нямам понятие защо парламентарното ни мнозинство, формирано от тези три партии, с тези три партийни ръководства реши, че въпросът за легитимната власт в България е нещо, по което се водят безкрайни преговори и се правят редакционни промени в текстове. В това отношение съвършено прави са онези, които днес твърдяха в парламента, че или се приема един ултиматум за сдаване на легитимно получена власт /има си законов път, по който тя ще се формира отново по волята на суверена – народът/, или няма да се сдава и тя ще се префрмира по законите на страната. Тази дискусия трябваше да приключи още миналия път. Продължението й днес беше провокативно. Най-малко ние сме тези, които трябва да търсим отговорност от парламента защо го е направил. Лично аз недоумявам. Ние може да си изпатим много от това им поведение. Не го приемам и строго ще го критикувам веднага след като получа тази възможност – в по-спокойна обстановка и пред партийните ни ръководства. И ще искам отговорност – партийна и парламентарна! Това е някакво безумие! Може би не сте обърнали внимание, но те днес пак решиха да отложат обсъждането и гласуването. И докараха министърът на вътрешните работи в парламента, та да му сглобят тази провокация, която ще го дискредитира като бъдещ премиер. А вие искате от него сега хей така да издава заповеди. Дайте по-хубаво аз да ги издам. Нямам законови права, иначе бих го направил.

 

Нека да обсъдим какво ще правим заедно с парламента /без тях и можем и не бива да действаме/ и МВР /те са професионалистите, а не ние/. Ако им предложим крайни действия, поне да ги изясняваме с тях. Без тях не можем да ги предприемаме.

 

Трябва да изчакаме и декларацията на президента. Ще я прочете след малко. Да видим какво ще изобрети той.
Изявление по телевизията е направил Иван Костов. След малко ще ни я раздадат. /Стенографският запис от изявлението на Иван Костов се прилага към стенографския протокол/.

ИЛЧО ДИМИТРОВ: Смисълът на изявлението на Иван Костов бил, че те са правили всичко за да се стигне до компромис, и че парламентарната група на мнозинството не е искала никакъв компромис, че хората са дошли с най-добри намерения, че той не е видял нито един човек от органите на властта ранен, но че било пълно с ранени хора от митингуващите по болниците, че накрая предложили поне да се гласува тяхната декларация, с което Сендов бил съгласен, но и това дребно нещо парламентът не направил.

 

Според него решението въобще не е гласувано в Народното събрание. Въпреки трите гласувания, няма решение… Казал, че през цялото време търсели компромис, били тактични, но срещнали неразбиране и грубост.

 

ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Когато дойде при нас представителят на Министерството на вътрешните работи, не е лошо да поговорим по-усилена охрана поне на някои по-важни министерства. Може да стане нещо, което не очакваме. Смятам, че е необходимо да се усили и охраната на Министерския съвет. Струва ми се, че тълпата е добре инструктирана и платена. Всичко може да се очаква. Не бива отново да ни заварят неподготвени.
Извеждането на депутатите от Народното събрание е опасно при наличието на 10-12 хиляди, които се намират на площада около парламента.

 

Това казвам не че мога да давам акъл по този въпрос. Струва ми се, че стоим в позиция, която ще ни коства много след това.

 

Мисля, че това, което се прави днес, е проба колко сме силни и какво можем да направим. Ако нищо не направим и ги оставим да стоят цяла нощ на площада, апетитът ще бъде страшен и ще залеят страната. Казвам това, без да съм специалист по тези въпроси. В това съм дълбоко убеден. По закон и конституция след 22 часа е забранено да има такива масови прояви и митинги по площади и улици. Изпробваха ни, че само пишем в декларацията, че правителството е приело мерки. Утре и нашите симпатизанти ще кажат, че продължаваме да приказваме само празни приказки, без да правим нещо. Ако днес останем само с декларацията и нищо друго не направим, утре ще бъдат сигурни, че могат да направят всичко с нас и с България. В това съм дълбоко убеден. Дано да не съм прав.

 

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имам процедурно предложение. Сигурно обстановката се променя всеки момент. Нашата дискусия, без да имаме постоянна информация за оперативната обстановка, е безсмислена. В противен случай няма смисъл да си говорим.

ЖАН ВИДЕНОВ: Моля да се предложи вариант. Министър Папаризов е прав.

ДИМИТЪР КОСТОВ: Независимо какво ще реши в бъдеще да се прави – предсрочни избори, или друг вариант, и т.н., задължително е тази вечер нещо да се направи и то не само да се изведат депутатите, а да се прекрати безобразието. Ще бъде грешка, ако тази вечер или от утре се забранят подобни прояви. Това би трябвало да се реши в зависимост от това какво мислят за в бъдеще. За да има решения за в бъдеще, трябва да се въведе ред.

±±± ±±± ±±± ±±± ±±±

***По случай годишнината от 10 януари 1997 г. поместваме парламентарна стенограма от 1998 г. с отговора на вицепремиера Евгений Бакърджиев (СДС) на въпрос на Иво Атанасов (БСП)

С УДЕБЕЛЕНИ БУКВИ СЪМ ПОКАЗАЛ ПО-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ, СПОРЕД МЕН, ЗА ДА НЕ ГУБИТЕ ВРЕМЕ. РАЗБИРА СЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ВСИЧКО В ДЕТАЙЛИ!

Атанасов: „Вярно ли е, че Вие, господин Бакърджиев, сте казвали на част от протестиращите по мегафона, че от тази сграда не трябва да излезе жив човек?
Питам Ви по силата на коя Конституция и кои закони Вие организирате въстание в България? … Цяла България разбра, че господин Бакърджиев вместо отговор на въпроса ми, донесе в залата плана за въстаническите действия.”
Линк за стенограмата:
СТЕНОГРАМА от ДЕВЕТДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ София, петък, 23 януари 1998 г.

Текст на стенограмата:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос към господин Евгений Бакърджиев – заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно негово изявление във вестник “Дневен труд”.
Заповядайте, господин Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин Бакърджиев! Въпросът ми, господин Бакърджиев, е по повод на Ваше интервю във вестник “Труд” от 10 януари 1998 г. Учуден съм, че миналия петък Вие бяхте в парламента, но вместо да отговорите на въпроса ми, използвахте правото си и отложихте отговора си за днес. Учуден съм, защото не предполагах, че на един български вицепремиер, който може, са му нужни цели 14 дни, за да разтълкува собствените си думи, казани пред един вестник.
Веднага искам да кажа, че преди една година на 10 януари бях между вашите заложници тук в тази зала.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): На българския народ.
ИВО АТАНАСОВ: Разбира се, хората отвън, господин Димитров, които Вие наричате българския народ, хората отвън имаха основание да протестират, защото животът беше тежък.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: За разлика от сега.
ИВО АТАНАСОВ: Както имат основание да протестират и сега, господин Бонев, защото след вземането на властта от вас, животът с нищо не се е подобрил. Но каква е разликата между нас и вас, тъй като Вие се включвате в моя въпрос?
След началото на демокрацията в България ние никога не сме призовавали към насилие. Не е ли така? А господин Бакърджиев казва в интервюто си, че целта оправдава средствата. Знаете ли, господин Бакърджиев, чия е тази максима и как се наричат хората, които я следват?
Казвате още, че през цялото време сте били във връзка с вашите хора в сградата, а с Иван Костов сте поддържали непрекъснат контакт, за да синхронизирате. Кои са тези Ваши хора? Господин Бонев беше тук. Тези ли, които заповядваха по мобифоните си: “Тичайте, ще излязат от северния вход!”, или: “Бързайте към южния вход, оттам ще ви избягат!”. Това ли синхронизирахте с Костов – как депутатите да не могат да излязат от сградата? (Смях.)
Вярно ли е, че Вие, господин Бакърджиев, сте казвали на част от протестиращите по мегафона, че от тази сграда не трябва да излезе жив човек? И не се ли наричат терористи тези, които вземат заложници, за да постигат цели? (Смях в залата.) Това ли е Вашето разбиране за средствата, които оправдават целта?
Във въпросното интервю, Вие, господин Бакърджиев, наричате събитията на 10 януари “въстание” и признавате, че протестите не са били стихийни, а всичко от 3 януари до 4 февруари е било под пълен контрол. Цитирам Ви. Тоест, всичко, което се случи, е било предварително замислено, планирано и организирано от Вас. Питам Ви по силата на коя Конституция и кои закони Вие организирате въстание в България? (Смях в залата.)
И още, във връзка с думите Ви, че за 5 февруари сте били разпределили пространството около парламента до метри и че ако е било гласувано правителство от Народното събрание, Вие нямало да позволите на него, на законното правителство, да излезе от тази сграда. Точно ли са предадени думите Ви във вестника? И ако да, какво оръжие смятахте да употребите и пак ли целта щеше да оправдае средствата Ви? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин министър Бакърджиев.
Господин Атанасов, понеже Вие отправихте упрек към господин Бакърджиев, че му се наложило да отлага отговора на Вашия въпрос, макар че това е негово право…
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Учудване, а не упрек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, учудване. Аз пък се учудвам, защото изглежда, че на Вас пък Ви е трябвало доста време, за да си доразвиете въпроса. Като чета Вашия актуален въпрос, той гласи:
“Във вестник “Дневен труд” от 10 януари Вие заявявате: “За 5 февруари, ако беше гласувано правителството на Добрев, вярвайте ми, то нямаше да излезе от парламента”.”
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Човек се развива, какво да се прави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Развива се, но се развива със задна дата. (Смях в залата.) Не е ли малко закъсняло това развитие?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че много трябва да измине в България и като време, и като ограмотяване, за да могат някои действително да се доразвият до необходимото ниво. Разбира се, че това, което е фиксирано в писменото актуално питане на господин Атанасов няма нищо общо с изразения въпрос от тази трибуна. Разбира се, че в него имаше определени квалификации, които, според мен, не са най-доброто за представяне на един народен представител. Но така или иначе, господин Атанасов, Вашият въпрос се отнася до мое интервю, което много внимателно сте прочели, надявам се и много внимателно сте разбрали. То касае действия отпреди една година. Тези действия, разбира се, са ясни за цялото общество. Това надали е най-актуалният въпрос, който можехте да изсмучете от пръстите си. Но аз мисля, че е необходимо да дам пълен отговор на Вашия въпрос, за да няма никакви съмнения.
Първо, относно “целта оправдава средствата”, моят отговор е, че никога целта не оправдава изцяло средствата, които се използват, че винаги има кой да съди и победителите, и победените, и че не бива да се опираме на такова, според мен, некоректно Ваше тълкуване.
А аз ще Ви върна действително малко назад, за да си представите точно какво съм имал предвид при това интервю. Няма да се връщам на 10 януари. Всички ние имахме възможност съвсем скоро да анализираме събитията от 10 януари, и не само от 10-и, а и от 3-и, от 8-и, от 9-и, за да стигнем до 11-и.
Всичко започна на 12 декември, когато тагавашната опозиция огласи Декларацията за спасение на България. На 19-и беше първото шествие-митинг, в което ние настоявахме мнозинството – вие левите – да гласувате тази декларация за спасение на България. На 21 декември 1996 г. правителството на Жан Виденов подаде оставка. На 3 януари на извънредно заседание парламентът обсъди предложената от СДС декларация и не стигна до решение. Беше отложено вземането на решение за 10 януари. Именно тогава ние призовахме на 8-и, 9-и и 10-и всички жители на столицата да участват в шествия и митинги. За тези събития, казах, напоследък направихме много, връщайки се като ретроспекция назад.
Аз не мисля, че трябва да цитирам някои от нашите изявления. По-скоро ще цитирам нещо друго от 10-и и от 11-и от стенограмите на вашето правителство. Ще се изкуша да повторя оценката на ексминистър Илчо Димитров, дадена на 10 януари. Цитирам:
“Докога ще продължим да действаме като инфантили в политиката?” – казва Илчо Димитров за вашата партия. – “Докога ще се хвалим каква партия сме, след като номерът не успя – чрез правителството да прикрием колко е слаба партията.” – Вашата партия, господин Атанасов. – “Номерът беше да кажем, че правителството е слабо, за да прикрием колко е слаба партията. И този номер не успя, както не успя и преди с Тодор Живков. Или казано накратко, така се пада от власт.” Спирам цитата.
Действително през януари 1997 г. хората бяха много зле и излязоха по площадите. Но нещата от 11-и нататък се развиха много по-сериозно, отколкото вие сте очаквали. На улиците излязоха десетки хиляди възрастни и младежи, които скандираха: “Никога вече комунизъм!” и “Ние сме студентите, нас не ни е страх!”. Същият ден в последната си изява като президент тогава Желю Желев свика спешно заседание на Консултативния комитет по национална сигурност и до обща позиция не се стигна. На 12 януари Политическият съвет на ОДС взе решение да преговаря с БСП само след като тя обяви, че е съгласна на предсрочни парламентарни избори. Новоизбраният президент Петър Стоянов заяви пред нацията, че без предсрочни избори България ще изпадне в още по-дълбока криза. Не само България, но и светът чу предупреждението на новия президент. В онези дни новинарските емисии на световните агенции започваха с България и милиони хора по цялата планета станаха съпричастни на нашата борба. И те бяха с нас против вас.
На 13 януари 1997 г. Изпълнителното бюро на БСП прие по принцип идеята за предсрочни избори до края на годината. На “Позитано” 20 обаче не се отказаха от кандидат-премиера Добрев и заявиха, че са готови да преговарят с всички сили за подкрепа на новия ваш кабинет. На 15 януари 1997 г. хората продължиха да се увеличават. Към протестиращите от София се присъединиха и десетки хиляди в цялата страна. Петър Стоянов заяви, че след встъпването си в длъжност ще даде проучвателен мандат на посочения от БСП кандидат-премиер, но предупреди, че това няма да върне хората по домовете им.
На 17 януари СДС призова левицата да се откаже от мандата. На 19 януари президентът Петър Стоянов и вицепрезидентът Тодор Кавалджиев положиха клетва и новият държавен глава поиска бързи парламентарни избори.
На 20 януари ние, опозицията, заявихме, че единствен изход за страната ни е час по-скоро насрочване на извънредни парламентарни избори, назначаване на служебно правителство с мандат да преговаря за въвеждане на валутния борд.
На 25 януари към всички протестиращи се присъедини и телевизията, където започна предупредителна стачка.
На 27 януари президентът Петър Стоянов призова левицата да се откаже от мандата си, а предсрочните избори да са най-късно през май.
На 28 януари президентът връчи на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 29 януари синдикатите официално обявиха обща стачка. На 31 януари Николай Добрев заяви, че е готов да се откаже от премиерския пост, ако се постигне съгласие за широко коалиционно правителство под егидата на президента със същия парламент и, разбира се, с вашето мнозинство в него.
На 1 февруари 1997 г. край Дупница бяха издигнати първите барикади…
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Панчо, Панчо…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: На 2 февруари цялата страна бе блокирана от стачки и протести.
На 3 февруари левицата определи състава на второто социалистическо правителство с кандидат-премиер Добрев. От 16-те министри на Жан Виденов в бъдещото бяха предвидени 7!
“България в блокада по суша и вода” – така на 3 февруари миналата година започваха новинарските емисии на Би Би Си. Възловите пътни артерии и пристанища по Дунав и Черно море и почти всички главни гранични контролно-пропускателни пунктове бяха блокирани. Столицата осъмна със спрян градски транспорт и замръкна осеяна с барикади. Най-важните кръстовища бяха блокирани. Парализирано бе движението във всички подстъпи към града. В барикади осъмна и Пловдив. Преграждения от коли, автобуси, каруци и живи вериги затвориха движението в 15 главни пътни пункта и изолираха града.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А доларът скачаше ли през това време?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Жителите на Дебър блокираха пътя за Димитровград. Хората от Бенковски и Войсил издигнаха барикади по пътя за Пазарджик. Селяните от Мало Конаре преградиха пътя към Пловдив и Пазарджик. Изходите на Първомай също бяха в обсада. Парализиран бе целият Пирински край.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: По-бавно и по-подробно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Протестиращите преградиха главен път Е-79 към пропускателните пунктове Кулата, Станке Лисичково, Златарово, Гюешево, Олтоманци, шосето за Предела и Разлог.
В Сандански и Кресна продължиха блокадите на международната магистрала за Гърция и Македония. Барикадите в Дупница затваряха пътя към София и Самоков.
Хората от Велико Търново преградиха главните транспортни артерии Русе – Свиленград и София – Варна. (Оживление и смях от ДЛ.)
Парализирано бе движението и по прохода Хаинбоаз. Русенци блокираха Дунав мост и пътя към Силистра. Плевенчани затвориха магистралата София – Русе. Живи вериги преградиха изходите на Монтана за Враца, Видин и София, затвориха Петрохан. (Шум и реплики от ДЛ.)
Във Видин блокираха всички подстъпи към ферибота за Калафат. Затворено беше шосето Шабла – Дуранкулак – последният изход за Румъния. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Край Сливен затвориха магистралата София – Бургас. Блокирани бяха пътищата Доспат – Девин, изходите на Смолян, Кърджали, Стара Загора, Казанлък и Перник. (Шум и реплики от ДЛ.) Пристанищата Варна – изток и Варна – запад бяха затворени. Блокиран бе Аспаруховият мост, затворени бяха пътищата за София, Бургас и Златни пясъци.
Аз съжалявам, че в момента няма карта на България (оживление), за да видите за какво става дума и за да стане ясно, че още на 3 февруари 1997 г. страната беше затворена.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): От кого?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Това отчет ли е?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Четвърти февруари 1997 г. – денят, в който Николай Добрев трябваше да потвърди пред президента, че приема мандата или да заяви, че БСП се отказва да състави второ правителство. Хората бяха по барикадите, по улиците и по площадите. Страната беше парализирана. На “Позитано” 20 продължаваше безкрайно заседание на Изпълнителното бюро на БСП и Парламентарната група на Демократичната левица, докато цял народ искаше избори.
В 11,50 ч. в Президентството пристигнаха кандидат-премиерът Добрев и социалистическият лидер Първанов и час по-късно излязоха през задния вход. (Оживление.) Площадът пред “Дондуков” беше зает изцяло от митингуващи. Президентът спешно свика Консултативния съвет по национална сигурност. Заседанието започна в 15,05 ч. и продължи близо четири часа.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Лошо…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: В 18,47 ч. бе съобщено, че Николай Добрев и БСП връщат мандата и че е постигнато съгласие президентът да назначи служебен кабинет, да насрочи предсрочни парламентарни избори през втората десетдневка на април.
В 19,30 ч. българско време във Вашингтон Международният валутен фонд свика спешно заседание за България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И парите потекоха.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Такава, уважаеми дами и господа, бе ситуацията в страната на 4 февруари 1997 г. (Оживление.) И от нея, и от решимостта на хората да отстоят правото си на свободен живот в България, аз черпя сили, за да мога и днес категорично да повторя: да, ако на 5 февруари бе гласувано второ социалистическо правителство с премиер Николай Добрев, хората нямаше да позволят то да излезе от парламента. Нямаше да излезе, независимо от плана на тогавашните управници, на вас, господа, за нощта на 4 срещу 5 февруари.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): И какво щяха да направят? Щяха да бият ли, да трепят ли?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Според един от вариантите в 23 ч. се свикваха всички полицейски служители. В 2 ч. през нощта на 5 февруари полицията и армията е трябвало да започне да разбива барикадите в цялата страна, а след гласуването на правителството на Добрев – на вашето правителство, да бъдат направени поправки в Закона за Министерството на вътрешните работи, които междупрочем БСП се опита да прокара половин година по-рано. Поправките са частични – промяна в § 17, и аз ще цитирам текста:
“§ 17. Чл. 29а – нов текст:
“Чл. 29а. (1) Министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на националните служби издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако застрашават обществения ред или сигурността.” (Шум и реплики от ДЛ.)
“(4) Заповедите по ал. 1 не подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(5) Действията на заповедите се прекратяват с изтичането на техния срок или отпадане на основанията за издаването им.”
Всеки човек, дори без юридическа подготовка, веднага би определил цитирания текст съвсем ясно и едностранно: даване на еднолично право на министъра на вътрешните работи да въвежда извънредно положение и да го продължава по собствено усмотрение дотогава, докато той реши или докато вашата партия му разпореди. Това в цивилизована държава се нарича чиста полицейщина. (Смях от ДЛ.)
Аз благодаря на българите и на Бога, разбира се, за това, че правителството не бе гласувано в тази зала. Залогът за това, че то нямаше да излезе оттук, са тези мнозинство българи, които никога няма да ви позволят да управлявате по този пагубен начин. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърждиев.
Господин Атанасов има право на реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Цяла България разбра, че господин Бакърджиев вместо отговор на въпроса ми, донесе в залата плана за въстаническите действия. (Силен смях от ДЛ.)
На 16 януари миналата година господин Бакърджиев заявява пред вестник “Стандарт”, че ще затвори държавата. Сега разбрахме как сте затворили държавата, господин Бакърджиев, как скочи доларът, как скочиха цените, как паднаха пенсиите, как паднаха заплатите. (Смях от мнозинството, ръкопляскания от ДЛ.) Това е цената на хаоса, който Вие създадохте. И аз много Ви благодаря за тази откровеност.
На 4 ноември за мое голямо учудване президентът заяви пред вестник “Труд”, че на 4 февруари сме били пред гражданска война. И тъй като БСП не е подготвяла гражданска война, бях много любопитен кой я е подготвял. (Шум и реплики в мнозинството.)
На 16 януари миналата година пред вестник “24 часа” господин Бакърджиев казва: “До неделя картината трябва да е ясна, иначе война.” Ето, господин президент, ако слушате отнякъде, кой е подготвял гражданската война в България.
Вие се оплаквате, господа, че в България няма съдебна власт. Ако това е така, вие трябва да сте благодарни, че в България няма съдебна власт (ръкопляскания от ДЛ), защото иначе мнозина от вас щяха да напълнят затворите, както ви предупреди турският премиер Месут Йълмаз и с което нашият премиер Иван Костов се съгласи. (Шум и реплики в мнозинството, единични ръкопляскания.) Така че бъдете благодарни, ако в България няма съдебна власт!
Мен ме учудват вашите ръкопляскания и тази героизация на насилието, която вие правите и сега по повод 10 януари, когато направихте контрамитинг на нашия митинг. В историята героизация на насилието, независимо дали то е справедливо насилие, е правил само комунизмът и фашизмът. Очевидно вие не сте комунисти. Кажете сами какви сте! (Ръкопляскания в ДЛ. Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа! Аз мисля, че с ускоряване на полезната работа на съдебните органи голяма част от вашите трябва да отидат в затвора. (Ръкопляскания от мнозинството.) Но слушайки Вашите думи сега, все повече се убеждавам в онази стара максима, която може да бъде допълнена: “Когато човек е наглец, той е задълго, когато е болшевик, е за цял живот.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.