Приготвяме вълна за мартеница и кръста за Богоявление – ЗИМЕН Кръстовден (Попова Коледа) на 5 януари

Като ръси по къщите, свещенослужителят оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март

В православния календар на Българската Православна Църква НЕ съществува този празник, а се отбелязва САМО “Неделя преди Богоявление” и този ден се пости

Сутринта на 5 януари в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава и кръста се пуска в осветена вода. На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Може би тази година, за 1ви път от десетилетия Кръста на Българите в Лос Анджелис няма да бъде хвърлен в океана. Фото: Евгени Веселинов, БУЛГАРИКА (BULGARICA)

Едно важно уточнение – на 5 януари отбелязваме ЗИМЕН Кръстовден (Попова Коледа), е само напомнящ народен празник, за да се подготвим за голямото кръщение, което предстои утре. Основният празник – Въздвижение на Светия кръст Господен (Elevation of the Holy Cross) – КРЪСТОВДЕН е на 14 септември и е един от Дванадесетте велики християнски празника. Тогава е похода и посещението на Кръстова гора. БПЦ извършва поклонение на кръста Господен 4 пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък (преди Великден), на 1 август (Произхождение (изнасяне) на св. Кръст) и на 14 септември за големия празник.

В православния календар на Българската Православна Църква НЕ съществува този празник, а на 5 януари се отбелязва САМО “Неделя преди Богоявление” (Утреня, Злат. лит., Велик водосвет, Вечерта Празнична вечерня)) (Пости се))!

Смисълът на празничния народен ритуал на Зимния Кръстовден е да се стане ясно на хората, че чрез силата на Кръста (Кръщението) ще се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои на следващия ден – Св. Богоявление (Йордановден) на 6 януари.

Зимният Кръстовден затваря цикъла на “мръсните дни”, започващи от 25 декември (Рождество Христово), в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение. Роден, но не кръстен! Спомнете си “покръстването на българския народ” от историята на България.

Сутринта на 5ти януари в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта свещеникът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, свещенослужителят оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март, друга една САМО БЪЛГАРСКА НАРОДНА ТРАДИЦИЯ. Народът вярва, че ако на Зимния Кръстовден замръзне китката босилек, с която попа ръси, годината ще е плодородна.
На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът в менчето се изнася от Храма и се хвърля в река или водоем, според народното поверие. Което сочи още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна.
Някои с имена производни на Кръста празнуват Именден – Кръстьо и Кръстана.