Шефкет Чападжиев със “Златна лаврова клонка” в САЩ награден от България и как стигна до нея (видео)

Един от най-успелите българи в САЩ е сред основателите на 1я наш клуб в Чикаго

КАКВО СЕ Е СЛУЧВАЛО С ЧАПАДЖИЕВ И БЪЛГАРСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В ЧИКАГО – ВИЖТЕ ВИДЕОШефкет Чападжиев с почетен знак “Златна лаврова клонка” Фото: Център Магура, Magura Bulgarian Collective Space

28 декември 2019 г. Един от най-големите родолюбиви българи в САЩ и света Шефкет Чападжиев, или както му казваме приятелите “Чапето” вчера бе удостоен в Чикаго от М-во на външните работи (МВнР) на Р България с почетен знак “Златна лаврова клонка” за цялостната му дейност и послучай 80-годишният му юбилей. 

Традиционно в края на всяка година българското генерално консулство в “Столицата на България в САЩ” събира активисти и общественици от нашата общност на “чаша вино”.
Дипломат #1 в Чикаго Иван Анчев благодари на всички за активността през 2019 г., и пожела на всички присъстващи успешна и щастлива НоваГодина!
Специален гост на събитието беше, освен Чападжиев, но и Александър Дърводелски. Г-н Анчев бе придружен от консул Людмила Тасева.

“Шефкет Чападжиев е забележителен българин, от когото трябва да се учим на човещина и достойнство. Човек, който не дели хората по вяра, народност или социален статус. Човек, който винаги е готов да помага, човек който много е помагал. Да е жив и здрав още дълги години”. Това днес допълни Иван Анчев от Чикаго, специално за BULGARICA.  

Юджийн Скайлър       (1840-1890)

По-рано “Златна лаврова клонка” е била връчвана, и в САЩ, на американци, и разбира се най-вече в България, и на българи по света и у нас. Между американските имена личат няколко, и най-вече на Юджийн Скайлър (1840-1890, посмъртно 2018, Eugene Schuyler), ген. консул на САЩ в Цариград (Истанбул, 1876-1879), който през 1876 г. посещава различни места в България заедно с Джанюариъс Макгахан (започват на 23 юли за 3 седмици),  и изготвя доклад за жестокостите при потушаването на Априлското въстание. Скайлър е американски учен, писател, изследовател, журналист и дипломат, един от първите трима американци, които получават докторска степен от американски университет (Йеил, 1861). Той е 1-ят американски преводач на Иван Тургенев и Лев Толстой и 1-ят американски дипломат (Москва, Сент Петербург 1867-1876), посетил Централна Азиятска част на Русия (1868). Юджийн Скайлър е 1-ят американски министър (Minister Resident/Counsul General) в Румъния, Сърбия и Гърция. През 1890 г. Скайлър е назначен за ген.консул в Кайро, Египет, където хваща малария и година по-късно умира във Венеция, Италия. Планина в Антарктика е кръстена на негово име, както и улици в София, Варна, Пловдив и Панагюрище. 

Към Скайлър се добавят съвременните, бившият посланик в България Джон Байърли и държавният секретар Хилари Клинтън.

Към българските имена в САЩ с тази награда, личи това на д-р Иван Гаджев (1937-2017) през 2014., патриотът, посветил живота си да събира и съхрани за бъдещите поколения историческите документи, разкази и архиви на диаспората ни в Америка. (Всичко за д-р Гаджев на този линк (български): Gadjev Dead)

Пенка Френч (1930-2019)

Почетният консул на Р България за района на Западна Пенсилвания Пенка Френч (Patricia, “Penka” “Pat” French, Paina Jordanoff French) също е окичена със “Златна Лаврова Клонка”. След битка с рака г-жа Пенка Френч ни напусна на 12 януари 2019 г. в Питсбърг, а е родена, като Пайна Йорданова на 15 октомври 1930 г. в България. Пайна израства в Българо-Македонския Национален Образователен и Културен Център в Питсбърг (създ.1929), където завършва училище. След като взима бакалавърска диплома от Университета Дукесне, където се записва и в ансамбъл “Тамбурица”, през 1952 г. се омъжва за офицер от армията Уилям Френч. След 14 години по военни бази Пенка Френч се установява и започва да работи като преводач и с каквото може да помогне на родината си България. Работи в Държавния департамент, “Гласът на Америка” и представител на Пловдивския панаир. Уилям умира през 1988 г. и Пенка се омъжва за Уолтър Колар, който почива през 2016-та. Пенка Френч остави две дъщери Даян Мелодия и Дебора Горман и син Дейвид Френч, шест внуци (Ейлин, Рейчъл, Кейт, Оливия, Тейлър и Конър) и три пра-внуци (Макс, Уил и Пепър). Починали са брат й Ник Йорданов и внучката й Кайла Даян Горман. Даренията от погребението отиват за построяване на “Патриша Йорданов Френч Библиотека”. Г-жа Френч е носител на орден “Кирил и Методий”. 

Трима от най-големите дарители за българското в САЩ – Хамид Русев, Шевкет Чападжиев и Павел Вълнев (тримата л-д) в Чикаго. Фото: архив

Към тези наградени българи със “Златна лаврова клонка”, задължително трябва да добавим и братя Вълневи – Павел и Румен, които са дарили толкова много на български организации и наши сънародницикоито и те ще останат вечни в историята на съвременната българската емиграция в САЩ, и най-вече в Чикаго. В началото на 21 век, като студенти момчетата от Доспат напускат България с по една чанта багаж. Сега бизнеси за стотици милиони долари, вкл. транспорт, авто-сервизи, хранителни магазини, производство на месни деликатеси, медии с български продукти и служители, помогнали на стотици българи за работа и всякакви начинания в САЩ. В историята ще остане и Хамид Русев, който навремето пристига в Америка, заедно с Чападжиев.

За Чапето е писано много и човек обикновено се чуди какво да напише, какво да го попита. Читателите пък се чудят какво ново ще открият. Но, не може да не се знаят най-важните неща за един човек, особенно за някой, който мисли и за другите.  

+++

Шефкет Чападжиев – с псевдоним “Чап” или “Чапето” е американски бизнесмен, мултимилионер и филантроп, от български произход. Известен е като най-богатия български емигрант в чужбина.Той се определя като “малък милионер”. 
Спокоен съм, защото всеки долар, който съм спечелил, съм придобил по честен начин

Чапето е голям фен на спорта, както казва и във видеото по-горе, и вярва, че спортът е най-добрия проводник на българското по целия свят.

Шефкет Чападжиев с Благой Иванов (Багата) и Христо Стоичков (Камата) в Чикаго. Фото: Евгени Веселинов, БУЛГАРИКА

Чападжиев е собственик на една от най-големите полиграфически компании в САЩ.
Роден е в малкото родопско градче Мадан на 24 април 1939 г., на гръцката граница, на 30 км от Смолян и 120 км южно от Пловдив. Баща му е дребен търговец в родния му край.

Като дете се чувствах дискриминиран. Баща ми имаше малко магазинче и го смятаха за “богаташ”. Това е смешно, разбира се, той не беше такъв

Шефкет има по-голяма сестра и по-малък брат. По политически причини семейството му е принудително интернирано през 1949-1954 г. в село Боринци, Еленско. През 1949 г. се взема решение да се изселят в Северна България хора, които са по-будни, бащата на Чападжиев, заедно, и с българи, и с българомохамедани като семейството. Посред нощ нахлуват милиционери, дават им 15 минути да си вземат ръчен багаж. Чапето е на 10 години, брат му – на 6 месеца, а сестра му – на 12 години. Първо комунистите ги качват на камион, след това на влак – също както фашистите са правили с евреите. Във вагона няма клозет, няма нищо. 

Започнал е гимназилното си образование в Котел, но през 1953 г. след като семейството получава разрешение от народната власт, се завръща в родния Мадан, където и довършва средното си образование. Там се запознава с Хамид Русев. Засегнат, че поради произхода си не е взет на служба в редовната войска, а в трудови войски, и в съзнанието на младия Шефкет се заражда идеята да напусне страната. След прочита на “До Чикаго и назад” от Алеко Константинов решава, че страната, в която трябва да се установи е Америка.

Шефкет Чападжиев се среща с Тодор Живков, когато е под домашен арест. Един час са само двамата и разговарят. “Дадох му $400 кеш, точно бях пристигнал и направо от аерогара при него. Не бях му купил нищо. Тези пари ми ги беше дал някой да ги предам.” Това сподели Чапето с БУЛГАРИКА.

“Чувствах се дискриминиран. С нашето минало, имена, религия и т.н. Най-силно го почувствах, когато след като завърших гимназия, не ме изпратиха в редовната армия, а в трудовите войски, защото не бях “достоен” да служа на Родината. Това бе главната причина да напусна България.

Пресича границата с Гърция в полунощ на 30 юли 1963, като гръцките гранични власти пъвоначално прибират него и приятелят му Хамид в Драма. Месец по-късно е преместен в друг лагер в Лаврион, на 40-50 км от Атина. Там остават 11 месеца, преди да поемат към Чикаго, САЩ.

Шефкет Чападжиев, като млад емигрант. Фото: архив

С кораб пристигат в Ню Йорк, слизайки на пристанището Чападжиев има в джоба си 75 цента, които им стигат да си купят едно печено пиле.

Възхищавам се на американците, че са успели да поставят религията вън от политиката. Вярвам в силата на американската демокрация и ако един ден се окажа на нулата и трябва да започна живота си отново, ще мия чинии, но няма да напусна САЩ! Не знам как се получава, но в Америка просто се прераждаш!

“Близо половин година преживявахме с нищожната сума от 5 долара на седмица с Хамид Русев, с когото избягахме през границата – пише Чападжиев в своята книга за първите си дни в Чикаго. – Менюто беше: за закуска – фасул, за обяд – фасул, за вечеря – фасул…”

От време на време си купувахме пиле. Разделяхме си домашната работа така: той готвеше, аз миех чиниите.”Започва работа като разносвач на олио по улиците, след което се мести във фабрика за шмиргели. Година по-късно се мести във Вашингтон, където започва работа в ресторанта на Международния валутен фонд.

През 1973 г. се мести в малка печатарска компания. Денят му е от 16 часа работа. След 10 години в полиграфията той е вече достатъчно осигурен, но желанието му да усъвършенства процесите и бизнеса се увеличават. През 1976 г. регистрира корпорация “CHAP’S BINDERY CORP.” Лети до Лос Анжелис, където купува 3 евтини книговезки машини, втора употреба, в Чикаго наема част от помещението в една печатница, огражда го и започва… да раздава визитки и чака клиенти. Така открива 1-та си фабрика. През 1977 г изпълнява 1-та голяма поръчка – сгъва 7 милиона писма и получава $9,000. Понастоящем това е една от най-големите полиграфически фабрики в САЩ.

Днеc Чападжиев притежава имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида, Еквадор. Държи много апартаменти и хотели в най-скъпите части на Америка. Обявен е за почетен гражданин на щата Илинойс и родния град Мадан.

Шефкет Чападжиев е известен, като първият българин, който е платил 200 000 долара, за да лети в Космоса.

“За Космоса съм се записал, да. 175 000 долара съм платил и още 25 000 трябва да дам 3 дена преди излитането. 171-ви номер съм. В момента цената е 250 000, вдигнаха я! Има записани 550 души. Всяка година, след като се записах, казват: “Следващата!”. Но сега вече е доста сериозно. За стотици милиони долара летище е построено, ракетата е построена, видях всичко. Полетът ще трае около 3 часа.”

Шефкет Чападжиев със Сър Ричард Брансън. Британски бизнесмен, филантроп, известен най-вече като собственик на конгломерата от компании „Върджин груп“, наброяващ около 400 компании.
Сред най-успешните му бизнес начинания са звукозаписната компания „Върджин рекърдс“, издаваща изпълнители като Майк Олдфийлд, Секс пистълс и Симпъл майндс, авиокомпанията „Върджин Атлантик ЕъруейсВърджин Атлантик еъруейс“, „Върджин мобайл“ и „Върджин интерактив“. Най-новото му начинание е „Върджин галактик“, компания, която срещу достъпни суми да предлага космически пътешествия. Именно с нея Чападжиев ще пътува в Космоса.

Ако си в бизнеса и не правиш пари, то какъв бизнес е?”

“Първо (качество за успешен бизнес – бел.цит.) – усет да прецени ситуацията в бъдеще и да е решителен. Благодарение на това преди 35 г. заложих 2-те коли, които имах, и 1 застрахователна полица, зех заем $ 10 000 за 5 г. и купих на старо 3 машини за сгъване на хартия, а после и първата си фабрика. През годините съм имал работници, които можеха да бъдат по-добри от мен, ако бяха почнали свой бизнес, но на тях им липсваше решителност. Второ важно качество е да не се отчайваш. И аз съм имал много трудни моменти в живота, но бях сигурен, че стратегията, която съм избрал, е правилна. Трето важно нещо е да не хитруваш на дребно. Ако не си плащаш данъците, държавата ще затвори фабриките ти. Ако не си честен към клиентите, те няма да дойдат при теб. Ако не се грижиш за работниците, те ще избягат при друг”

Шефкет Чападжиев с друг много успешен българин в САЩ Фил Филипов в частния самолет на Филипов, който си купил за 70-годишния юбилей.
Фил е роден в Пловдив през 1946 г., където учи в текстилния техникум. През 1964 г. на 17-годишна възраст напуска нелегално България. Прекарва около година в Гърция, след което заминава за САЩ. Понастоящем Филипов има собственост в предприятия във Франция, Африка, Германия, Китай, Мексико и САЩ. В България има участие във фирми.

“За да си успешен в бизнеса, трябва да си глупав, мързелив и щедър! Ако си много умен и започнеш да мислиш какво може да се случи, ако отвориш бизнес, ти никога няма да го отвориш, защото ще се страхуваш! Този, който много работи пък, няма време да мисли! Затова трябва да си малко мързелив и да намериш други да работят за теб! А трябва да си щедър, за да плащаш добре на работниците си, за да работят добре за теб и да не те напуснат!”

Тук (в Америка – бел.цит.) има свобода. Никой не те пита от какъв произход си, каква религия или цвят на кожата имаш. В Америка единственото изискване е да си способен, иначе условията са едни и същи за всички.”

Със средства на Чапето се поставя 1-ят паметник на български писател в САЩ – бюст на Алеко Константинов в Чикаго (2013), по случай 150-годишнината от рождението на великия български творец.

В началото на 2019 г. Шефкет Чападжиев дарява 1 милион долара за обновление на болницата в родния му град Мадан, където ще бъде обособен специален кът на дарителя, а на новата апаратура пък ще има стикери с името му, тогава съобщи управителят на МБАЛ “Проф. д-р Константин Чилов” д-р Стефан Хаджиев. По волята на дарителя средствата трябва да бъдат използвани само и единствено за ново медицинско оборудване и обзавеждане.

Чападжиев е носител е на наградата на Международната организация по миграция за принос към България. На 26 юли 2019 г. председателят на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) Радосвет Радев връчи официално Сертификат за почетен член на Шефкет Чападжиев. Журналистът Орлин Крумов, който живее и работи в Чикаго написва книга за Чап – „Чападжиев”. Крумов е 1-ят журналист, издаващ български чикагски вестник след 90-тте години, под името „Гуд лак”:

КАКВО СЕ Е СЛУЧВАЛО С ЧАПАДЖИЕВ И БЪЛГАРСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В ЧИКАГО – ВИЖТЕ ТУК:

В България има големи капиталисти, които непрекъснато си мерят милионите. Аз не съм такъв човек. В Америка не броим милионите, говорим си за стотинките. Но са наши, ние сме си ги изкарали.
Нито веднъж не съм съжалявал, че съм избягал от България. Там сякаш е естествено да се мъчиш и хората са по-спокойни.
Когато отидох в Америка, не съм вярвал, че може да има такава демокрация. Отиваш на летището и си вземаш билет за която си искаш точка на земното кълбо, и никой не те пита къде заминаваш, защо заминаваш, кога ще се връщаш или дали ще се връщаш. …

Никой не ти казва какво да правиш, никой не те ограничава,

искаш да отваряш бизнес – отваряй, искаш да създаваш политическа партия, искаш да създаваш комунистическа партия – прави, само да има кой да ти вярва, няма проблеми.

Прави ми впечатление, че когато дойдат в Чикаго, първата работа на българите е да си купят “Мерцедес” на старо или БМВ. 
В България, за да правиш бизнес (в началото на демократичните промени – бел.цит.), нямаше добри, благоприятни условия. Все трябваше по мошенически начин да правиш много от нещата. … и днеска продължава да бъде така.” 

“Мнозина критикуват политиката на Джордж Буш-младши. Но след 2 мандата той остави страната с дълг 3 трилиона долара, а 3 години по-късно (при управлението на Барак Обама – бел.цит.) дългът вече е 16 трилиона. Коментарът е излишен. … Свръхсоциалната икономическа политика, която демократите водят, е една от причините САЩ да са на това дередже. Не харесвам такава политика и затова не харесвам демократите. Това бе една от причините да замина от България.”

Шефкет Чападжиев е пословичен с любовта към семейството, което е култ за него. Съпругата му Магдалена (Буено) е от Еквадор, с която имат две дъщери – София (университетски преподавател) и Сабрина (музикант) и син Семи, който е роден с вродено увреждане. Шефкет споделя, че и двете не са заинтересовани от неговия бизнес, макар, че той иска да му наследят бизнеса. От политическа гледна точка – той е твърд републиканец, а те са либералки.

 

Шефкет Чападжиев е женен за еквадорка – Магдалена. От нея има две дъщери – София (университетски преподавател) и Сабрина (музикант) и син Семи, който е роден с вродено увреждане.

“Разговарях с един служител на ФБР, който ми каза:

“Много интересни хора сте българите. Защо не правите мръсно на другите, а един на друг?”

Не разбирам защо нашите хора харчат толкова много време и енергия да мислят отрицателни неща, вместо да ги вложат в нещо положително. Това май се дължи на дългите години чуждо потисничество, през които сме живели.”

Жйк