Именден за Дани – Св. Данаил (Даниил) – 17 декември (“автора” на Набуко)

По неговата книга се прави вечната опера “Набуко” на Верди, известна и с гласа на великата Гена Димитрова

Празнуват раждали жени, и които ще раждат, и тези с малки деца

Св. пророк Данаил (Даниил, Daniel, דָּנִיֵּאל, Δανιήλ Daniḗl) бил спасен от лъвовете, в чиято яма бил хвърлен за своята привързаност към вярата на отците и доживял до дълбока старост.

На 17 декември имен ден празнуват Данаил (означава Божи съд), Даниел, Даниела, Данко.
БПЦ почита Св. пророк Данаил (Даниил, Daniel, דָּנִיֵּאל, Δανιήλ Daniḗl) ) и трите момци Ананий, Азарий и Мисаил. По време на Рождественските (Коледни) пости и се разрешава да се яде риба.

Според народния календар, в деня на пророк Свети Данаил, празнуват всички жени, които скоро са раждали или ще раждат, както тези, които имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината.

Даниил е 4-ят от “големите” пророци, заедно с Исаия, Иеремия и Иезекиил, с които бил взет на служба при царския двор. Св. Даниил произхождал от царски род и още като юноша бил отведен във Вавилон заедно с другите пленени иудеи. Там те били преименувани на Валтасар, Седрах, Мисах и Авденаго.

Всред юдейството Даниил е признат чрез свидетелството на Йосиф Флавий през I в. на нашата ера за „най-великия от пророците“, „защото не само предсказва бъдещи събития, както правят другите пророци, но дава и точното време на тяхното изпълнение“. В Християнството Даниил още отрано получава привилегията на често цитиран пророк.

Дори в света на исляма книгата на Даниил е обект на специално внимание, назован „велик съдия и везир“, признат преди всичко като пророк, който предсказва бъдещето и края на света. Така книгата на Даниил не принадлежи изключително на една религиозна традиция, но представлява наследство на световната култура. 

Даниил е известен е с това, че разтълкувал сънищата на вавилонския цар Навуходоносор II (името означава „Бог Наву, закриляй моя първороден син“), син на Набопаласар, основател на Нововавилонското царство. Именно този велможа построил добре известните Висящи градини на Вавилон – едно от 7-те чудеса на света.

Разтълуваният сън от Даниил предсказал падането на много царства и началото на вечното царство, което имало да се открие след дохождането на Иисуса Христа – царството на Христовата истина и благодат. Даниил обяснил съновидението на цар Навуходоносор и царят, удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над всички вавилонски мъдреци. По ходатайството на Даниил и неговите другари получили високи държавни длъжности.

Освен религиозната традиция книгата на Даниил е привлякла също така и вниманието на философи като Спиноза, на психолози като Юнг, на учени като Исак Нютон и е вдъхновявала поети и артисти. Темите от книгата „Даниил“ са придобивали различни форми и са били използвани в различни жанрове, като трагикомедиите,операта, кантатите и джаза (Луис Армстронг).

Малко хора знаят, че точно на неговото италианско име „Набуко“ (на Навуходоносор) е озаглавена великата опера на Джузепе Верди (операта е от 1842 Миланска скала, 1967 София). Спомняме си от сцената на

Верди – Набуко

неговите дъщери Абигайл (сопран) и Фенена, негова дъщеря (сопран/мецосопран),
Закария, еврейски свещеник (бас) и
Исмаел, син на царя на Йерусалим. На премиерата на Набуко в София, трудната роля на Абигайл е изиграна от великата ***Гена Димитрова (1941-2005), моята майка (Б.Д.П.) ми разказваше за своята приятелка и съученичка.

Евреите са победени и Набуко се готви да влезе в Йерусалим. Върховният свещенник Захария дава кураж на хората си да не се отчайват, а да се уповават на Бог (D’Egitto là su i lidi)

“Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.”(Даниил 12:10)

Микеланджело, фреска в Сикстинската капела: „пророк Даниил“

В Книгата на пророк Даниил, която е в две различни основни части, а цялата е част от Библията, и по която е писана операта Набуко, царят е разкрит, от една страна, като безбожен тиранин, който впоследствие се разкайва, а, от друга страна, е представен от пророците като божий инструмент за наказание на Израел за неговите грехове.Книгата на пророк Даниил, която е била написана на еврейски и арамейски език, спада към пророческите книги в Библията (Стария завет), а според традицията на юдаизма се числи към историческите книги (Неви’им [נביאים]) и е част от описания на светците (Кетувим) в Еврейската библия.

По-късно си спомням, че Гена Димитрова игра Абигайл и в Ла Скала и в Арена Де Верона.

Св. Даниил извършил редица пророчества, спасил от смъртно наказание една жена на име Сусана, която била наклеветена от двама развратни старци. Когато завеждали нещастната жена на смърт, младият Даниил дал на съдиите съвет да разпитат обвинителите й поотделно. Те, не очаквайки това разследване, се объркали в своите показания и чрез това се открила невинността на Сусана.

При възкачването на Дарий на престола той бил назначен за един от тримата управители на империята. Това възбудило завист у велможите и те прибягнали до хитрост, за да го погубят.

Rubens – Daniel in the Lions

Като знаели как свято Даниил пази вярата на бащите си, те уговорили царя да издаде следната заповед: “Който през следващите 30 дена се моли на който и да е бог или на човек, освен на царя, да го хвърлят в лъвовата яма!”

Царят съжалявал за своята повеля, понеже обичал Даниил, но не могъл да отмени заповедта. Даниил бил хвърлен в лъвската яма и входът в ямата бил запечатан с печат.

По чудесен начин бил спасен от лъвовете, в чиято яма бил хвърлен за своята привързаност към вярата на отците и доживял до дълбока старост

Изразът „Великан с глинени крака“ знае всеки, но той произлиза от „Книгата на пророк Данаил“.

*** ГЕНА ДИМИТРОВА

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в с. Беглеж, Плевенско. Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от 1я ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Държавната музикална академия. Пее „Хей Балкан ти роден наш“. Приета е веднага.

За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки.

„Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска. Завършва Държавната музикална академия през 1964 г. при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров.

През 1964 – 1966 г. е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 г. е и на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „Ла Скала“. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 г. именно с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.

През 1970 г. Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“ при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио, по време на което участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в Тревизо, на който кандидатите представят ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди.

 През 1971 г. е на турне във Франция с италианска оперна трупа, представяща операта „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 г., когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в „Тоска (опера)“ на Джакомо Пучини във Виенската опера през 1978 г., Джоконда в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в Арена ди Верона през 1980 г., Абигайл в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 г., Турандот в „Турандот“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 г.

Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 г., когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През този период тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „Макбет“ и Америс в „Аида“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в Залцбург през 1984 г., отново Абигайл в „Ла Скала“ през 1986 г., Турандот в „Метрополитън Опера“ през 1987 г. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням.

Гена Димитрова умира от рак на 11 юни 2005 г. в Милано.