Андрей Слабаков за превода на най-четения и превеждан български роман
Книгата излиза за 1ви път в Англия, НЕ в България – вижте цялата история на печатането на историческата гордост на българската литература (+English)
2019 г. е юбилейна и се навършват 125 години от публикуването на 1то самостоятелно издание на романа „Под игото“, дело на книжаря и издател Тодор Чипев (1894), а до края на живота си той издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби. Замисълът датира от 1887 г., когато Иван Вазов е емигрант в Одеса и започва да пише.
Обръщение на “Андрей, сина на Слабака. Дето преди 30 лета (години) изигра Бойчо Огнянов в сериала на Янко Янков „Под игото“, към госпожа Нели Стефанова, която омаскари една велика книга в свой превод, резил за българската литература и език!
Патриархът на българската литература Иван Вазов бе редактиран и преведен на съвременен български език. Корекциите са върху едно от най-емблематичните и обичани произведения в родната литература – „Под игото“. В него архаични думи са заменени с такива, които използваме в езика днес. В изданието са променени над 6000 думи и изречения, които според авторката Нели Стефанова са неразбираеми за младежите!
Гологлав, според преводачката, която говори пред бТВ, младежите разбират като човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това означава мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче – чешма, изворче; глъчка – гласове, а ятаган – сабя. Авторката Нели Стефанова обясни, че промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход!?
Тази или е луда, или се прави на луда, и обижда децата ни! Будните и интелигентни деца никога няма да се затруднят. Те много добре знаят къде да потърсят в интернет и да разчетат дадена дума! И също, кого да попитат, най-малкото и родителите си! Така и нас обижда това жалко, жалко същество!
***Андрей Слабаков познаваме от Америка, където живя известно време. Ето и текста, без редакторска намеса:
Андрей Слабаков е роден на 13 август 1960 г. в София и е български режисьор, сценарист и актьор. Син е на актьора Петър Слабаков. Негова съпруга е актрисата Ернестина Шинова.
Аферим, преводач ханъм! Харно ли ти е? А дано ти мине! (Браво, госпожо преводач! Хубаво ли ти е? А дано ти мине.)*
Превеждайте, бре, маскари! (или според вашия превод, госпожо Нели Стефанова: “Превеждайте, бре, палавници!“)
Толкова ли свършиха книгите на чужди езици, че започнахте да превеждате от български на… български?
Пише ви Андрей, сина на Слабака. Дето преди 30 лета (години) изигра Бойчо Огнянов в сериала на Янко Янков „Под игото“. Цяла седмица слушам за Вашия чутовен превод (величав превод) и получих хабер (разбрах), че сте хванали текста на Вазов и сте превеждали едно към гьотере (както Ви падне) на разбираем (елементарен) език. Чудя се на акъла Ви (ума Ви) какво пък им обяснявате на учениците, те знаят повече от Вас!
Разбира се, след 500 години турско робство (османско владичество) е нормално да има много турцизми, останали в езика ни.
Да си кажа правичката (да си призная), тръпнех от страх да не сте ми превели името на героя от Бойчо Огнянов на Бойко Пожарникаря. Да не стане някой баш сакатлък (лека неразбория) политически, щото ние с него си имаме приказката (добре се разбираме). Да не си разменим шапките (да си развалим добрите отношения) заради хаирсъзи (заради такива като Вас).
Иначе аз съм добре, мерси (благодаря). Тука ингилизите напускат парламента (Брекзит). Нямам търпение да се върна от странство (да си дойда в България) и ДА НЕ СИ купя Вашата книга.
Ако пък Вие имате път към Авропата (Европа), дайте нишан (дайте знак), да седнем в Ганковото кафене (в луксозен ресторант) на по павурче ракия (чашка плодово бренди) и половинка тутун (една цигара), че и да седнем да си похортуваме (да си поговорим).
А на всички останали ще кажа: „Не купувайте тази книга – вече сте я чели!“
The novel Под игото (Under the Yoke) was written by Ivan Vazov, who is commonly referred to as “the Patriarch of Bulgarian literature” by Bulgarian literary historians.
ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА РОМАНА
Замисълът на „Под игото“ датира от 1887 г. Емигрант в Одеса (където прекарва около една година – 1887 г.), Иван Вазов започва работа над романа.
С известни прекъсвания тя продължава до началото на 1889 г. Желанието му е да създаде роман, подобен на „Клетниците“ на Виктор Юго. Тази идея – „родена една нощ“ – по думите на самия автор – прозира още в първите редове:
„избягването на Огнянова в къщата на чорбаджи Марка напомня донегде нощното посещение на Jean Valjean в дома на свещеника Bienaimé. […] Много от епизодите в романа са плод на личните ми спомени и наблюдения. Повечето от действующите лица са истински личности от Сопот, с други или преиначени имена.“
Ivan Vazov (1850-1921) lived on the border of two eras and his numerous literary works depict two significant periods of Bulgarian history: the Renaissance and the Post-Liberation epoch. During his lifetime he was also a prominent public figure who exerted a huge influence on Bulgarian literary and cultural life.
В началото на 1889 г., скоро след като българското правителство амнистирало политическите емигранти, Вазов решил да се завърне в България, но преди да потегли от Одеса, за да избегне проверката на турската митница, изпратил ръкописа на „Под игото“ чрез съдействието на един бивш руски дипломат в България до руското посолство в Цариград.
„В София – разказва Вазов – недовършеният роман бе затурен в книжата ми, нито мислех да го дописвам, а още по-малко да го печатам: в България русофобският дух царуваше, а някои глави на романа бяха напоени със симпатия към нашите освободители. Да се каже добра дума за русите тогава се считаше акт на предателство.“
Но тъкмо в този момент се състояла една среща, която се оказала съдбоносна. В началото на м. май 1889 г. Иван Шишманов неочаквано посещава Вазов и му прави предложение да отпечатат романа в новото издание, основано от Министерството на просвещението – Сборник за народни умотворения:
— Ние желаем да напечатим романа ви там.
— Но той не е готов още: само първата му половина е написана.
— Ще напишете и втората. Недейте ни отказва. Как му е названието?
— Не съм го намислил още.
— То е най-лесна работа.
Вазов с майка си, братята и сестрите си, от ляво на дясно: прави – Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали – Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 г.
Вазов разказва за начина, по който е избрал заглавието на романа си:
„Аз имах не едно, а десетина имена (между друго и „Кървава заря”). Един ден ги написах в Одеса на едно листче и предложих на приятели да си изберат кое харесват. Всички харесаха най-първото „Под игото”. Него взех и аз.”
Печатането на първата част на романа „Под игото“ продължава няколко месеца – до края на октомври или началото на ноември 1889 г.
Излиза в първия том от „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. В „Книжовния отдел“ е поместено началото на „Под игото. Роман от Ив. Вазов, част I“. По молба на Вазов една част от тиража (около сто екземпляра) била оформена като отделни отпечатъци.
Ласкавите отзиви за публикуваната първа част насърчават автора и той се заема в кратък срок да завърши произведението. Силни болки в едното око не му позволяват да работи сам и той е принуден да диктува продължението на своя брат Борис Вазов, по това време ученик в гимназията. В спомените си Борис Вазов разказва:
„Първата част от романа беше вече дадена под печат в „Сборник за народни умотворения“, издаван от Министерството на народното просвещение. За да ускори завършването на романа, брат ми ме ма кара да пиша под негова диктовка. Дълго време той ми диктува. Тогава бях ученик в пети клас на гимназията и умеех да пиша доста правилно. Останало ми е впечатление за силната памет на брат ми, когато се касаеше да добави, поправи или се съобрази с нещо в текста, без да може да прочете той сам страниците. Той ми посочваше с голяма точност на кое място трябва да се нанесат поправките.“
Така романът бива окончателно завършен и още през следващата година е напечатан във втората и третата книга на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. С това обаче творческият процес не прекъсва.
The first English edition of Under the Yoke (1894)
Curiously enough, Under the Yoke was first published as a separate volume in English in 1894. The British editor William Heinemann included it as № 14 in his newly-founded series, Heinemann’s International Library, which published English translations of classical authors from all over the world. In this way, the novel was designated as a world literary classic on its initial publication. Later on in the same year, Under the Yoke was published in Bulgaria by T. F. Chipev. In the subsequent years three more Bulgarian editions appeared. Today Под игото is translated into over 30 languages, including Japanese. Anyway, Bulgarian literary historians unanimously agree that Under the Yoke is the 1st historical novel and the most famous novel in the Bulgarian literary tradition that has influenced other fiction written in this period and thereafter.
Първото самостоятелно издание на „Под игото“ като отделна книга излиза в Англия, НЕ в България, в поредицата „Международна библиотека“ на лондонското издателство „Хайнеман“, 1893(4) г., почти година преди българското книжно издание.
Първото самостоятелно издание на български език на „Под игото“ е дело на книжаря и издател Тодор Чипев. Неговата книжарница се обособява като своеобразен културен център в сърцето на София, където се срещат Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, д-р Кръстю Кръстев, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петко Стайнов, Ана Каменова, Тодор Боров, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Александър Поплилов, Дечко Узунов и др.
През 1894 г. Т. Ф. Чипев публикува „Под игото“, а до края на живота си издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби.
„Сефтосах се с него: издадох му два тома „Повести и разкази“. После го попитах защо си играе и печата романа си „Под игото” на части в „Сборника за народни умотворения” – да вземем, че да го издадем в отделна книга. Той възприе това, но изказа съмнение… Скъпо щяло да излезе, още повече ако ще плащам и на художниците, все големи: Антон Митов, чеха Мърквичка и другия чужденец Обербауер. Аз се съгласих на всичко и наистина хонорарът и изобщо харчът беше тлъстичък. Поиска ми по двеста лева на кола при 33 коли. Правете му сметката. Дадох ги от все сърце, без пазарлък.“
Договорът, който подписват Иван Вазов и издателя Тодор Чипев е с дата 11 април 1894 г. В него се уточняват параметрите на бъдещото издание: да бъде отпечатано на луксозна хартия, с 25 илюстрации в 3000 екз. тираж. Също така е посочен авторския хонорар, който възлиза на 2500 сребърни лева, както и екземплярите, които ще получи автора – 25. На титулната страница се уточнява, че изданието е „второ”, появява се и подзаглавие: „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението“. Пристъпвайки през 1894 г. към подготовката на „Чипевото“ издание, Вазов нанася множество редакции над текста: съкращава, обединява или преработва отделни глави, размества някои пасажи, отстранява не напълно издържаните или неубедителни в художествено отношение моменти в развитието на действието, уточнява някои детайли в описанието на обстановката и героите и усъвършенства творбата по отношение на стила.
The main protagonist in the novel, Boycho Ognyanov, is a romantic character: a personification of the revolutionary spirit in Bulgaria on the eve of the April Uprising. He is a brave and glamorous leader of the national liberation movement and a representative of the young Bulgarian intelligentsia.
Що се отнася до илюстрациите към романа, артистът Иван Попов разказва в спомените си, че по молба на Вазов няколко души артисти от трупата „Сълза и смях“, между които и той самият, се съгласяват да участват в снимките за романа „Под игото“. Снимките се правят в ателието на придворния фотограф Ив. Д. Карастоянов в присъствието на Вазов и под непосредственото ръководство на художниците от Рисувалното училище – Мърквичка, А. Митов и Обербауер. Вазов, когато разглеждал стъклото от снимката на Боримечката, извикал:
— Ха-а-а! Тук е станала голяма грешка, г-н Карастоянов. Боримечката не може да остане тъй. Той трябваше да бъде с широко отворена уста и да представлява момента, когато силно се провиква:
„Хора бре! Ще пукне топчето, майка му стара, та да не се уплашат жените и дечурлигата. […] Драги Попов, трябва да се облечете и гримирате наново в ролята на Боримечката, трябва да се поправи грешката.
Въпреки обясненията на художниците Мърквичка и А. Митов, че това не е необходимо, защото при ретуширането на снимката те ще отворят устата на Боримечката според желанието му, Вазов настоявал: „Не, не, няма да бъде – Вместо с пушка той е с овчарска тояга!
— Вижте, вижте, г. Митов…
— Е, да, да – тук имате право г-н Вазов. Устата можем да отворим, но ръцете малко неудобно ще бъде да ги разтворим и да им дадем нова форма.
— Хайде, хайде, Попов, то се видяло, че ще става нова снимка.“
Actor Petko Karlukovski (1921-1974) as of Borimechkata in the movie “Under the Yoke” (1952, dir. Dako Dakovski).
Many people don’t know that Borimechkata (a famous character from the novel “Under the yoke” by Ivan Vazov) was actually a real person, whose fool name was Ivan Tankov Kozarev. The nickname Borimechkata actually means “the man who struggles a bear”. He’s the one, whose voice warns the town of Klisura for the approaching Turkish army during the April uprising (a significant time in Bulgarian history). It is not clear what would have happened without him, but his bravery should by all means be remembered!
Съвсем скоро след това, на 16 юли 1894 г., в пресата се съобщава за излязлата от печат книга на Вазов: „Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението. В три части. С 25 илюстрации в текста. Изработени от Пиотровски, Обербауера, Митова и Мърквичка. 2. изд. София, Т. Ф. Чипев, 1894, 507 с.“
В съобщението се казва:
„Вместо да оценяваме литературната стойност на поменатий роман, ще се ограничим само да кажем, че европейский свят се е произнесъл върху това, защото романът на г-н Иван Вазов е преведен на няколко иностранни язици и списателят, за чест на България, си е направил едно европейско име. Книгата е изпечатана доста чисто. Илюстрациите са сполучливи, ако не изящни.“
Така започва пътят на вечната книга на България.
Автор на фактите за историята на романа “Под Игото” е д-р Малина Димитрова, Сдружение „Българска история“
На евроизборите през 2019 г. Андрей Слабаков е избран за евродепутат от ВМРО-БНД.
***Андрей Слабаков е роден на 13 август 1960 г. в София и е български режисьор, сценарист и актьор. Син е на актьора Петър Слабаков. Негова съпруга е актрисата Ернестина Шинова.
През 1984 г. завършва кинорежисура при Янко Янков във Висшия институт за театрално и филмово изкуство ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Работи като асистент-режисьор и втори режисьор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1985 – 1990).
Негови са филмите „Вагнер“, „Влак за морето“, „Перловец – реката на живота“ и др. Сред документалните му ленти са „Евреите в България“ (1995 г.), „Али Мехмед – самотният поет и смисълът на живота“ (2000 г.) и други.
Занимава се и с шоубизнес. Участва в третия сезон на Вип Брадър.
Капитан на отбор е в телевизионното предаване Аз обичам България по Нова Телевизия.
На евроизборите през 2019 г. е избран за евродепутат от ВМРО-БНД.
You must log in to post a comment.