НЕ забравяйте родителите си за празниците!

В ПАМЕТ НА МАМА И ТАТКО

За семейството и още нещо

Аз загубих своите родители, детето ми остана без най-любящите баба и дядо. Затова в навечерието на празниците реших да публикувам една история, за да НЕ забравите вашите близки! 

***Семейството или всичко!

Има няколко случая в Лос Анджелис, където наши оставят родителите си направо в старчески дом. За два случая знам, че завършиха със смърт, а после им изнасяха служби в българската църква. Снимка от старчески дом в Ел Ей Фото: Евгени Веселинов

Един болен старец отишъл да живее при сина си, снаха си и четиригодишния си внук. Ръцете му треперели, погледът му бил замъглен, едва ходел.

Семейството се хранело заедно, но слабото зрение на дядото и треперещите му ръце правели храненето истинско изпитание.
Зърната се разпилявали по масата, а вземел ли чашата, млякото се разливало по покривката. Синът и жена му се дразнели от неразборията.
– Трябва да направим нещо, не може да продължава така – казал синът за баща си. – Омръзна ми от разсипаното му мляко, мляскането и храната по пода.

Тогава двамата решили да сложат отделна маса в ъгъла за стареца. Така дядото седял отделно, докато останалите се събирали около масата. След като счупил една-две чинии, дори започнали да му сервират храната в дървена купичка. Когато семейството поглеждало към дядото, виждали в очите му сълзи. Обръщали му внимание само ако трябвали да му се карат, че е изпуснал вилицата или е разсипал храна…
…Един ден преди вечеря мъжът забелязал, че малкото му дете си играе с дървени кубчета на пода.
– Какво правиш? – попитал го той.

– Приготвям дървени купички за теб и мама, за да ви храня от тях, когато остареете – отговорило детето със сладък глас.

 

Родителите били поразени от чутото и не обелили дума. По бузите им потекли сълзи. И двамата знаели какво трябва да направят.

Вечерта синът взел ръката на баща си и внимателно го настанил на общата маса. И той седял на нея с другите до края на дните си. Вече никой не се сърдел, когато дядото изпускал вилицата си, разливал млякото или изцапвал покривката.
ДЕЦАТА СА СИЛНО ЧУВСТВИТЕЛНИ. ОЧИТЕ ИМ ВИЖДАТ, УШИТЕ ИМ ЧУВАТ, А СЪЗНАНИЕТО ИМ ЗАПАМЕТЯВА ВСИЧКО, СЛУЧВАЩО СЕ НАОКОЛО. АКО ВИЖДАТ КАК СЪЗДАВАМЕ ТОПЛА СЕМЕЙНА СРЕДА В ДОМА СИ, ТЕ ЩЕ ПОВТАРЯТ ТОВА ПОВЕДЕНИЕ И В СВОЯ ЖИВОТ. МЪДРИТЕ РОДИТЕЛИ РАЗБИРАТ, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН ДОБАВЯТ НОВИ ТУХЛИ, С КОИТО ИЗГРАЖДАТ БЪДЕЩЕТО НА ДЕЦАТА СИ. НЕКА БЪДЕМ МЪДРИ СТРОИТЕЛИ.

Из “Пилешка супа за душата”, Джак Канфийлд, Марк Виктор Хансен

Джак Канфийлд, Марк Виктор Хансен

Джак Канфийлд е президент на семинарите по самоуважение и на Фондацията за самоуважение в град Калвър, Калифорния. Той е ръководил интензивни семинари за лично и професионално развитие за повече от 500 000 души в САЩ, Канада, Европа, Австралия и Азия и е консултирал стотици компании и професионални съюзи, автор е на няколко книги за развитието на самоуважението в образованието.

Марк Виктор Хансен е известен мотиватор и маркетингов агент за професионалисти, които искат да бъдат сред 10-те най-добри в своята професия и да утроят доходите си за три години. Той изминава над 400 000 километра годишно, за да предаде на хората своята увереност. Той е и популярен водещ от радиото и телевизията.

***Семейството или всичко!

Патриархалното българско семейство най-често представлява три поколения, които живеят в общ фамилен дом. То се запазва в България през средата на миналия век, наброява между 8 и 15, а понякога и повече членове.

На много хора може да им звучи абстрактно, но днешното състояние на българското семейство е една от основните причини за кризата в обществото. Моралната деградация е пряко следствие от липсата на нравствени устои, което пък е пряко следствие от разрушаването на традиционния семеен модел.

Процес, който продължава вече десетки години, като резултатите му се проявяват с особена сила след 1990 година.

Семейството е една от четирите институции (наред с училището, църквата и казармата), които формират човешката личност.

Чисто хронологически обаче тя се явява първата и, поради тази причина – най-важната. Не случайно е широко разпространено твърдението за „първите 7 години”. Защото, когато семейството не успее да възпита детето в ценностна система, чрез която то да прави ясно разграничение между Добро и Зло, това много по-трудно се наваксва чрез другите три институции.

Патриархалното българско семейство най-често представлява три поколения, които живеят в общ фамилен дом. Членовете му спазват по между си строга йерархия и споделят сложна система от взаимовръзки, наследени от българското обичайно право.

Обикновено патриархалното семейство включва главата на фамилията, неговата съпруга (домакиня) и техните синове, снахи и внуци. Понякога част от семейството е и брата или сестрата на домовладиката, ако живее в същия дом. Така в крайна сметка патриархалното семейство, което се запазва в България средата на миналия век, наброява между 8 и 15, а понякога и повече членове.

Главата на фамилията (наричан още домовладиката или стария), стои най-високо в семейната йерархия, като неговата дума е закон. Той определя стопанските дейности и на практика носи главна отговорност за прехраната на семейството. Обикновено стария е най-възрастният мъж в семейството. При напредване на възрастта и/или наличие на сериозно физическо или умствено заболяване, той бива заменен от най-големия му син или от по-млад брат на стария.

Домакинята заема специално място в семейната йерархия. Известно ни е, че “мъжът е главата, а жената врата”, т.е. посоките на поглед върху живота, движение и бъдеще се определят от нея!

Тя е отговорна за къщната работа, а снахите, освен на домовладиката, се ръководят от нея.

Синовете участват в семейния съвет, като по-голяма тежест има думата на женените. Внуците, при навършване на определена възраст, започват да бъдат ангажирани в стопанските дейности (дотогава са освободени от работа и задължения).

Като цяло, в патриархалното семейство се спазват два основни принципа:

по-младият е длъжен да слуша по-възрастния и жената е длъжна да слуша съпруга си.

Старото градско семейство

Миграцията от селата към градовете (в края на 19-и и първата половина на 20-и век) започва да променя видимата част на този модел, но същината на междуличностните отношения се запазва. Докато на село е обичайна практика три (а понякога и четири) поколения да обитават един дом, то в града по правило жененият син се отделя със семейството си в друго жилище. Връзките с родителите обаче до голяма степен се съхраняват.

В типичното градско семейство от този период мъжът се грижи за прехраната на семейството, а жената не работи. Тя е домакния и отговаря за домашния уют и възпитанието на децата. Много често в тези си дейности съпругата е подпомагана от домашната помощница.

Семейството при комунизма

Първите сериозни удари по патриархалното семейство са нанесени от комунистическата власт след 09.09.1944г. Новият социалистически „морал” включва странни разбирания за отношенията между деца и родители. На децата започват да се втълпява, че трябва да шпионират родителите си и да ги издават на „народната власт”. (Същата работа днес и при капитализъма в САЩ)

И това се случва в период, когато стотици хиляди българи са избити, арестувани, интернирани или въдворени в лагери. В семейството се насажда страх и недоверие, което оставя сериозен отпечатък.

Истинското разрушаване на патриархалното българско семейство се случва по време на колективизацията на земята и последвалата я мащабна индустриализация. Милиони български селяни са откъснати от естествената си среда и са принудени да търсят препитание в градовете. Фамилните връзки се разкъсват и поддържането им става все по-трудно.

Жените масово започват да работят, като по този начин възпитаването на децата се превръща в проблем. С неговото решаване се заема държавата (чрез детските градини). В САЩ пък традиционно се дава път на бизнеса и правене на пари, и се създават частни детски градини, гледачки (нанита), възпитатели, след училищни занимални (афтър скул програми) и какво ли още не за пари.

Но, както при Соца, така и при Капа, необходимостта жената да работи довежда до драстичен спад в раждаемостта. За последното спомага и легализацията на абортите.

Въпреки разрушителната намеса на държавата, до периода на късния Соц обществото все още успява да съхрани някои базисни разбирания за семеен морал. Общественият натиск спрямо разводите и извънбрачните връзки остава сравнително висок, като по този начин българското (макар и далеч не патриархално) семейство още не е унищожено.

„Семейството” на прехода

Преходът от комунизъм към демокрация обаче окончателно разсипва българското семейство. Комунизмът бе заменен не с връщане на стария морал, а с едно наивно, модерно „западничество”, в центъра на което са индивидуализма и личния интерес.

В съвременното българско „семейство” масово се живее без сключване на брак, което автоматически намалява усещането за семеен ангажимент. Родители често се развеждат/разделят, докато децата им са още в крехка възраст. В резултат на това представата на много деца за семейство е не „мама, татко и аз”, а „мама, мъжът, с когото живее, и отделно татко, новата му жена и тяхното дете”.

Още по-страшно е, че заедно с патриархалното семейство си отидоха и утвърдените методи на възпитание. Днес отказът от санкциониране на недопустими детски прояви от страна на родителите (поради криворазбран либерализъм), води дотам, че расте поколение, чиято представа за Добро и Зло е тотално размита.

Какво трябва да се направи?

Преди всичко, е необходима рязка промяна в ценностните нагласи на населението. Връщане към доказани във времето модели като този на патриархалното семейство може да извади българското общество от моралната криза. За това би могло да спомогне и възстановяване на вероучението в училищата.

Не по-малко важно е и да се създадат икономически стимули, които да накарат повече жени да предпочетат да родят, отгледат и възпитат няколко деца, вместо да се отдават на „кариера” като обслужващ персонал, което те възприемат като “успех в живота”, като им дадат малко повечко парички. Чувстват се независими силни царици, като загубват образа на желаната нежна истинска жена. 

От една страна, връщането на повече семейни жени у дома ще повлияе положително на трудовия пазар. Много по-съществено е обаче, че подобна стъпка би подобрила както демографската ситуация, така и ценностното ниво на българина.

Но, и пак НО, това зависи от мъжа, българина, да създаде условия и да НЕ се прави на велик… БЕЗ покритие! 

/последната част от статията за Патриархалното семейство е писана от Димитър Петров в epochtimes-bg/