Задушница – да почетем мъртвите – какво да (не) правим (Архангелска / 2 ноември 2019)

Православните християни отбелязват Архангелската (Рангеловската) задушница. Тя е една от трите най-големи Задушници през годината, наречени Велики Задушници и предшества празника на водача на небесното войнство Св. Архангел Михаил, което е в пряка връзка в представата за Светията, като ангел на смъртта. Тя е с подвижна дата и винаги се отбелязва съботата преди празника, който е на 8 ноември. (Day for the Souls of the Departed)

Важното е да са раздаде нещо на този ден – не къде! Запалете свещичка! Бъдете живи човеци!

Само 4 пъти в годината на Задушница, трябва да си наложим да не отдаваме значение на тялото и удоволствията! Слушането на музика И КУПОНИТЕ в тези дни НЕ се препоръчват, особенно ПУБЛИЧНО. Иначе излиза, че НЕ почитаме мъртвите, и че не ни е грижа за техните усилия и жертви, направени в наше име, и така подчертаваме лошото си възпитание, фалшив живот и диво безверие

Бърза и лесна рецепта за жито

„Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“

Какво знаем за деня Събота?

/See in English/

Тази събота 2 ноември 2019 г. православните християни отбелязват Архангелската (Рангеловската) задушница. Тя е една от 3-те най-големи Задушници през годината, наречени Велики Задушници и предшества празника на водача на небесното войнство Св. Архангел Михаил, което е в пряка връзка в представата за Светията, като ангел на смъртта. Тя е с подвижна дата и винаги се отбелязва съботата преди празника, който е на 8 ноември.

На Архангелова Задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.

/Please see below for English/ 

Църквата се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. 

Kакто името „Задушница“ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите (бел.ред. За-душите).

Така самите ние даваме окончателното определение за съдбата на човека, и определяме нашето отношение към починал близък, който почитаме, съобразно живота и делата му на земята. Потвърждаваме неговото значение особено за нас, както и за околните и показваме нашата величина на големи живи хора с почита си към тези, които са напуснали Земния свят.

На Задушница роднините на покойника се събират, за да направят помен – възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква. Посещават гробовете на починали близки. Задушницата започва от петък след 14.00 часа и завършва в съботния ден в 19.00 часа вечерта, според инструкциите на БПЦ. 

Само 4 пъти в годината, в петък и събота на Задушница, които са определени от Вашата вяра в духовния свят за ДУШАТА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НЕ трябва да се отдава значение на плътта, тялото и удоволствията. Освен това грижите по приготовлението и изпълнението на Задушницата не позволяват да се занимава човек с пране, чистене и къпане. Слушането на музика И КУПОНИТЕ в тези дни НЕ се препоръчват, особенно ПУБЛИЧНО,  освен отредените за помена на покойниците молитвени песнопения. В противен случай излиза, че НЕ почитаме мъртвите, и че не ни е грижа нито за техните грехове, нито за техните усилия и жертви, направени в наше име, и така подчертаваме лошото си възпитание и фалшиво и диво безверие. Датите на Задушниците са знаят в началото на всяка година, както всички празници от Православния календар, като така Църкавата дава възможност да се организираме – 4 дни от 365!

Не се препоръчва сами,  в къщи или другаде да си раздавате и да си устройвате гощавки. Това е пренебрежение към деня, към покойниците и води до проклятие над тези, които вкусват от храната, както и към техните близки. 

Децата трябва да се възпитават в уважение към този духовен ден ЗАДУШНИЦА, в уважение към паметта на покойните, да ги образоваме според възрастта им. “От малката звънарня непрестанен разнася се от тъмно звън камбанен… Ти, който и да бъдеш, спри от път, спомни онез, що минаха отвъд!” Задушница, Йордан Стубел, из сборника “Детска вяра”

Задушницата НЕ  е селски събор или всенародна гощавка! Тя е опит да изчистите Вашето бъдеще от проклятието на миналото и да си припомните делата на Вашите близки, с които са оставили светла диря във Вашата памет! Както казваше баба, “сине, за един ден Да, душата след смъртта не може сама да се изменя. Но тя може да се измени благодарение усилията на тези, които са останали на земята и пазят паметта за нея няма да свърши света”! 

Накратко, тези два дни ги отдайте на духовни приготовления, на духовни разговори и организация както и на духовно себевглъбяване, а грижата за тялото и бита оставете за след това или до вечерта на ден четвъртък. Признак на ниска култура и лошо  възпитание в този ден, е да се набляга на пиенето и яденето, да се говори високо,  да се правят скандали и прочее, което отравя  духовната атмосфера и угасва светлинката на Задушницата.

Каквото е птица в клопка уловена, такова е сърцето на горделивия: той като съгледник поглежда падението; като превръща доброто в зло, той крои козни и на избрани човеци лепва петно О, смърт! колко горчиво е да си спомня за тебе човек, който спокойно си живее в своите владения (Сир. 11:30-31, 41:1)

Връзката между покойниците и църквата сме ние – живите, които имаме нужда от бъдеще, свободно от греха и заблудите на починалите. Само небрежните и безразличните във вярата ще поставят акцента на тялото и удоволствията. Децата трябва да се възпитават в уважение към този духовен ден, в уважение към паметта на покойните, да ги образоваме според възрастта им.

Да, душата след смъртта не може сама да се изменя. Но тя може да се измени благодарение усилията на тези, които са останали на земята и пазят паметта за нея.

За помена в събота се приготвя “коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Тук в Америка може да раздадете на приятели и съседи, или на просяците по светофарите.

Важното е да са раздаде нещо на този ден – не къде! Казва се само: “Бог да прости мъртвите души”!

Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. Важен елемент е прекадяването. Хората вярват, че по този начин, се гони злото. Тамянът също означава и чиста молитва. На гроба се носят цветя, които са символ на добродетелите на починалия. Според народното вярване

на този ден душите на умрелите се връщат.

Те стоят до собствения си гроб на гробищата (“града на мъртвите”). Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк или помещение на друго място, се поставят седем (7) различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

Най-важните са символите на живота – продуктите на слънцето, а именно жито, хляб в кръгла форма – символ на безначалието и безкрайността на вселената и червеното узряло вино – символ на пълнотата, истината и здравето както и на пролятата кръв на Христос за нашето спасение от злото и смъртта. Житото символизира възкресението, а

Свещичката горещата ни вяра, пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.

Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите “Бог да прости”. Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.

Правят се помени или, наричани още – раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.

В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете.

АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА ПОСЕТИТЕ ГРОБЪТ НА ВАШИТЕ БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ

ЩО Е “ЛИЧЕН СВЕЩЕНИК”?

“Гласът” на Храм “Александър Невски” Дякон Стефан, чийто наследници живеят в Сан Диего бе преди време и гост на българите в Лос Анджелес. Запалването на църковната свещ символизира горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Фото: Евгени Веселинов, www.bulgarica.com

Задушницата, традиционно, по стар български обичай, е свързана с ходене на гробището и почитане на гробното място, там където почиват тленните останки на дедите, на родителите, на децата, на приятели и близки. Червеното вино се прелива кръстообразно на „Вечная памят…“ от изършващия ритуала свещеник. Преди да се започне ритуала на гроба се запалват свещите като броят им трябва да е четно число. Свещеникът прекадява гробното място и започва молитвения канон. Накрая той разчупва питката, отделя от житото и прелива от виното, което е знак всички да забодат догарящите свещи в земята на гроба и да започнат раздаването с благословените от свещеника приношения. Започва се от житото, хляба и виното, а след това се раздават други храни. Крайно грозно и невъзпитано е да се подава ПРЕЗ гроба! Покойниците в този ден, деня на Задушница, невидимо за очите ни стоят между нас.

Водата, която е най- силното вещество, заключило тайната на живота, се носи по три причини :

– в случай, че няма червено вино се прелива кръстообразно с вода!

– в случай, че има насадени живи цветя на гробното място за поливане, както и  за умиване на ръце преди докосване на милостинята!

– в случай, че на някого му прилошее, за да бъде свестен!

Ако, обаче, сме в невъзможност да се придвижим до гробното място на нашите близки покойници, редно е да се обадим на нашия си свещеник, който да отслужи отредените напевни молитви, да прекади и да запали тамян и да благослови милостинята. Като вярващи християни, ние трябва по всяко време да имаме връзка със своя свещеник. Тук искам да отбележа и подчертая, че Вашият свещеник не е енорийският, а личният Ви свещеник. Практиката показва, че енорийският Ви свещеник се интересува само от Вашата смърт, когато ще може да получи хонорара си, а личният Ви свещеник е този, на който можете да се обадите, да споделяте и да се доверите.

Aрхaнгеловa задушница в София, 1934 г.

Така че, създайте си Вашия личен свещеник, винаги имайте връзка с него и му се доверявайте – само тогава сте във  християнската вяра . Същото важи и за живеещите в чужбина, където и да е това.

Задушницата е точно молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците. Те могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Божи – I-ви век сл.Хр.. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.

jitoКак да приготвите жито?
500 г грухано жито (gorgot) 1 лимон кора 1 ч.ч. счукани орехи 2 с.л галета 1 ч.л канела 1 ч.ч пудра захар. 1 щипка сол
Почистеното жито измиваме добре и заливаме с 6 ч.ч вода. Добавяме щипка сол и варим на тих огън докато изври водата, като от време на време разбъркваме внимателно. След това завиваме тенджерата плътно с одеяло за 2-3 часа. Върху месал /голяма памучна кърпа/, изсипваме житото, разстилайки го на тънко. Така престоява за 1 час. Изсипваме житото в по-голям съд, Добавяме настърганата на ситно лимонова кора, счуканите орехи, галетата. Разбъркваме и изсипваме в плитки чинии. Посипваме с дебел слой пудра захар и канела, която можем да оформим като кръст.

–––––––––––––––––––––––

Из „На задушница“, Десислава Тодорова
„Голям грях имам към дядо си. Не отидох на погребението му. Не отидох да го видя, когато умираше. А той ни е чакал до последно. Въпреки, че нямал сили да помръдне и едва дишал. Последното движение, което направил било да обърне глава към вратата и да чака, че тя ще се отвори и децата му ще дойдат да го видят и да се простят с него. Когато родителите ми пристигнали на вилата, той успял да стисне ръката на баща ми, с неприсъща за тежко болен сила и се отпуснал. Затворил очи и баба Анка, която извикали да помага, казала на нашите да не го пипат, защото изпаднал в мъртвешкия сън не се буди, за да не умре в болки. Баба Анка е една много стара и мила вдовица, от тези, които ги викат при умиращите. Те знаят какви са обичаите – кога му е дошло времето да извикаш свещеник, как да го измиеш и с какво да го облечеш, къде да сложиш ковчега и какви предмети да сложиш вътре, как да бдиш над него.

Този грях ще ми тежи до края на живота, защото винаги, когато се сетя за дядо усещам очакващия му предсмъртен поглед. Ръката, която толкова искаше да ми подаде и последната му усмивка, че пак е видял децата и внуците около себе си.“

ENGLISH

The Eastern Orthodox Church dedicates several days throughout the year to the dead, mostly on Saturdays, because of Jesus’ resting in the tomb on Saturday having a special significance.

According to the Bulgarian tradition, women boil and sweeten grain to take to the services and hand it to other attendees. The tradition also includes wine and bread while in recent times cookies, crackers and pastries have been added.

The services are held at the cemetery, the church or at home. At the cemetery the priest usually performs the Parastas (Panikhida) – a liturgical observance in honor of the departed which is served in the Eastern Orthodox Church. If the service is for an individual, it will often take place at their graveside. If it is a general commemoration of all the departed, or if the individual’s grave is not close by, the service will take place in a church, in front of a special “memorial table”.

According to Orthodox beliefs, the Souls of the Departed come back on this day and stand at their own graveside. For this reason their relatives bring them wine and food. The ritual giving away of food to other people is believed to help satiate the Departed’s hunger. The relatives also light a candle to illuminate the Departed’s road so that they do not get lost in the dark.

+++ +++ +++

 

Денят събота 
Раждането в събота се свързва с дарбата да се поглежда през вратата на световете, да се съзират бродещите демони на отвъдното. Това някъде се приема за лошо. Не е хубаво да се родиш в събота, за да не ти се привиждат нощем духове и таласъми. Но на други места това се смята за голям дар и съботата се приема като много хубав ден за раждане.
Роденото тогава дете ще стане със сухо лице и дълга руса коса, главата му ще е голяма, а брадата – малка. Ще прави каквото поиска и ако има късмет, ще стане богат търговец и ще пътува.
Роденият в събота се нарича съботник. На такова дете всички в семей¬ството гледат с голяма радост и почит. Понеже се случва рядко, смята се, че е направо Божие благоволение и милост към цялата фамилия. Нещо повече, то е Божи дар и за мястото и селището, в което се е родило съботниче. Това дете, особено пък ако е и момче, е добро за всички в селото. Казват, че през девет села пак трудно се намират съботници. Роденият в събота цял живот гледа сънища, живее в тях, вижда нощни духове, говори с умрелите. Духове виждат само родените през нощта, преди да са пропели петлите.
Хората се радват, защото в къща, в която има съботник, вампир не влиза, магии не могат да се правят, лоши духове и болести не смеят да се появят. Всички невидими и зли сили, които дебнат човека в тъмнината, се страхуват и бягат надалече.
Дори животните съботници – куче, вол, кон, са на почит и уважение.