Почитаме Покровителят на Българския Народ – Св. Йоан Рилски Чудотворец – 19 октомври – Семинарията в София с неговото име (+ видео)

Образът на Св. Йоан Рилски се изписва заедно с тези на Вселенските светци в някои нови иконостаси и стенописи в православни църкви в САЩ и Австралия

На 19 Октомври Българската православна църква (БПЦ) почита Свети Йоан Рилски Чудотворец. Той е небесният покровител на България, застъпник на народа ни пред Бога, основал през Х век прочутия Рилски манастир. 

Една от основните дейности на светеца е проповедта на християнската вяра сред българския народ, покръстен в ІХ век. Св. Йоан Рилски е основоположник на организираното монашество по нашите земи. Канонизиран е скоро след кончината му (946 г.), когато се създават и първите жития и похвални служби за него. 

В житието на светеца, написано през ХІV век от патриарх Евтимий, четем, че монахът-отшелник е роден през 876 г. в „селцето Скрино, що е в областта Средец, онзи Средец, който е един от най-славните и най-прочутите градове в пределите на Европа”.

След смъртта на родителите си Йоан раздал бащиното си имущество на бедните и потърсил усамотение в близките манастири – във Витоша, а след това и в Рила. Като монах изучил Светото писание, след това напуснал манастирите и заживял отшелнически в суровите условия на планината – в строг пост и денонощни молитвени бдения. Овчари и ловци разнесли славата му и при него идвали хора отдалеч за благослов, поука и лечение. Св. Йоан посъветвал многобройните си последователи да съградят манастир, на който той бил игумен в продължение на 10 години. Когато почувствал, че наближава краят на дните му, Рилският чудотворец напуснал обителта и в пълно усамотение починал недалеч от него на 70-годишна възраст – на 18 август 946 г.

През 60-те години на Х век са намерени мощи на светеца, които днес се съхраняват в Рилския манастир за вечно поклонение на вярващите. 

Паметта на Св. Йоан Рилски се почита по целия православен свят и всички са единодушни, че това е Ангелът на Българската църква.

Вярващи от съседните православни църкви – сръбската, гръцката и румънската, идват в Рилския манастир, за да се поклонят на българския светец. Неговата памет се почита тържествено и в Русия и Украйна, а от известно време образът на Св. Йоан Рилски се изписва заедно с тези на Вселенските светци в някои нови иконостаси и стенописи в православни църкви в САЩ и Австралия. Многобройните поклонници отиват в Рилския манастир, за да се преклонят пред скромния монах и чудотворец, който до ден днешен дава своето благословение на всеки. 

Св. Йоан Рилски оставя на последователите си писмен Завет, запазен и предаван от рилските монаси. Според Рилския чудотворец най-важното е човек да вярва и почита Божиите заповеди, да живее според Господния закон. Светецът пише, че

не сребролюбието и натрупването на богатства е най-доброто за човека – напротив, това го отдалечава от духовното.

В този смисъл неговият Завет е и за всички съвременни българи, които искат да водят духовен живот. Затова и основаната от светеца Рилска обител – хранителницата на православната ни вяра, остава и до днес опора и утеха за българина. Тя е най-големият ни манастир и е сред паметниците на ЮНЕСКО на световното културно наследство.

“Заветът на Св. Иван Рилски” е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата История – мерило за националното ни самосъзнание.

Заветът има четири (4) познати преписа, които нашето духовенство приема за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан, е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски (ок.1793-1881), а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два преписа се намират в сбирката на Етнографския музей в София.

“Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри”…

[1.] I, John, the humble and sinful, who has never done anything good on earth, when I came into this wilderness of Rila, I found no man over here, but only wild animals and impenetrable thickets…

 

“Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини…”

[6.] Now again, keep yourselves away from the avaricious snake, “for the love of money is the root of all evil” (I Tim. 6:10),…

“Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, …”

“И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво,…”

“… щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък – другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа – сиреч чрез духовно разсъждение – и да няма нищо разделено.”

The common life, on the other hand, is useful in general for everybody, about which the patristic books tell us and teach us sufficiently. The spirit-speaking prophet David glorified it saying: “See now what is so good and so pleasant as for brethren to dwell together in unity!” (Ps. 133:1).

“Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: “Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.” Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение…”

[12.] Do not seek the first place and authority, but remember those who have said: “If one would be first, he must be last of all, and servant of all” (Mark 9:35). Elect for yourselves preceptors and appoint superiors, whom God will show you, that is, men “of good report” (Acts 10:22) among everybody in spiritual matters and surpassing everybody in intelligence and spiritual discernment,…

“… ако всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение.”

[15.] Living together for the Lord’s sake and bearing the burdens of one another, do not neglect those who live in solitude and “wandering over deserts and in mountains, and in dens, and in caves of the earth, of whom the world was not worthy” (Heb. 11:38), but supply them as much as you can, in order to hold them as your petitioners before God, for the prayer of the pious may achieve much.

ИЗТОЧНИЦИ Подробно е писaл проф. Иван Дуйчев в книгата си “Заветът на свети Иван Рилски”. Книгата е писана още през 1948 г., но e издадена от наследниците му чак през 2000 г.

I. Духовният живот в българската държава след покръстването

http://macedonia.kroraina.com/id/id_1.htm

II. Извори за на св. Ивана Рилски и за съдбата на неговите мощи

http://macedonia.kroraina.com/id/id_2.htm

ЗАВИНАГИ

Храм „Свети Йоан Рилски“ е изграден през 1903г. в красивия парк на Софийската Духовна Семинария (СДС), която носи същото име, и е посветен на най-великия светец на българската земя -преподобни Йоан Рилски чудотворец. 

Храмовият празник, както и на семинарията е на 19 октомври. Също така като храмов празник се чества и Успението на св. Йоан Рилски на 18 август.

Като духовна школа СДС е продължителка на Самоковското богословско училище, което от своя страна продължава и доразвива започнатото от Богословското училище към Лясковския манастир „Св. Петър и Павел“.
Св. Синод решава да построи специално здание за Духовна семинария на подареното през 1897 г. от Столичната община място от 50 дка в местността Курубаглар – голо възвишение южно от София.

На 31 март 1902 г. на това, място се стича огромно човешко множество: Негово Царско Височество княз Фердинанд I полага основния камък, а водосвет отслужва председателят на Св. Синод, Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий. Присъстват и ректорът на Самоковското духовно училище Йоаким Г. Бакалов, управителят на пансиона – архимандрит Теофилакт, йеромонах Борис, преподаватели, министри, държавници и общественици.

На 20 януари 1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско училище се преместват в София. През тази учебна година курсът на училището става 6-годишен.

През април 1903 г. Учителският съвет взима решение Софийското богословско училище да се преименува в Духовна академия.

На 26 октомври 1904 г. – Димитровден, тържествено е осветена семинарската църква „Св. Йоан Рилски“ от синодалните архиереи.

Периодът на войните (1912-1918, Балканска, Междусъюзническа и 1СВ) се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани ученици, храната е слаба, облеклото – оскъдно, а самото училище е преместено в частна сграда, където се развиват епидемични заболявания. През това време семинарската сграда е обърната на военна болница.

След войните пансионът се възстановява, броят на учениците нараства. Но, започва управлението на БЗНС (1920-1923) и семинарските сгради са харесани за новооткрития Агрономически факултет.

Студентите-агрономи и семинаристите съжителстват трудно от 1920 до 1928 г. Подготвя се преместването на Семинарията в Рилския манастир.

След падането на земеделския режим започва нов възход, но избухва 2СВ.

От бомбардировките на София пострадват и семинарските сгради. Пансионското имущество е евакуирано в провинцията – в Рилския манастир, в с. Елешнина, Софийско, в гара Черепиш, Врачанско, в Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир – Соколски. През лятото на 1944 г. се правят сериозни приготовления за продължаване на занятията в Габрово, като за това съдействат директорът на Априловската гимназия и габровският индустриалец Симов.

 

Въпреки че не участва в бойни действия, България е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като тежко са засегнати селища, които нямат особено военно-оперативно значение, а са атакувани хуманитарни, духовни и културни обекти и много обикновени сгради.

Бомбардираната сграда на Парламента в София през 2СВ. Фото: Агенция “Държавни Архиви”

Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол. Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. (За сравнение в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000 според различните източници). От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора, работници, служители. Много от ранените хора после умират следствие това или остават сакати инвалиди до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд. Особено коварни и зловредни занапред са физическите и психически травми върху младежите, които те увреждат в различна степен за целия им живот.

Бомбардираната през 2СВ Държавна печатница в София. Фото: Агенция “Държавни Архиви”

Само в София загиват изгорени, разкъсани и живи погребани от взривовете над 2000 души и са разрушени между 12 586 и 12 657 сгради. Сринати от англо-американските удари са: 24 болници, 19 (а по други данни 40) училища, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни кооперации и къщи, 1684 частни магазини и складове, 396 работилници, 117 предприятия, 288 обществени учреждения, тежко са увредени или опожарени огромен брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние – унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Нанесените материални щети са за над $24 Млрд. тогавашни щатски долара.

След 9 септември 1944 г. учебните занятия на СДС се възобновяват едва през декември 1945 г в сградата на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са временно настанени в гара Черепиш и поставени под администрацията на ректора на Пастиро-богословския институт.

Чак след опразването на семнарските сгради, използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в собствената сграда на Семинарията в София. През септември 1950 т. обаче отново са прекъснати: СДС се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария (СДС), двете духовни училища са преместени на гара Черепиш, защото междувременно с правителствено решение сградите на СДС са предоставени за Дворец па пионерите и се ползват за такъв чак до 1990 г.

Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от комплекса.

При последното евакуиране от София през

есента на 1950 г. част от пансионското имущество, библиотеката и архивът са пренесени набързо в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски“. Впоследствие всичко оцеляло отива също в гара Черепиш, а негодното е бракувано. Много ценни документи са безвъзвратно загубени.

От запазеното голям интерес за сегашните поколения представляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на Ректора и на Учителския съвет до Св. Синод. 

През пролетта на 1990 г. с министерско постановление са върнати сградите на Софийската духовна семинария и днес в тях продължава обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните ценности.

Текст за СДС – Архимандрит Сионий (впосл. Велички епископ), ректор на Софийската духовна семинария до юли 2009 г.