Новини

Трайко Китанчев – учител-пример за образованието и свободата, които зависят от нас

by  •  • 0 Comments

Животът му е и нагледен пример какво се случва, когато си с власта, или против нея

Портрет на Трайко Китанчев (1858-1895) от фотографа Иван Карастоянов (1853-1922). В отделна статия ще намерите и историята на “фотографа на Възраждането”

Трайко Цветков Китанчев с псевдоним Даскалетина е виден български учител, публицист, книжовник, революционер и политик. Той е един от хората, на които се пада трудната мисия да пренесат възрожденските идеали в следосвобожденската ни действителност и чрез просвета да укрепят българщината в останалите под турско робство краища на България.
Същевременно той активно участва в укрепването на младото княжество, като полага и основите на борбата за национално обединение на всички наши земи. Изявеният българин е дългогодишен депутат в Народното събрание, създател и пръв председател на Македонския комитет, както и инициатор за провеждането на 1та организирана революционна акция в Македония.

Трайко Цветков Китанчев е роден на 1 септември 1858 г. в семейството на Цветко и Цветка Китанчеви в охридското село Подмочани. Бащата на Трайчо е градинар в Цариград, затова срещите между него и сина му са голяма рядкост – момчето е отгледано изцяло от майка си. Първите си стъпки в класната стая прави в училището на даскал Никола в град Ресен, което посещава до десет годишна възраст. Тогава баща му решава да го вземе при себе си в Константинопол – хем да се изучи, хем да му помага в търговията.

В Цариград

Българский буквар, Част А или взаимноучителни таблици на наречие по вразумително за македонските българи. Цари­град, автор: Кузман Шапкарев (Kouzman Shapkarev, Bulgarian Primer, part A — mutual-teaching tables for the Macedonian Bulgarians), Constantinople, 1868, p. 45; the original is in Bulgarian)

По това време османската столица е градът с най-голяма концентрация на българско население, а борбата за създаването на независима българска църква е в разгара си.

Бързото обществено и икономическо развитие на българите в града води до все по-голямата нужда от млади и образовани хора, а борбите между различните течения сред българските общественици привнасят нужната динамика в обществените отношения. Георги Раковски вече е създал своите три плана за освобождението на България, а четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов и Филип Тотю са преминали Дунава, провеждайки редица сражения с османската власт.

Подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа остава в сянката на Христо Ботев, но водените от четниците сражения през лятото на 1868 г. показват, че българите са готови да се бият и умират за свободата. Всичко започва през нощта на 6 срещу 7 юли 1868 г.

Любен Каравелов започва изграждането на Българския революционен централен комитет в Букурещ, а пред Васил Левски стои изграждането на революционните комитети в страната.

Васил Иванов Кунчев (1837-1873), или Васил Левски (стар правопис: Василъ Лъвскій), е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо

Същевременно в Цариград много скоро ше бъде издаден ферманът за създаването на Българската екзархия, а борбата между православни и униати е в разгара си.

Ферманът за учредяване на Българската екзархия е османски ферман – декрет на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 г., с който се създава самостоятелна българска църковна организация. Ферманът е връхна точка на борбата за българска църковна независимост, започнала в 20-те години на XIX век, и смятан за „едно от големите събития на утвърждаващата се българска нация, самостоятелно извоявана от нея победа“.

Именно в този момент младият

 Трайко Китанчев пристига в Цариград и продължава своето обучение, където вече се печатат книги и учебници на български език.

Изложение на българското благодетелно братство ”Просвещение” в Цариград, 1873 г. Архив на Национален музей на Образованието в Габрово

Образователният процес на Трайчо не протича гладко – семейството му е със скромни финансови възможности и младежът е принуден да търпи редица лишения. Налага му се дори за един кратък период да напусне училище, защото няма средства да си закупи нужните учебници. През това време той помага на баща си и продава плодове и зеленчуци по константинополските улици – тежък труд, който само увеличава желанието му да учи. С подкрепата на бъдещия охридски и пловдивски митрополит Натанаил успява да посещава учебните занятия и се отличава като добър ученик.

През 1873 г. родолюбивият българин приема Китанчев и неговия съученик и бъдещ политик Андрей Башев в собствения си дом, в който по това време живее и един друг изтъкнат български възрожденец и бъдещ министър-председател на Княжество България – Драган Цанков. Без съмнение

общуването с църковния деец и с Цанков оставя голям отпечатък върху младия човек и оказва голямо влияние върху неговото по-нататъшно развитие.

На следващата година Трайчо и Андрей Башев са изпратени от митрополит Натанаил Охридски да продължат своето образование в Русия, като чрез малък заем той им осигурява известна сума, с която да успеят да се издържат в чужбина. Двамата се записват в Киевската духовна семинария, като успяват да изкарат една изпълнена с глад и лишения година в нея, въпреки продължаващата помощ на митрополита. След успешното приключване на изпитната сесия са принудени поради липса на средства да се завърнат в Османската империя. 

В служба на образованието

През учебната 1875-1876 година Трайчо Китанчев е назначен за учител в училището, в което до скоро е бил ученик. Много скоро обаче той получава известие, че руското правителство му отпуска

стипендия и се връща в Киев, където през 1879 г. завършва духовната семинария и се записва в Юридическия факултет на московския университет.

Императорския московски университет (ИМУ, сега Московски държавен университет „М. В. Ломоносов“, МГУ), основан с указ на императрица Елизавета от 1755 г. по инициатива на учения Михаил Ломоносов и нейния любимец генерал Иван Шувалов.

През 1880 г. в следствие на тежко заболяване Трайко Китанчев е принуден да се завърне в българските земи, като се заселва в новообразуваното Княжество България. Изкарва няколко месеца при митрополит Натанаил Охридски в Ловеч, където възстановява здравето си. Назначен е за учител в Петропавелската духовна семинария в Лясковския манастир, където преподава продължение на две години. Там той има възможност да развие своите преподавателски и ораторски заложби, като се превръща в един от любимите учители на студентите.

За млада и енергична личност от калибъра на Китанчев е трудно да се задържи дълго на едно място и следващата учебна 1882-1883 година го виждаме като учител в Солунската българска гимназия.

Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е 1-та българска мъжка гимназия в т.нар. Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в т.нар. Македония и Одринско. Гимназията е основана през есента на 1880 г. в град Солун, където съществува до 1913 г. Наследник на Солунската българска мъжка гимназия е Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Благоевград, Пиринска Македония, България.

В нея той 

навлиза в детайлите на Българския национален въпрос и борбата на българите в Македония и Тракия за освобождение и става важна част от нея. 

По това време Солунската гимназия е най-авторитетното българско учебно заведение в Македония и в него се обучават българчета от цялата Османска империя.

Китанчев има огромни заслуги за превръщането на Солунската гимназия в общонароден български духовен център, където наскоро след идването си е избран за председател на учителския съвет. Особено силно впечатление правят изказаните от него 17 препоръки за всестранно издигане на учебното заведение, които всъщност са цялостна програма за културния и политически напредък на българите в Македония. В резултат на това той бързо се превръща в една от най-популярните личности за солунските българи, като те с умиление започват да го наричат

„Трайче, нашиот даскал“.

В беломорското пристанище Китанчев, заедно със своите колеги Божил Райнов и Димитър Ризов обмисля създаването на български вестник – идея, която те не успяват да реализира, защото преждевременно част от тях напускат града.

Следващата учебна година по ходатайство на Петко Каравелов, Трайчо е назначен за учител в Пловдивската гимназия. Живеейки в столицата на Източна Румелия, той се сблъсква с борбата на румелийци за съединението на българските земи и съпротивата на емигриралите в града политически дейци срещу Режима на пълномощията в София.

В политическия живот в Княжество България

В началото на 1884 г. Трайко Китанчев напуска Пловдивската гимназия поради несъгласия с ръководството и се премества в Габрово, където учителства до края на учебната година. След това Китанчев се установява в столицата на Княжество България, назначен за учител в Първа мъжка софийска гимназия. Там той поддържа близки отношения с министър-председателя Петко Каравелов, което му осигурява лични връзки с голяма част от столичния български елит. 

Въпреки това още през същата година Трайчо заминава за лечение във Виена, а след завръщането си в Княжеството е назначен за училищен инспектор в Търново. Като училищен инспектор в старата българска столица той съдейства за развитие на учебното дело в окръга, като в същото време се превръща във важна част от местната организация на Либералната партия на Каравелов и своя бивш цариградски учител Петко Славейков.

След детронирането на княз Александър Батенберг – дългогодишна цел на руската имперска политика, Трайко Китанчев се обявява

категорично против намесата на руската империя във вътрешните работи на страната и опитът й да постави българското княжество под свой контрол. 

След установяването на режима на Стефан Стамболов обаче, въпреки русофобското си настроение, 

Китанчев се обявява против беззаконията на правителството и изпада в немилост.

През 1887 г. е избран за депутат от Търновски окръг в допълнителните избори за членове на Петото обикновено народно събрание, в което остро критикува диктаторските способи на стамболовото правителство. Народното събрание е разпуснато през 1890 г., като в същата година е уволнен от поста училищен инспектор в Търново.

“Убийството на Христо Белчев в присъствието на Стефан Стамболов“, литография в „Le petit journal”.
На 15 март 1891 г. в центъра на столицата пред кафе-сладкарница „Панах” е извършен атентат, насочен основно срещу премиера Стефан Стамболов, който обаче се спасява, но е застрелян неговият финансов министър и земляк Христо Белчев.
Деянието е на 4 терористи – Халю и Никола Тюфекчиеви, и Кръстьо Ножаров и Денчо Тюфекчиеви, които ги подсигуряват. организатор на покушението е фамозният аферист и оръжеен търговец Наум Тюфекчиев, но той е недосегаем. Ризов и Ножаров под силен дипломатически натиск са приютени в Русия, където вече се намира и Никола Тюфекчиев. За премиера Стамболов е ясна руската връзка в това злокобно дело, но е безсилен и на него му трябват изкупителни жертви. След старателно подготвен съдебен процес, „пешкира опират” Светослав Миларов, Тома Георгиев, Петко Каравелов и Трайко Китанчев.

На следващата година изпадналият в тежко финансово положение Китанчев е застигнат от ново нещастие – арестуван е във връзка с убийството на министъра на финансите Христо Белчев и е осъден на 3 години затвор. Присъдата е чисто политическа с цел саморазправа на Стамболов с политическите му противници. В действията на Стамболов вече властва параноята, страхът от физическата разправа с него, паническият ужас от смъртта. Тази душевна криза за някогашния апостол и хъш ще продължи цели 4 години.

Известно време бившият депутат Трайко Китанчев е разкарван по различни затвори, докато най-накрая не го хвърлят в Хасковския затвор. Там той прекарва дълги месеци, изпълнени с нищета и насилия, които влошават здравето му.

Освободен е предсрочно осем дни преди изтичането на присъдата му и веднага се захваща с предстоящите избори за Обикновено народно събрание след падането на Стефан Стамболов от властта. Ореолът му на борец против режима и ораторските му способности му осигуряват избирането за народен представител от Търновски окръг.

Борбата на българите в Македония

Освен чисто политическата и обществена дейност, която развива за изграждането на Демократическата партия на Петко Каравелов, излизайки от затвора 

Китанчев взима дейно участие и в обединяването на македонските организации в страната в една обща структура – създаването на Македонския комитет през 1895.

Организацията е основана на конгрес, който заседава от 19 до 28 март 1895 година в София и събира представители на легалните македонски емигрантски дружества в България и Македония, които искат да създадат обща организация. Приетите „Решения на Първия македонски конгрес“ са дело на Трайко Китанчев и това е най-ранният документ, в който се говори за автономия на Македония и Одринско.

Трайко Китанчев е избран за негов председател и като такъв започва подготовката за една от първите и най-ярки революционни дейности на емиграцията в Княжеството – Четническата акция в Македония през лятото на същата година.

Възвание към офицерите от Българската армия за участие в Четническата акция, публикувано в „Право“ на 8 юли, подписано от поручик Начев, поручик Луков, поручик Мутафов, подпоручик Венедиков, подпоручик Гаруфалов и подпоручик Сарафов.

Китанчев обикаля сам граничните пунктове и организира пренасянето на оръжие и припаси за българското население отвъд границата. Инспектира създадените чети и съдейства за тяхното успешно преминаване във вътрешността на империята. В същото време води тежки разговори с министър-председателя Константин Стоилов относно действията на Княжеството и политическия и човешки ефект от акцията. В контакт е с македонските дружества в страната, координирайки изпращането на помощи и доброволци към обхванатите от действията на четите райони. Влага големи усилия, за успешното провеждане на акцията и след нейния успех е обзет от разочарование. Новините за насилие над мирното българско население в империята и за дадените жертви от четите следват една след друга. Изменената политика на българското правителство, което започва да пречи за развитието на движението и се опитва да успокои обстановката слага край на четническата акция.

За българската външна политика Четническата акция е успех – тя показва на Османската империя, че македонското революционно движение е под контрола на София и може да бъде използвано при продължаващ османски отказ за признаване на легитимността на българския владетел, отпускане на берати за български владици и административни реформи. За Македонския комитет обаче Четническата акция е очевиден неуспех, който предизвиква разногласия в организацията.

На 13 август 1895 г., само на 36 години, Трайко Китанчев получава инфаркт и умира в София. Хиляди българи, родени от всички краища на отечеството, се стичат на погребението, за да отдадат последна почин на своя приятел, учител, духовен водач и политически представител. Името му остава написано със златни букви в борбата на българския народ за освобождение и обединение, а моралният му живот може само да служи за пример на бъдещите поколения.

След неуспеха на Четническата акция и смъртта на Трайко Китанчев през август с.г. Македонският комитет навлиза в период на криза. В Македонската организация се оформят две основни групи дейци – едната са представителите на русофилската опозиция, предимно дейци на Демократическата партия на Петко Каравелов, които искат използване главно на легални средства, а втората са военните, които следват правителствената политика на Константин Стоилов и двореца и искат поддържане на постоянен курс към въстание.

Историята на Трайко Китанчев е разказана от Ангел Златков, програмен координатор на “Моята българска история”.

Трайко Китанчев е автор

на баладата „Дядо Недялко“, на 35 стихотворения, много статии и речи. Китанчев пише във вестниците „Право“, „Знаме“ и списание „Мисъл“. В 1893 г. превежда за пръв път на български „Дон Кихот“ на Сервантес, а през 1894 година – „Шинел“ и „Невски проспект“ на Николай Гогол. Известен е като един от най-добрите оратори на своето време.

Дейците от Самоковския кръжок: Петър Самарджиев, Владо Лазов и Тодор Бояджиев от Дупница, Тимо Ангелов, Димо Днайков и Никола Барутов от Дупница.
Тайният македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“ е българска младежка революционна организация, която съществува в Самоков от 1897 до 1900 г.

Павел Делирадев, деец на ВМОРО и санданист, в биографията на Яне Сандански, между другото пише и за Трайко Китанчев:

„ Починът за основаването на македонските дружества принадлежи на Трайко Китанчев, честен демократ и предан син на своето отечество Македония. Роден е в с. Подмочани, Ресенско, на 1 септември 1858 г. Когато из България, а отчасти и в Румъния се основали доста Македонски дружества, през 1895 г. бил свикан в София първият конгрес (09-38 март). На този конгрес бил приет устава и избран Македонският комитет с председател Трайко Китанчев. Една от главните задачи на М. К. е била агитацията в другите балкански дьржавици за общо действие в полза на автономията. За първата си авантюра княз Фердинанд използува доброто име и първичния автономистически характер на македонските дружества. От своя страна и Китанчев даде пълна подкрепа на царедворската акция, като мислеше, че и тя е проникнала от същите помишления и чувства, които изпълваха неговата душа и разум. И при първото усъмняване в подлите намерения на двореца, той преживял такова дълбоко душевно вълнение, при което му се пукнало сърцето и той починал на I август 1895 г. в разцвета на силите си, едва 37-годишен”