Мнозина си спомнят с носталгия социалистическото време и тоталитарния режим, когато България градеше светлото си бъдеще, което така и не настъпи. Мнозина мечтаят да бъдат “богати капиталисти”, но повечето не го доживяват.
7-те чудеса на социализЪма (комунизЪма):
– Всички имаха работа ! Независимо, че всички имаха работа, никой не работеше!
– Независимо, че никой не работеше, петилетните планове се изпълняваха на 100% .
– Независимо, че планове се изпълняваха на 100%, в магазинrте нямаше нищо!
– Независимо, че в магазинrте нямаше нищо, всички имаха всичко!
– Независимо, че всички имаха всичко, всички крадяха!
– Независимо, че всички крадяха, стигаше за всички!
– Независимо, че стигаше за всички, всички бяха недоволни! Независимо, че всички бяха недоволни, всички гласуваха За!
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ И ТЕЗИ, ЗА КОИТО НЯМАШЕ ПРАВИЛА – висшата номенклатура на комунистическия режим *** се радваше на безброй привилегии. В т.ч. предоставянето на жилища и вили, безплатна прислуга, командировки зад граница, покупки на западни коли и персонално изхранване, вкл. специална храна, след като ни оставиха да ядем пълна с радиация продукция.
И как с т.нар. безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП, на народа, от които годишно се прибираха милиони левове, “комунистите” посрещнаха демокрацията и капитализма.
7-те чудеса на демокрацията:
– Никой няма работа .
– Никой няма работа, но всички работят .
– Независимо че всички работят, плана не се изпълнява 100%
– Планът не e изпълнен 100%, но навсякъде има всичко .
– Навсякъде има всичко, но разбира се, не всеки има всичко.
– Независимо че не всеки има всичко, крадат тези които имат всичко.
– Независимо че крадат тези, които имат всичко,
никой не ги хваща и никъде нищо не липсва .
Все пак живеем в интересен свят!
„Другари, вие имате информация*** и ние имаме информация. Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.“ – другаря Тодор Живков, дрЕБЕн диктатор на голЕм народ.
*** Всъщност, началото на тайната система с огромните привилегии на ЦК на БКП е положено още през 1951 г., когато на членовете и кандидат-членовете на Политбюро се позволява да ползват всяко 3-месечие 120,000 лв. или 480,000 на година. Тези 120 хилядарки включват текстилни стоки за 60,000 лв., както и хранителни продукти за същата сума, при ср. месечна заплата в НРБ 540 лв.. Което прави близо 1000 заплати “ЦК-премии” всяка година, или за 38 години – 18,240,000 “на каскет с лампази” за посрещане на демокрацията, плюс изплатени евтини имоти. Отделно годишно се раздават десетки хиляди левове на калпак за “изхранване” и за “протокол”. Генерали и полковници изпълняваха заповеди на камериерките. А децата им харчеха нашироко. Почти всичко се купуваше с валута. Подменяха обзавеждане. Вещите бързо им омръзваха.
Величията на соца не само имат имоти, но и ползват луксозни държавни вили срещу наем от 12 лева месечно, а само отоплението, токът и телефонът във всяка от придобивките струва на данъкоплатците 600-700 лева месечно. Но някои от тях, отказват да плащат дори смешните сметки за наем с мотива “Имам право!”
Плащат се “леки жени”, сватби и погребения, не само “у нас”, но и “по света и у нас”!
Цифрите са точни и са от мемоарите “По коридорите на властта” на генерал Георги Милушев, 3 години началник на Пето управление на ДС (1986-1989, най-важните за “прехода” и Соц-чеиза за новата сватба с демокрасион), известно повече като Управление за безопасност и охрана (УБО).
В своята книга Георги Милушев описва как през 1958 петима висши апаратчици начело с Тодор Живков дават зелена светлина пред използването на т.нар. безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП. От тях 1я Секретар на БКП годишно вече можел да прибира без обяснения 20,000 лв.! Зад грифа “Строго секретно” в ДС започва да кипи трескава дейност за “развитие и обогатяване на управляващите и всесилните”, както пише Милушев. УБО се превръща във военно-чиновнически архипелаг с многобройни служби за всестранно жилищно, транспортно, стоково, ресторантско и прочие обслужване на членовете на висшата партийна и управленска каста в НРБ и, разбира се, и на техните семейства. УБО се превърна в държава в държавата.
С решения на ЦК на БКП се регламентират една след друга все нови и нови привилегии – за предоставянето на жилища и вили, за командировки зад граница, за покупки на западни коли и за персонално изхранване на висшата номенклатура.
Истината не е само за ЦК и УБО, но и как живееше народа. По времето на социализма:
не бяхме богати, но не нямаше бедни и бездомни
нямаше дрога, но имаше истинска ракийка
Нямаше гей-паради, но имаше световни шампиони по щанги и истинско семейство
Нямаше чалга, но имаше родна естрада и рок
Нямаше лъскави доктори и учени, но здравеопазването, образованието бяха достъпни, качествени и безплатни
Нямаше голяма престъпност, но имаше малка силна милиция
И защото говорим за работа, то най важното за всички имаше работа, гладни хора нямаше.
Но, непростимо остава, че никога НЕ ни научиха да управляваме и да се “продаваме”!
А иначе разликата остава само една – частната собственност, от която се ражда интереса и прогреса!
You must log in to post a comment.