Иван Кутиков “без акъл в главата” и “Златен Албум” в Лос Анджелис (ЧРД, видео)

Музиканта работи с Франк Сталоун, Мила Йовович и бандите Манхатън Трансфър и Хърмънс Хърмитс, става “брат” на Тончо Русев, “баща” на Филип Киркоров и дует Ритон, и “първи петел” на Васко Найденов

На днешната дата рожден ден празнува единственият българин докоснал “Златен Албум” в Съединените щати – Иван Кутиков.

Роденият на 2 септември 1951 във Варна Кутиков “вкарва българската нишка” в плочата на звездата Ашли Тисдейл на Уолт Дисни Рекордс на 4 април 2006 г.

Но, за човек с повече от 40 години в занаята на петолинието в България и САЩ, “нагло” отворил дори и собственно студио в Холивуд, това е само една “черешка от тортата”, която е “замесил” още в Родината. 

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ Иван Кутиков и Алекс Тодоров (R.I.P 2015 г.) са единственните известни на мен, наши сънародници, ръководили звукозаписни студия в “световната столица на ентъртеймънта”.

Дългият списък на музиканта е цяло съзвездие. Там е носителят на “Златен Глобус” за “най-добър саундтрак” и няколко награди “Грами” Франк Сталоун,  брат на актьора Силвестър. Великият Кени Джи, актрисата и рок-певица Мила Йовович и бандите Манхатън Трансфър с десетки Грамита и Хърмън Хърмитс, събратя на Бийтълс. В Родината Кутиков става “брат” на Тончо Русев, “баща” на Филип Киркоров и дует Ритон, и “първи петел” на Васко Найденов. Кутиков е прилежен съпруг, баща и дядо. Подробна автобиография и “кой кой е” четете най-долу.

Потърсихме Иван Кутиков, за да го поздравим за рождения ден, и след като благодари, той се съгласи да ни отговори на няколло въпроса в ексклузивно интервю. 

Ванка, чувстваш ли се “порастнал” на 68, защото музикантите не остаряват? Дядо и след две години влизаш в “gray zone”.

 Порастнал, ха-ха-ха (смее се). Определено да, но нищо повече. Не ми е дошъл още “акълът в главата”, но поне се надявам, че съм събрал някакъв опит и житейска мъдрост. За другото ти ще кажеш, давай питай.

 Да прав си, има какво да се пита. Вече над 40 години си в музиката, и то “на дълбокото”. Един “дежурен” въпрос, на който ти си един от малкото хора, които могат точно да отговорят. Според теб, какви са разликите, тогава и сега в България, САЩ, по света?

Според мен, малко по-малко музиката се превърна в продукт, който се изработва по все по-усъвършенстващи се и градивно опростяващи схеми, креативността девалвира с всяка година, няма хубави песни и особено – текстове. Това важи за цял свят. Има прости мотиви (бел.ред. парчета текст), които се повтарят до полудяване с цел да се превърне в “хит”. Като звук – масовото слушане на формата mp3 си е чисто престъпление. Талантливи хора прекарват огромен брой работни часове в студиата, използвайки скъпа, висококачествена техника, с която на финала компресират микса и после – мастъра все повече и повече, доката

звуковата вълна, изобразена на компютъра се превърне в дебела, права черта, като изстискана паста за зъби. Т.е. – ликвидира се всякаква динамика и всичко звучи убийствено силно и … равно.

Като капак на всичко, крайният резултат се превръща в mp3 или друг, 10 пъти по-малък формат удобен за телефони и флашки – и звучи пластмасово, без високи и ниски честоти, които в процеса са орязват. Децата ни мислят, че слушат музика, но това всъщност е еквивалента на “джънк фууд” (junk food, храна боклук), т.е., лошокачествен талаш.
Колкото до България, тази територия е залята с чалга, което в повечето случаи си е откровен цигански кючек, както и с лоши имитации на Американски хип-хоп и рап, с наистина отвратителни и цинични текстове, “написани” от бездарни и обществено безотговорни хора. Много е жалко да гледаш как 10-12 годишни деца си ги припяват, защото това ги опошлява и затъпява. Правителството, обаче, охотно поощрява такива “творци”.

Нотите правят бакнотите, или обратно?

Песните правят банкноти само за изпълнителите на концерти и участия в България. Творците на могат да разчитат на нормално заплащане от Авторско право и да се издържат от това. Много малък процент от изпълненията на произведенията им се отчитат. Това е повече от жалко! Но, най-много обаче ме безпокои това, че в ефир съотношението между Българските авторски песни и чуждите е в полза на чуждите. Би трябвало да е обратното и да се дава предимство на Български репертоар и това трябва да е държавна политика. Същото важи и за Българските стоки и услуги на пазара, повече от половината трябва да са Български, а не внос.

Не мога да пропусна накрая да те питам за Филип Киркоров, който адски добре познаваш. Гледах видеото, когато гостувате на Тончо Русев (горе). Какво трябва да знаем за него, и за вас двамата?

 Филип ми е съгражданин (и той е от Варна), а по времето, когато се премести да живее в Москва с родителите си, аз работих активно с Катя и Здравко, дует “Ритон” върху първия им албум. Те му изпращаха всяка песен, която завършим в Балкантон и той си поръчваше текст на Руски език. Така една от песните на гениалния Тончо Русев “Прегърни ме” (която е и заглавие на албума), се превърна в голям хит в Русия. После последваха песни на Митко Пенев, “Телефонна любов” на Тончо и останалото всички го знаем. Филип, “The King of Pop” в Русия е близък наш приятел от много години и поддържаме постоянна връзка.

Наистина за край, с пожелание за здраве и късмет, как ще отпразнуваш рожденият ден? 

По традиция със семейството у дома, и разбира се с музика. Тя е моят живот. Благодаря.

ИВАН КУТИКОВ е роден на 2 септември 1951 във Варна. Започва да се занимава с музика на 5 годишна възраст, когато стартира с уроци по цигулка при виртуозния цигулар и педагог Иван Жерговски, а след това Христо Донкин, брат на Мариус Донкин.

След завършване на 7-ми клас е приет в първата експериментална паралелка на музикалното училище във Варна – Добри Христов. Една година преди да завърши написва музиката и песните на пиесата “Вечерите на Иван Гилин” от Николай Парушев, режисъор Красимир Сапасов, с участието на Миглена Караламбова, Продан Нончев и други светила на театъра.

Иван участва и като един от групата на сцена “Момчетата с китари”. По онова Соц-време не е прието да се учи и работи едновременно. На всичкото отгоре и музиката не е класическа, а поп-рок. От изключване от училище го спасяват само високите му оценки по музикално-теоритичните предмети.
През 1976 г. младият талант завършва и Теоретичния факултет на Българска Държавна Консерваторив (БДК).
От 1972 Иван Кутиков активно се занимава с аранжорска дейност и работи като студиен музикант.
Бил е зам-главен художествен ръководител на Естрадния оркестър при ГУСВ, София.
През 1974 г. заедно с Тончо Русев основава оркестър “Спектър” (комбо) към “Кремиковци”.
До 1986 г. е диригент на оркестър “Авангард” (концертна и студийна дейност) и активно работи с дует “Ритон”, като продуцент на албумите им в продължение на 7 години.

От 1986 до 1989 работи като щатен аранжьор на Естрадния оркестър *Биг Бенд) на Комитета за Телевизия и Радио с диригент Вили Казасян. Два от многобройните му аранжименти взимат международни награди: “По първи петли” (изп. Васил Найденов, м.Стефан Димитров) на конкурса “Осем песни в студиото” в Москва – 1981 и “Знам, море” (изп. “Ритон”, м.Митко Щерев) – на конкурса “Песни за морето” в Рощок, Германия – 1983.

През Август 1989 година се премества да живее и работи в САЩ.
В Лос Анджелис прави собственно студио. Тук работи с цяло съзвездие.

С носителят на “Златен Глобус” за “най-добър саундтрак” и няколко награди “Грами” Франк Сталоун,  брат на “лошото момче” на Холивуд – актьора Силвестър Сталоун.

Друг, който свързва Кутиков с големия екран е Мила Йовович. Която малцина знаят, че е не само актрисата, добре позната ни от “Петият Елемент” и много други филми, но нейната първа любов е рок музиката и с нея Кутиков прави няколко песни. През 2017 г. той продуцира и аранжира новият хит на Йовович. Мила е родена е на 17 декември 1975 в Киев, в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова, като 1981 г. се установяват в Лос Анджелис, Калифорния. Мила прави своя дебют като актриса и модел, когато е на 13 години, и участва в близо 40 филма. 

Иван Кутиков не изневерява на бандите и в Америка. Работи с “Манхатън Трансфър” и “Хърмънс Хърмитс”, събратя на Бийтълс.

Питър Нун е фронтмен на английската група от времето на Бийтълс (The Beatles) и Thew Rolling Stones – “Тhe Herman’s Hermits” познати с хитовете си: “There’s A Kind Of Hush”. “No Milk Today” и много, много други. Кутиков продуцира 3 албума за него с най-популярните хитове на групата. 

Другата банда с която работи българинът е най-добрата джаз вокална формация в света “Манхатън Трансфър”. Алън Пол е тенорът на звездната група, с която има 10 награди Грами и 20 номинации за тях. С тях Иван Кутиков прави албума “The Best Of Manhattan Transfer – Private Collection” в неговото частно студио в Холивуд.

“Млечния път” на Кутиков продължава с Ник Валлелонга, ко-сценарист и продуцент на добре познатия ни филм с българско участие (актьорът Димитър Маринов), взел два Оскара през 2019 за “ЗЕЛЕНА КНИГА” (“Green Book”, 2 Оскара). Друга звезда с която Кутиков споделя студиото си огнената Айрийн Кара от “Флеш Денс” (“Flash Dance”),

Ашли Тисдейл от Уолт Дисни Иван Кутиков взима награда “Златен Албум”.

Може да се добавят и много други. Кутиков пише и музика за 29 филма.

През 2010 г. Кутиков заминава за Китай и прави най-голямото онлайн състезание за певци “RockTheWeb!, но след 2-ри сезон правителството спира шоуто, заради пеене на Английски език.

Иван заминава за България през 2015 година след обещанията на кмета на Варна да направят фестивал, но това не се случва и той се завръща в Ел Ей.
В момента Иван работи върху музиката на филм, който за сега се пази в тайна.

Иван Кутиков е женен и има 3 дъщери: Антоанета, Радостина и Джоана, две внучки: Саманта, Михаела и един внук – Мейсън.

Ч.Р.Д. Иване, здраве, успехи и любов!