ЧРД на Трифон Иванов – Туньо “Търновският Цар на Зеления Килим” (много видео)

“Преди да бъде голям футболист, Трифон беше голям мъж. С огромно сърце и винаги готов да помогне.” –  БФС

Трифон Иванов – Туньо “Търновският Цар на Зеления Килим” (27 юли 1965 – 13 февруари 2016)

Един от Героите на Световното първенство по футбол в Съединените Щати ’94 Трифон Маринов Иванов (Туньо, Тати, Вълкът) е роден на 27 юли 1965 г. Най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. Част от златното поколение на Българския национален отбор, което се класира на 4-то място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро’96 и на Световното първенство през 1998 г.във Франция, където е капитан на отбора. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола.

На клубно ниво Трифон Иванов играе за Етър (Велико Търново), ЦСКА (София), испанския Бетис, швейцарския Ньошател Ксамакс, австрийските Рапид ВиенаАустрия Виена и Флоридсдорфер. Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г.

Един от най-успешните български футболисти получи инфаркт през август 2015. Почина на 50-годишна възраст на 13 февруари 2016 г. 

Най-“грозният” добряк в българският футбол, железен защитник и човек и половина – Трифон Иванов!

Преди да бъде голям футболист, Трифон беше голям мъж. С огромно сърце и винаги готов да помогне. Всички ние скърбим за загубата на един истински приятел. Почивай в мир, Трифоне”, казаха от футболната ни централа тогава.

Трифон Иванов и Героите от САЩ'94

Трифон Иванов и Героите от САЩ’94

Трифон Иванов беше основен стожер от силния отбор, извел България до 4-тото място на световното първенство в САЩ ’94. С националната фланелка Трифон има 77 мача с 6 гола за България.

Незабравим ще остане голът му с глава, с който прати България на световното във Франция през 1998 г. В решителния мач от квалификациите с Русия на пълния “Васил Левски” на 10 септември 1997 г., когат имаха нужда само от победа. В 55-ата минута Иванов се оказа… на върха на атаката и вкара ценния гол за победата с 1:0. Вижте го – видео:

След 4-ото място в САЩ следващото световно се превърна в катастрофа за България. “Бях най-тъжният от всички, защото бях капитан на отбора. Всички играхме под нивото. Веднага след последния мач прекратих кариерата си в националния”, тогава казва Иванов.

Но Трифон Иванов има и още един много красив важен гол с националната фланелка, срещу Уелс в европейските квалификации за шампионата в Англия през 1996 г.

През 1996 г. беше определен за “Футболист на годината” в Родината.

“Трифон Иванов ще остане в историята като един от най-великите защитници”, написаха от ЦСКА в официалния им сайт. 

Трифон Иванов -

Трифон Иванов – “Търновският Цар на Зеления Килим”

Трифон Иванов е от село Горна Липница. Когато е на 4 г., семейството му се премества във Велико Търново. Трудно е да се повярва, че петима от 22-мата български национали на световното в САЩ са учили точно там.

Христо Стоичков връчва капитанската лента на Трифон Иванов

Христо Стоичков връчва капитанската лента на Трифон Иванов

Но, незабравим в България “Вълка”, както наричаха Трифон, ще остане с играта си за “червените”, където заедно с Ицо Стоичков, Любо Пенев и Емо Костадинов оформя може би най-добрия “червен” отбор в историята!

В чужбина “Туньо” Иванов играе в “Бетис”, “Ксамакс” и австрийските “Рапид”, “Аустрия” и “Флоридсдорфер”. Но, най-голям спомен “зад граница” остава в “Рапид”, с 53 мача и 7 гола. Треньорът Ги Ру, който през 1992 г. го кани на проби в “Оксер”, си спомня: “Той беше един безстрашен защитник, който свързваше всяка акция в отбраната с шпагат.”

Три вечни легенди в българския спорт - Христо Стоичков, Трифон Иванов и Стефка Костадинова.

Три вечни легенди в българския спорт – Христо Стоичков, Трифон Иванов и Стефка Костадинова.

Трифон беше еталон за игра в защита – борбен, мъжествен и всеотдаен. Издигаше и бранеше смело авторитета на родния футбол, не само като играч, но и като деятел и ръководител на зоналния съвет на БФС във Велико Търново. Сигурен съм, че в момента милиони фенове скърбят за човека и футболиста Трифон Иванов”,  каза министърът на младежта и спорта Красен Кралев в съболезнованията си към семейството на любимеца на феновете.

Трифон Иванов остави три дъщери, от първата си съпруга и от приятелката си.

Всички известни български спортисти отдадоха почит на Трифон Иванов. До една Световните спортни медии, както и останалите, отделиха време за загубата на един от най-добрите футболисти на България.

Великият Христо Стоичков плака за приятеля си под проливния дъжд пред 40 хиляди души по трибуните на Националния стадион „Васил Левски“. Камата трудно овладя емоциите си, за да даде подарък на децата на Трифон на спектакъла „50 години номер 8″ в чест на 50-годишнината си. 

“Във времето ние останахме големи приятели. Както с първата му съпруга Марияна и с двете му деца, така и сега с втората му съпруга. Някои грешки сме допуснали, да. Но Трифон остана баща на бащите. Ето това за мен е най-важното в живота. Приятел, да ти отвори вратата, да те нахрани, да те напои. Да те защити. Защото той е болярин, горд болярин. Когато ставаха някакви спречквания, той винаги беше там. Беше малко по-едър от нас. Като всичко” – Х. Стоичков

Заветът на Трифон към младите бе “Винаги давайте най-доброто от себе си за България!”

Честит Рожден Ден Туньо! Благодарим!

Най-добрият приятел на Трифон бе Христо Стоичков. На своя 50-годишен бенефис на 20 май 2016 г. “Камата” не забрави “Вълкът”! Ицо връчи на дъщерята на Трифон Иванов, специално изработена фланелка с двата номера #3 и #8, на Туньо и неговият. Събитие, на което снимах и никога няма да забравя!

Христо Стоичков връчва на дъщерята на Трифон Иванов, специално изработена фланелка с двата номера #3 и #8, на Туньо и неговият. Фото: Евгени Веселинов, bulgarica.com

АВТОБИОГРАФИЯ В ДЕТАЙЛИ

Трифон Маринов Иванов (27 юли 1965 – 13 февруари 2016 г.)

Трифон Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965 година. Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. той постъпва в спортно училище в града. Започва като централен нападател.

Иванов започва да играе футбол като юноша на Етър (Велико Търново), където поставя началото на своята професионална кариера през 1983 г.
Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988 – 93 и през сезоните 1995/пр. и 1997 – 98. При “червените” се учи от един от най-големите футболисти на България, и той защитник – Георги Димитров, който на 19 години е капитан на националния отбор. 
Незабравим остава гола на Трифон Иванов на 1ви октомври 1989 г., който открива резултата в 34-та минута срещу вечния “син” съперник за историческата победа 5:0, като другите 4 попадения бележи най-добрият му приятел Христо Стоичков (ЦФКА “Средец” – “Витоша”). 
 
“С Трифон още от първия ден си допаднахме. … Трифон беше един от хората, които само с един поглед знаеше къде да прати топката. Имаше уникален пас. Уникално виждане, той само ни поглеждаше и знаеше топката къде да я прати. … За мен Трифон завинаги ще остане онова момче, което влезе за първи път в съблекалнята. Слабичко, с дълга коса. Викам си, това пък откъде дойде. Той каза: Аз съм Трифон Иванов от “Етър” (Велико Търново). Казах: Добре дошъл в тая съблекалня, да сме живи и здрави да станем шампиони. Трифон е също част от историята на българския футбол, от историята на ЦСКА.” (Христо Стоичков в “120 минути”)

“За Димитър Пенев – само добри неща! Треньор на века. Точка. А весели случки е имало много. Казва състава например, обаче изпуска някой. Боби го пита – старши, колко ще играем – 10 или 11? А той – Боби, ти не смяташ ли да играеш? Но да накараш 11 звезди с чепати характери като Стоичков, Костадинов, моя милост, Сираков, Лечков да играят 90 минути един за друг и общата победа, е голяма работа.(Трифон Иванов за треньора Д.Пенев)
Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), ФК Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Докато играе в Испания е искан от „Барселона“.
През 1993 г. Роналд Куман често е контузен, от звездния отбор на Барселона с Христо Стоичков, Куман, Ромарио, Лаудруп. „Барселона“ търсят Трифон Иванов, дават всичко за него. Но въпреки голямото желание на футболиста, президентът на „Бетис“ е категорично против и ръководството на клуба отказва да го пусне.
“Гостуваме с Бетис на “Ноу камп”. Ицо тогава беше наказан, беше настъпил един съдия. Той идва при мен в хотела преди мача, бъзикаме се и ми вика – утре ще отнесете четворка. Аз му отвръщам – не знам колко ще отнесем, но поне един гол ще ви хакна. Той: Кой, ти ли, бе? Да, аз лично! Хванахме се на бас. Излизаме на стадиона и за мое щастие вкарах един гол с глава и една дузпа на Субисарета. Паднахме с 2:4. Ицо позна за четворката, но за моите голове (и двата от дузпа) не позна. На Субисарета след дузпата му казах – съжалявам, не трябваше в този, а в другия ъгъл да се хвърлиш. Това го въртяха по телевизиите една камара време.”

Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА.
За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за Етър и 8 за Рапид. Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в „А“ група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г., в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели 4-то място и бронзови медали на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача.
Cлeд ĸaтo Бopиcлaв Mиxaйлoв ce oттeгли oт нaциoнaлния ни cъcтaв 
пpeз лятoтo нa 1996 г., зa ĸaпитaн бe избpaн имeннo Tpифoн Ивaнoв. 
Христо Стоичков oбaчe ce oбиди ĸpaйнo жecтoĸo тoгaвa на 
ръководството и дopи зa oĸoлo гoдинa бoйĸoтиpaшe мaчoвeтe нa oтбopa. 
Bпocлeдcтвиe ce извини нa тpeньopa Xpиcтo Бoнeв и ce въpнa в тимa, 
нo ĸaпитaн cи ocтaнa Tyньo, ĸoйтo извeдe Бългapия 
c лeнaтaтa нa Moндиaл 98 във Фpaнция.
Участва на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия след пас на Христо Стоичков България се класира и за Световното първенство през 1998 г. във Франция (играе в 3 мача). 
Трифон, Трифон, Трифон,
Трифон, Трифон Иванов,
Трифон е със номер три.
Трифон пак ще вкара три.
Трифон, Трифон капитан
На пиратски екипаж.
С Трифон, с Трифон, купата
Вземаме на абордаж. …

Избран е за Почетен гражданин на Велико Търново през 1994 г.
След приключване на кариерата си като футболист започва изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма „Аванти“ в Северна България.
През октомври 2013 г. в негова чест в Сао Пауло, Бразилия, се организира футболен турнир за купата „Трифон Иванов“ с участието на 10 аматьорски отбора.
От 1 юли 2014 г. е председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, след като работи там известно време като координатор.
Дни след като футболистът отбелязва с голямо празненство 50-ия си рожден ден през 2015 г., получава миокарден инфаркт. Установява се, че има исхемична болест на сърцето и му е направена операция, като му е поставен стент. Лекарите не скриват, че има сериозна опасност за живота му. Пуши цигари и като футболист, и след това. Препоръчват пълна промяна на начина му на живот, като му назначават и постоянно лечение. Иванов спира тютюнопушенето, но въпреки това умира месеци по-късно, на 13 февруари 2016 г., в дома на приятелката си в село Самоводене, област Велико Търново, от масивен инфаркт. 
Ч.Р.Д Туньо – песен за теб