НАСА разреши на туристи и частния бизнес да пътуват до МКС в Космоса (+ видео)

Комерсиализацията ще позволи концентрация на ресурсите върху кацането на 1та жена и следващия човек на Луната до 2024 година


НАСА отваря вратите на Международната космическа станция (МКС) за частни лица, вкл. туристи и компании. В момента всяко посещение на МКС се нарича „Експедиция“. Към момента до МКС летят само един вид пилотирани космически апарати – руския  Союз, който служи за смяна и евакуация на екипажа при повреда, като корабите остават скачени по 6 месеца.
Космически кораби на 3 различни агенции и 2 частни компании извършват полети до станцията с различни цели. Автономен товарен кораб на Европейска космическа агенция, „Прогрес“ на Федералната космическа агенция, товарен кораб H-II на ДЖАКСА, космическата капсула Дракон на SpaceX и космическата капсула Сигнъс на Orbital Sciences извършват безпилотни снабдителни мисии до МКС.

7 юни 2019 г. НАСА отваря вратите на Международната космическа станция (МКС) за частни лица, вкл. туристи и компании, така че иновациите и находчивостта на индустрията в САЩ да могат да ускорят процъфтяващият бизнес в ниската земна орбита.

Да станеш астронавт на НАСА е супер трудно, но пък сега вече обикновените хора, тези с десетки милиони долари в джоба, могат да закупят пътуване до орбита. МКС е единственото място, където хората в момента живеят извън планетата Земя. НАСА не продава космическите ваканции директно, а позволява на търговски дружества да организират такива пътувания. Космическата агенция планира да взима от компаниите около $35,000 на нощ за използване на съоръженията на станцията, включително въздух и вода. Те пък от своя страна ще прибират много по-високи суми от крайните клиенти, като се очаква да струва около $50 милиона долара за място. 

Разбира се, наложени са и ограничения за космическите туристи. Например, ще им бъде позволено да заснемат телевизионна реклама в космоса, но няма да им бъде позволено да използват продукта. 

НАСА също обяви, че този месец ще започне набиране на оферти за добавяне на търговски модул към космическата станция, а одобрените ще бъдат обявени до края на годината.

Компания от Лас Вегас – Бигулоу Аероспейс, вече е запазила цели четири (4) полета с по 4 места на ***SpaceX на Елън Мъск, за да изпрати общо 16 желаещи частни туристи-астронавти до МКС.

През 2000-та година седем (7) частни туристи посетиха космическата станция (МКС), но тези пътувания бяха организирани чрез руснаците, които управляват половината от станцията. Така че това няма да е първия път, когато непрофесионален астронавт се насочва към космоса, съобщи WaPo. Тогава НАСА заяви, че не се интересува от такива начинания.

Тази решаваща стъпка на НАСА идва, когато тя с пълна скорост се фокусира върху целта си – Луната, през 2024 г., където частни американски компании ще играят съществена роля за установяване на устойчиво присъствие.

Комерсиализацията на ниската земна орбита ще позволи на НАСА да концентрира ресурсите си върху кацането на първата жена и следващия човек на Луната до 2024 г., като първа фаза в създаването на устойчиво присъствие на Луната, за да се подготви за бъдещи мисии на Марс.

Днес длъжностните лица на НАСА, вкл. гл. финансов директор на агенцията Джеф Деуит, обявиха подробности за краткосрочния план от пет (5) части на специална пресконференция в Ню Йорк. Мястото бе специално избрано с акцент върху бизнеса – НАСДАК на борсата и се излъчи “на живо” по телевизията на НАСА и уебсайта на агенцията.

НАСА се подготвя за тест на системата, която ще помогне за безопасноста на астронавтите, когато пътуват до Луната на борда на кораба на Orion. Летният тест за изкачване на Ascent Abort-2 (AA-2)  ще постави системата за стартиране на Orion (LAS), за да работи във високоплаващ полет, без екипаж на борда.

Тестът проправя пътя на Артемида 2, първия полет на астронавтите на борда на Орион и мощната нова ракета “” (SLS) на мисия да носи хора около Луната за първи път от половин век. След Артемида 2, НАСА ще изпрати първата жена и следващия мъж да стъпи на Луната през 2024 г. За екипите на НАСА за изследване на почвата (EGS) и Якобс тестовите и оперативни договори (TOSC), подготовката за АА-2 също така предостави безценно възможности да се подготвят за Артемида 1 (Artemis 1) първия полет на SLS и Орион.

На 2 юли е тестът за полет AA-2 от Space Launch Complex 46 във военновъздушната станция Cape Canaveral във Флорида с ускорителния тест, предоставен от Northrop Grumman. Бустерът ще изпрати тестова версия на космическия кораб „Орион“ със системата за стартиране на прекъсване на височина от около шест (6) мили, пътуващи с повече от 1000 мили в час. Двигателят за спиране бързо ще раздвижи модула на екипажа от бустера, а моторът за управление на положението ще маневрира сглобяването в позиция, за да изхвърли модула на екипажа. През последните няколко месеца екипите работят за усъвършенстване на много процеси, процедури и препредавания, които комбинираният екип ще използва както за AA-2, така и за първата мисия на Artemis.

БЪЛГАРСКАТА ВРЪЗКА И БОРБАТА ЗА КОСМОСА

2009 Нови два наши прибора в Космоса • 

2009 – Космическата совалка Дискавъри се приземи успешно в Калифорния  Космическата совалка Дискавъри се приземи успешно на резервния полигон в американската военновъздушна база Едуардс в Калифорния със 7-те си астронавти, 6 американци и 1 швед, след 14-дневна мисия до Международната Космическа Станция (МКС) 
2012 Борбата за завладяване на Космоса върви с пълна пара • 

ЩО Е НАСА?

НАСА (National Aeronautics and Space Administration, NASA) е създадена през 1958 г.

Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, НАСА (National Aeronautics and Space AdministrationNASA) е американска правителствена агенция, отговорна за националната програма за космически изследвания. Създадена е през 1958 г.

Следвайки Съветската космическа програма, която успешно изстрелва 1я изкуствен спътник в космоса (Спутник-1), САЩ също насочват усилията си към космоса. Конгресът на САЩ алармира за заплаха, свързана с американската безопасност и технологично лидерство (познато е като „Кризата Спутник“), което налага взимането на незабавни мерки. Президентът Дуайт Айзенхауер и неговите съветници обсъждат по-находчиви мерки. След няколко месеца е решено, че е нужна нова федерална агенция, която да ръководи всички невоенни дейности в космоса. По това време е създадена и DARPA и по-късно много нейни ранни проекти са прехвърлени към НАСА.

Експлорър-1 е 1ят изкуствен спътник на САЩ изстрелян на 31 януари 1958 г. Същата година на 29 юли президентът подписва договор, с който основава Националното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство. Когато започва работа по операции на 1 октомври, НАСА разполага с 4 лаборатории, 80 работника от 46-годишната правителствена организация Национален консултативен комитет по въздухоплаване.

Отличителният съдружник на НАСА, който ѝ предоставя възможност да влезе в Космическо състезание със СССР е немският инженер получил американско гражданство Вернер фон Браун.

Един от родоначалниците на ракетостроенето Вернер фон Браун е роден на 23 март 1912 г. в Прусия, Германия. Фон Браун е бивш член на СС и лично е познавал Адолф Хитлер, факт който е пренебрегнат от американските политици по-късно. Архивите с тези данни са строго секретни дори и до днес.

Фон Браун завършва висшето си образование в Берлин през 1934 г. От 1937 до 1945 е директор на Германския център за ракетни изследвания в Пенемюнде на брега на Балтийско море. Създател на ракетите от серията Фау-2 (V2) – ракета с далечен обсег на действие, използваща течно гориво. 

За превръщането на тази ракета в серийно произвеждано оръжие заслуга има и германският му колега инженер Конрад Вандемберг. Вече във времето, когато значителна част от германската индустрия е унищожена от бомбардировките, Конрад Вандемберг създава и организира ракетното производство на конвейр в подземен завод, недостижим за ударите на англо-американската авиация. 

След края на войната фон Браун работи в САЩ като технически съветник към ракетната програма на САЩ. През 1950 г. е прехвърлен в Хънтсвил, Алабама, където 10 години оглавява Редстоунската ракетна програма. Фон Браун е натурализиран като американски гражданин през 1955 г.

През 1960 година става директор по разработката на операциите в центъра на НАСА – „Д. Маршал“ в Хънтсвил, Алабама.

Той отговаря за разработката на Сатурн V – ракетата, използвана в програмата Аполо за пилотиран полет до Луната. Много учени в НАСА признават, че той е истинският създател на Американската космическа програма.

Първите програми на НАСА включват изследвания върху космическия полет и са ръководени от натиска, оказан от състезанието между САЩ и СССР (наречено е Космическото състезание), което е част от Студената война.

Програмата Мъркюри стартира през 1958 г. и поставя началото на изследването на космоса от човек с мисии, планирани просто да открият дали човек може да оцелее в космоса. На 5 май 1961 астронавтът Алън Шепърд става първият американец в космоса, като пилотира Фрийдъм 7 за 15-минутен суборбитален полетДжон Глен става 1ят американец летял около Земята на 20 февруари 1962 по време на 5,5-часовия полет с Френдшип 7.

Веднъж след като Мъркюри доказва, че човешкият полет в космоса е възможен, проектът Джемини е наход, за да ръководи изследванията и работата по крайната цел, а именно достигане на Луната. Първият Джемини лети с астронавти на борда. Джемини 3 е с екипаж Гъс Гришам и Джон Йънг, излита на 23 март 1965. Още 9 мисии са осъществени, които доказват, че човек може да лети в космоса, че е възможно доближаването и скачването на 2 кораба в космоса и е събрана много информация за ефекта на безтегловността върху човешките същества.

Програма Аполо е проектирана да изпрати хора до Луната и да ги върне безпрепятствено на Земята. Аполо 8 и Аполо 10 тестват разнообразни компоненти. Докато обикалят около Луната успяват и да я фотографират. На 20 юли 1969 Аполо 11 каца на Луната и Нийл Армстронг е става 1ят човек, който стъпва на повърхността ѝ. Аполо 13 не успява да кацне, поради неизправност, но успява да я заснеме. 

Скайлаб е 1та космическа станция, която САЩ извеждат в космоса. 75-тонната станция се движи в орбита около Земята в периода от 1973 до 1979 г. Посещавана е от екипаж 3 пъти (1973 – 1974). Първоначално Скайлаб трябва да изучава аномалиите в гравитацията в Слънчевата система, но поради липса на интерес тази задача е изоставена.

НАСА се фокусира напълно върху Спейс Шатъл в края на 1970-те и началото на 1980-те. Совалките са планирани да бъдат изстрелвани често и да бъдат космически кораби за многократно ползване. До 1985 са построени 4 космически совалки. Първото си излитане Колумбия прави на 12 април 1981 г.

Совалките не са толкова перфектни, тъй като полетите са много по-скъпи от предвиденото и особено след инцидента с Чалънджър, показващ колко са опасни космическите полети, обществото губи интерес и космическите полети стават все по-обикновени. Инцидентът с Чалънджър бележи слабия период на НАСА.

На 4 декември 2006 НАСА обявява, че планира да построи постоянна база на Луната, която да започне да се изгражда през 2020 и до 2024 да е напълно функционираща, което да позволи посещаването ѝ от екипаж, който непрестанно да се сменя (подобно на Международната космическа станция, на която винаги има екипаж, който се заменя от идването на следващия). НАСА смята да си сътрудничи с други агенции за този проект.

НА 28 септември 2007 директорът на НАСА Майкъл Грифин обяви, че смята до 2037 г. да прати човек на Марс.

Space Exploration Technologies Corporation, известна като Спейс Екс (‘SpaceX’), е американска авио-космическа корпорация, базирана в Хоторн, Калифорния.

ЩО Е СПЕЙС ЕКС?

*** Space Exploration Technologies Corporation, известна като Спейс Екс (‘SpaceX’), е американска авио-космическа корпорация, базирана в Хоторн, Калифорния.

Компанията е основана и финансирана от южноафриканския милионер и предприемач Илон Мъск – един от съоснователите на системата за разплащания PayPal и главен изпълнителен директор на Тесла.
Компанията разработва ракети-носители, ракетни двигатели, космически апарати и други космически системи. Спейс Екс е избрана от НАСА по програмата за комерсиални логистични услуги до Международната космическа станция.
На 8 април 2016 г. Спейс Екс осъществява първото успешно кацане на първата степен на ракетата-носител Фалкън-9 на морската платформа Отонъмъс Спейспорт Дроун Шип.
Историята на Спейс Екс започва, когато Илон Мъск решава да изпрати частен космически апарат на Марс, но като разбира колко ще струва изстрелването, решава да създаде собствена космическа компания, която да направи революция при космическите полети в технологично и ценово отношение.

Спейс Екс е основана през 2002 г., в която Мъск инвестира $100 милиона. Впоследствие Спейс Екс е избрана от НАСА и получава субсидия в размер на $278 милиона, за да разработи безпилотна система за доставка на товари до МКС.
Спейс Екс разработва двигателите Мърлин, Кестрел, Драко и СуперДрако и Раптор, който ще се използва за бъдещите полети до Марс. Мърлин е първият чисто нов американски двигател, разработен от програмата Аполо насам.

Спейс Екс разработва ракетите Фалкън-1, Фалкън 1е, Фалкън-9 и Фалкън Хеви. Спейс Екс разработва и проект за напълно преизползваема ракета Грасхопър.
Спейс Екс разработва капсулата Дракон, която в бъдеще се очаква да се използва и за пилотирани цели. Спейс Екс разполага и с три стартови площадки на космодрумите в Куаджалин, Кейп Канаверал и Ванденберг.

Международната космическа станция (МКС) на 29 май 2011 г. Изглед от отдалечаващата се совалка Индевър.

Международна космическа станция (МКС, International Space Station, ISS)

МКС е съвместен проект на пет космически агенции:

Националното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, (НАСА);
Федералната космическа агенция на Русия (ФКА);

Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA);
Канадската космическа агенция (CSA/ASC);
Европейската космическа агенция (ЕКА).

Първият компонент на станцията е на орбита от 20 ноември 1998 г., а 1ят екипаж пристига на 2 ноември 2000 г., като към днешна дата станцията е постоянно обитавана.
МКС е завършена към края на 2011 г. с изключение на руския сегмент и се очаква да функционира поне до 2020 година. Към днешна дата тя е най-голямото съоръжение в космоса, което е било изграждано досега. Когато бъде завършена, станцията ще има големината на игрище и ще тежи 455 тона.

Невъзможно е МКС да бъде изградена на Земята и тогава да бъде изстреляна. Няма ракета, достатъчно голяма и достатъчно мощна да издигне такова съоръжение в космоса. Затова МКС се изгражда в космоса, като се изстрелват модул след модул.

Станцията е обслужвана основно от руските космически кораби Союз и Прогрес и от американската космическа совалка. На 9 март 2008 г. ЕКА изстрелва с ракета-носител Ариана 5 1ят Автономен товарен кораб, наречен Жул Верн ATV с товар над 8 000 kg. Корабът се скачва успешно със станцията. На 10 септември 2009 г. прави дебют и японския непилотиран Товарен кораб H-II. Оттогава европейските и японските снабдителни кораби извършват полети средно по веднъж годишно.

След отстраняването на космическата совалка през 2011 г., НАСА планира да използва услугите на частни компании и космически кораби за снабдяване на американския сегмент на станцията.

Космическият кораб Дракон вече има успешни тестови полети. До момента единственните доставчици на живи пилоти и оборудване извършват само руски космически кораби.

Официалният език на борда на МКС е английският език. МКС е най-скъпоструващият обект, построен досега от човечеството.

МКС стана свидетел на 1ия космически турист, Денис Тито, който похарчи $20 милиона долара, за да лети на руска снабдителна мисия. Към 2011 г. на борда на станцията са се качвали 7 космически туриста, всеки от които е заплатил по $25 млн. долара. Всички те са пътували с руските снабдителни полети.

На станцията се извършва и 1та космическа сватба,

когато Юрий Маленченко (намиращ се на борда на МКС) се жени за Екатерина Дмитриева, която е в Тексас.