✝ Възнесение Господне (Ascension of Our Lord and God and Saviour Jesus Christ to Heaven) (Спасовден)
6 юни е датата на празника тази година (2019) и ОТПАДА ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ПОЗДРАВ “Христос Воскресе” – Имен ден празнуват Спас (-ка, -ия) и Стас (-ия, -ка).
ПО КАНОНА
Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден, празнува момента, когато Иисус Христос се възкачва на небето. Той открива за всички хора Царството небесно.
Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след 1ия ден на Великден.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от Християнската църква още от IV-V век.
На 40-ия ден от Възкресението Христос се явил на учениците си за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).
“Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното,
възнесе се в слава, Христе Боже наш,
без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно,
викаш на тези, които Те обичат:
Аз съм с вас и никой не може да е против вас.”
Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: “… не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт” (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50).
ПО КАЛЕНДАРА
„Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.
„Тѐ ти, булка, Спасовден!“
е израз, широко разпространен от българския фолклор. Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав.
Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.
Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“. Тоест, днес може.
You must log in to post a comment.