КАК И КОГА ЗАПОЧНА – КАКВО И КОЛКО СТРУВА – КОЙ ГО НАПРАВИ ДА СЕ СЛУЧИ – КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ И БИЗНЕСА – ЗА КОГО СЕ ПРАВИ “МАЛКАТА БЪЛГАРИЯ” в “Столицата на България в САЩ” – КАК ТАЗИ СГРАДА МОЖЕШЕ ДА ОТИДЕ В М-ВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ЗАЩО АМЕРИКАНЦИТЕ ИЗБРАХА БЪЛГАРИТЕ – КОЛКО СТОТИН УЧЕНИКА ИМА И КОЛКО ОТ ТЯХ СА НА 2 ГОДИНКИ – БЪЛГАРСКИ 12 КЛАС В АМЕРИКА И ДВУЕЗИКОВИ ЛИЦЕНЗИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТ В ЕС
30 май 2019 г. Първото Българско училище със собственна сграда в Америка се “роди” днес в Чикаго. А къде другаде, ако не в “Столицата на България в САЩ”, където над 150,000 наши сънародници са намерили “втори дом”. И то по време на най-верните празници за това събитие, само седмица след деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, и само ден преди Международният ден на децата – 1 юни. И то в годината, когато школото “Малко Българско Училище” (МБУ) има юбилей – 10 години.
Много символика, но не специално избрана, а “изпратена от Бога” в този момент, станала възможна обаче, с много години труд и усилия на много хора, и най-вече вяра и обединени мисли и действия. Дух в материя, която ще се превъплъти обратно. А тя, хич не е малка – над един милион и триста хиляди долара ($1,300,000) е цената. Една прекрасна сграда на 4 нива, всъщност те са две с връзка помежду си. И то в район, където живеят много българи, с 2 български Църкви, 4 наши ресторанта, български магазини, в близост до летище “О’Хейър”. А името, разбира се, е
“МАЛКАТА БЪЛГАРИЯ”! Ч.Р.Д.
Но, да, “Той” духът е там, мястото е бивше училище към една от най-старите Църкви в Чикаго (Immanuel Lutheran Church, 1868-1871 г.), което спряло да функционира през 2015 г. Именно това накарало собственниците на германската евангелистка обител да изберат българите за купувачи, макар и за по-ниска цена от останалите оферти, искали да се запази сградата, нейният дух и символика. Продават сградата на школото си с капацитет 200 ученика, за да си помогнат на Храма, но не и на всяка цена. Много я поддържат, много си я обичат, но цели четири (4) години търсят верният нов собственик, а не печалба и пари. Звездни цифри идват с множество предложения, но те отказват. Избират българите, които решили да си правят “просто” училище и на 18 януари 2017 г. започват преговори с фондация “Малко Българско Училище” (МБУ). Собственниците са захласнати от дейността на организацията, в която влизат два филиала (училища “Алеко Константинов” и МБУ) и общо шестотин и девет (609) ученици към днешна дата, които в момента са “натъпкани” в помещенията на една гимназия. В сградата на “МАЛКАТА БЪЛГАРИЯ” ще се “прелеят” в едно деца и от двете училища, които живеят в района, за да се освободи и пространство в сегашната локация, която ще продължи да съществува … докато не се появи и билдинг с още по-голям капацитет … а, дано.
КАК И КОГА ЗАПОЧНА? “Неволята учи, а вярата образова”
“Първоначално за закупуване беше избрана друга сграда в района Елк Гроув Вилидж, където сега е главната сграда, в която се помещава училището “Алеко Константинов”. Тогава, съвсем в началото на 2017 г., децата са около 500 и месечният наем е $10,000 долара, плюс разход за задължително платено почистване. Това са разходите за помещение и в момента. В Борда на Диркторите са само трима, Живка (Бубалова), Симона и Георги Петров, и те решили, че няма смисъл да се плащат толкова пари само за наем, и с тях спокойно може да се изплаща собственна сграда. Но, след 6-7 месеца сделката не се получава, което се оказва за добро, защото се намира тази сегашната.” Така започна разказът си Георги Бошнаков, сега председател на родителския съвет на “Малко Българско Училище” (МБУ), корпорация с нестопанска цел.
КАКВО И КОЛКО СТРУВА? Бел.ред. “Не гледай колко пари имаш, а къде са”
“Реално плащаш наем само за няколко часа в събота (бел.ред. $2500 за един ден на седмица) и само тогава можеш да я ползваш, и то само за училище. И те решават, че е време да се направи следващата стъпка, да се закупи сграда, която да може да се ползва по всяко време за всичко. Има много извънучилищна дейност, кръжоци, вкл. по математика, танци, шах, други занимания. А тази сграда е 27,000 кв.фт., да не те излъжа с точната квадратура, на 4 отделни нива е. Всъщност те са две сгради с “топла” връзка между тях (сплит левъл), има зали, вкл. спортна с паркет и кошове за баскетбол, която дори има сцена, позволяваща да се правят и концерти, театър, рецитали. Достатъчно за момента учебни стаи. Сградите предоставят много, много възможности, но съответно носят и много отговорности, защото все пак са стари и имат нужда от ремонти и освежаване. До септември всичко трябва да е готово, за да заработи училището, трябват средства, помощ„” продължи Бошнаков. Той добави, че “отделно тревната площ, която се вижда на снимката, и тя влиза в сделката, и трябва да стане паркинг по изискване на общината.”
КОЙ ГО НАПРАВИ ДА СЕ СЛУЧИ? “Колкото повече – толкова повече” (Мечо Пух)
“Нямаше да стане възможно без участието на хиляди хора, дори бих казал всички. Защо толкова много ли, ами защото много хора дариха пари и продължават, защото нямат време или не могат да помогнат с доброволен труд. Без значение малко или много пари, даже забелязахме, че бройката на хората е много голяма в сравнение с цифрите на сумите, т.е. всякакви хора са намерили начин, без значение малко или много да дарят. Иначе ние, няколко десетки, работим абсолютно доброволно за каузата. Разбира се, само учителите продължават да взимат пари, а те са над 60, и така трябва, те са най-важните, за да работят училищата. Някои хора си мислят, че това е някакъв бизнес и стоят настрани, но много хора безвъзмездно се включиха, и продъжват, и те, и ние, и до ден днешен. Всеки има право сам да си решава, а аз мога да говоря само за себе си. Бягаме от негативни неща или заставаме на пътя им. Включих се, поради факта, че се бяха събрали, мисля 12 организации, които събираха подписка против училището и събирането на пари. Това ми преля чашата, това беше безумие някакво, но аз го приех, като предизвикателство. Но, ела след това да видиш, колко много хора видяха какво правим и се присъединиха. Нямам думи, хората хич не са глупави и разбират защо се правят неща. Някак си хората прегърнаха каузата, като своя. Когато се правят подобни неща, в никакъв слуай не бива да се забравя и миналото, кой какво е правил, и тези хора да бъдат привличани за делото.“
КЪДЕ В ЦЯЛАТА РАБОТА Е ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ и БИЗНЕСА? – “Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли за смет”
Бел.ред. Няма бизнес – няма общество. “Еднодневките” от “Дребните души” и “излъсканите чипици” не правят “големи неща” и стават само за “червения килим”!
“Седи при народа долу, хора на неговото място си вдигат носовете и се събират само с “успелите и известните”. Не знам как успява, но като че ли е навсякъде, да отиде да уважи всеки, да каже някоя хубава дума. Иван Анчев (бел.ред. ген.консул на Р България в Чикаго) е много земен, цялото му семейство. Страшен човек, почти няма грешка. Оказваше ни съдействие, и ни оказва, но реално, не само на думи.” Това каза Героги Бошнаков, в отговор на въпрос, дали имат късмет с държавните служители на място.
“Утре, петък, е поредният ни “фаундрейзинг” за българските бизнесмени и тези с престижни професии в Чикаго. Трябва да се уважават тези хора, те не са успяли, просто ей така. Чест им прави, че винаги намират начин да помогнат, и не парадират с това. За 2ри път го правим, 1ят път бе в началото преди две години. Ако не се лъжа, тогава се събраха около петдесет-петдесет и четири хиляди долара ($50-54,000). Нямаме генерален спонсор, но имаме човечни успели българи от всякакъв “калибър”. Подобно на другите дарители, много по малко и постоянно. Тази година са продадени над сто (100) куверта по двеста долара ($200) и томболата ще набере най-малко десет хиляди долара ($10,000). Отделно ще има още дарения, благотворителен търг.”
Бел.ред. Създадена е специална страница за набиране на дарения, където вече са постъпили над $27,000:
DONATION FOR LITTLE BULGARIA CENTER
КАКВА Е ФОРМУЛАТА – “Замяна на откривателя на Америка Колумб с Кубрат – всички заедно”
“Пак ще кажа, много хора по малко и постоянно. Заедно за една кауза, с доверие. Така до момента сме събрали повече от двеста хиляди долара ($200,000) за две години. Не сме спирали, всеки е дал, кой повече, кой по-малко. Естественно, ще ни бъде приятно някой да даде повече, но пък така по малко от повече е по-сладко. Така че даже ни е по-добре. Българите в Чикаго са прекрасни, винаги съм го вярвал.”
ЗА КОГО СЕ ПРАВИ ТАЗИ СГРАДА – “Тя няма собственик – тя е на българската общност в Чикаго”
“В крайна сметка тази сграда няма собственик – тя е на българската общност в Чикаго. Управлява се от фондация с борд на директори и мениджмънт, които са доказали за какво се “борят”. Успяхме с много работа и убеждаване на хората да съберем тези средства, да покажем на всички останали, че може стига да сме единни нещата се получават. Просто няма как да стане собственност на Жоро или Пешо, или на когото и да било. Просто е невъзможно, дали сме си сърцата и душата, и ще си пазим. Това не може да се случи, както и това да се използва за друго, освен за хората, и най-вече за техните деца. Всичко ще продължи. Не случайно сме я кръстили “Малката България”. Точка.” Така с вяра в каузата и бъдещето завърши Георги Бошнаков.
Ето чуйте и главната “ракета-носител” учителката Живка Бубалова, която много преди сградата да се появи започва в своя дом обучение на 8 българчета на езика на “кръвта”, която тече във вените им, на мама и татко, за да стигне днес до 600. Публикуваме аудио запис на разговора с нея, защото този глас трябва да се чуе, защото не само буквите говорят.
“ИЗВОРА НА БЕЛОНОГАТА” или КАК СЕ ЗАПАЛИ И ГОРИ ЕДНО БЪЛГАРСКО ОГНИЩЕ
Чуйте ексклузивно интервю с учителката Живка Бубалова – “Каквото можем правим и помагаме, защото в това виждам смисълът за нас българите”:
Ще чуете детайли от “извора”:
можеше ли тази сграда да отиде в М-во на Образованието, защо от американците са избрали българите, които решили да си правят училище, за създаването и “кръстника” му и фондация “Малко Българско Училище” (МБУ) с общо шестотин и девет (609) ученици в 46 класа с обучение от 1ви до 12ти клас и над 60 учители към днешна дата, за начина на обучение, колко са 2-годишните ученичета, за уникалната фолклорна паралелка (клас) “Малката Верея”, за първите 12-класници в Америка, за двуезиковите лицензи и дипломи за средно образование, които са валидни за Европейската образователни рамка и Американската образователна система, с които могат да кандидатстват във висши учебни заведения и в Европейския съюз (ЕС). Или как българчетата в Америка стават “граждани на света” и в образованието. За “децата на България”, които създават България в Чикаго, които се оказва, че са “деца на Демокрацията”, младите. Които повечето българи обвиняват в какво ли не. “Да, ама не”!
Е, и какво да искаме повече?
Може би само да си пожелаем, представители на българското правителство и президента да дойдат на официалното откриване на есен. Ха да видим сега колко са патриоти, както се “пишат” по време на избори, и не само. На последния вот за 1ви път в историята депутат бе избран с гласовете от чужбина. А идват и други избори, за парламент и президент.
Дали ще дойдат, зависи само от Държавата България, Родината вече е тук!
You must log in to post a comment.