1ви Май – “Денят на труда” създаден в САЩ, превърнат в „Деня на Смъртта“ в България

Аферата Haymarket (известен също като клането Haymarket или Haymarket безредиците) се отнася до последиците от бомбен атентат, който се състоя в демонстрация на труда във вторник, 04 май 1886, на площад Haymarket [2] в Чикаго.

Началото на “Денят на Труда” се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, известен в Америка като “Аферата Хеймаркет”. След 3-дневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души.

“Денят на Труда” и на “Смъртта” в България – създаден в САЩ и пръснат в 80 държави (Лозунги, Видео, История)

 От “раждането” му от Американска “майка” през далечната 1886 г., дало жертви. “Изнасянето” от САЩ и “разпръсването на семето” на празника в Европа. “Плодовете” в сателитите на СССР.

Особено в България където на 100-годишниният юбилей през 1986 г. малолетни ученици – Чавдарчета, Пионерчета и Комсомолци, и техните батковци и какички, лели и чичовци, бяха  “поздравени” на площада пред Мавзолея със салют от “пресен и натурален” радиоактивен дъжд от Чернобил

Денят на труда и на международната работническа солидарност е известен като Ден на труда и Първи май.

“Бащата” на Соц-лагера Леонид Брежнев и “глава” на КПСС и СССР дава огънче на Българският “Тато” и негов колега на НРБ и БКП. След това ще му даде и радиоактивен “пушек” да застрои салатата на Народа! Да живей, живей труда и дружбата!

Кой не е слушал за него, кой не знай за него? Да, хубаво е всеки да знае кой го е създал, как се е разпространил по света и какво е донесъл на хората в България и по Планетата. От “раждането” му от Американска “майка” през далечната 1886 г., дало жертви. “Изнасянето” от САЩ и “разпръсването на семето” на празника в Европа. “Плодовете” в сателитите на СССР.

Особено в България където “на връх” 100-годишниният юбилей на празника на 1 май 1986 г. малолетни ученици – Чавдарчета, Пионерчета и Комсомолци, и техните батковци и какички, лели и чичовци, бяха  “поздравени” на площада пред Мавзолея със салют от “пресен и натурален” радиоактивен дъжд от Чернобил. А “апостолите” на “Майката-партия” им махаха, възкачили се “над” “Татко Димитров”, скрити под “обикновенните” шлифери и чадъри, и пожелаваха “Върви Народе Възродени” – облъчен и щастлив.

Bulgaria May 1 ManifestaciaЗа да “забие” БКП поредният “пирон” в собствения си “ковчег”, в който има място за всички.

Съзнателна дезинформация от “червената” власт,

докато мнозина по това време спокойно си правеха салата от първите марули, поръсени от радиоактивния дъжд. В това време за висшата номенклатура се доставяха чисти храни и вода, и агнешко за Гергьовден от Австралия. Хранеха ги в Хотел “Рила” в София, където след взетите проби екипът от експерти, сред които и лекари, се връщат в кухнята и забраняват да се ползва вода дори от чешмата, дори за миене на чинии. А някои от нас, които се бяхме усетили в София, ходехме по нощите да си наливаме минерална вода от Горна Баня и чакахме с часове на опашки.

На фона на всичките манифестации, за които повечето от нас пазят хубави спомени, за атмосферата, за приятелите. Тези, с които доброволно се облъчихме. /Вижте по-долу живи кадри от манифестацията под Чернобилския дъжд на “Деня на Труда – Смъртта Първи Май 1986/

Никога не ще да забравя тези дни! Бях студент, бъдещ инженер, само година преди завършването на първото си тогава “висше” образование, което по онова време беше мнооого по-добро от сега, и за което ще съм адски благодарен до края на живота си. На 26 април, Неделя гръмна, вижте и нека никога  Да не забрвяме Чернобил! (Почти всичко: факти, снимки, много видео).

Доказателство за престъпното мълчание на управляващите са страниците на

Доказателство за престъпното мълчание на управляващите са страниците на “Работническо дело” в периода от 29 април до 10 май 1986 г. За пръв път във вестника за голямата ядрена авария се съобщава на 29-ти април с текст, сбутан на 5 страница ниско долу, в който липсва всякаква съществена информация.

Облакът от Чернобил достига България именно на 1 май 1986 г.. На 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април – 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Обикновено при такива ситуации населението веднага се предупреждава да ограничи излизанията поне в първите няколко дни, да не яде зеленолистни зеленчуци, да не пие мляко… Не и в Социалистическа-Комунистическа България, народът на която му дойде доста множко през 1986 г., като добавим голямото земетресение в Стражица.

Единственно тогавашният военен министър Добри Джуров издава специална заповед за строг контрол на храната и водата в армията и тя до голяма степен беше опазена.

Бяхме разбрали три дни по-късно в Сряда 29 Април. До края на седмицата съставихме план, заедно с двама колеги, и буквално откраднахме един уред за замерване на радиация (гайгер-мюлеров брояч) от катедрата, която се занимаваше с тези неща, а и с “военната ни култура”, която бе задължителна по онова време, поне за инженерните специалности. Мерихме поне един час на различни места в тревата, не спирахме, защото не вярвахме на очите си. (Вижте видео за радиоактивния облак: Chernobyl 25 years ago; radioactive Cesium 137 cloud over Russia and Europe). Спря ни един н.с., асистент, който тичаше и викаше “спрете тези глупости, уредите не показват вярно. Давайте ги и идвайте веднага, защото ви търсят от Деканата”. Някой ни беше натопил, и това за малко можеше да ни струва образованието. Спаси ни синът на партийния секретар на Института (сега Университет), който ни беше колега, по-скоро баща му. Разминах се само с обяснения в Ректората и Районният Комитет на БКП, тъй като от Комсомола ме прератиха там, защото не бях приет при тях. Така си останах обикновен “глупак”, който дори не успя да влезе в Комсомола, а БКП я гледаше на телевизора и през “крив макарон”.

Това е моят най-голям спомен от Първи Май – манифестацията, на която за първи път не отидох. Въпреки, че няма да забравя приятните детски, ученически преживявания по време на задължителните паради през другите години. Ако искате споделете вашият спомен в “коментари” долу под статията: 

Къде Бяхте Вие на 1 Май 1986 г.?

Да, тогава директно почувствах какво правят с мен. Не изпитвах омраза към тях, мразех себе си, че съм безсилен, че позволявам това да ми се случи, на мен, на приятелите ми и моето семейство. Доста пошло – аз се бях превърнал в самоубиец и убиец на собствените си род-нини и приятели, защото бях се родил и живеех в собствената си Род-ина. Гнузззз! 

А всяко нещо, думичка с корен “РОД” безизборно ти се дава от Бога, т.е. ние бяхме наказани от Бога! Да ме прости Господ, починалите ми родители, но наистина така се чувствах. На Първи Май 1986 г., аз се заклех с моите приятели и състуденти “провокатори”, че моите деца няма да живеят в тази държава! И никога да не забравят своят Род и Език, както аз не спрях да обичам своята Роди-ина. Дори на хиляди мили от нея, тук в САЩ, където точно тук се е родил “Денят на Труда – Първи Май”.

Аферата Haymarket (известен също като клането Haymarket или Haymarket безредиците) се отнася до последиците от бомбен атентат, който се състоя в демонстрация на труда във вторник, 04 май 1886, на площад Haymarket [2] в Чикаго.

Аферата Haymarket (известен също като клането Haymarket или Haymarket безредиците) се отнася до последиците от бомбен атентат, който се състоя в демонстрация на труда във вторник, 04 май 1886, на площад Haymarket [2] в Чикаго.

Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. 10 000 са стачкуващите в Ню Йорк, 11000 в Детройт, и 90 000 в Чикаго, където е най-големият митинг в този ден. След 3-дневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7, впоследствие оправдани като невинни.

Едно от първите масови чествания на 1 Май е през 1905 г. в

Едно от първите масови чествания на 1 Май е през 1905 г. в “люлката” на “левите” идеи и Социалистите град Пловдив. За “рожденна дата” на Българската Комунистическа Партия (БКП) се смята 20 юли 1891 г. на Бузлуджанския конгрес, тогава Българска социалдемократическа партия (БСДП). През 1894 г. се обединява с Българския социалдемократически съюз (БСДС) в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП, 1903 г. “тесни” и “широки” социалисти). 2-ят конгрес на БСДП се провежда 1892 г. именно в гр. Пловдив, а скоро след това там се заселва и именият “тесен социалист”, Марскист и “Баща на социализма” “Дядо” Димитър Благоев.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. в Амстердам се решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. Комунистическата власт (БКП) в Народна Република България (НРБ) започва да чества празника ежегодно, тъй като в социалистическите страни, водени от СССР на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа.

Кулминацията на отбелязването на “Денят на Труда” от Комунистите е Първи май 1986. Стотици хиляди българи отбелязват в София “Празника на труда” с традиционен парад пред комунистическите ръководители на страната. Манифестиращите не знаят, че само четири дни по-рано пожар в Чернобил е предизвикал най-тежката ядрена авария в света. На 1 май радиационният облак достига България. Дъждът, който вали над манифестиращият Народ от Народната Република е силно радиоактивен, но на трибуната сякаш не осъзнават опасността във въздуха.

(вижте по-долу всичко по целия свят за 1 Май – Денят на Труда)

 

ЛОЗУНГИ ОТ КОМУНИЗМА

 

 

  • Икономиката икономична: дело на всеки гражданин! — лозунг от 80-те години на 20-ти век
  • Обещаваме да намалим стойността на един леглохраноден с 0.02 стотинки! — плакат в почивна станция
  • Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки! — призив от заводско хале
  • На борба за всяка стотинка, за всеки грам, за всеки сантиметър, за всяка минута — призив от заводските стени
  • Бира се отпуска само на членове на профсъюза! — надпис над работническа лавка
  • Преди пиене не употребявай алкохол! — предупреждение в квартална пивница
  • Във връзка с ремонта на столовата, храната ще се приема през задния вход! — надпис от над входа на работническа столова
  •  
  • 25 години обикновен локум — надпис от опаковката на обикновения локум, по случай 25-годишнината от 9.IХ.1944 
  • 25 години смесен локум – роден и внос – надпис на плакат от протестите през 2014 г. в София, по случай 25-годишнината от идването на “Демокрацията”
  • 25 цирк – 25 години плодотворна размяна на циркови номера между България и СССР — лозунг от афишите на цирк преди 1989 г.
  • 25 цирк – 25 години плодотворна размяна на циркови номера между България и Европа и САЩ – надпис на плакат от протестите през 2014 г. в София, по случай 25-годишнината от идването на “Демокрацията”
  • 25 години народна власт – 25 години цирк! — светещ надпис върху цирков купол преди 1989 г.
  • 25 години “власт на народа” – 25 години цирк! — надпис на плакат от протестите през 2014 г. в София, по случай 25-годишнината от идването на “Демокрацията” (Вижте: Цирк България продължава турнето си – в цифри или що е плурализъм на родна почва
  •  
  • 35 години социалистически Батак — табела на входа на град Батак
  • Копаем въглища – строим социализъм! — лозунг от Твърдишкия проход
  • Повече камъни за народа! — надпис над каменоломна кариера
  • Bulgaria Poster Communism 333Всяко кебапче – куршум в сърцето на световния империализъм! — надпис в кебапчийница
  • Всеки буркан компот – юмрук в лицето на империализма! — плакат в консервния комбинат в Пазарджик
  • Всяко произведено от кооператорите яйце ще се превърне в бомба в редиците на империалистите! — лозунг в ТКЗС
  • Всяко яйце – бомба; всяка кокошка – летяща крепост срещу агресорите! — агиттабло в птицеферма
  • Всяко яйце над плана – тухла в строителството на социализма! — плакат в птицеферма
  • Американският президент – враг номер едно на Тополовградска селищна система! — плакат в центъра на Тополовград
  • Американския империализъм – враг номер едно на Каспичан! — пътна табела на входа на Каспичан
  • Буш – враг номер едно на трудещите се от пернишката селищна система — пътна табела при входа на Перник
  • Всеки набран домат – кабърче в леглото на Кенеди! — плакат в ТКЗС
  • Всеки палет готова продукция – гвоздей в леглото на империалистите — агитационен лозунг в консервен завод
  • При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното! — агитационна табела
  • Селянино, изми ли си яйцата? — плакат по стените на ТКЗС
  • Във всеки дом – добитък — плакат, издаден от Наука и изкуство
  • Да покрием всички кобилки от нашето село — призив от ранните години на ТКЗС-то
  • Да не оставим неодрусана нито една слива в нашето село — призив за събиране на цялата селскостопанска реколта
  • Във всяка къща – говедо! — лозунг от времето на т.нар. социалистическо самозадоволяване през 80-те години на 20-ти век
  • Съветските часовници – най-бързи в света — агитационна реклама
  • Съветските болни – най-здравите болни в света — плакат в болница
  • Лекарите се борят за мир, защото те най-добре знаят цената на човешкия живот — плаката в лекарските кабинети и амбулатории
  • Всички луди – на борба за мир и световен социализъм — плакат в лудница
  • Бакшиша е причина за нарушаване реда и влошаване качеството на теляшката услуга – граждани, не давайте бакшиши — надпис в обществените бани
  • Събличай се бързо – и други чакат зад теб — табела във обществена баня
  • Дръж маркуча си в изправност — плакат в пожарната
  • Да живее българо-съветската дружба между народите! — лозунг от кандидат-студентска работа
  • На партията – вярност, на народа – чиста вода! — девиз на едновремешните ВиК
  • Повече кожи за партията — лозунг от стените на кожарско-кожухарска фабрика в чест на 9-ти септември
  • ЖП-бюфети предлагат питателна храна, която осигурява здраве и сила за построяването на социализма — надпис в жп-бюфет
  • Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията — агитационен лозунг
  • Мързелът е гавра с труда — агитационен плакат в трудов колектив
  • Колкото и да работиш, все е малко! – лозунг в казарма

 

ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА

Денят на труда и на международната работническа солидарност е известен като Ден на труда и Първи май.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. 10 000 са стачкуващите в Ню Йорк, 11000 в Детройт, и 90 000 в Чикаго, където е най-големият митинг в този ден.

След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

Манифестация в София 1950 г.

Манифестация в София 1950 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.

След края на социализма в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти и комунисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия.

По света

В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално.

В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) в първия понеделник от септември. Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за “трудещия се човек”. Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 година. 

В САЩ на 1 май се организират множество протести от емигранти, като този в Лос Анджелис.

Във Великобритания отбелязват Деня на труда през първия понеделник на май. Предложения през 2011 г. са правени празникът да се премести през септември, в синхрон със САЩ и Канада, но засега това не е направено.

В бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и КНР той е отбелязван някога дори с военни паради.

Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден“ (Reichsarbeitstag).

Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия и много други.