СВЕТЛА СЕДМИЦА – 1ва след Великден – Защо и Какво да Правим

Първата седмица след Великден е наречена Светла седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци.

СВЕТЛА СЕДМИЦАПървата седмица след Великден е наречена Светла седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. Този Светъл период ще завърши на Томина неделя. Момите извършват ритуала Ладуване.

Идеята на Създателя, според христиняството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят, а да се радва във вечността! Казано “по нашенски”, да гледаме позитивно на нещата в живота! 

В църковния календар Великден продължава три дни – неделя, понеделник и вторник. 

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник, свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

Във втория ден на Възкресение Христово по традиция се провежда и литийното шествие с чудотворната икона на Божията майка от храма на Бачковския манастир. Смята се, че това е най-старото литийно шествие в Европа. Стотици вярващи изпълниха двора на Бачковския манастир тази сутрин, за да се включат в шествието до месността Клувията, високо в планината. Според поверието, там в скала, чудотворната икона е била открита през 1604 година от две овчарчета, които я пренесли до Светата обител.     

Всеки от дните до следващата неделя –

Томина неделя – денят на Св.ап.Тома Неверни

е записан като Светъл. През всеки от дните на Светлата седмица се славят Божията майка и светите апостоли (вижте списък с именните дни най-долу)-

На Светли понеделник – светите апостоли,  през Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.

Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

На Светла Сряда при обичая Мара Лишанка се взимат от три млади булки по един чехъл с различен цвят и се напъхват един в друг. Така се оформя кукла, наречена Мара Лишанка, забражда се и се накичва като булка със сребърни невестински накити – титрици.

На Светлата сряда от Светлата седмица

се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко – обичаят Ладино хоро.

В играта Ладино хоро девойките се хващат за ръце и образуват кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи.

Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя – за коняр, за овчар или за говедар.

При обичая Мара Лишанка се взимат от три млади булки по един чехъл с различен цвят и се напъхват един в друг. Така се оформя кукла, наречена Мара Лишанка, забражда се и се накичва като булка със сребърни невестински накити – титрици.

След това се избира мома, която трябва да е лазарувала и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце.

Две по две девойките започват диалог с Мара Лишанка – с момата, която носи куклата, и пеят песен. Мара Лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга. После момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката, “окъпват” куклата, измиват си лицата и се връщат в селото.

Обичаят се прави за дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.

На Светъл четвъртък от Светлата седмица се благославят светите апостоли Йоан и Яков.

Светли четвъртък – почитат се Светите Апостоли Йоан и Яков, които били рибари подобно на баща си. Те били сред първите, които Исус избрал за свои последователи. Когато той ги поканил да го последват, двамата веднага оставили рибарския си занаят и тръгнали с него.
След време Исус избрал 12 от последователите си да бъдат негови апостоли. Яков и Йоан били едни от тях. В Евангелията братята Яков и Йоан се наричат синове Зеведееви по името на техния баща Зеведей, а също така според евангелист Марко, Иисус наричал братята Воанергес (в превод: синове на гърма), очевидно заради силния и поривист характер.

Четвъртък се смята за щастлив ден. Роденото дете ще е щастливо, работливо и богато. В четвъртък се влиза в нова къща и се пали първият огън в огнището, този ден е щастлив и за започване на нова работа. 

Създаденият иконо-графски тип на празника Светли Петък – Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, в действителност е изображение на вътрешността на храма в Балъклъ. В центъра му е фиалата с животворната вода, върху която е изобразена Пресвета Богородица фронтално, с издигнати молитвено ръце, а в медальона на гърдите є е Младенецът Христос, благославящ. В двата горни ъгъла, императорската и патриаршеската фигури и съпровождащите ги велможи и духовни лица изобразяват тържествен вход в храма. Този иконографски тип на Живоприемния източник, заедно с богослужебното последование се разпространил много бързо из Византийската империя. Най-ранното запазено изображение извън Константинопол е открито в Мистра, Пелопонес, и е датирано от 1311 г. (А.- М. Талбот).

Светли Петък Живоприемни източник.  /умни петък/ – продължава да се слави Възкресението на Спасителя, и се възпява и Божията майка, като “живоприемен и живоносен Източник”.

Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с “обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича “Живоприемен източник”, или още “Балъклъ”. Така е записано в началото на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм “Живоприемен източник”.

И наистина, тук ставали най-различни чудеса. Синаксара на празника разказва за няколко. Едно от тях е за чудното проглеждане на един слепец, а този, който помогнал, не след дълго време Лъв станал и император. “Този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие”, още тогава разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица, Майката Божия. 

А следното чудо показало, че Пресвета Богородица пребивава на “това място отдавна” и бди над него, и е свързано с България. След много години при опасност от срутване Майката Божия се явила на събраните в храма богомолци и ги предупредила да го напуснат. “Когато и последният човек излязъл, храмът се сгромолясал”.

Това чудо вероятно е станало при едно от земетресенията, които нанесли сериозни поражения на Константинопол през VIII и IX в. За съжаление храмът заедно с манастира при него пострадали при обсадата на Константинопол от българския цар Симеон през 924 г., който изгорил целия комплекс. Впоследствие обаче, за четири години той бил възстановен в целия си блясък.

В заключение заслужава да бъде посочена и една друга причина за свързване на празника на Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник със Светли петък. Тя е духовна. Изразява я Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава (Гръцка православна църква) в своя проповед на този ден. Негово Високопреосвещенство нарича Светли петък, “отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка” (вж. Лука. 2:35), при вида на нейния невинно страдащ Син”. “Затова светата Църква мъдро отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за възхвала на тази, която роди Живата вода ­ Христос (Йоан. 4:10, 14).

 

Светла събота е на Свети Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча. Раздават се просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.

Братовчед и предшественик на Иисус Христос, Йоан, който според Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа) е живял отшелнически живот в пустинята. След като навършва 30 години започва да проповядва. Дава Свето Кръщение и на Иисус Христос (Богоявление). Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа. Нарежда се главата да не се погребва заедно с тялото, тъй като Ирод се страхува от възкресението на страшния пророк, и затова заравят главата му на тайно място. Но, тайно е откопанс и отнасенс в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора. 

Тялото на светеца най-вероятно се съхранява в Александрия, където още средновековни източници посочват, че то почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава и датиран към 1 в. потвърждават, доколкото е възможно, това твърдение.

На 28 юли 2010 г. в България при археологическите” проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква построена в края на IV – началото на V век при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 m под пода е открит мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 cm и висок 14 cm. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, гласящи че за някои български учени, откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол. През юни 2012 г. екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр. Мощите се съхраняват в созополската църква „Свети Cвети Кирил и Методий“.

В България откриха мощите на Кръстника на Христос -Св. Йоан Кръстител – Предтеча

В исляма Йоан Кръстител е смятан за един от пророците, като обикновено е наричан с арабската форма на името му – Яхия, свързван с въздържание и аскетизъм.

Седмицата завършва с Томина неделя, по името на св. ап.  Тома, който единствен от дванайсетте апостоли на Исус не повярвал на Христовото възкресение.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

Християните се поздравяват с „Христос воскресе“ 40 дни, или до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.

С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.

За нас, българите, Православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, за запазването на която много пострадаха мъченически. Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт.

„Има Православие у нас, има български народ; няма Православие, няма български народ“ ­

звучи предупредително и днес заветът на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). Запазването на ЧОВЕЩИНАТА У ЧОВЕКА!

2nd Sunday of Pascha
St. Thomas Sunday

ENGLISH

Bright Week, Pascha Week or Renewal Week (Greek: Διακαινήσιμος Ἑβδομάς) is the name used by the Eastern Orthodox and Byzantine Rite Catholic Churches for the period of seven days beginning on Easter and continuing up to (but not including) the following Sunday, which is known as Thomas Sunday. Latin Rite and other Christian groups such as Anglicans refer to this period as Easter Week, not to be confused with the Octave of Easter, which includes the following Sunday.

The entire week following Easter is to be set aside by Orthodox Christians for the celebration of the Resurrection. According to the 66th canon of the Council in Trullo:

“from the holy day of the Resurrection of Christ our God until New Sunday (i.e. Thomas Sunday) for a whole week the faithful in the holy churches should continually be repeating psalms, hymns and spiritual songs, rejoicing and celebrating Christ, and attending to the reading of the Divine Scriptures and delighting in the Holy Mysteries. For in this way shall we be exalted with Christ; raised up together with Him. For this reason on the aforesaid days that by no means there be any horse races or any other public spectacle”.