“Тайната Вечеря” на Политбюро и Тодор Живков е “Христос” – още за архива на ЦК на БКП и “изчезналите” над 60000 страници

Prehod-Tainata-Vecheria-na-Politburo-

През май 2007г. галерия “Лоран” представя скандалното платно от 80-те години на миналия век, в което членовете на Политбюро на ЦК на БКП са изобразени като апостолите от “Тайната вечеря” на Леонардо. Живков е показан като Христос, а Милко Балев е Юда. Платното било скрито в УБО – Управление “Безопасност и охрана” на бившата ДС от 1981 г., до наши дни. Информация за картината стигнала до Живков и той заповядал да бъде прибрана от УБО, но да не се унищожава. Пазили я над 20 години, навита на руло. Пред Живков на масата има погача, лук, солница и гарафа с вода – т.е. народният човек е нахранил народа. Пред Петър Младенов има уиски и луканка, пред Добри Джуров – пистолет и боза, пред Пенчо Кубадински -пакет цигари “Стюардеса”, а пред Димитър Иванов чаша с кафе, която сякаш е пълна с кръв, и дело. Между Кубадински и Джуров има сянка ,която се предполага, че е на шефа на УБО ген. Кашев (който се самоуби през 1991 г.) или на началника на ДС Григор Шопов.Милко Балев, с книга за оплаквания и посегнал към телефона. Людмила Живкова е на фона на пролетен пейзаж. Огнян Дойнов с “Кока Кола” пред себе си, Георги Атанасов с чиния с наръфан хляб, Андрей Луканов с буркан кисело мляко, бонбонки “Тик-Так”, “Тоблерон” и нож. Под масата спящо куче, куфарче с лепенки с Американското знаме и заличения подпис на художника. От изобразените “апостоли”, в момента само двама са живи, това са: Георги Йорданов и Георги Атанасов. Фото: Галерия Лоран, Собственик: Лаврен Петров, внук на големия ни художник Цанко Лавренов (1896-1978 г.). /кликнете за голям размер, вижте по-долу в статията подробно описание на картината/

“Политбюро беше органът, който се занимаваше практически с всичко в държавата – 45-те години комунизъм предопределиха до голяма степен т. нар. “преход” след това” – доц. д-р Мартин Иванов, бивш вече председател на Държавна агенция “Архиви”

През 2013 г. протоколите и решенията на Политбюро и Централния комитет на БКП за периода от 1944 до 1989 г. бяха изнесени публично и  вече са достъпни в интернет на страницата на Държавна агенция “Архиви”.

“В поредицата “Архивите говорят” сме приготвили първите няколко колекции, които ще бъдат публикувани в рамките на една година. Стартираме с протоколите и решенията от заседанията на Политбюро на комунистическата партия в периода 1944–1989 г. Продължаваме с полицейските досиета отпреди 9 септември 1944 г. на някои от известните българи – Никола Вапцаров, Тодор Живков, Г. М. Димитров и др. През октомври, по случай 100-годишнината от Балканската война, ще публикуваме имената на загиналите наши прадеди, които са пролели кръвта си за обединението на България,” споделя на страниците на агенцията нейният председател Доц. д-р Мартин Иванов.

Тези 60 000 страници са част от общият архивен масив, публикуван на сайта през 2012 и през 2013 г., който достига почти 212 000 страници – всичко, което е предадено в държавна агенция “Архиви”. На сайта могат да се намерят и вече публикуваните полицейските досиета отпреди 9 септември 1944 г. на някои от известните българи – Никола Вапцаров, Тодор Живков, Г. М. Димитров и др.

“За по-младите интернет потребители, родени и израснали след 1989 г., трябва сигурно да припомним, че Политбюро беше органът, който се занимаваше практически с всичко в държавата – от дислокацията на армията, през строежа на АЕЦ до … цената на чорапогащите. Централният комитет от своя страна вземаше най-важните стратегически решения за страната. 45-те години комунизъм предопределиха до голяма степен т. нар. преход,” допълни доц. Иванов.

За 45 г. едва 55 души са били членове на Политбюро на ЦК на БКП. Между тях е името на Димитър Яков Станишев (1924-2000), член и Секретар, отговарящ за международните връзки на БКП, депутат в 7-то, 8-то и 9-то НС, баща на сегашния лидер на БСП Сергей Станишев. На 8 и 9 ноември 1989 г. Димитър Станишев е единият от тримата членове на Политбюро, заедно с Добри Джуров и Йордан Йотов, които пристигат при Тодор Живков, за да го убедят да си подаде оставката.

 

Йордан Николов Йотов е член-кореспондент на БАН, и политик от БКП. Участник в комунистическото съпротивително движение по време на 2СВ. Партизанин от Партизанска бригада „Чавдар“. Член на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП. Умира в София на 21 юни 2012 г. На погребението му реч произнася неговият племенник проф. Георги Близнашки, бъдещ служебен министър-председател (2014). Има един син – Бойко Джуранов. Племенникът на Йордан Йотов – Йордан Джуранов (41г.), на когото всъщност е и кръстен, е открит мъртъв през 2009 г. в землището на Елин Пелин, като преди това дълги години живял в Лондон, където се е установил и по-големият му брат. Близки на семейството казват, че двете банкови карти на Джуранов са били източени. 

Добри Маринов Джуров (1916-2002), който е фрагмент от картината на “Тайната вечеря на Политбюро” (вж. по-долу), е български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП и несменяем министър на народната отбрана (1962-1990) по време на социалистическата система в България. Той е заемал най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като достига военно звание армейски генерал (1964). Става кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977 – 1990). Джуров е член на РМС, а през 1938 г. на БРП (к). Участник в комунистическото съпротивително движение по време на 2СВ, партизанин и командир на Партизанска бригада „Чавдар“. След 9 септември 1944 г. Добри Джуров е обявен за полковник, известно време работи в МВР, а през юни 1945 г. е прехвърлен в армията. През 1947 г. завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР,  а през 1959 г. завършва съветската генералщабна академия. Добри Джуров играе активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Той остава военен министър до септември 1990 година и членува във Висшия съвет на преименуваната БСП. На 10 януари 1991 година напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот. Недоволен от положението в България през 90-те години. По думите на дъщеря му Аксиния, се е сринал, когато видял офицери да ровят по кофите.

Добри Джуров има една дъщеря и двама сина, през 1941 г. губи друго дете още като бебе.
Аксиния Джурова е изкуствоведка (р. 1942), член-кореспондент на БАН от 2008 г. От 1986 г. е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. Член на ръководството на фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ от създаването ѝ. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянскитекултури към ЮНЕСКО. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в Йейл (САЩ), ЙерусалимСорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания (Венеция).С Решение № № 230 от 16 юни 2011 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 7 юли 1973 г. Джурова е сътрудничила на Военното разузнаване на ГЩ на БНА (РУМНО). В качеството ѝ на секретен сътрудник, псевдонимът ѝ е бил „Анна“. Не е известно кога е била свалена от действащия оперативен отчет на РУ-ГЩ. Синът на Добри Джуров – Чавдар (1946 – 1972) е парашутист, умира при самолетна катастрофа през 1972. Случаят е един от стотиците подобни в комунистическата армия, но това, което го различава е, че една от жертвите е синът на тогавашния министър на отбраната и разследването потъва в архивите. Година след произшествието си заминава като началник на военното контраразузнаване (ВКР) ген. Васил Терзиев. Другият син Добри Джуров е Спартак (р. 1952), Капитан II-ри ранг на ВМФ на НР България.

 

Сред документите, предадени на архива, които са публикувани на уебсайта, не фигурира стенограмата от пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е свален от поста генерален секретар. През юли 1992 г. главният прокурор Иван Татарчев повдига обвинения срещу 22-ма членове на Министерския съвет за присвояване на огромни суми, сред които и Димитър Станишев. Бащата на сегашния шеф на Европейските социалисти (ПЕС, 2019) Сергей Станишев е обвиняем по известното като “Дело № 3”, заедно с друг бивш член на Политбюро – Огнян Дойнов. Обвинението е за предоставяне на помощи на братски компартии, но до смъртта на Д. Станишев през 2000 г. делото не влиза в съда, годината когато почива и Дойнов.

“Вместо първоначално заявените 20-ина хил. страници, в хода на дигитализацията установихме, че дейността на Политбюро е отразена на 73 910 листа. Дори и те се оказаха едва половината от огромния документооборот на властта. В края на 2011 г., след близо година усилена работа стана ясно, че стенограмите на Политбюро от няколко десетилетия почти липсват. Наложи се да бъдат прегледани поотделно всичките 19 хил. архивни единици (над 20 хил. папки), за да открием “изчезналите”  над 60 хил. страници с протоколи, посочи председателят на Агенция “Архиви”.

“Използваният метод е бил много прост, но ефективен. От множеството точки в дневния ред на заседанието на Политбюро е била подбирана някоя по-невинно изглеждаща тема – например поздравление до братска социалистическа партия в Латинска Америка или назначение на ръководител на едно от хилядите ТКЗС-та. Тя се е слагала като единствено описание на архивната единица в каталога и… протоколът практически “изчезвал”, поясни Мартин Иванов.

“Организирахме информацията в два големи масива Пленуми на ЦК и Политбюро. Вътре, във всеки един от масивите, документите са подредени по десетилетия, като явните (т.нар. Решения “А”) и засекретените протоколи (т. нар. Решения “Б”) на Политбюро са обособени отделно. Наред с това сме се постарали да предоставим на потребителите кратки биографични справки на повечето главни действащи лица, а също и международния контекст, при който са вземани решенията. Галериите с архивни снимки, надяваме се, внасят повече цвят в често сивия и рутинен тон на партийните протоколи. За интересуващите се да научат нещо повече, сме препоръчали и част от излязлата по-важна историческа литература за периода от 1944 до 1989 г.,” обясни Доц. Иванов.

Ако не сте кликнали вече на линковете, то кликнете тук за избор: Архивите говорят…

ПРИПОМНЯМЕ: 

20 години по-късно /какво се случи + видео/

България има 7 народни събрания, 4 президенти, 12 премиери, над 400 политически парти, инфлация над 500% и курсове на валутата - от 0,76 до 3000 лева за долар
Фрагмент от картината по-горе. Крайният вдясно е ген. Добри Джуров - несменяем министър на Българската армия от времето на Тодор Живков. Ония, дето я въртяха дяволската машина, се измъкнаха от лична отговорност с обяснението

Фрагмент от картината по-горе. Крайният вдясно е ген. Добри Джуров – несменяем министър на Българската армия от времето на Тодор Живков. Ония, дето я въртяха дяволската машина, се измъкнаха от лична отговорност с обяснението “Такива бяха времената”. Първи я изрече таз гузна фразичка “легендарният” генерал Добри Джуров.
Ако цитирането на факти е цинизъм, то тогава живота в България какво е?
Любомир Левчев има стих по тоя повод: “И в несъпротивлението падам като в целувка без любов”.

*** Членовете на Политбюро на ЦК на БКП са изобразени на картина като апостолите от “Тайната вечеря” на Леонардо,  дело на автор, който остава неизвестен по волята на наследниците му.

За 45 г. едва 55 души са били членове на Политбюро. 

Най-важните хора в държавата преди 10 ноември 1989 г. – Петър Младенов, Александър Лилов, Добри Джуров, Станко Тодоров, Димитър Стоянов, Людмила Живкова, Милко Балев, Георги Йорданов, Пенчо Кубадински, Георги Атанасов, Огнян Дойнов, както и самият Тодор Живков са в изобразени на уникалната картина, крита в УБО – Управление “Безопасност и охрана” на бившата Държавна сигурност, написа в-к 24 часа.

 Както е известно, на вечерята Исус казва, че ще бъде предаден, а всички реагират.

През май 2007г. галерия “Лоран” представя скандалното платно от 80-те години на миналия век, в което членовете на Политбюро на ЦК на БКП са изобразени като апостолите от “Тайната вечеря” на Леонардо.

Живков е показан като Христос, а Милко Балев е Юда. Платното било скрито в УБО – Управление “Безопасност и охрана” на бившата ДС от 1981 г., до наши дни. Информация за картината стигнала до Живков и той заповядал да бъде прибрана от УБО, но да не се унищожава. Пазили я над 20 години, навита на руло.

Пред Живков на масата има погача, лук, солница и гарафа с вода – т.е. народният човек е нахранил народа. Юда е най-верният му човек – Милко Балев, с книга за оплаквания и посегнал към телефона. Людмила Живкова е изобразена като Йоан на фона на прозорец с пролетен пейзаж. 

Пред Петър Младенов има уиски и луканка, пред Добри Джуров – пистолет и боза, пред Пенчо Кубадински – пакет цигари “Стюардеса”, а пред Димитър Иванов чаша с кафе, която сякаш е пълна с кръв, и вестник “Работническо Дело”.

Между Кубадински и Джуров има сянка ,която се предполага, че е на шефа на УБО ген. Кашев (който се самоуби през 1991 г.) или на началника на ДС Григор Шопов. Внушението за подслушване се създава от висящ микрофон.

Огнян Дойнов с бутилка “Кока-Кола”, символизираща “връзките му на Запад”.

Георги Атанасов с чиния с наръфан хляб, Андрей Луканов с буркан кисело мляко, бонбонки “Тик-Так”, “Тоблерон” и нож. Под масата спящо куче, куфарче с лепенки с Американското знаме и заличения подпис на художника. 

Според собственика художникът често е рисувал членовете на Политбюро на ЦК на БКП и се е ползвал от облагите на властта. Но не бил на високи постове в много привилегирования по онова време Съюз на художниците.

Платното навремето било конфискувано от УБО и се е съхранявало дълго време свито на руло. Картината е огромна – 225/125 см. 

Информация за картината стигнала до Живков и той заповядал да бъде прибрана от УБО, но да не се унищожава. Пазили я над 20 години, навита на руло.

Вглеждането в детайлите на уникалното изображение показва точно повторение на шедьовъра на италианския майстор и съобразяване дори със златното сечение.

По изключително любопитен начин е възкресена атмосферата на тоталитарните години.

Твърде метафорични са изображенията на гнездо и на висяща паяжина. Присъства и един от важните идеологически знаци на времето – петолъчката.

В лявата част е картата на България, на която са изписани старите наименования на градовете. В дясната се чете надписът “Човек и добре да живее…”.

В дъното се виждат три пейзажа – “Пролет”, “Жътва” и “Зима”. Масата е отрупана с предмети, които с основание могат да влязат в музея на тоталитаризма, посочва “24 часа”.

Там е и вестник “Работническо дело”. Вглеждането в първата страница показва заглавието “35 години”. Ако се предположи, че става дума за годишнина от 9 септември 1944 г., може да се направи изводът, че картината е рисувана през 1979-80 г.

Има белези от цигарен дим. Най-интересна на покривката е тъмночервена кръпка. След реставрацията на нея са изпъкнали инициалите АН.

Няма бивши комунисти, те са техни наследници! Покаянието на управляващите комунисти не се състоя. А други останаха ли в управлението? Голяма работа – и те са хора!

Кой е най-чудесният начин да се сбогуваме с идиотщините на миналото и неговите странни екземпляри?