Велики (Разпети) Петък – денят на раздвоението на човека – какво се прави този ден (+ видео)

“Осана” и “Разпни го” … “все едно”

“А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците … “

Иисус Христос, разпитван, вина Му вменили, а Пилат му издал тежка присъда, пoдстрекан от агресивната завистлива и злобна тълпа, която ревяла „Разпни Го“ (от там идва името

“Разпятието на нашия Господ Иисус Христос” е последния, финален етюд на Страстите Христови и на земния път на Исус Христос, последвано от чудодейното Възкресение Господне на Великден и Възнесение Господне. Разпятието Христово е един от най-трагичните образи, създадени от древните иконописци. На кръста е разпнат Христос, а въъображаемият простор е пресъздаден чрез фона на иконата. Архитектурен фон на иконата са стените на Йерусалим. Този детайл не само кореспондира с историческата истина, но е и вид духовно наставление. Както Христос е страдал извън границите на Йерусалим, така християните трябва да Го следват и да излязат извън стените на обичайния живот. Разпятието показва космическия смисъл на Христовата смърт, която “пречиства въздуха” и освобождава цялата вселена от господството на демоните. В този фон от земята до небето се извисява кръстът с разпнатия на него Богочовек – като мост, съединяващ земното и небесното царство. Защото само Разпятието може да издигне човека от суетния му и тщестлавен живот, за да изпита вечността. Спасителят сякаш прегръща света с прикованите си на кръста ръце. Красотата на Образа не е загубена, по Тялото Му няма следи от физически мъчение, само скръбта в израза и движенията на заобикалящите Го, пресъздава мига. Под укрепения в подножието си кръст се вижда чернотата на пещера, олицетворяваща съкровеното, невидимото. В недрата на земята се вижда прахта на първия човек Адам, като символична съпоставка на Първочовека и Новия Адам – Богочовекът Христос. Прахта на Адам е обозначена е с череп, върху който се стича кръвта на прободените с гвоздеи нозе на Христа – кръвта на Изкуплението. Права до кръста обикновено е изобразена Пресвета Богородица с ръце, повдигнати на височината на лицето или на гърдите. Богородица е в тъмни дрехи, а фигурата и изражението Й изразяват безутешна скръб. Също в цял ръст, с приведена глава е изобразен и св. Иоан Богослов – ученикът, на когото Иисус поръчал да се грижи за майка Му. На някои изображения са изрисувани и жени, а понякога и стотникът Лонгин с копие в ръка. Зад тях са стените на града – стените на Иерусалим. Над главата на Христа е закована табелка с надпис, написан от Пилат Понтийски “Иисус Назорей, Цар Иудейски” (ИНЦИ). В горната част на Разпятието са изобразени най-често два летящи ангела, които се спускат от небето към Христа. На някои икони единият от тях придържа към гърдите на Иисуса чаша, в която се стича кръв и вода от прободеното Му ребро. “Разпятие Христово”, стенопис от 1546 г. от Теофан Критски в Манастира Ставроникита в Света Гора Атон.

Велики, или Разпети петък (Great and Holy Friday, Good Friday) – денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. 

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат му издал тежка присъда, пoдстрекан от агресивната завистлива и злобна тълпа, която ревяла „Разпни Го“ (от там идва името “Разпети петък”). А само преди дни същата тази тълпа го зовяла „Осана“ (“Спаси!” или “Бъди спасен!”, нашето: “Слава!”) по пътя, застлан с одежди, цветя и зеленина. 

Нарамен с тежък кръст, Христос бил поведен по пътя Виа Долороса към Голгота на разпятие и “туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски”, разпнат между двама разбойника (Дисмас и Гестас) за поругание.

Велики петък – ден на пророческата, оказала се вечна глъбина и жестока драма: раздвоението на човека.

“А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците … “

“В лицето исках тоя звяр да зърна. 
Войникът се във този миг обърна 
и ме погледна… Аз… се ужасих… 
че в него… своето лице открих!...”

Разпятието Христово (The Crucifixion of Our Lord and Savior Jesus Christ) е последния, финален етюд на Страстите Христови и на земния път на Иисус Христос, последвано от чудодейното Възкресение Господне на Великден и Възнесение Господне. Излишно е да подчертаваме какво място заема Разпятието в живота на християните.

Във всички епархии на Българската православна църква по света сутринта се отслужват Царски часове и вечерня, като в центъра на храма се изнася Светата плащаница. Певецът застава пред северната врата на светия олтар и започва бавно да пее 1-та стихира (църковна песен, изложена в стихотворна форма): Егда от древа…, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят св. плащаница, обикалят 3 пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия, означава «покой, царско място за почивка”, символизира и наречена на единственото място на земята, за което се използва думата – Храма на Гроба Господен в Йерусалим) и слагат плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват светия кръст, светото евангелие и самата плащаница.

Така, в средата на храма е издигнат “гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола е поставена плащаницата, която представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланятна изображението. 

Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. 

По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. 

Свещеникът ни дава цвете (най-често здравец)

за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. 

Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите,

за да ни напомня, че очакваме великия ден. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. На утринната служба се четат 12 откъса от Евангелието, които разказват за страстите (от църковнославянски – страданията) на Иисус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

Вечерта се извършва Опелото Христово. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. 

В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я слага на светия престол в олтара. Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Т.е.

„под масата“ можем да минем през деня в петък, и в събота.

 На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия.

Не случайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо – дори вода. (Четете още за: Света Четиридесетница (Великденски пост) – ПОСТИ И ГРЕХОВЕ)

На “разпети петък” се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца. Великденският хляб е вторият основен символ за този ден на Възкресението Христово в събота. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя по къшей хляб за къщата и за Бога. Тази традиция се свързва с поверието за благодат и здраве за цялата фамилия. Докато раздава хляба, най-старата жена в семейството благославя всички му членове, като се моли за опрощаване на греховете им.

От 2010 г. с решение на правителството в България денят е неработен.

ВСИЧКО ЗА: ВЕЛИКДЕН – Празникът на Празниците

ENGLISH

Great and Holy Friday, Good Friday (Veliki petuk) is a Christian holiday commemorating the crucifixion of Jesus and his death at Calvary. It is observed during Holy Week as part of the Paschal Triduum on the Friday preceding Easter Sunday. According to the accounts in the Gospels, the royal soldiers, guided by Jesus’ disciple Judas Iscariotarrested Jesus in the Garden of Gethsemane. Judas received money (30 pieces of silver) (Matthew 26:14–16) for betraying Jesus and told the guards that whomever he kisses is the one they are to arrest. Members of many Christian denominations, including the AnglicanCatholic, Protestant, Eastern OrthodoxLutheranMethodistOriental Orthodox, and Reformedtraditions, observe Good Friday with fasting and church services.The date of Good Friday varies from one year to the next on both the Gregorian and Julian calendars. Eastern (Orthodox) and Western Christianity (Catholic) disagree over the computation of the date of Easter and therefore of Good Friday. 

11:00am – 7:00pm Lamentation Service
People go under the shroud preying for good health, God’s protection
and Blessings. (POD PLASHTENICATA)
On Great and Holy Friday each family always buys a new pottery dish.

ЗА КАКВО СЕ МОЛИМ ДНЕС?

Проповед, произнесена от Негово Преосвещенство Триадицкия епископ Фотий на 18 април (6 април ст. ст.) 2014 г. в катедралния храм „Успение на Пресвета Богородица” (ВИДЕО)

Велики четвъртък Последование на 12-те Евангелия в храм “Света вмчца Марина”, град Пловдив (цялата служба 3 часа 50 мин)

Сънувах сън

Сънувах сън… Бях някъде във храм 
безлюден, тих, без никакъв народ. 
Сред здрача блед под храмовия свод 
видях един позорен стълб и там 
Христа с въжета свързан, прикован! 
Пред него бе изправен груб войник 
и шибаше телото Му с камшик. 
Във тишината някак страшно беше, 
кога камшикът яростно плющеше. 
Това бе бич, обкичен със ресни, 
нанизани със късчета олово, 
ръбати, остри, с грапави страни. 
При всяко ново шибане сурово 
те вбиваха се в страдащата плът 
на кроткия Христос… И всеки път 
когато пак камшикът заплющеше, 
Потръпваше Христос, но все мълчеше… 
А по измъченото Му лице 
струеше кръв. И двете Му ръце 
пробити бяха. В кротките очи 
блестяха сълзи в кървави лъчи. 
Венец от тръни кичеше главата, 
петна от кръв личаха по ребрата. 
Навред – по гръб, по рамене, гърди 
се виждаха все кървави бразди. 
Безжалостният и суров войник 
издигна пак разветия камшик 
и взе да шиба… Силно възмутен 
аз пламнах, обладан от гняв свещен, 
па спуснах се и викнах: “Зли човече! 
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”… 
В лицето исках тоя звяр да зърна. 
Войникът се във този миг обърна 
и ме погледна… Аз… се ужасих… 
че в него… своето лице открих!…

Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)
Из сборника “Копнеж по Вечността”, публикуван в Интернет от “Православна Беседа”