Маринов занесъл пиесата в България преди повече от 1/4 век – гледа я за 1ви път
За първи път от 27 години насам оригинално издание на творбата, и то с автограф в ръцете на състава, който играе творбата на сцената от самото начало
30 Март 2019 г. (Фулертън) Греещата “Звездна тройка” – “човекът-всичко” на сцена Ивайло Христов (д), “тънката струна” на родната поп-музика Дони (ср) и една от най-ексцентричните ни арт персони Коцето-Калкин (л) се качиха “3 в 1” на сцената във Фулертон, за да ни “сервират в леглото” пак “3 в 1” – уникалната пиеса “Секс, Наркотици и Рокендрол”. Там на 50 мили от Лос Анджелис и 100 от Сан Диего в Калифорния. Фото: Евгени Веселинов, Булгарика (BulgariCA)
30 март 2019 г. Събота вечер е време за всичко, особенно в района на подивелия от ентъртеймънт Лос Анджелис, кеф ти секс, кеф ти наркотици, та и танци или луд рокендрол – те така да ти забъркат вкусотийките “3 в 1”. За българите не е по-различно, но пък точно този уикенд се оказа още “по-по-най-“, като им събра не само всичко накуп, ами им добави и Оскар, та получихме и един “плюс”. Бум, за капак – всичко това българско. Даже преля – имаме изкуство с новини. Казват, че с майсторлък и любов храната била най-вкусна, а пък ако била национална, ядеш, но не преяждаш. Над 200 човека решиха, че могат да бъдат и зрители, на едно уникално представление във Фулертън, Калифорния.
“3 в 1” – “човекът-всичко” на сцена Ивайло Христов, “тънката струна” на родната поп-музика Дони и една от най-ексцентричните ни арт персони Коцето-Калкин се качиха на сцената във Фулертон, за да ни “сервират в леглото” пак “3 в 1” – уникалната пиеса “Секс, Наркотици и Рокендрол”. “Звездната тройка” бе дошла на 50 мили от Лос Анджелис и 100 от Сан Диего в Калифорния, за да ни поднесе един прекрасен спектакъл, който в същия състав играят от 1992 г. в България. Всъщност, пиесата се е родила само година по-рано в Америка, бащата е Ерик Богосян, един американец от арменски произход в Ню Йорк, а между хилядите представления в повече от 100 държави, нашата е доайен.
На всичкото отгоре, този уикенд в “леглото” ни се намърда човекът, който навремето (1991 г.) е занесъл пиесата в България – актьорът Димитър Маринов. Да бе, този същият, калифорниецът-софиянец, който т.г. вдигна златната статуетка Оскар за участието си в “Зелена Книга”. Оказа се, че той е не само “нагъл” да открие представлението, което за него е “дву-родно”, но и се изпъна на 1ви ред в залата, където направо изигра ролята, заедно с Ивайло Христов.
След като ни разказа историята си с пиесата пред камерата, разбрахме, че Димитър наистина има причина да е толкова въодушевен 28 години по-късно – защо, “зареденият и различен” Ивайло Христов – кой, театърът в България и Америка – какво е, гледайте ето тук:
А питате ли ни нас публиката в залата – какво ни беше?
Там, заклещени между убийственна игра на артистите с този вечен текст на пиесата и самите нас? В наше време, и днес “заклещени между идеализъм и хедонизъм, между егоизъм и себераздаване, между любов и секс, между хаос и прегледност,” както истинно го е казал автора още преди четвърт век. Е, простено му е, кара ни да се чувстваме поне по-млади, ха-ха, язък.
Имахме чувството, че Ивайло Христов ни “татуира”. “Грозното патенце”, което става “красивият лебед”! За да не обидя Ивайло с реплики от пиесата, от които няма любима, и за родителите да обяснят на децата, за които “сексът, наркотиците и рокендролът” са забранени (PG-14), но пък си имат приказката: “- Ах, колко голям е светът! — извикаха всички патенца. Наистина сега те се чувствуваха много по-нашироко, отколкото по-преди в яйцата. – Да не мислите, че това е целият свят? – рече майката. – Охо, той се простира много по-надалеч, отвъд градината, чак до бостана с дините. Ала там аз никога не съм ходила.” Ами бащи и майки, заведете децата си на театър, за да не останат в бостана с тиквите, и да не ги хапят кокошки, петли и патки! Фото: Евгени Веселинов, Булгарика (BulgariCA)
Имахме чувството, че Ивайло Христов ни татуира, дълбоко и грозно, със сурови истини за живота ни в Америка, слова съзадени тук, но изречени от него на чист български език, за да ни останат белези за цял живот. Да ни събуди, да ни приземи, да ни помогне със своя талант на изразяване да се осъзнаем къде сме, по-скоро да си признаем, че сме тук. Като че ли самият ни живот е “секс, наркотици и рокендрол”, ако не знаем “азбуката на оцеляването”, която наготово ни поднася.
Ивайло Христов не просто играе, той “отиграва” героите си, за да има всеки спектакъл свой различен живот, вечер след вечер, година след година!
Ивайло – един убийствен талант на сцената и човек с дълбока мисъл, която ти разкъсва червата от преяждане и ти нагъва мозъка. За да си нахранен и мислещ, но не с миризлива мешана скара или хамбургер и въртящи се цифри и голи гъзове в главата. Да, главата, ама горната, именно от нея излизаха безмилостните слова за “изсъхналите кратуни”, които са предизвикали сушата и на “долната”. И дори ни го показваше с удоволствие, по форма и размер, там на “долния етаж”.
“Сексът е онова, което по същество, всички се интересуваме от него”
Ивайло Христов ни размазваше с брутално раздиране на възможностите ни в ежедневния живот в “Страната на НЕограничените възможности”. В битката да си “някой” в истинския живот, всеки ден в материалния комфорт да вървиш по трънливата пътека към вътрешното, духовното оцеляване. Истинската или илюзията за нея, на театралната сцена или на сцената на живота. За да може, твоят живот, да си остане твой, изборът на този живот – също. Да победиш битката със самия себе си, за да спечелиш войната с останалите!
“Ако ти кажа коя реплика ми е любима в пиесата, то ще обидя другите реплики”! Чуйте го бре ей! И това ни казва “грозното пате” Ивайло. Да, на този Андерсонов приказен герой ми прилича – “грозен”, ама знае kak да “кряка”, и всичките ние “патенцата” се събираме, около него. Като че ли ни казва, “хей заведете децата на правилното място и им покажете превилните неща от “черупката” до “хранилката””. На 2ри Април 2019 г. Андерсен щеше да навърши 214 години, а “150 години по-млад” ще стане през декември “Човекът-оркестър” – проф. Ивайло Христов.
30 март 2019 г. (Фулертън, Калифорния) (от ляво надясно) Калин Крумов, Дони, Ивайло Христов, Румен Петров, Коцето-Калкин, Тодор Тренков. Благодарение на организацията “Българско Общество за Образование и Култура “ПЧЕЛА””, пиесата достигна и до Фулертън. Организацията е регистрирана, в Монровия и последно е одобрена от щатските власти на Калифорния на 6 декември 2018 г., Петров е Финансов директор (CFO), Тренков e Изпълнителен директор (CEO), а Диана Джонева е Секретар (отсъства на снимката). Фото: Евгени Веселинов, Булгарика (BulgariCA)
За първи път от 27 години насам оригинално издание на творбата, и то с автограф е в ръцете на състава, който играе творбата на сцената от самото начало. Уникалната книга бе връчена на Ивайло Христов от Калин Крумов от Българско Общество за Образование и Култура “ПЧЕЛА”, благодарение на което пиесата достигна и до Фулертън.
Ерик Богосян е автор на книгата и пиесата “Да пиеш в Америка”, както и на “Радиошоу”- заглавие на книга, пиеса и филм на Оливър Стоун. Печелил е два пъти наградата “Оби”, има Сребърна мечка от Берлинския филмов фестивал, както и награда “Драма деск”. “Секс, наркотици, рокендрол”, написана по едноименната му пиеса, е третата му книга, по която “Авеню пикчърс” прави филм. Богосян е роден на 24 Април 1953 г. в Уобърн, на 9 мили от Бостън в Масачузетс, живее в Ню Йорк.
30 март 2019 г. Ивайло Христов по време на представлението в Лос Анджелис, Калифорния. Фото: Евгени Веселинов, Булгарика (bulgarica)
Ивайло Ангелов Христов е български театрален и кино актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ.
“Хубавото на „Секс, наркотици, рокендрол“ е, че някак си ние сами си го правим интересно. Всяко представление е различно само по себе си, защото вътре има и зони за импровизация. Понякога се получават, понякога не толкова… Но ние си го обичаме и се отнасяме с него сериозно. А иначе от самото начало досега спектакълът със сигурност се е променил много. Много! За мен е удивително как в текстове, които съм изпълвал с един смисъл, с течение на времето смисълът се променя и става друг, без да „пипаме“ самия текст. Развиват се и изразните средства, и зрителят го тълкува по нов начин. Ако трябва с едно изречение да го обобщя
спектакълът е помъдрял.
Като започвахме, не бяхме женени, нямахме деца… Сега сме женени и тримата, имаме и деца, и бели коси… Но духът си остава, е той май е най-важен.” – интервю на Христов за “Факти”.
“Човекът-оркестър” е роден на 10 декември 1955 г. в София. Шампион на България по водна топка с „Левски“ (1971).
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г. в класа по актьорско майсторство на проф. Сашо Стоянов. По разпределение работи в Държавния театър в Сливен (1980-1985), а след 1986 г. в Театъра на българската армия. Играе и на сцената на столичния Театър 199 в постановката „Самотният запад“ от Мартин Макдона, пак там поставя и като режисьор спектаклите „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер и „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис.
Играл е в пиесите „Нощно съжителство“, „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“, „Носорози“, „В очакване на Годо“, „Гувернант“, „Вишнева градина“, „Женитба“, „Секс, наркотици и рокендрол“ и др.
Като режисьор е поставял пиесите „Човешки глас“, „Случайната смърт на един анархист“, „Секс, наркотици и рокендрол“, „Подземни тайни“ и „Нощта на рокендрола“. В НАТФИЗ, където е асистент от 1992 г. в класа на проф. Стефан Данаилов, е поставял пиесите „Опера за три гроша“ и „Буре барут“.
Като един от основателите на театралната награда „Аскеер е реализирал документалния филм „Аскеер“ 92 като режисьор и сценарист.
Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).
Известен, като “универсален боец”, Ивайло Христов ще заяви тогава през 2014 г – “От години държавата наистина не знае какво да прави с културата си и няма никаква концепция за това.“
Думите му са от интервю за Би Ти Ви по повод отказа му да приеме наградата “Аскеер” на церемонията на 24 юни 2014 в Театър българска армия за главна мъжка роля на Коулмън Конър в “Самотният Запад” на Театър 199. В тази връзка той направи аналог с един цитат от пиесата “Буре барут” на Деян Дуковски, в който един от героите -македонец казва за народа си: “Ние живеем в хемороида на гъза на света.”
“Държавата трябва да полага специални грижи за културата си. Не знам за каква Европа говорим. Вижте си културата, вижте си изкуството. Каква Европа? Как да отидеш в Австрия, в Германия или някъде другаде с подобна култура? Аз ако съм, ще ме е срам. Наистина. Със скъсани гащи и цървули в Европа, аз ще кажа – моля ти се, разкарай се.”
Ивайло Христов играе в над 50 филма, сред тях “Мера според мера” с легендарния Васил Михайлов и хитовият сериал “Под прикритие”, режисьор е на 5, между които “Каръци” (и сценарист) и “Емигранти”.
Ако не знаете, Ивайло Христов също и свири, китара и саксофон. Другото, което той много обича, е спортът.
Със съпругата си Албена, правителствена стюардеса, имат двама сина – Георги и Юлиян.
Осъзнавате с колко много неща се е захванал този талантлив човек. Играе, режисира, преподава, пътува почти през цялото време. И правилно предполагате, че време за семейство почти не остава.
30 Март 2019 (Лос Анджелис) Коцето и Дони партнират на Иво Христов. Фото: Евгени Веселинов, Булгарика (bulgarica)
ДОНИ – име, което носи енергия.
БЛИЖИ СИ СЛАДОЛЕДА е една от най-известните песни на Дони, която е авторска на Добрин Векилов (Дони, р. 1967) и Момчил Колев (р.1967) от ранния им период, когато все още се радват на дългите си коси. През 1993 г. двамата създават дуета Дони и Момчил. Сред най-големите хитове на дуета са и „Уморени крила“, „Червило“, „Мания“. Двамата се разделят през 2000 година, но печелят наградата за цялостно творчество на БГ Радио. Суперуспешният през 90-те години дует снима клипът на песента през зимата на при минусови температури в Киноцентъра в Бояна, София. Песента е създадена по времето на студенстките години на Дони и Момчил, когато свирят в бандата “Супремаркет”. Записват хита заедно с Ники “Цигулката”, Иван Лечев, братът на Акага и актьора Ивайло Христов.
15 Април 2018 г. Дони на концерта на Фондацията в Сан Диего. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA
Дони е роден на 7 Май 1967 г. в София и завършва Медицинска академия със специалност фармация. Но, музиката го влече повече, и от 1988 г. до 1992 г. учи пеене, при маестро Стефан Анастасов. Занимава се професионално с музика от 1989 г. Започва кариерата си като басист и вокалист в групите „Атлас“ (до 1993 г.) и „Медикус“. Заедно с Момчил Колев сформира дуета Дони и Момчил.
Дуетът издава 5 албума, всеки от които е продаден в стотици, хиляди копия. Дони и Момчил са 1те български изпълнители, излъчени по MTV, с песента им,”Ближи си сладоледа”. Песента на Дони,”Уморени крила” се качва в Топ 10 на холандския „Билборд“. Видеоклипове на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а английското музикално списание „Q“ причислява дуета Дони и Момчил към най-успешните световни групи на 1997 г. заедно с U2 и Oasis
В началото на 21 век Дони прави дуетни изпълнения и със съпругата си Антоанета Добрева-Нети, с която са заедно от 2001 г., и за която създава албума „Нети“, с хит-сингъла „Луната спи“. Нети и Дони имат дъщеря Лилия.
През 2007, 2008 и 2009 г. Дони участва в трите сезона на Мюзик Айдъл, като в 1то и 3то издание е член на журито, а във 2то и 3то – музикален продуцент на предаването. През 2015 г., Дони е музикален продуцент, на 3я сезон на “Като две капки вода”, на шоуто “И аз го мога”, както и на 4я сезон на The X Factor Bulgaria . На Дони е идеята за създаването на ФОНДАЦИЯТА, която става негов живот от 2014 насам. Вижте кадри от концерта при препълнена зала в Сан Диего през 2018 г. Абонирайте се за YouTube канала на BULGARICA, за да видите още за българите в Калифорния.
Дони има близо 40 записа театрална музика (1994-2019), както и няколко за филмова музика.
Дони е най-младият носител на награда, за цялостен принос към музиката. Печели я през 2002 г. заедно с Момчил. 10 години по-късно, (2012 г.) дуетът получава наградата за БГ вдъхновител (аналог на награда за цялостен принос към музиката) на наградите на БГ Радио. Дони има над 20 награди за музика и едно театрално отличие. В класацията на БГ радио „Големите хиляда“, Дони е 1ви в България с 43 песни в класацията (като автор и изпълнител).
През 1996 г. Дони беше сред групата артисти, които стигнаха до подножието на Еверест. Оттогава той няколко пъти ходи в Индия, Непал и Тибет и всеки път се завръща още по-изкушен от магията на тамошния дух, манастирите, дворците и прераждането. Той се срещна преди години и с Далай Лама.
30 март 2019 г. Коцето Калки на сцената в Ел Ей. Той е една от най-ексцентричните ни арт персони. Изпълнителят се е срещал 3 пъти очи в очи със смъртта. 1ят път е през 96-та – на състезание с яхти в Южна Гърция. 2ят път имали премеждие в Хималаите. Коцето скочил с парапланер от 4100 метра височина, когато част от крилото не се отворило. Отървал само с един навехнат крак. 3ят път щял да загине заедно с инструктора си по мотоделтапланеризъм. Фото: Евгени веселинов, Булгарика (bulgarica)
Костадин Георгиев, известен още като Коцето Калки, е български музикант и актьор.
Роден е на 9 декември 1962 г. в София. През 1987 г. завършва стоматология, а след това практикува 3 г. като зъболекар в с. Церово, Софийско. После става асистент в Катедрата по детска стоматология в Стоматологичния факултет на Медицински университет (София).
Със свои колеги лекари и стоматолози създава група „Медикус“ през 1987 г. (Пианистът Ники Танков учи архитектура и барабанистът Емо Мишев учи икономика) Коцето Калки прави 3 албума с групата, а след като я напуска – записва още 1 албум.
През 1996 г. Коцето Калки е един от участниците и съинициаторите на експедицията „Еверест концерт“, заедно с Теодосий Спасов и Дони. Те изнасят концерт под покрива на света – на връх Калапатар под петия базов лагер на Еверест на височина 5545 м. „Еверест концерт“ е признат за най-височинния концерт в света и е регистриран в рекордите на Гинес. След това играе в театрални постановки, а през 2010 г. участва като актьор във филма „Мисия Лондон“.
През октомври 2015 г. Коцето Калки заема публична позиция срещу нашествието на мигранти от Близкия изток и Африка в България и Европа.
“Мисля, че тук е пределно ясно, че това е подмяна на населението, и българският народ трябва да излезе и да каже „не”. Това, което се случва, е опит за смяна на една култура с друга. Опит за смяна на рафинираната европейска култура, люлката на цивилизацията с култура, застинала във времето от 6 век с мрачното Средновековие на исляма. С културата на калашника и ножа, което е първата реакция в общуването на тези племена, навлизащи в България!”
Коцето Калки, мина под венчило на 26 август 2018 г., заедно с любимата му Мартина, а шафер бе 7-годишният им син Теодор. Семейството издаде хит “Къде отива любовта” и албум с 10 любовни песни.
С Мартина са заедно от около 10 години и половина и заради нея той се раздели с кардиоложката Жозефина. Певецът не крие, че имал притеснения да не нарани бившата си съпруга. Цялата ситуация обаче се случила по много естествен начин. Известно време бил с Жозефина, след това тя приела факта, че той е влюбен в Мартина. И до днес с първата си жена са приятели и тя дори е негова пациентка.
Коцето и Мартина искат да имат още деца.
You must log in to post a comment.