Дони за българските “секс, наркотици и рокендрол”, които идват в Калифорния – разговор в Деня на Театъра за Театъра

“Грижи се за лукса, насъщният сам ще ти дойде”

ПОЧТИ ВСИЧКО ЗА АКТЬОРИТЕ И ПИЕСАТА … + линк за билети

    Актьорите проф. д-р Ивайло Христов, Дони – Добрин Векилов и Коцето-Калки по време на представлението “Секс, наркотици и рок енд рол” в препълнената зала във Ванкувър, Канада т.г.

27 Март 2019 г. На връх Международния ден на театъра, да говориш за театъра си е просто задължително. А пък точно на тази дата да чуеш, че една от най-дълго играните постановки на българска сцена “Секс, Наркотици и Рок енд Рол” идва за 2ри път в Съединените Щати, си е вече изживяване. Същата тя, която е “родена” тук в Щатите, и 27 години вдигат завесата за нея в България. Всъщност пиесата тръгва от САЩ за България, от тук, от Калифорния, по-долу вижте с кого. 

Откриваме актьорите проф. д-р Ивайло Христов, Дони – Добрин Векилов и Коцето-Калки, които са постоянни в постановката за всичките години, сегс  на път от Канада за САЩ.

Дони отговори на няколко въпроса.

+++

 Здравей Дони и целият екип. Днес е денят на театъра и постановката “Секс, Наркотици и Рокендрол” пътува към родното си място, след повече от четвърт век на сцена в България. Защо продължавате да го играете и за кой път в Америка?

Дони : Здравей! Това е второто ни турне тук. Играем го вече 27 години, защото салоните са пълни, а и на нас не ни доскучава, а продължава да ни е много интересно и забавно.

Силно заглавие, за което автора Ерик Богосян казва, че, “ако не е било то, театърът щеше да си остане празен”. Кое от тези три неща според теб, липсва в България и тук?

Дони: Това е представление и няма претенции за друго. Ако търсим само тях, то отговора трябва да бъде даден вероятно от социолог (смее се). Ние отговаряме на сцената. 

Авторът Ерик Богосян се е опитал да каже нещо във филмираната пиеса още преди 28 години, самото заглавие, като такова, се появява още по-рано 1977 г, и то в песен. Ти, и пееш, и играеш. Кое е по-трудно на сцената – с микрофон или без?

Дони: Не ми е трудно и по двата начина. Обичам да правя и двете неща.

Любима фраза от пиесата?

Дони: “Грижи се за лукса, насъщният сам ще ти дойде”

Как минаха представленията в Канада?

Дони: Пълни салони и екстазно изживяване за нас и предполагам, за публиката.

Какво очаквате от тези в Съединените Щати?

Дони: Очакваме среща с добра и интелигентна публика, както всеки път до сега. Обичаме да сме тук!

 Започвате турнето в САЩ, на девет (9) места ви очакват. Как ги подредихте?

Дони: Турнето започваме от Шарлот. Ние не избираме порядъка на градовете, а нашия промоутър. Разбира се, Ел Ей е емблематично сценично и екранно място. Следващата спирка е при вас.

Специален гост на представлението в Лос Анджелис ще бъде актьора Димитър Маринов, чийто филм “Зелена книга” взе най-престижният Оскар т.г., и той вдигна отредената му статуетка в Кодак тиатър. Маринов на времето е занесъл пиесата в България, и обеща да разкаже на зрителите в залата в събота как се е случило. 

ВИЖТЕ НАЙ-ДОЛУ ЛИНК ЗА БИЛЕТИ ЗА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО В ЕЛ ЕЙ! 

Вечни ли са “секс, наркотици и рокендрол”?

Ерик Богосян – “Секс, наркотици, рокендрол”, написана по едноименната му  пиеса, е третата му книга, по която “Авеню пикчърс” прави филм.

 “Заклещен между идеализъм и хедонизъм, между егоизъм и себераздаване, между любов и секс, между хаос и прегледност”

“Изразът “секс, наркотици, рокендрол” е сякаш татуиран върху живота ми. В продължение на много време аз дори смятах, че “секс, наркотици, рокендрол” е самият живот,” казва авторът американският сценарист и актьор от арменски произход Ерик Богосян.

“Всеки, който не се движеше със 150 км. в час на проглушителна музика, просто не беше жив. Не признаваш ли рока, значи си мъртъв. А всъщност се оказа тъкмо обратното. Изразът не носи същата празнична атмосфера, дори понякога напомня  за мъртвешки танц.
Прекарах по-голямата част от живота си, заклещен между идеализъм и хедонизъм, между егоизъм и себераздаване, между любов и секс, между хаос и прегледност. Въпросът е: как мога да бъда едновременно безотговорен и да поемам отговорност,” откровенничи Богосян.

И се оказва прав, постановката е хит по целия свят повече от четвърт век, а в България се играе от 1992 г. в един и същи състав, същият който т.г. пристига в САЩ: Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки. Играта на Христов е феноменална, за да изрази всъщност много дълбокият текст. Прекрасно допълнен от двамата певци Дони и Коцето-Калки с разнообразни музикални изпълнения.
Текста, Ерик Богосян пише за Америка, пречупен през рок-поколението, но всъщност е без граници и възраст. Над 1000 са постановките по света, а в България спектакъла се играе в Театър “Българска Армия”, в София.

Дони, Ивайло Христов и Коцето-Калки при предишното им посещение в Калифорния с “Секс, наркотици и рокендрол”-

Това е второ “задокеанско” турне и 2ро участие в Калифорния, но 1во в Лос Анджелис.

Ерик Богосян е автор на книгата и пиесата “Да пиеш в Америка”, както и на “Радиошоу”- заглавие на книга, пиеса и филм на Оливър Стоун. Печелил е два пъти наградата  “Оби”, има Сребърна мечка  от Берлинския филмов фестивал, както и награда “Драма деск”. “Секс, наркотици, рокендрол”, написана по едноименната му  пиеса, е третата му книга, по която “Авеню пикчърс” прави филм. Богосян е роден на 24 Април 1953 г. в Уобърн, на 9 мили от Бостън в Масачузетс, живее в Ню Йорк.

24 март 2019 г. Ивайло Христов по време на представлението във Ванкувър, Канада

Ивайло Ангелов Христов е български театрален и кино актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ.

“Хубавото на „Секс, наркотици, рокендрол“ е, че някак си ние сами си го правим интересно. Всяко представление е различно само по себе си, защото вътре има и зони за импровизация. Понякога се получават, понякога не толкова… Но ние си го обичаме и се отнасяме с него сериозно. А иначе от самото начало досега спектакълът със сигурност се е променил много. Много! За мен е удивително как в текстове, които съм изпълвал с един смисъл, с течение на времето смисълът се променя и става друг, без да „пипаме“ самия текст. Развиват се и изразните средства, и зрителят го тълкува по нов начин. Ако трябва с едно изречение да го обобщя

спектакълът е помъдрял.

Като започвахме, не бяхме женени, нямахме деца… Сега сме женени и тримата, имаме и деца, и бели коси… Но духът си остава, е той май е най-важен.” – интервю на Христов за “Факти”.

“Човекът-оркестър” е роден на 10 декември 1955 г. в София. Шампион на България по водна топка с „Левски“ (1971).

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г. в класа по актьорско майсторство на проф. Сашо Стоянов.

По разпределение работи в Държавния театър в Сливен (1980-1985), а след 1986 година в Театъра на българската армия. Играе и на сцената на столичния Театър 199 в постановката „Самотният запад“ от Мартин Макдона, пак там поставя и като режисьор спектаклите „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер и „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис.

Играл е в пиесите „Нощно съжителство“, „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“, „Носорози“, „В очакване на Годо“, „Гувернант“, „Вишнева градина“, „Женитба“, „Секс, наркотици и рокендрол“ и др.

Като режисьор е поставял пиесите „Човешки глас“, „Случайната смърт на един анархист“, „Секс, наркотици и рокендрол“, „Подземни тайни“ и „Нощта на рокендрола“. В НАТФИЗ, където е асистент от 1992 г. в класа на проф. Стефан Данаилов, е поставял пиесите „Опера за три гроша“ и „Буре барут“.

Като един от основателите на театралната награда „Аскеер е реализирал документалния филм „Аскеер“ 92 като режисьор и сценарист.

Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).
Известен, като “универсален боец”, Ивайло Христов ще заяви тогава през 2014 г – “От години държавата наистина не знае какво да прави с културата си и няма никаква концепция за това.

Думите му са от интервю за Би Ти Ви по повод отказа му да приеме наградата “Аскеер” на церемонията на 24 юни 2014 в Театър българска армия за главна мъжка роля на Коулмън Конър в “Самотният Запад” на Театър 199. В тази връзка той направи аналог с един цитат от пиесата “Буре барут” на Деян Дуковски, в който един от героите -македонец казва за народа си: “Ние живеем в хемороида на гъза на света.”
“Държавата трябва да полага специални грижи за културата си. Не знам за каква Европа говорим. Вижте си културата, вижте си изкуството. Каква Европа? Как да отидеш в Австрия, в Германия или някъде другаде с подобна култура? Аз ако съм, ще ме е срам. Наистина. Със скъсани гащи и цървули в Европа, аз ще кажа – моля ти се, разкарай се.”
Ивайло Христов играе в над 50 филма, сред тях “Мера според мера” с легендарния Васил Михайлов и хитовият сериал “Под прикритие”, режисьор е на 5, между които “Каръци” (и сценарист) и “Емигранти”.
Ако не знаете, Ивайло Христов също и свири, китара и саксофон. Другото, което той много обича, е спортът. 
Със съпругата си Албена, правителствена стюардеса, имат двама сина – Георги и Юлиян.
Осъзнавате с колко много неща се е захванал този талантлив човек. Играе, режисира, преподава, пътува почти през цялото време. И правилно предполагате, че време за семейство почти не остава.

24 Март 2019 (Ванкувър) Дони и Коцето акомпанират на Иво Христов

ДОНИ – име, което носи енергия. 
БЛИЖИ СИ СЛАДОЛЕДА е една от най-известните песни на Дони, която е авторска на Добрин Векилов (Дони, р. 1967) и Момчил Колев (р.1967) от ранния им период, когато все още се радват на дългите си коси. През 1993 г. двамата създават дуета Дони и Момчил. Сред най-големите хитове на дуета са и „Уморени крила“, „Червило“, „Мания“. Двамата се разделят през 2000 година, но печелят наградата за цялостно творчество на БГ Радио. Суперуспешният през 90-те години дует снима клипът на песента през зимата на при минусови температури в Киноцентъра в Бояна, София. Песента е създадена по времето на студенстките години на Дони и Момчил, когато свирят в бандата “Супремаркет”. Записват хита заедно с Ники “Цигулката”, Иван Лечев, братът на Акага и актьора Ивайло Христов.

15 Април 2018 г. Дони на концерта на Фондацията в Сан Диего. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA

Дони е роден на 7 Май 1967 г. в София и завършва Медицинска академия със специалност фармация. Но, музиката го влече повече, и от 1988 г. до 1992 г. учи пеене, при маестро Стефан Анастасов. Занимава се професионално с музика от 1989 г. Започва кариерата си като басист и вокалист в групите „Атлас“ (до 1993 г.) и „Медикус“. Заедно с Момчил Колев сформира дуета Дони и Момчил.

Дуетът издава 5 албума, всеки от които е продаден в стотици, хиляди копия. Дони и Момчил са 1те български изпълнители, излъчени по MTV, с песента им,”Ближи си сладоледа”. Песента на Дони,”Уморени крила” се качва в Топ 10 на холандския „Билборд“. Видеоклипове на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а английското музикално списание „Q“ причислява дуета Дони и Момчил към най-успешните световни групи на 1997 г. заедно с U2 и Oasis

В началото на 21 век Дони прави дуетни изпълнения и със съпругата си Антоанета Добрева-Нети, с която са заедно от 2001 г., и за която създава албума „Нети“, с хит-сингъла „Луната спи“. Нети и Дони имат дъщеря Лилия.

През 2007, 2008 и 2009 г. Дони участва в трите сезона на Мюзик Айдъл, като в 1то и 3то издание е член на журито, а във 2то и 3то – музикален продуцент на предаването. През 2015 г., Дони е музикален продуцент, на 3я сезон на “Като две капки вода”, на шоуто “И аз го мога”, както и на 4я сезон на The X Factor Bulgaria . На Дони е идеята за създаването на ФОНДАЦИЯТА, която става негов живот от 2014 насам. Вижте кадри от концерта при препълнена зала в Сан Диего през 2018 г. Абонирайте се за YouTube канала на BULGARICA,  за да видите още за българите в Калифорния.

Дони има близо 40 записа театрална музика (1994-2019), както и няколко за филмова музика. 

Дони е най-младият носител на награда, за цялостен принос към музиката. Печели я през 2002 г. заедно с Момчил. 10 години по-късно, (2012 г.) дуетът получава наградата за БГ вдъхновител (аналог на награда за цялостен принос към музиката) на наградите на БГ Радио. Дони има над 20 награди за музика и едно театрално отличие. В класацията на БГ радио „Големите хиляда“, Дони е 1ви в България с 43 песни в класацията (като автор и изпълнител).

През 1996 г. Дони беше сред групата артисти, които стигнаха до подножието на Еверест. Оттогава той няколко пъти ходи в Индия, Непал и Тибет и всеки път се завръща още по-изкушен от магията на тамошния дух, манастирите, дворците и прераждането. Той се срещна преди години и с Далай Лама. 

Коцето Калки е една от най-ексцентричните ни арт персони. Изпълнителят се е срещал 3 пъти очи в очи със смъртта. 1ят път е през 96-та – на състезание с яхти в Южна Гърция. 2ят път имали премеждие в Хималаите. Коцето скочил с парапланер от 4100 метра височина, когато част от крилото не се отворило. Отървал само с един навехнат крак. 3ят път щял да загине заедно с инструктора си по мотоделтапланеризъм.

Костадин Георгиев, известен още като Коцето Калки, е български музикант и актьор.

Роден е на 9 декември 1962 г. в София. През 1987 г. завършва стоматология, а след това практикува 3 г. като зъболекар в с. Церово, Софийско. После става асистент в Катедрата по детска стоматология в Стоматологичния факултет на Медицински университет (София).

Със свои колеги лекари и стоматолози създава група „Медикус“ през 1987 г. (Пианистът Ники Танков учи архитектура и барабанистът Емо Мишев учи икономика) Коцето Калки прави 3 албума с групата, а след като я напуска – записва още 1 албум.

През 1996 г. Коцето Калки е един от участниците и съинициаторите на експедицията „Еверест концерт“, заедно с Теодосий Спасов и Дони. Те изнасят концерт под покрива на света – на връх Калапатар под петия базов лагер на Еверест на височина 5545 м. „Еверест концерт“ е признат за най-височинния концерт в света и е регистриран в рекордите на Гинес. След това играе в театрални постановки, а през 2010 г. участва като актьор във филма „Мисия Лондон“.

През октомври 2015 г. Коцето Калки заема публична позиция срещу нашествието на мигранти от Близкия изток и Африка в България и Европа.
“Мисля, че тук е пределно ясно, че това е подмяна на населението, и българският народ трябва да излезе и да каже „не”. Това, което се случва, е опит за смяна на една култура с друга. Опит за смяна на рафинираната европейска култура, люлката на цивилизацията с култура, застинала във времето от 6 век с мрачното Средновековие на исляма. С културата на калашника и ножа, което е първата реакция в общуването на тези племена, навлизащи в България!”
Коцето Калки, мина под венчило на 26 август 2018 г., заедно с любимата му Мартина, а шафер бе 7-годишният им син Теодор. Семейството издаде хит “Къде отива любовта” и албум с 10 любовни песни.
С Мартина са заедно от около 10 години и половина и заради нея той се раздели с кардиоложката Жозефина. Певецът не крие, че имал притеснения да не нарани бившата си съпруга. Цялата ситуация обаче се случила по много естествен начин. Известно време бил с Жозефина, след това тя приела факта, че той е влюбен в Мартина. И до днес с първата си жена са приятели и тя дори е негова пациентка.
Коцето и Мартина искат да имат още деца. 

ЛИНК ЗА БИЛЕТИ ЗА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО В ЕЛ ЕЙ! 

http://bgpchela.org/event/theater