Американският глас от отвъдното – Е.Е. Къмингс

“в НЕ твое време – да бъдеш СЕБЕ си”

Едуард Естлин Къмингс – един от най-радикално експериментиращите автори и един от важните поетични гласове на англоезичната литература от XX век

Едуард Естлин Къмингс (1894 – 1962)  е американски поет, един от важните поетични гласове на англоезичната литература от XX в.

Едуард Естлин Къмингс (1894 – 1962)  е американски поет, един от най-радикално експериментиращите автори на ХХ век.  Той е един от важните поетични гласове на англоезичната литература от XX век.


“в пропаднал свят – да се държиш добре” (Карикатура: Анатоли Станкулов, 2009)

в порочен свят – да имаш доблест
в безволев свят – да се бъдеш смел
в предал те свят – да си на почит
в пропаднал свят – да се държиш добре

“в безсрамен свят – да благородстваш” (Карикатура: Анатоли Станкулов, 2009)

в ужасен свят – да бъдеш милостив
в пристрастен свят – да си справедлив
в безсрамен свят – да благородстваш
в омразен свят – за всичко да простиш

в продажен свят – да съхраниш честта
в безчувствен свят – да си човечен
в убийствен свят – да умееш да твориш
в болен свят – да останеш здрав и жив

в НЕ твое време – да бъдеш СЕБЕ си

+++
„Америка прави изумителни грешки. Постоянно греши, но едно нещо не може да се отрче: тя винаги е в движение. Може да отива към Ада, разбира се, но поне не стои на едно място.“

Автопортрет на Къмингс. Съхранява се в Смитсонов институт (Smithsonian Institution), наричан и само Смитсониън, научноизследователски и образователен институт в САЩ, към който е създаден голям комплекс от музеи.

Едуард Естлин Къмингс е роден на 14 октомври 1894 г. в Кеймбридж, Масачузетс, и е от онези избраници, завършили Харвард. След края на 1СВ учи изкуство в Париж. През 20-те и 30-те години на миналия век живее във Франция и САЩ, като в последствие се установява в Ню Йорк.
Творчеството Къмингс включва около 2900 стихотворения, 2 автобиографични романа, 4 пиеси и няколко есета, както и многобройни рисунки и картини.
Негови творби са: “XVI Поеми” (1925), пиеса в рима и проза (1927), книга с графики и картини, носеща името “ВММБВБ”, по началните букви на използваните изразни средства – въглен, мастило, маслени бои, молив и водни бои. Други негови книги са “Ейми – Дневник за пътуването му до СССР” (1933), “Събрани стихове” (1938) и др. 

Детските приказки на Къмингс се появяват като самостоятелно издание за първи път през 1965 г., 3 години след смъртта му. Историята около написването на „Старецът, който попитал защо”, „Слонът и пеперудът”, „Замъкът, който похапвал пай с комари” и „Малкото момиче, което се казвало Аз” също прилича на приказка, която в голямата си част е тъжна, но с хубав край.
„Старецът, който попитал защо” е единствената книга издадена приживе на поета. Тя е отпечатана през 1945 г. заедно с пиесата Santa Claus: A Morality Play. В нея се разказва за младо момиче, което се събира с баща си след като той се е сдобрил с майка й.
По онова време Къмингс е на 51 години, а дъщеря му Нанси – на 26. Тя току-що е родила внука му Дирк, той е развълнуван и щастлив. Нанси обаче все още не знае, че поетът, пред когото се прекланя Америка, е неин баща.
Къмингс и бившата му жена Илейн, която е нейна майка, крият истината за произхода й. Така момичето израства с мисълта, че неин баща е Скофийлд Тейър, първи съпруг на Илейн и най-добър приятел на Къмингс от Кеймбридж.

Слонът е „тотемното животно“ на Едуард Естлин Къмингс. Поетът започнал да го рисува още като малък, когато прочел приказките на Киплинг. По-късно често до подписа му се появява малко слонче. В любовни картички рисува себе си като голямото животно. В приказката „Слонът и пеперудът“, пеперудът е неговия внук Дирк Рузвелт. Тя започва така: „Имало едно време един слон, който по цял ден не правел нищо“ и разказва за срещата на този слон с един пеперуд и как това ги прави щастливи заедно. В приказката слонът е Къмингс, а пеперудът – внука му. 

Едуард Естлин Къмингс умира на 3 септември 1962 г.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Стихотворение на друг голям американски поет, написано с уважение към Къмингс.

Какъв писател!

Чарлз Буковски

онова, което харесвам в е.е. къмингс 
е, че той се отдръпва 
от светостта 
на думата 
и с чар 
и хазарт 
ни дава стихове, 
които срязват 
мръсотията.

колко се нуждаехме от това! 
колко се хабяхме само 
по онзи 
остарял 
изтъркан 
начин.

разбира се, след това се появиха всички 
имитатори на 
е.е. къмингс. 
подражаваха му, 
както други са 
подражавали на Кийтс, Шели, 
Суинбърн, Байрон, 
на всички.

но има само един 
е.е. къмингс, 
разбира се.

едно слънце.

една луна.

+++

Избрани цитати от Къмингс:
„Изисква се кураж да пораснеш и да бъдеш себе си.“
„Да не си мъртъв не означава, че си жив.“
„Едно не е половината на две. Две са половините на едно.“
„Повечето хора се ужасяват от тишината.“
„Познанието е учтив термин за мъртво, но непогребано въображение.“
„Запомни едно: ти решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“
„Първата стъпка за разширяването на реалността е допускането, че всичко е възможно.“
„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“
„Ние не вярваме в себе си докато някой друг не ни покаже, вътре в нас има нещо, което има стойност, което си заслужава.“
„Най-голямото предизвикателство е да бъдеш себе си в свят, в който всички искат от теб да бъдеш някой друг.“
……………………………………………………………..
in a vicious world – to love virtue
in a craven world – to have courage
in a treacherous world – to prove loyal
in a wavering world – to stand firm

in a cruel world – to show mercy
in a biased world – to act justly
in a shameless world – to live nobly
in a hateful world – to forgive

in a venal world – to be honest
in a heartless world – to be human
in a killing world – to create
in a sick world – to be whole

in an epoch of UNself – to be ONEself