Пролет е дошла (кога и къде, песни, гатанки и стихотворения + видео)

С настъпването на всяка пролет, идва мирисът на нов живот

Пчелите (Anthophila) са един от символите на пролета и присъстват в митологията и фолклора от древни времена. Пчелите играят важна роля в опрашването на цъфтящите растения, които са другият символ на сезона.

МУЗИКА, ВИДЕО, СТИХОТВОРЕНИЯ И ГАТАНКИ ЗА ПРОЛЕТТА

Астрономическата пролет настъпва на 20 Март – Пролетно Равноденствие (Spring Equinox)

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ

20 март 2019 г. Повечето хора смятат, че 22 март е денят на Първа пролет и така се празнува по някои места в България. Най-известното е град Кюстендил, където празникът е задължителен. За някои народи това е Новата година, като наследниците на персийците.

Истината е, че началото на астрономическата пролет настъпва по-рано – на 20 март.

През 2019 г. астрономическата пролет в Северното полукълбо започва на 20 март в 23:58 часа българско време (2:58 pm PT Лос Анджелис, 4:58 pm Чикаго, 5:58 pm ET Ню Йорк)

Тя стартира с пролетното равноденствие, когато продължителността на деня е на равна на тази на нощта, и свършва с лятното.  

Нека всеки родител поне да покаже едно пролетно цветенце на своите дечица. И че нашите цветя (деца) са най-красиви …

Според астрономическата справка в началото на март слънцето изгрява в около 7.00 часа и няколко минути и залязва около 18.00 часа. Продължителността на деня е 11.00 часа и около 15 минути.

В края на март слънцето ще изгрява вече по-рано в 7.00 часа и ще залязва доста по-късно – около 20:00 часа. Продължителността на деня ще стане близо 13 часа.

През март фазите на луната са: на 7 март – последна четвърт, на 15 март – новолуние, на 23 март – първа четвърт, на 30 март – пълнолуние.

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие (около 21 март в ***Северното полукълбо и 23 септември в Южното, разделени от Екватора) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция – пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.

През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.

Някои пролетни цветя като кокичета, минзухари и нарциси, а така също лавандулата и шафранът, съдържат вещества, които подпомагат активността на мозъка, притежават противовъзпалителни и дори противоракови свойства.
Чували ли сте за Нивалин? Лекарството, което се извлича от блатното кокиче. Нивалин помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна система, и за лечение на деменции от Алцхаймеров тип. Лекарството Нивелин е създадено през 1956 от проф. д-р Димитър Пасков, българин.

Нова пролет – нов живот

“С настъпването на всяка пролет, идва мирисът на нов живот”– са казали хората. Но до колко това е вярно не се знае. В сегашното време всичко е толкова сиво и мрачно, че ние не забелязваме дори какво става около нас. Всичко разцъфтява, всичко се пробужда. Би трябвало с това да се пробуди и малка капчица доброта у всеки човек. Но най-често ние си затворили душите и не сме готови да приемем малко топлота в това безверие и безхаберие, което ни е обсебило.

Всеки човек дали за лошо, или за добро, носи в душата си по една малка пролет – сега имате възможност да я освободите !

За да не “останете като дива птица без пролет и небе,” както написа прекрасната поетеса Петя Дубарова.

КАКВО КАЗВАТ АСТРОНОМИТЕ?

Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е през м. март за Северното и през м. септември за Южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат т. нар небесен екватор и навлизат в северното или южното полукълба (съответно март/септември). Вследствие на това, лъчите на слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително. Слънчевите лъчи скъсяват пътя си през атмосферата, като това води до увеличаване на тяхната енергия и сила с която нагряват земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг слънцето изгрява с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса. С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо e осветено от слънцето като нощта намалява значително. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече като започва да се формират тропични въздушни маси с високи температури, които нахлуват все по на север в Северното полукълбо или все по на юг в Южното. В края на пролетта притока на енергия от слънцето превишава значително загубата в Космоса и това води до трайно повишаване на температурите — преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене — през м. юни за Северното или м. декември за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.

*** В Северното полукълбо са включени Азия (Индонезия в основата си е в Южното), Европа, Северна Америка, малка част от Южна Америка и 2/3 от Африка. Луната изглежда “обърната надолу” в сравнение с Южното полукълбо и звездите не са толкова ярки. Северният полюс сочи в посока, обратна на галактически център на Млечния път, поради което се виждат по-малко звезди.

Махалото на Фуко в обсерваторията в Грифит парк в Лос Анджелис. Махалото на Фуко (Foucault Pendulum, фр.Pendule de Foucault) носи името на френския физик Жан Бернар Леон Фуко, който забелязва, че ако се остави едно махало да се люлее свободно, ще изглежда, че то сякаш променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята.

Кориолисов ефект – представлява видимото отклонение от права линия на движещ се обект спрямо въртяща се отправна система. Kориолисово ускорение има при движение по повърхността на Земята. То се проявява при махалото на Фуко. “Реките, които текат по направление на меридиана, в Северното полукълбо подмиват десния си бряг, а в Южното полукълбо – левия.” Този закон се обяснява се с кориолисовата сила и е формулиран от руския учен Карл Бер.

ПЕСНИЧКИ, СТИХОТВОРЕНИЯ И ГАТАНКИ ЗА ПРОЛЕТТА

Пролет иде

музика: Маестро Г. Атанасов, текст: Ц. Гинчев

Пролет иде, хей, дечица,

става весело навред.

Ето близката речица

вече пука своя лед.

И полето зеленее,

мило птиче сладко пей,

всичко веч се съживява,

агне малко припка, блей.

Хей, да идем, хей, дечица,

с песни, с радостни сърца,

там, по росната тревица

да посрещнем пролетта!

Пролет

Асен Разцветников

Пеят птички пъстрокрили,

тръпне свежият листак,

със чадър от синя свила

руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,

спира сред полята тя –

и разтваря с тънки пръсти

най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка

в нежна радост всеки цвят,

и по пъстрите му клепки

топли капчици блестят.

Пролет иде

Никола Фурнаджиев

Топят се бърже снеговете.

Шумят потоци придошли.

По изтънелите дървета

и първите листенца светят,

заострени като игли.

 

Така е днес. Но ти почакай!

Ще мине ден, ще минат два

и щъркелите ще затракат,

ще се разцъфне храсталакът,

ще расне младата трева.

 

И пролет, пролет ще залее

със радост родния ни край.

Нали ти тъй копня за нея?

Край тебе звънко тя се смее.

Лудувай, тичай и играй!

Весела пролет

Веса Паспалеева

Малката Калинка

пъстро цвете кичи –

бърза да посрещне

птиче-лястовиче.

 

Косенцето свири

на върбово клонче,

жабчето препуска

с конче-вихрогонче.

 

Църка край потока

врабчо гласовито:

– Пролет синеока

да ни е честита!

Празник

Асен Разцветников

Пристигнал с ято птички

из тайния си стан,

южнякът гали всичко

със свойта топла длан.

 

И ето цяла зима

лежала в скреж и сняг,

земята празник има –

тя диша жива пак.

 

Тя люшка планините

от радост и любов

и равнините кити

със пъстрошит покров.

 

Легни, легни в полята

и сам ще чуеш ти

как нейде в дълбината

сърцето й тупти,

 

как среща с тръпки скрити

тя своя празник пръв,

как ври и пей в тревите

зелената й кръв.

 

Пролет пукна в гората

Веса Паспалеева

 

Търкулна се Мецанка

на хайдушка полянка.

Закичи се с кокиче

и с пролетно игличе.

 

През китната дъбрава

слезе с трите меченца,

окъпа ги за здраве

в планинското деренце.

 

Щом ги зърна врабчока

от близката еличка,

цамбурна се в потока –

както беше с абичка!

 

– Ех, че бистра водица!

Лъснаха ми крилцата!

Радвайте се, дечица,

пролет пукна в гората!

 

Горски теменужки

Веса Паспалеева

 

Слънчо щом прогони

зимните вихрушки,

цъфнаха на припек

горски теменужки!

 

Вижте им цветчето:

синичко, засмяно –

първото букетче

аз набрах за мама!

ЛАЛЕ ЛИ СИ, ЗЮМБЮЛ ЛИ СИ … ПРОЛЕТНИ ЦВЕТЯ

Гатанки

Бели, бели главички,

със зелени очички,

с тънки, тънки вратлета

и със черни крачета.

Белчо лежи в полята –

те са скрити в земята.

Щом се Белчо подстори

да си иде в морето,

те излизат на двора

и ни радват сърцето.

Кой ги с обич не среща,

кой се тука не сеща,

че на тия момичета

ние казваме … кокичета!

——————————-

Черна, черна самовила,

със сукманче като вила,

без да трака, без да чука,

дом си прави под капчука,

па подгонва мушиците

и почива на жиците.

 

Лани сбра си тя дружина

и замина за чужбина.

Но стопи се лед и сняг –

ето ти я нея пак!

Иде, вика с ветровете:

“Мартениците хвърлете!”

Лястовичката е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано. Спомнете си пословицата “Една лястовичка пролет не прави”. Тя се среща още у Аристотел и Аристофан. Лястовичката олицетворява надеждата, положителния преход, възраждането, утрото, пролетта, изгрева на слънцето, прилежността, домашния уют, бащиното наследство.

Що е то? (Лястовицата)

Ръцете й – китка росна от цветя.

Косите й – лози вити и бръшлян.

Бял венец й на главата разпилян.

Устните й – като сладък мед.

Дрехите й – рози свежи, сливов цвят.

/ПРОЛЕТ/