8 Март – Жените, Които Промениха Света (Български & English)

Жените, Които Промениха Света

8 Март -.тази дата, обявена за “Международен ден на жените” е редно да си спомним за тези представителки на “нежния пол”, които успяха да променят Света.

Едва ли познавате всички, но в същото време всички тези жени са извършили неща, с които нашият свят се е променил завинаги. Това за пореден път доказва, че нашата планета е обитавана от абсолютно (НЕ)обикновени жени. Затова трябва да знаем за тях! 

Ето някои от тях, а със сигурност има такива, които съм пропуснал. Пишете ми на bulgarica@gmail.com или във ФБ на Evgeni Veselinov. Бъдете сигурни, че са 1-ви в нещата, изпреварили и нас мъжете. Благодаря, и весел празник!

Знаете ли, че 1ят човек, спечелил Нобеловата награда за две отделни категории, е жена?

Мария Кюри (1867–1934)

Тя е и 1та жена, получила Нобеловата награда – Мария Кюри (1867–1934) полски/френски учен, който печели 1ят си Нобел за научни изследвания в областта на радиоактивността (физика, 1903) и 2ят за химия през 1911. Тя е и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Тя е и 1-та жена преподавателка в Сорбоната. Нейните постижения включват развитието на теорията за радиоактивността, термин, който тя въвежда в науката. Мария Кюри е откривател на два нови химически елемента, полоний (открит през 1898 г. и наречен на родната ѝ Полша) и радий. Под нейно ръководство са проведени 1-те в света проучвания на лечението на неоплазми с радиоактивни изотопи. 

Родена е на 7 ноември 1867 г. във Варшава, в тогавашното Полското кралство, част от Руската империя. Учи във Варшавския нелегален “Летящ университет” и започва практическото си научно обучение във Варшава. През 1891 г., на 24-годишна възраст, следва по-голямата си сестра Бронислава, за да учи точни науки в Париж, където получава всички висши образователни степени и води научна работа.

Тя споделя Нобеловата награда за физика от 1903 г. със съпруга си Пиер Кюри и с физика Анри Бекерел. Печели Нобелова награда за химия през 1911 година. Освен нейния съпруг Пиер Кюри, носители на Нобелова награда са също дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри. През 1995 г. става 1-та жена, положена в Пантеона заедно с мъжа си за собствените ѝ заслуги. Удостоена посмъртно с най-високото полско държавно отличие – Орденът на Белия орел.

Лятната вила на Мария и Пиер Кюри във Франция е закупена от Полша. Къщата, построена през 1890 г. в покрайнините на Париж, в Сен Реми ле Шеврез, където родената в Полша Мария и нейният съпруг Пиер са прекарвали ваканциите и почивните си дни от 1904-а до 1906 г.

Умира през 1934 г., на 66 г., в санаториума Санселмо в град Паси, От Савоа, (Франция), от апластична анемия, получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ изследвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите болници по време на 1СВ.

Знаете ли, че жена е създала 1-ят университет в света?

Фатима Ал Фихри

Фатима бинт Мохамед ал-Фихрия ал-Курашия, известна в по-кратка форма като Фатима ал-Фихрия или Фатима ал-Фихри, е арабка, на която основава 1-ят университет в света през 857–859 г. сл. н. е. във Фес, Мароко. Тя е известна още като Ум ал-Банин. Ал-Фихрия умира около 880 г. сл. Хр.

Фихри била млада, образована и много богата, но била твърдо решена да подобри живота на своята общност. С парите, унаследени от своя баща, решава да построи джамия(месджид) с образователен център, наречен Ал-Карауин.
Фатима е живяла в Мароко. През 841г. възлага построяването на Ал-Карауин. След завършването му през 859 г. центърът постепенно се разраства в академия за ислямски, политически и природоматематически науки, където студентите могат да придобиват знания в широк спектър от дисциплини.
Ал-Карауин е записан в “Световните рекорди на Гинес” (публик. 1998г., стр. 242) като най-старият университет, функциониращ и до ден днешен!

Знаете ли, че жена е открила вирусите на човешкия имунодефицит (ХИВ)?

Франсоаз Баре-Синуси (р. 30 юли 1947 г., Париж)

Франсоаз Баре-Синуси (р. 30 юли 1947 г., Париж), френски вирусолог и директор на отдел „Регулиране на ретровирусни инфекции“ и професор в Института Пастьор в Париж, Франция. Барре-Синуси получи Нобелова награда за физиология и медицина, заедно с бившия си наставник, Люк Монтание, дългогодишен изследовател в Института Пастьор в Париж, в момента работи като професор в университета Шанхай Джао Тонг в Китай. откриването на ХИВ.

Знаете ли, че 1-ят глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата е жена

Хелън Адамс Келър (Helen Adams Keller) Helen Keller sitting, holding a magnolia flower, circa 1920. Image from the Los Angeles Times

„Няма крал, който да няма потекло на роб, както няма и роб без потекло на крал“

Хелън Адамс Келър (Helen Adams Keller) е американска писателка, политическа активистка и лекторка. Тя е 1-ят глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата

Историята за това как нейната учителка, Ан Съливън, успява да разбие изолираността на това малко момиченце, породена от липсата на езиков контакт, и му помага да се развие, учейки го да комуникира, става световноизвестна, чрез многобройните драматизации в театъра и филмовата продукция „Чудодейката“ (The Miracle Worker).

Като плодовит автор Хелън Келър пътува много и бива подкрепена в усилията си срещу войната. Като член на социалистическата партия в Америка и виден лобист тя се бори за каузи като правото на жените да гласуват, правата на работниците и много други.

Хелън Адамс Келър е родена на 27 юни 1880 г. в градчето Тъскъмбия, щата Алабама, САЩ. Семейството ѝ живее в имението Айви Грийн (Avy Green), което дядото на Хелън е построил няколко десетилетия по-рано. Бащата на Хелън, Артър Келър, работи няколко години като редактор за Tuscumbia North Alabamian, местния вестник, и служи като капитан в Конфедерацията. Бабата на Хелън по бащина линия е 2-ра братовчедка на Робърт E. Лий. Майката на Хелън, Кейт Адамс, е била дъщеря на Чарлс Адамс. Произхождащ от района на Масачузетс, Чарлс Адамс също се е сражавал като войник от армията на Конфедерацията по време на гражданската война в Америка и бива издигнат до ранг бригаден-генерал.

Фамилията на Хелън по бащина линия може да бъде проследена до Каспър Келър, жител на Швейцария. По стечение на обстоятелствата един от швейцарските предци на Хелън е бил 1-ят преподавател на глухи в Цюрих. Хелън отразява тези обстоятелства в 1-та си автобиография, като започва с израза: „няма крал, който да няма потекло на роб, както няма и роб без потекло на крал.“

Хелън Келър не е родена сляпа и глуха; развива се нормално до 19-месечна възраст, когато се разболява от болест, описана от лекарите ѝ като „остро възпаление на стомаха и мозъка“, което може да се свърже със скарлатина или менингит. Заболяването ѝ не трае дълго време, но последиците от него са, че момичето остава глухо и сляпо.

Знаете ли, че човекът, който е открил нашето чувство за миризма, е жена

Линда Браун Бък, американски биолог, най-известен с работата си върху обонятелната система. Тя бе удостоена с Нобелова награда за физиология и медицина за 2004 г., заедно с Ричард Аксел, за работата им върху обонятелните рецептори. През 1991 г. открива по какъв начин животните и хората могат да възприемат и отличават хиляди различни вещества за миризма и вкус. Тя е създател на основата за молекулярно-генното изследване на обонянието, като по този начин може да се създаде представа как се осъществява възприемането на миризмите и тяхното превръщане в нервни импулси и реакцията на мозъка. С по-късните си изследвания Аксел и Бък доказват, че всеки обонятелен неврон съдържа само един вид обонятелен рецептор и входът на всички неврони, съдържащи еднакви рецептори се събират на едно място в мозъка или по-точно в Bulbus olfactorius. 

Бък в момента е във факултета на Центъра за изследвания на рака на Фред Хътчинсън в Сиатъл, щата Вашингтон в САЩ и университетски професор в катедрата по неврология в Колумбийския университет.

Знаете ли, че „1-та световна знаменитост” е жена?

Клеопатра и Юлий Цезар. Картина от Жан-Леон Жером

За „1-ва световна знаменитост” е призната Клеопатра, макар и с тежки марки в историята, но достатъчни, както се случва и в съвременния свят.

Голяма красавица или пък не чак толкова, Клеопатра успява да накара едни от най-влиятелните мъже да действат според желанията ѝ. Юлий Цезар и Марк Антоний не успяват да устоят на чара и обаянието на египетската царица. Дълги години тя се радва на тяхната защита, а когато трябва да избира да бъде подчинена, Клеопатра сама слага край на живота си.

Клеопатра формално никога не става едноличен владетел на Египет, но през цялото си управление тя винаги дели властта съответно със своите баща, брат и син. До голяма степен обаче техните титли са само етикетни, а на практика управлява тя с всички права като фактически владетел на Египет.

Клеопатра VII Филопатор е от гръцки произход и е родена през 69 година пр.н.е. в Александрия, Египет. Пълното ѝ име е Клеопатра Теа Филопатор и Филопатрис, което означава „Богинята Клеопатра, любимка на баща си, обичаща родината си.“ Още от малка се проявила като изключително умна. Била добра математичка, говорела седем езика и имала добър търговски нюх. Тя била любимка на баща си и сестрите ѝ завиждали. Тя била най-голямото дете на Птолемей XII, тъй като двете ѝ по-големи сестри починали, след като случайно или не, колесницата им за лов се блъснала. Още като дете Клеопатра се сблъсква с реалността на властта – кръвосмешението. Нейните родители всъщност са брат и сестра. Още нещо е превърнато в семейна традиция при Птолемеите – убийството. С времето тя разбира, че ако някой се изпречи на пътя ѝ, трябва да бъде елиминиран. Мото ѝ е „Убивай или ще бъдеш убит!“ – нещо, което тя научава много добре от семейството си. 

Клеопатра е последната владетелка на славна цивилизация. След 3000 години настъпва края на египетската империя. Със смъртта на Клеопатра, Октавиан присъединява Египет към империята си, и реално тя поставя основите на Великата Римска империя.

Знаете ли, че „1-ят съвременен “ангел Светец на бедните” е жена?

Майка Тереза

Майка Тереза е Света Тереза от Калкута.

Носителката на Нобелова награда за мир и основателка на Ордена на мисионери на милосърдието, Майка Тереза е канонизирана за светица. Ангел на бедните, светица на мизерията, спасителка на отчаяните – това са част от имената, с които я наричат приживе.

20-годишното момиче доброволно приема обета и отива в Калкута и започва да се грижи за мизерстващите, болните и прокажените.

В продължение на 50 години тя и създаденият от нея орден, обгрижват отритнатите от обществото. Сама основава Конгрегацията на милосърдието, и днес тази благотворителна организация има около 300 000 членове в 80 страни, глобална мрежа от детски домове, домове за сираци, болници. Само в рехабилитационния център за прокажени в Калкута се лекуват и обучават за различна надомна работа около 10 000 души годишно.

Майка Тереза получавала и раздавала огромни дарения, но е притежавала само чадър и одеяло.

Знаете ли, че „1-ят символ на революция” е жена? 

Света Жана д’Арк (Jeanne d’Arc) била изгорена на кладата

Св. Жана д’Арк (Jeanne d’Arc), известна още като Орлеанската дева (La Pucelle d’Orléans) е „1-ят символ на революция”, и символ на Западната и Световна цивилизация.
Тя е селско момиче, родено в Източна Франция, което уверява всички, че е напътствана от Бог и повежда френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война, и реално предвещава краят й.
Пленена е от бургундците, продадена на англичаните, обвинена в неподчинение и хетеродоксалност, съдена от Католическия църковен съд и изгорена на кладата на 19-годишна възраст. Чак 25 години след екзекуцията папа Каликст III преразглежда делото, признава я за невинна и я провъзгласява за мъченица. Обявена е за блажена през 1909 г., а канонизирана през 1920 г., тя е една от светците-покровители на Франция.
Името ѝ е увековечено в картини, филми, книги и музикални произведения.

Света Жана д’Арк (Jeanne d’Arc), известна още като Орлеанската дева (La Pucelle d’Orléans) „1-ят символ на революция” и Западната и Световна цивилизация.
Тя е селско момиче, родено в Източна Франция, което уверява всички, че е напътствана от Бог и повежда френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война, и реално предвещава краят й.
Пленена е от френските бургундци, продадена от тях на англичаните само за 10 000 златни лири, обвинена в неподчинение и хетеродоксалност, съдена от Католическия църковен съд. Делото, повдигнато срещу Жана д’Арк за ерес, в същността си е политически мотивирано. Въпреки че я съди църквата, тя е държана под английска охрана, в светски затвор в кулата в Руан, като военнопленница.
В желанието си да сломят волята ѝ я държат при много лоши условия в затвора, английските стражи я оскърбяват, а трибуналът я заплашва с мъчения, но всичко е напразно, защото девойката отказва да се признае за виновна.
Според тогавашните правила тя трябва да е в църковен затвор, наглеждана от монахини.
Изгорена на кладата на 19-годишна възраст.
След като умира, англичаните показват обгорялото тяло, за да не се създава легендата, че е успяла да избяга. След това го изгарят до изпепеляване, за да предотвратят събирането на реликви, а праха разпръскват в река Сена.
Чак 25 години след екзекуцията папа Каликст III преразглежда делото, признава я за невинна и я провъзгласява за мъченица. Обявена е за блажена през 1909 г., а канонизирана през 1920 г., тя е една от светците-покровители на Франция.
Името ѝ е увековечено в картини, филми, книги и музикални произведения.
За традиционна дата на раждане на Жана се приема 1412 г., макар в декрета на папа Пий X от 6 януари 1904 г., приет след тържествено заседание, на което е разгледано причисляването ѝ към светците, е посочена датата 6 януари 1409/1408. Самата Жана казва, че е на около 19 години по време на процеса, така че трябва да е родена през 1412 г.
Жана никога не се нарича Жана Д’Арк, а само Жана Девицата и уточнява, че в детството ѝ са я наричали Жанет.

Знаете ли, че 1-ят човек, който “пали най-силната искра” за премахване на робството в САЩ е жена? 

“Дори една жена или дете, което може да каже дума за свободата и човечеството, е задължително да проговори”

Хариет Елизабет Бичър Стоу (14 юни 1811, † 1 юли 1896) е американска писателка и аболиционистка, най-известна с романа си против робството на цветнокожите в Америка „Чичо Томовата колиба“ (1851-52)
Harriet Beecher-Stowe, American abolitionist and author of Uncle Tom’s Cabin, circa 1870 s-1880s

Хариет Елизабет Бичър Стоу (Harriet Elizabeth Beecher Stowe, 14 юни 1811, † 1 юли 1896) Нейният роман „Чичо Томовата колиба“ (1851-52) има най-голям принос към дебата за премахването и робството в Съединените щати и предизвика опозицията на Юга. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателка в литературните кръгове.

Романът допринася за напрежението, довело до Американската гражданска война. Написан през 1851-52 г., романът веднага става бестселър. Преведен е на 37 езика и само за 5 години от него са продадени половин милион бройки. Една от най-издаваните преводни книги в България, като 1-ят български превод, на Димитър Мутев, е издаден в Цариград през 1858 г. под заглавие „Чичева Томова колиба“.

Стоу е американска писателка и аболиционистка, най-известна с романа си против робството на цветнокожите в Америка „Чичо Томовата колиба“ (1851-52), който описва тежките условия на живот на поробените афроамериканци. Книгата достига до милионна публика под формата на роман и пиеса и става влиятелна както в Съединените щати, така и във Великобритания, давайки енергия на силите за борба с робството в Америка. Тя е влиятелна както със своите творби, така и с публичните си позиции и дебати по социалните въпроси на деня.

Емоционалното изобразяване в книгата на ефектите от робството върху хората привлича вниманието на нацията. Стоу показва, че робството е докоснало цялото общество отвъд хората, пряко участващи като господари, търговци и роби. Нейният роман има най-голям принос към дебата за премахването и робството и предизвика опозицията на Юга. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателка в литературните кръгове.

Към достоверността на „Чичо Томовата колиба“ в САЩ са отправени нападки, въпреки че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Бичър Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който разкрива своите документални източници.

Бичър получава много добро образование. Тя се записва в Женската семинария в Хартфорд, ръководена от по-голямата ѝ сестра Катрин. Там тя получава нещо, което момичетата рядко получават по това време – традиционно академично образование с фокус върху класическите науки, езиците и математиката. В училището бъдещата писателка изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика – предмети, по правило преподавани само на момчета. След завършването си става учителка в същото училище.

През 1850 г. 31-ият Конгрес на САЩ приема Закона за робите бегълци, който забранява помощта на бегълци и засилва санкциите дори и в свободните щати. Появяват се протести, гражданите са възмутени от решението да се считат за престъпници хората, които оказват помощ на избягал роб. Семейство Стоу са пламенни критици на робството и подкрепят подземната железница, временно настанявайки няколко избягали роби в дома си.

На 9 март 1850 г. Стоу пише на Гамалиел Бейли – редактор на седмичното списание за борба с робството „Нешънъл ира“, че планира да напише история за проблема с робството:

„Сега чувствам, че е дошло времето, когато дори една жена или дете, което може да каже дума за свободата и човечеството, е задължително да проговори… Надявам се всяка жена, която може да пише, да не мълчи.“

По този повод Стоу написва „Чичо Томовата колиба“, която веднага разбунва духовете.

През 1853, 1856 и 1859 г. Стоу пътува из Европа и се запознава с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и съпругата на Лорд Байрон. Но британското обществено мнение се обръща срещу нея, когато тя смело и в писмена форма обвинява лорд Байрон в кръвосмесителна връзка с неговата полусестра. Това става в момент, когато същото това общество тайно шушука по адрес на лорда, но никой не смее да го обвини открито. Стоу тежко понася британското лицемерие.
След началото на Гражданската война в САЩ писателката пътува до столицата Вашингтон, окръг Колумбия, където се среща с президента Ейбрахам Линкълн на 25 ноември 1862. 

През 1868 г. Стоу става един от първите редактори на списание Hearth and Home – едно от най-привлекателни за жените. Тя прави кампания за разширяване на правата на омъжените жени, като през 1869 г. твърди: „Позицията на омъжена жена… в много отношения е точно подобна на тази на негъра роб. Тя не може да сключва договор и да притежава имущество; каквото и да наследи или спечели в този момент става собственост на съпруга ѝ..

Хариет Бийчър Стоу умира на 1 юли 1896 г. в Хартфорд, Кънектикът, 17 дни след 85-ия си рожден ден. Тя е погребана в историческото гробище „Филипс Академи“ в Андовър, Масачузетс, заедно със съпруга си и техния син Хенри Елис. При смъртта си тя е надживяла 4 от 7-те си деца.

През 1986 г. Стоу е въведена в Националната зала на женската слава.
На 13 юни 2007 г. Пощенската служба на Съединените щати издава в нейна чест пощенска марка.
Държавният университет „Харис-Стоу“ в Сейнт Луис, Мисури, е кръстен на Стоу и на Уилям Тори Харис.
През 2010 г. Стоу е предложена от Историческото дружество на Охайо като финалистка в гласуването в целия щат за включване в Националната зала на статуите (National Statuary Hall) в Капитолия на Съединените щати (вместо това е избран Томас Едисън).

Множество забележителности в САЩ са посветени на паметта на Хариет Бичър Стоу и се намират в няколко щата, включително Охайо, Флорида, Мейн и Кънектикът. Местоположенията на тези забележителности представят различни периоди от живота ѝ като например къщата на баща ѝ, където е израснала и където е написала най-известното си произведение „Чичо Томовата колиба“, което има най-голям принос към дебата за премахването и робството в Съединените щати.

Знаете ли, че 1-ят цивилен летял в космоса е жена? 

Валентина Владимировна Терешкова (Valentina Vladimirovna Tereshkova), National Air and Space Museum Washington, DC

Валентина Владимировна Терешкова (Valentina Vladimirovna Tereshkova)  е 1-ят цивилен (невоенен) човек и 1-та жена, летяла в космоса. До днес 1-та и единствена жена със солов полет в звездите, като всички жени-астронавти и космонавти след нея са летели, като част от екипаж.

Годината е 1962. Добре сложено момиче със сресана назад и събрана в стегнат кок коса, облечено скромно, обуто в леки сандали. Тя е едно от общо 8000 момичета в СССР, пожелали да полетят в космоса. И една от петте, преминали подбора.

На 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова лети на борда на „Восток 6“ и става 1-та жена и 1-то невоенно лице в космоса. Нейният псевдоним за полета е Чайка. Едновременно на орбита се намира космическият кораб „Восток 5“, пилотиран от космонавта Валери Биковски. В деня на полета е повишена от звание лейтенант в звание капитан.

Всичко, което ставало в космическата програма на СССР, било строго секретно. Но, след приземяването си, Терешкова си позволила да раздаде от космическата храна на местните хора, а се насладила на тяхната храна, похапва варени картофки и квас. Началниците са бесни, като се кълнат, “в космоса да не замине нито една жена, докато са живи”.

Родителите на Терешкова научили за полета й от новините,  казала им, че се подготвя за състезание по парашутни скокове (Терешкова има над 90 скока).

Никоя от другите 4 жени, тренирани лично от Юри Гагарин, и избрани с Терешкова, не е летяла. Въпреки плановете за други полети с участие на жени, минават 19 г., преди следващата жена – Светлана Савицка, да участва в космическа мисия.

На 3 ноември 1963 г. се жени за космонавта Андриян Николаев и ражда (1964) дъщеря им Елена – 1-то дете на родители космонавти. 

Валентина Терешкова е 1-та жена-генерал в Съветската армия, днес майка на една дъщеря и баба на две внучки. Любимата й планета е Марс и казва, че би летяла до там с еднопосочен полет.

През 2000 г. е обявена от Британската женска организация за “Жена на века”.

На 6 март 2023 г. Валентина Терешкова навърши 86 години. И до днес тя е действащ депутат в Държавната дума (парламента на Русия).

На нейно име световната космическа общност е нарекла кратер на Луната и новооткрита планета. Заради “магическия” риск, който поема, на Запад с уважение я наричат “Космическата Пепеляшка”.

Знаете ли, че технологичният старт на космическата совалка и хибридните автомобили е даден от жена?

Ани Исли (1933-2011)

Ани Исли (1933-2011) никога не е планирала да стане ракетен учен. През 1955 г., тя попада на статия във вестник за жени, които са работили като „човешки компютри“ в НАСА. Тя кандидатства и  прекарва следващите 34 години от живота си, допринасяйки за аерокосмическата индустрия.

След дипломирането си, Исли е наета като един от четиримата служители от афроамерикански произход и започва кариерата си, правейки изчисления. Когато „човешките компютри“ в крайна сметка са заменени от машини, тя научава шепа езици за програмиране и работи като компютърен програмист за проекта на ракетата „Кентавър“ на НАСА, който поставя технологичния старт за създаване на космическата совалка. Нейната работа също проправи пътя за развитието на съвременните хибридни автомобили. През 70 -те години тя най-накрая печели математическата си степен от щата Кливланд. Твърдо вярваща в образованието, участва в програми за обучение в училище, за да насърчи момичетата от малцинства да продължат кариера в технологиите.

Знаете ли, че най-младият носител на Нобелова награда е жена … 1-ят човек, осмелил се да опише зверствата на талибаните, които сега управляват една цяла държава

Знаете ли, че 1-ят учен, стигнал до човешкото ДНК е жена? 

„Феминистката икона“

Розалинд Франклин (Rosalind Franklin)

Розалинд Франклин (Rosalind Franklin) е английска биофизичка, която 1ва достига до човешкото ДНК, но не е позната, защото трудът й е откраднат. Тя има много важни приноси в определянето и разбирането на структурата на самото ДНК, на вирусите, на каменните въглища и на графита.

Родена е на 25 юли 1920 г. в Нотинг Хил, Лондон, Великобритания. Още когато е на 15 години, решава да стане учен. Завършва физика и химия по време на 2СВ в Нюнам Колидж, Кеймбридж през 1941 г.. След това работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопичната структура на въглерода и неговата алотропна форма графита. На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджкия университет през 1945 г. От 1947 до 1950 г. работи в Париж.

През 1951 година се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК. Тя извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Джеймс Уотсън и Франсис Крик като основа за предложения от тях модел на ДНК с двойна спирала. Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на списание „Нейчър“, в който Уотсън и Крик публикуват своята известна статия за ДНК. По-късно, през 1962 година, след смъртта на Франклин, Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК.

Преобладаващото мнение в научните среди е, че Франклин заслужава да бъде призната за съавторка на откритието. Съществуват мнения, че нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия по това време. Джеймс Уотсън в книгата си „Двойната спирала“ прави накои пренебрежителни, макар и шеговити забележки относно „Рози“ Франклин. Поради това недооценяване тя се превръща, по думите на Бренда Мадокс, във „феминистка икона“. Дори фактът, че Нобеловата награда е присъдена на Крик, Уотсън и Уилкинс, се интерпретира в много по-голяма степен като доказателство за пренебрежението към жените в науката, отколкото като следствие от правилата на Нобеловия комитет да не се присъждат награди посмъртно.

TIME: “Without Rosalind Franklin, there may have been no James Watson and Francis Crick—or, more specifically, no global fame and Nobel prize. Trained as a chemist, Franklin created an X-ray photograph that provided evidence of the double-helix structure of DNA molecules. In 1953, Watson, who had been investigating the structure of DNA as well, was shown the image and immediately knew its significance.”

През 1953 г тя напуска Кингс колидж и до края на живота си работи в Бъркбек Колидж.
Розалинд Франклин умира от рак на яйчниците на 16 април 1958 г. в Челси, Лондон на 37-годишна възраст.

Знаете ли, че основите на WiFi и Bluetooth поставя жена, и то звезда-актриса? 

Хеди Ламар е популярна през 1930-1940 г. австрийска, а след това американска филмова актриса. Ражда се, като Хедвиг Ева Мария Кислер

Хеди Ламар е популярна през 1930-1940 г. австрийска, а след това американска филмова актриса. Ражда се, като Хедвиг Ева Мария Кислер на 9 ноември 1914 г. във Виена, Австрия, единствено дете на заможно еврейско семейство. Баща й я вдъхновява за науката, като й разказва как работят различни машини. В резултат само 5-годишна Хеди вече разглобява и сглобява музикалната си кутия. Майка й е концентрираща пианистка и на нея се дължат познаниятаи и любовта на Хеди за изкуството.

Филмовата й кариера напредва, в киното си партнира със звезди, като Спенсър Трейси, Кларк Гейбъл,  Джими Стюарт. Постепенно се превръща в легенда на европейското и американското кино, но  паралелно с  филмите се развиват и фантазиите й в науката. Редят се  филм след филм, но това е само външната бляскава част от живота на Хеди Ламар, но по-важно за нея е, да развива научния си ум. В дома си създава техническа лаборатория. 

Зарязвайки кариерата си в киното, тя напълно се отдава на науката. В резултат на това разработва метод за предаване на данни, които е невъзможно да бъдат заглушени чрез странични смущения. Изобретението на Хеди спасява много кораби от флота на САЩ по време на Втората световна война, а по-късно става основа на Wi-Fi технологията и на Bluetooth.

Нейните иновации намират приложение в комуникациите на космическите апарати със Земята,  GPS системите, криптираните военни комуникации. 

Рожденият й  ден в Австрия и Германия се празнува като Ден на изобретателя.

Златният медал на Нобеловата награда е запазена марка на фондацията. Той е направен от злато, тежи около 175 грама и на него е изобразен ликът на Алфред Нобел в профил. Наградите се състоят от златен медал, диплом, удължаване на шведското гражданство и парична сума. През 2006 г. паричната сума е на стойност 10 милиона шведски крони или $1,37 милиона долара.

Нобеловата награда (на шведски: Nobelpriset) се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология. Днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно признание. Наградените с наградата се наричат Нобелови лауреати.

Нобелова награда се връчва от приноси в икономиката от Шведската академия, Кралската шведска академия на науките,
Каролински институт и Норвежки нобелов комитет. Шведската банка връчва награда за икономика на името на Алфред Нобел, наричана Нобелова награда за икономика и награждавана за значими приноси в икономиката.

Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на Алфред Нобел, шведски индустриалец и изобретател на динамита. Той подписва завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 г. Подбудите му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството. Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 г., пет години след смъртта на Нобел.

Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се насрочва на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел, в Стокхолм и в Осло. От 1902 г. насам всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло.

Всяка една награда може да бъде връчвана най-много на трима номинирани. Ако има двама победители в една категория, наградата се разделя поравно между тях. Ако победителите са трима, награждаващият комитет има правото да раздели поравно наградата между тримата или да даде половината на единия, а по 1/4 на другите двама. Честа практика е лауреатите да даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.

Първите награди са по 150,000 крони, или $42,000 долара. Това е 70 пъти повече от паричната награда на Румфордовия медал на Лондонското кралско дружество – едно от най-големите научни отличия за времето си. Нобеловата награда в началото на XX век е била 5 пъти по-голяма от бюджета на такава известна лаборатория като Кавендишката в КембриджДнес капиталът на фонда е равен на 3 милиарда и 112 милиона шведски крони (около $450 милиона долара), а размерът на една премия е 10 милиона шведски крони, или $1,060,000

До октомври 2006 г. са връчени общо 781 Нобелови награди (763 на частни лица и 18 на организации). Няколко лауреати са отказали наградата. Може да има години, в които някои от наградите да не се връчат, но наградите трябва да се дават поне веднъж на 5 години.

Наградата не може да бъде отнета. От 1974 г. наградата не може да се връчва посмъртно, т.е. номинираните трябва да са живи по време на номинацията.

+++

ENGLISH 

A list of famous influential women who changed the world between 1903 and 2016, including women’s rights activists, poets, musicians, politicians, humanitarians and scientists, published by NobelPrize org.

Do you know that the 1st person to win the Nobel Prize for 2 separate categories was an woman? And she was also the 1st woman to receive the Nobel Prize – Marie Curie (1867–1934) Polish/French scientist who won her the 1st award for research into radioactivity (Physics, 1903), and 2nd for Chemistry in 1911. Curie is the last on the list going back in the past.

Do you know that an woman discovered the human immunodeficiency viruses (HIV) – Françoise Barré-Sinoussi (b. July 30, 1947, Paris), French virologist and Director of the Regulation of Retroviral Infections Division and Professor at the Institut Pasteur in Paris, France. Barré-Sinoussi was awarded the Nobel Prize in Physiology or Medicine, together with her former mentor, Luc Montagnier, long-time researcher at the Pasteur Institute in Paris, currently works as a full-time professor at Shanghai Jiao Tong University in China, for their discovery of HIV.

Do you know that the person who discovered how our sense of smell works was an woman – Linda Brown Buck, American biologist best known for her work on the olfactory system. She was awarded the 2004 Nobel Prize in Physiology or Medicine, along with Richard Axel, for their work on olfactory receptors. She is currently on the faculty of the Fred Hutchinson Cancer Research Center in Seattle. Axel (b. July 2, 1946) is an American molecular biologist and university professor in the Department of Neuroscience at Columbia University and investigator at the Howard Hughes Medical Institute. And more …

Valentina Vladimirovna Tereshkova – “cosmic Cinderella”

PLOT (IMBD) About the Hero of the Soviet Union, the world’s first female cosmonaut, chairman of the Soviet Women’s Committee, Valentina Vladimirovna Tereshkova. The fate of a simple girl from a peasant family, who, after graduating from the evening school of working youth, worked at a weaving factory, and then took off to the stars, became the “legend of the cosmic Cinderella.

From June 16 to 19, 1963, Valentina Vladimirovna Tereshkova became the first woman to fly in space. Tereshkova was born on March 6, 1937, in the village of Masslenikovo. Her parents worked on a collective farm, but her father was killed during World War II. While working at a textile mill at the age of 18, she took correspondence courses from an industrial school and joined a club for parachutists, making over 150 jumps. Shortly after the flight of cosmonaut Gherman Titov in September of 1961 she wrote a letter to the space center volunteering for the cosmonaut team. Unknown to her, Soviet space officials were considering the selection of a group of women parachutists. In December 1961 Valentina was invited to Moscow for an interview and medical examination. The following March she reported with three other women to the Soviet Space Center at Star City. The women were subjected to the same centrifuge rides and zero-G flights as male cosmonauts. They were also commissioned as junior lieutenants in the Soviet Air Force and given fight instruction. In May 1963, Tershkova and Tatyana Torchillova were chosen to train for the Vostok 6 flight. On June 16, 1963, she was launched into orbit aboard Vostok and made 45 revolutions around the earth in a 70-hour 50-minute space flight. Tereshkova orbited the earth once every 88 minutes by operating her spacecraft with manual controls. Tereshkova parachuted from the Vostok 6 after re-entering the earth’s atmosphere and landed about 612 km (380 miles) northeast of Karaganda, Kazakhstan, in central Asia. In the years following her flight, she made many public appearances and trips to other countries. Tereshkova went on to graduate from the Zhuykosky Air Force Engineering Academy in 1969 and earned a degree in Technical Science in 1976. /National Air and Space Museum, Washington, DC/