Загубихме “бащата” на сутрешните ТВ блокове – журналиста Величко Скорчев (+ видео)

“Всеки телевизионен журналист трябва да мине и през писаното слово”

“Денят ми става добър от новините. Това е вече едно заболяване”

Легендарният журналист за журналистиката днес

Легендарният журналист Величко Скорчев е роден на 6 септември 1937 г. в Карнобат. Завършил е история и археология и в началото на кариерата си бил даскал.

11 януари 2019 г. На 81 години ни напусна един от доайените на българската журналистика Величко Скорчев, наричан “бащата на сутрешните блокове”. Това съобщиха от Българската национална телевизия (БНТ), където повече от четвърт век минава професионалният път на големия журналист.“

Фамилия Скорчеви: три поколения журналисти в един дом, дори внукът му Кристиан е един от репортерите на “По света и у нас”.

Скорчев е международник, зам-главен редактор “Международна политика” в обществената медия, водещ на „Панорама“, работи в “Златното Време” на БНТ.

През 1990 г. Величко Скорчев създава 1та в българския телевизионен ефир сутрешна програма. Сигналът на предаването, с което той става любимец на милиони зрители – „Добър ви ден“ прозвуча за 1ви път на 18 септември с.г. По-късно названието се сменя на „Добър ден, България!“, като предаването се реализира с активното участие на регионалните телевизионни центрове на БНТ няма и минута за политика.

“Поставихме акцента на семейството и хората, защото така започва възпитанието.”

Въвел е в телевизията много от лицата, които и днес са популярни сред зрителите и винаги е твърдял, че всеки телевизионен журналист трябва да мине и през писаното слово.

Цигара и водка с кола. Това са удоволствията, от които не се отказва легендарният телевизионер Величко Скорчев. Той пуши и си пийва и след като му е направена тежка сърдечна операция. „Смениха ми клапа на сърцето“, обяснява легендата на БНТ през 2011г. След това се чувства сравнително добре със здравето.
      Преди операцията Величко пушел по кутия и половина. Като излязъл от болницата, намалил цигарите и се задоволява с по няколко папироси на ден. Намаленото количество се отразява добре не само на здравето му, но и на семейния му бюджет.

Скорчев взема мизерните 240 лева пенсия и твърди, че ако не е синът му, щяло да му бъде трудно.

      Мъжкият наследник на славния водещ е банкер. Щерка му пък е телевизионерка като него. „Имам трима внуци от дъщеря ми и две внучки от сина. С жена ми сме съпрузи от 49-годишен. Много щастлив ни е бракът“, осведомява за семейното си положение Величко.
      Докато разказва живота си пред репортер на в-к „Уикенд“ през 2011 г., Скорчев не спира да плаче. Твърди, че често му се случва. По принцип си бил много ревлив и можел да зарони сълзи за всяко нещо. „Така беше и в студиото едно време. Плачех, когато събеседникът ми беше добър човек. Вълнувах се от неговите откровения“, обяснява тв легендата.
      Скорчев не пропуска сутрешните блокове на телевизиите. Може би защото навремето самият той изпълняваше ролята с неговото предаване „Добър ви ден“ по БНТ, което е 1во по рода си у нас. Излъчва се всяка делнична заран, но концепцията му бе по-различна от тази на сегашните „Здравей България“, „Денят започва“ и „Тази сутрин“.
      „Сегашните сутрешни блокове нямат нищо общо със световната телевизионна практика. Никъде другаде в такива предавания няма толкова политика. При нашите сутрешни блокове са повторения на пленарните заседания от парламента.”

“Същите муцуни, които ги гледаме в НС обикалят като цветарки сутрешните блокове. Чуваме същите тези политици, които на другия ден отиват в парламента и освен да се карат, не правят друго.” 

Страшно е когато бездарници са слугинаж на партиите и компрометират занаята. Може ли България да бъде на 100-но място по свобода на словото? Може! А ако сметнем на кое място е тя по справедливост, точност, съпричастност към проблемите на хората, а да не говорим за красотата на българското слово, което е погребано отдавна?”

“По принцип телевизионното програмиране е изключително голяма наука, която трябва да е подчинена на зрителите.”, споделя Скорчев.

“Аз създадох сутрешния блок на БНТ по един съвсем друг принцип – творях, изхождайки от това кой гледа телевизия по това време. А кой гледа телевизия сутрин? Пенсионерите, безработните, майките с малки деца и децата, които са следобед на училище“, споделя Скорчев. И допълва, че огромна заслуга за появата на „Добър ви ден“ в ефир имал и Кеворк Кеворкян, който по онова време е програмен директор на БНТ.
     „Извика ме в петък и каза, че в сряда тръгва предаване „Добър ден“. Искаше в понеделник сутринта да му докладвам как ще изглежда това предаване. Аз си представях всички телевизионни центрове да участват с включвания на живо. Занесох му концепцията и той я одобри. Казах му обаче, че няма водещ. „Като няма, ти ще си“, отвърна Кево. В сряда стартирахме и от Националното радио веднага поставиха въпроса за името ни. Защо е „Добър ден“, след като и в БНР има предаване, което се казва така. Тогава Кеворкян се усмихна и отсече: „Добре де, нашето ще е „Добър ви ден“, връща лентата назад Скорчев.
     Той се ядосва, че са го пенсионирали от БНТ във време, когато имал големи планове за развитието на шоуто си. Възнамерявал да удължи сутрешния блок до 13,00 ч., но не успял да осъществи докрай този замисъл.

„След това бях 10 години в телевизия „7 дни“. Там разработих друг часови пояс между 12,00 и 14,00 ч.“, споделя Величко.


     Величко Скорчев е роден на 6 септември 1937 г. в Карнобат. Завършил е история и археология и в началото на кариерата си бил даскал. След дипломирането го изпратили по разпределение в Подкова. Там преподавал на бавноразвиващи се деца. „После работих в Инвестиционна банка и 5 години във в. „Икономически живот“. Отдаваше ми се писането и така станах журналист“, разказва славният телевизионен водещ.
     С новини Скорчев се е занимавал цели 25 години. В БНТ се издигнал до заместник главен редактор на „Международна политика“.
      Ръководел е и екипа, отразяващ дейността на Народното събрание. Покрай работата си в парламента Величко е имал и големи неприятности. Веднъж Андрей Луканов направил изявление в пленарната зала в качеството си на премиер. Добре, ама вечерта в „По света и у нас“ Нери Терзиева и Асен Агов съкратили най-важната от изказването на министър председателя. Андрей Карлович се разлютил и вдигнал голяма врява. От телевизията се оправдали, че Величко Скорчев е орязал речта му. „Наказаха ме. На другия ден обаче Луканов направи проверка, установи каква е истината и ми се извини“, връща лентата на спомените си знаменитият телевизионер.
     Друг инфарктен случай той е имал с бившия ни Първи Тодор Живков. Тато произнесъл слово на съвещание на международен форум за европейска сигурност в Хелзинки. На телевизионния запис обаче се загубил звукът за 3 минути.  „Живков се върна още същия ден в София и вечерта събрал семейството си пред телевизора. Искал да видят какво е казал в Хелзинки. Тогава зет му и ексшеф на БНТ Иван Славков се обадил: „Хубаво си говорил там, ама 3 минути от речта ти са без звук“. Тази новина доста разстроила Тато.
     Междувременно Скорчев проучил, че телевизията на ГДР разполага с губещите се 3 минути. Осигурил трасе от Източна Германия и немците му изпратили записа. „Буквално няколко минути преди да започне излъчването на Живковото слово, ние прибавихме онова, което липсваше. У дома си Живков гледал със съзнанието, че няма да види цялата си реч. Накрая се изненадал приятно, че всичко е наред“, разправя Величко.
     В БНТ той завъдил много приятелства. Сред най-близките му дружки в онези години била Бригита Чолакова. „Тя беше много точна и принципна. Взискателна и към себе си, и към другите. Беше женена за Борис Владимиров – изключително читав човек. Разведоха се цивилизовано. Излязоха прегърнати от съдебната зала и отидоха заедно да се накъркат. Бях наясно и с връзката на Бригита с Чандо, който загина в самолетна катастрофа. Може да се каже, че си бяхме семейни приятели с нея. С брат й съм работил в Инвестиционна банка и още тогава се сближих със семейството й“ , реди спомени за прочутата си колежка водещият на култовото някрга предаване „Добър ви ден“.

Величко Скорчев в интервю за СБЖ през 2014 г.

Скорчев ЗА ЖУРНАЛИСТИКАТА, части от интервю за Съюза на Българските Журналисти (СБЖ) (2014)

Величко Скорчев не си пие сутрешното кафе със сутрешните блокове, а с какво?
А, не. Пия го, като гледам сутрешните блокове, защото дори и да си работил само една седмица в телевизия, това си е заболяване, за което лек няма. Гледам ги, лая срещу телевизора, но това е навикът.

Все пак, някои от техните водещи не ви ли впечатлява? Има ли сред тях такива, които все пак да оставят имената си като добър пример?
 
Те като име ще останат, защото щат не щат хората ги запомнят.Те са всяка делнична сутрин на екрана. Харесват ги или не, те свикват с тях.
 
От тях с много добри впечатления съм от Виктор Николаев, още като беше в БНТ. Сериозно момче, което полага усилия да вникне по-дълбоко в проблема, който се разисква. Много е важно, че той не се поддава на натиска на партийните централи и от хора, от които съответният тв канал зависи.
 
Мнозина от зрителите неведнъж са пожелавали да гледат отново Величко Скорчев като водещ на сутрешен блок. Според аудиторията, той е един от хората, на които зрителят има доверие. Как го постигнахте?
 
Започнах да водя това предаване, като преди това съм водил една неделна 40-минутна информационна емисия, „24 часа”, която участваха журналисти и включваше вътрешна, външна и спортна информация. Една година с режисьора Илия Костов готвехме „Добро утро” на Сашо Авджиев. През 1990 г. бях на 53 г., когато започнах да водя „Добър ви ден”. Между другото, „Добър ви ден!” стана и телевизионен, и на зрителите поздрав. И досега съжалявам, че се яви след това един програмен директор на телевизията, който се опита да поамериканчи предаването и от „Добър ви ден” станахме „Добро утро”.
 
А спомняте ли си още някои от вашите герои, които са ви гостували или сте разказвали за тях в предаванията си? С какво ви привличаха и как ги търсехте?
 
Първото предаване беше на 18 септември 1990 г. Най-лесното тогава беше да викнеш политици, защото цялата държава вреше и кипеше. Аз отговарях за екипа, който отразяваше кръглата маса и ги познавах всичките.
 
Но ние не тръгнахме по този най-лек път. Политици – не,
 
макар, че имахме рубрика „Училище за политици”, която беше съвместна с катедрата по риторика с проф. Ведър. За учениците правехме „Българска поетична броеница” и водещ беше актьорът Димитър Вачев.
 
Всяко предаване запознаваше предимно младите с едно стихотворение от българската съкровищница.
 
Със сладкодумника Драган Тенев създадохме, според мен, много интересна рубрика: „Трубадури на спомените”. Открихме жената на Аспарух Лешников, която живееше в едно мазе в „Слатина” с неговите плочи и афиши (просълзява се и гласът му потрепва от вълнение – бел. автора). 
Открихме и Георги Рафаилов, всички тези, които са били европейски светила в забавната музика. Имахме и „Свободен прием”, където лекари разговаряха с пациенти.
Много герои са минали през предаването. Ще ми се да кажа и още нещо. Телевизионните центрове в страната живееха пълноценно в националния ефир, защото всеки от тях си имаше свои рубрики, свои водещи, а всичко това създаваше един национален вестник.
Без да се интересуваме, че трябва да се плаща, пускахме новините на CNN, на Евронюз, и то всеки божи ден. Владо Береану ги превеждаше.
 
Работили сте в златното, както го наричат някои,  време за БНТ. Какъв дух владееше тогава, имаше ли липса на свобода на мненията, на творческите търсения? И ръководствата, които се изредиха след Иван Славков, какво допринесоха за развитието на телевизията?
 
За съжаление тази атмосфера никога няма да се повтори. И никога няма да я има в която и да е телевизия.
 
Първо, защото имаше много изключителни журналисти – Димитър Езекиев, Георги Стойчев, Милан Миланов. Да не пропусна някой.
 
А, ето сега се сещам, че най-ерудираният български журналист през последните 30 години, Тома Томов, 24 години е без работа.
 
Иван Славков защитаваше хората си. Казваше ни да говорим и когато някой иска да каже нещо, да отиде при него. Беше голям човек.
 
Да поговорим за журналистическата солидарност – днес има ли я? Питам, защото е известно, че навремето, когато Асен Агов уволни Анахид Тачева, покойната вече Мария Тролева и много други, вие се застъпихте за колегите си. А  в същото време бяхте критичен към Сашо Диков, когато се опитваше „да разобличава” Славков, който го беше назначил. А ето сега колко телевизии се надпреварват да го канят за водещ. Променихте ли мнението си за него, за Кулезич и други, които търсят преди всичко скандалите?
 
Като продължение на това, което казах преди малко за Тома Томов. Болно и обидно ми е за занаята, когато
 
политически процеси в държавата се коментират от такива ментета и запъртъци на демокрацията. …
 
Страшно е когато бездарници са слугинаж на партиите и компрометират занаята. Може ли България да бъде на 100-но място по свобода на словото? Може! А ако сметнем на кое място е тя по справедливост, точност, съпричастност към проблемите на хората, а да не говорим за красотата на българското слово, което е погребано отдавна?
 
Споменаваш Сашо Диков. Неблагодарността и в нашия занаят е трагична.
 
Според вас мисията на журналиста винаги е била да спаси човешки живот, а може би и едно семейство, предаванията да са позитивни, а не политически. За съжаление, виждаме че понякога става обратното – разпалват се страстите на противопоставяне и омраза. Ролята на телевизиите?
 
Как понякога? Това е омраза до омраза, която е ежедневие от екрана… 
Някога съм си мислил, че ако вземем да направим една сметка за 130 години медийна среда в България, сигурен съм, че за Левски е писано по-малко, отколкото за Азис през последните няколко години.
Дали в съзнанието на някой е останало, че европеец на годината стана Валери Петров? Никой!
Една от водещите телевизии дава вечерта репортаж от събитието. Милият Валери Петров си е написал благодарността, защото не е добре и неговата внучка го прочете.
 
Режат репортажа и дават в целия му блясък Плевнелиев, който от една картичка чете думичките, написани от неговите чиновници.
 
И ние не чухме благодарността на Валери Петров. Някой да си спомня през последните 3-4 години да е прочел нещо от него? Няма! Няма!
 
За Райна княгиня и за баба Тонка е писано по-малко, отколкото за Николета Лозанова, Венета Райкова, Черна, Бяла Златка и т. н.
Това е обидно за един народ с 1300-годишна история. Уникалното е, че ние сме единствената държава, в която има един медиен експерт, който е и медиен контрольор. Какво означава медиен експерт?
 
Че ти си или журналист или не си.
 
Може да си експерт в енергетиката, електрониката, но нашият човек се титулува медиен експерт. Може би не иска да се пише журналист, защото едва ли някой читател помни нещо смислено, което той е писал.
 
Кого визирате?
 
Гого Лозанов.
 
През 1997 г. ви пенсионираха 10 минути след като навършихте 60 г., но не си останахте вкъщи, а се захванахте да учите прохождащи в занаята как се прави телевизия. Дали сте рамо на мнозина. С кои от тях се гордеете, г-н Скорчев? Днес те търсят ли ви или се чувствате забравен?
 
Забравен не, но общо взето тези, които сме работили заедно или съм ги обучавал,
 
лека-полека загинаха в частните телевизии.
 
Но аз отидох в частна телевизия и с друга амбиция. След като създадохме „Добър ви ден” и овладяхме една територия, нова за зрителите, се амбицирах да овладея друга, която обаче е много важна и е много встрани от мнението на хората, програмиращи телевизионните програми.
 
Става дума за обедните часове от 12 до 14 часа. В София и големите градове не е така, но в провинцията хората си обядват вкъщи по това време и тогава ти можеш да им бъдеш полезен.
Радвам се, че в тази частна телевизия успях да наложа един стил на тези два часа. Тогава им предлагах извадки от коментарите на колегите от вестниците по темата важна за деня, а отделно ги занимавахме с други семейни, битови
 
проблеми, свързани с обеда на човека. Това е един много важен час.
 
Помислете си, сега какво дават по обедно време? Предавания като „Усещане за жена” и други такива, които кой да ги гледа? Жените са на работа и пак пенсионерите са зрителите им. Затова казвам, че те са най-активните на изборите, защото са единствените, които всяка сутрин ги облъчват с политика.
 
Ако сега водите „Добър ви ден”, би ли имало отново такива рубрики, като „Вълнува ме” и „Хубава жена”, имайки предвид твърдението че са ви омръзнали „политически дискусии по жицата”, а отвсякъде ни дебне не „спасение”, както е заглавието на един хубав филм, а разголени красавици, престъпления и пр.? Биха ли намерили място съвременните герои във вашето „Добър ви ден”?
 
Те щяха да намерят, но не по този начин, по който висят в предаванията на различни телевизии.
Тези със силикона къде ли не са естетическо престъпление спрямо подрастващите и зрителите.
Може ли да стигнем дотам, че във втория град на България, Пловдив, ученик да пише Рамбо Силек, вместо Ран Босилек? Да е в някое затънтено село, а то в Пловдив.
Ако пак водя това предаване, с голямо удоволствие ще върна и разширя темата „Училище за политици”…
 
А сега кой остана? Срамно е сега да имам министър на културата, който иска да премахне Вапцаров от учебниците.
 
Срам ме е да съм имал министър на културата, който бърка Панчо Владигеров със Златю Бояджиев. Срам ме е да имам министър на културата, чийто син е Колумба на българските порно истории.
 
Сещам се и за друго. Лъснахме всички български разузнавачи.
Много е модно да се говори за нов морал в политиката. Питам: Може ли един човек като Едвин Сугарев, порно поет и който има пет брака, да ми говори за морал? Няма право да ми говори за морал.
Не може да има водещи на предавания, които са женени по три четири пъти.
Защо СБЖ не предприеме инициативата тези, които имат повече от два брака, да имат право да участват само в кулинарни предавания? 
И още нещо.
 
Нека да извадят, нека да не е през целия период, а през последните два парламента, кои са били членове на БКП, които останаха високо по етажите.
 
Председател на НС е бивш партиен секретар. И те говорят за антикомунизъм. Да се чуди човек.
Един боголуд професор от Софийския университет, Калин Янакиев, ще учи българските деца на православие!
Може ли да имаме министър на образованието, влязъл в университета с три минус? Това не го разбирам.
 
И тази държава награди с високи ордени човек, който казва, че Левски бил детеубиец, Ботев – терорист, Тодор Живков бил като хан Крум, а Априлското въстание било излишно. Австрийския посланик, който поиска да сменим кирилицата с латиница!?
 
Е то тогава това дойде от Петър Стоянов. Той настоя да се замени кирилицата с латиница.
 
Не знам от кого се е запалил, но на мен ми е обидно като българин.
 
Какво мислите за опростачването на нашия народ и ролята на медиите за това?
 
Е, как да нямат роля. Вече не знам. Това са плеймейтки, Мара Отварачката, еди-коя си… Това са героите в нашето ежедневие, които висят на екрана, и то със самочувствието на интелектуално стойностни хора.
 
Българският елит…
 
Наистина са българският „елит”, след като отвориш всеки вестник, всяка телевизия ги показват…
 
Какво е за вас „голямата журналистика”, за която мечтаете?
 
Голямата журналистика е искрената, справедливата, красивата, дълбоката.
 
Тази година отбелязваме 120 години от организираното журналистическо движение. Кое име на журналист от миналото е пример за вас? Годините на промени ще оставят ли в паметта на поколенията и журналистически имена?
 
Ако се водим доста далеч във времето, то всеки от нас ще се сети за Хербст…
Но аз все пак искам да насоча вниманието към журналисти, които са наши съвременници, с които сме работили, контактували. Примерно един изключителен човек, когото уважавам, е Марко Семов. Това, което казах за Тома Томов, Милан Миланов – един много интелектуален журналист. Калин Донков. От него не съм прочел нищо през последните двайсет години може би. Няма го!
Останах малко изненадан сега покрай 95-годишнината на Петко Бочаров, който доста в прав текст каза, че журналистът, що се отнася до политически събития, не може да бъде безпристрастен. Не мога да приема пък и да бъде оръженосец на определена политическа партия.
Сега се сещам нещо. Така, както излезе списък с доносниците,
 
защо СБЖ не изнесе списък с журналисти, които са обслужвали политически партии?
 
Веднага се сещам за една журналистка, която обслужва пет политически сили . Люба Кулезич обслужваше БКП, БСП, СДС, ДСБ и ГЕРБ. И кара не Дачия, а джип. А, не!
И понеже сме в края на разговора ни, ще кажа как си представям, че ми е минал животът.
В университета имахме един много умен преподавател по политикономия. Наричахме го дисидент. Казваше се Никола Попов. Та той имаше гениална мисъл:
 
„Всичко на този свят е преходно. Само преходният период е вечен”.
 
Не съжалявам, че съм живял в такъв преходен период, защото, слава Богу, бях свидетел на толкова големи и важни вътрешни и външни, научни, културни и всякакви други събития, които са се случили в живота ни.